Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Съветското разузнаване в периода 1935-1941 г.

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Съветското разузнаване в периода 1935-1941 г.

    Темата ще е главно за съветското разузнаване от довоенния период и началото на войната, но впоследствие може да се развие, при наличие на данни и интерес - и за времето извън тези рамки.
    В началото ще слагам постове от съществуващи вече теми, а след това ще добавя и нови.

    Темата ще обхваща дейността както на армейското разузнаване (РУ към Генералния щаб), така и дейността на НКВД. И на останалите управления, които разполагат със свои разузнавателни мрежи (като например граничните войски или железопътното управление).
    Last edited by messire Woland; 19-05-2011, 11:44.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    #2
    Относно предстоящото германско нападение и броя доклади/агентурни сведения, стигнали до Сталин:
    1940 г.
    юни — 7
    юли — 19
    август — 13
    септември — 9
    октомври — 4
    ноември — 5
    декември — 7
    1941 г.
    януари — 12
    февруари — 13
    март — 28
    април — 51
    май — 43
    до 22ри юни — 60
    Нататък. Зорге дава доста точни данни, включително и датата на нападението. През май, 1941 г., той праща няколко донесения, в които се описва датата (поред, първо - средата на юни, след това и самата дата, 22ри, сутринта), като за причината за отлагането е сочена Югославия.
    Дадено е и количеството немски войски: 9 армии, 150 дивизии. Достатъчно точен е, особено предвид това, че се намира в Япония.
    Но такива сведения, за немското нападение, се сипят от цяла Европа. Само че не им вярват. Когато нашата тукашна, българска мрежа, заявява, че немските войски, участвали в гръцката кампания, се връщат в Румъния, Голиков заявява, че това не може да е вярно и поисква хората да отидат лично на линията и да броят ешелоните.

    Всичко това разбира се си има причини. Според мен, те са основно две, една главна и една второстепенна:
    - главната: вътрешната борба за власт в СССР, след приключването на която Сталин разчиства не само "враговете" си, но и спомена за тях, чрез редица чистки. В хода на тези чистки заминават практически всички професионалисти, във всички сфери на властта, включително и в разузнаването и армията. И изведнъж, тази цялата информация, която идва от шпионските мрежи и се е оценявала от професионалисти (а че са били такива - няма съмнение), започва да идва на бюрото на политически назначените и политически коректните към Сталин хора, както и на неговото, на Сталин, бюро. Как да оценят тази информация те просто не знаят, а да вярват на хора, които са служили на други те просто не могат. Така че, образно казано, цялата тази огромна информация просто отива в кошчето.
    - второстепенната причина е ясна: параноята на Сталин не му позволява да направи трезва преоценка на нещата, след като взима властта. В резултат - не вярва на никого.

    И по-късна добавка: както става ясно (в следващите постове), Сталин разчита и вярва най-вече на хора от вътрешния си кръг, такива, като Амаяк Кобулов, които нямат разузнавателен опит, но през които минават доста материали директно от немската страна до Сталин, без да са минали през критичен анализ на професионални разузнавачи.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #3
      Документ ¹7.58

      Агентурное сообщение «Рамзая» из Токио о намерениях Германии развязать войну против СССР и предполагаемых датах начала военных действий

      6 мая 1941 г.1

      Начальнику Разведуправления

      Генштаба Красной Армии

      Я беседовал с германским послом Отт и морским атташе о взаимоотношениях между Германией и СССР. Отт заявил мне, что Гитлер исполнен решимости разгромить СССР и получить европейскую часть Советского Союза в свои руки в качестве зерновой и сырьевой базы для контроля со стороны Германии над всей Европой.

      Оба, посол и атташе, согласились с тем, что после поражения Югославии во взаимоотношениях Германии с СССР приближаются две критические даты.

      Первая дата — время окончания сева в СССР. После окончания сева война против СССР может начаться в любой момент так, что Германии останется только собрать урожай.

      Вторым критическим моментом являются переговоры между Германией и Турцией. Если СССР будет создавать какие-либо трудности в вопросе принятия Турцией германских требований, то война будет неизбежна.

      Возможность возникновения войны в любой момент весьма велика потому, что Гитлер и его генералы уверены, что война с СССР нисколько не помешает ведению войны против Англии.

      Немецкие генералы оценивают боеспособность Красной Армии настолько низко, что они полагают, что Красная Армия будет разгромлена в течение нескольких недель. Они полагают, что система обороны на германо-советской границе чрезвычайно слаба2.

      Решение о начале войны против СССР будет принято только Гитлером либо уже в мае, либо после войны с Англией.

      Однако Отт, который лично против такой войны, в настоящее время настроен настолько скептически, что он уже предложил принцу Урах выехать в мае обратно в Германию.

      Имеются пометы: «НО-9. Дать в 5 адресов (без вычеркнутого). Голиков. 6.05.41 г.», «Разослано согласно резолюции.»

      ЦА МО РФ. Ф. 23. Оп. 24127. Д. 2. Л. 340—341. Копия.

      Документ ¹7.86

      Агентурное донесение «Рамзая» из Токио о возможном начале войны около 15 июня и серьезной тактической ошибке СССР
      01.06.1941

      Начальнику Разведуправления

      Генштаба Красной Армии

      Ожидание начала германо-советской войны около 15 июня базируется исключительно на информации, которую подполковник Шолл привез с собой из Берлина, откуда он выехал 6 мая в Бангкок. В Бангкоке он займет пост военного атташе.

      Отт заявил, что он не мог получить информацию по этому поводу непосредственно из Берлина, а имеет только информацию Шолла.

      В беседе с Шоллом я установил, что немцев в вопросе об выступлении против Красной Армии привлекает факт большой тактической ошибки, которую, по заявлению Шолла, сделал СССР.

      Согласно немецкой точке зрения, тот факт, что оборонительная линия СССР расположена, в основном, против немецких линий без больших ответвлений, составляет величайшую ошибку. Он поможет разбить Красную Армию в первом большом сражении. Шолл заявил, что наиболее сильный удар будет нанесен левым флангом германской армии1.

      Имеются пометы: «НО-3. Напишите Рамзаю следующий запрос: «Прошу сообщить: 1) Более понятно сущность большой тактической ошибки, о которой Вы сообщаете и 2) Ваше собственное мнение о правдивости Шолла насчет левого фланга». Голиков. 3.06.41 г». «НО-3. В перечень сомнительных и дезинформационных сообщений Рамзая. Голиков». «Исполнено 3.06.41 г».

      ЦА МО РФ. Ф. 23. Оп. 24127. Д. 2. Л. 424. Машинопись на специальном типографском бланке. Копия.

      Документ ¹7.69

      Агентурное сообщение «Рамзая» из Токио о возможном начале войны с СССР в конце мая и стратегической схеме нападения

      21 мая 1941 г.1

      Начальнику Разведуправления

      Генштаба Красной Армии

      Новые германские представители, прибывшие сюда из Берлина, заявляют, что война между Германией и СССР может начаться в конце мая, так как они получили приказ вернуться в Берлин к этому времени.

      Но они также заявили, что в этом году опасность может и миновать. Они заявили, что Германия имеет против СССР 9 армейских корпусов, состоящих из 150 дивизий. Один армейский корпус находится под командованием известного Райхенау2. Стратегическая схема нападения на Советский Союз будет взята из опыта войны против Польши.

      Имеются пометы: «НО-9. Запросить Рамзая: «На ¹ 125: уточните — корпусов или армий. Если корпусов, то не вяжется с понятием корпуса. Д.». Голиков». «Ответ дан согласно резолюции. 23.5.41 г».

      ЦА МО РФ. Ф. 23. Оп. 24127. Д. 2. Л. 381. Машинопись на специальном типографском бланке. Копия.

      -------------------------------------

      Ще дам тук и реакцията на едно донесение, което е просто върха на сладоледа, така да се каже. Информацията е от Деканозов, посланник в Берлин и се състои в това, че немското нападение е неизбежно, а датата на донесението си е направо анекдотична: 21.юни.1941 г. А реакцията - на Берия (но не се съмнявай, на Сталин е точно същата):
      «Я вновь настаиваю на отзыве и наказании нашего посла в Берлине Деканозова, который по-прежнему бомбардирует меня «дезой» о якобы готовящемся Гитлером нападении на СССР. Он сообщил мне, что это нападение начнется завтра».
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #4
        Кеймбриджската петорка:
        Kim Philby
        Donald Duart Maclean
        Guy Burgess
        Anthony Blunt
        John Cairncross

        -------------------------------------------------------------------

        Следва селекция от постовете, посветени на Проскуров:

        Проскуров (през 1939-1941 г. работи в РУ (по-късно известно като ГРУ). От негови колеги-офицери от разузнаването, които са оцелели и после пишат спомени, става ясно, че той е правел такива предупреждения, виждайки как загиват разни ценни агенти. В крайна сметка и самият Проскуров е разстрелян от Сталин без съд, след като влизат в остър конфликт относно Финландската война.
        Самата история на конфликт е много интересна, затова ще я изложа накратно тук. Предисторията е такава:
        В навечерието на войната, РУ и Проскуров в частност, събират разузнавателни данни за Финландия и ги предават на щабовете (армейско, корпусно и дивизионно ниво). Тези данни включват:
        - карти на финландските укрепления, цветни;
        - информация относно финландската армия;
        По време на самата война, РУ на РККА (Проскуров в частност) се опитва да накара командирите на армии, корпуси и дивизии да четат тези материали, но без успех. Стига се до куриози, когато нито разузнавателните батальони (на армейско ниво) се ползват, нито командрите на армии се интересуват какво става в съседните сектори. От Генщаба (генерал Смородинов) пък обяснават, че не е работа на командирите Щерн и Чуйков (8ма и 9та армии) да знаят какво става в съседните сектори. Или - пълен хаос в управлението и разузнаването. Още тогава се натрупват търкания между Проскуров и Тимошенко.
        След края на войната, когато се виждат реалните резултати и колко лошо е представянето на РККА, започва да се търси виновен. Естествено, най-подходящ се оказва човекът, дето се е старал най-много. По принцип там, където има диктатура, най-лесно виновни излизат професионалистите и хората, които са с по-независим дух, а винаги оцеляват тези, които постоянно чувстват промените в настроенията на "началството" и бързат да се съгласят с него. Е, точно така става и тук. На последвалата войната конференция, започват да обвиняват разузнаването.
        Първо - нямало карти на укрепленията. На което Проскуров, така да се каже с материал в ръка, доказва, че това не е вярно.
        След това го обвиняват (главно Сталин и Тимошенко), че не се е старал да направи материалите по-интересни, така че въпросните командири да ги четат. С което Проскуров пак не се съгласява, обяснявайки, че от една страна - старали са се да правят цветни карти, а от друга - да слагат на всичко по-важно гриф "строго секретно", защото са установили опитно, че висшите командири четат само материалите, които са означени по този начин.
        Тогава се намесва Сталин, който пита дали такива карти е имало и за други гранични зони, не само за финландската. Проскуров отговаря: "да". Сталин се интересува след това, дали има и такива карти, на които има означени и позиции на немски войски. На което отговорът е пак "да". След което Сталин се разразява в обвинения към разузнаването, че такива карти, включително и тези за финландските укрепления въобще не бива да се принтират, а трябва да има само малко обяснителни материали, които да не излизат извън разузнаването и въобще да се пазят в тайна.
        Стигат някъде в дискусията и до отделните дивизионни разузнавателни батальони (ОРБ), които нито един път не се използват по предназначение, т.е. за дивизионно разузнаване. Когато стигат до съкращението, Сталин прекъсва Проскуров и го пита "какво е това", на което се дава отговор: отделни разузнавателни батальони, всяка дивизия има такъв". След това се разгаря спор какво да се прави в такъв случай, след като тези разузнавателни подразделения са неизползваеми. Проскуров предлага, след като няма друг избор, да използват военни, които са служили в разузнаването и поне разбират за какво иде реч и че то е важно, а не без значение, както явно смятат съветските командири. Обаче такива офицери просто няма достатъчно.
        Тук ги прекъсва Мерецков, който казва, че съветските офицери не смеят да ходят в разузнаването, тъй като ако отидат да работят извън страната, в документите им ще има клеймо, че са били там. Проскуров добавя, че "да, така е, попадне ли такова нещо в тях, то си остава за цял живот", намеквайки, че често точно такива неща са пролог към неприятни последици за съответният офицер.
        В крайна сметка, не много след тази конфронтация, Проскуров е сменен на поста (от друго сталиново протеже, Голиков) и се връща обратно в авиацията.

        Може би за Проскуров трябва да създам отделна тема. Вероятно и това ще стане по някое време това лято. Тук публикувам данни от въпросната конференция, за която ставаше дума в предишния пост (извадки от изказвания всъщност).
        Проскуров (заседанието и дискусията са се провели на 10.05.1940 г.):
        "Дальше, обвинили работника нашего представительства в Германии т. Герасимова, что он присутствовал там на параде и после высказался о том, что парад прошел хорошо. После, когда его вызывали, спрашивали, что вы действительно были на параде и сказали, что они хорошо выглядят. Тов. Герасимов подтвердил, что это мнение он выражал, и его обвинили, что, якобы, антисоветский гражданин и поддерживает фашистов. Мне же лично кажется, что если какая-либо иностранная армия выглядит хорошо, то и нужно об этом говорить, чтобы не обманывать себя, у нас же в этом отношении было неправильное понятие, и нельзя было про иностранные армии сказать что-либо хорошее, даже если она внешне выглядит хорошо.
        Как ни тяжело, но я прямо должен заявить, что такой разболтанности и низкого уровня дисциплины нет ни в одной армии, как у нас. (Голоса: Правильно). От этой правды никуда не уйдешь. Полсотни командиров, которые были на территории Польши, смотрели, и все в один голос докладывают, и не только докладывают (я их заставил написать), а написали и расписались. Они приводят очень характерные примеры. Нигде не увидите, чтобы младшие не приветствовали старшего. Такой пример — идет по городу офицер под руку с девушкой. Навстречу ему идет старший. Офицер оставляет девушку, берет под козырек и идет дальше. Другой пример — идет офицер, несет чемодан, при встрече со старшим он ставит чемодан и отдает честь. Он чувствует гордость, что находится в армии, и не стесняется. Это не является ущемлением самолюбия, что он оставил девушку на секунду или поставил чемодан, а здесь чувствуется гордость, что он принадлежит к армии, что он выполняет требования уставного порядка.
        Для того чтобы решить коренной вопрос перестройки армии, прежде всего нужно навести в армии порядок и дисциплину. Об этом говорили многие, а почему-то дело не двигается. Я это объясняю тем, что сверху донизу нет требовательности. Мы создали такие условия, которые снижают дисциплину требовательности. Нужно будет пересмотреть вопрос насчет упразднения средств наказания начальствующему составу.
        Относительно использования товарищеских судов73. Наши товарищеские суды превратились в широкий суд над командиром. Хотя их пользуют не так часто...*
        Мехлис: Там командир командира судит.
        Проскуров: Но все равно объявляют на партийной организации, на комсомольской организации, и решение товарищеского суда становится достоянием широких масс. Что это за командир, над которым состоялся суд. Ведь присутствуют и младшие командиры, а если судят командира дивизии, то присутствует командир роты. Нужно посмотреть этот вопрос и не допускать такого положения, при котором командира судила бы широкая общественность."
        Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
        Проект 22.06.1941 г.
        "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

        Comment


          #5
          И накрая - за Амаяк Кобулов.
          "Продължавайки да ровя из данните за съветското разузнаване, в последните месеци няколко пъти попадам на името Амаяк Кобулов, брат на Богдан Кобулов. Повечето руски съвременни данни са доста лаконични, когато става дума за него, а напразно, ролята му преди войната е доста решаваща.
          За какво става дума, накратко:
          Брат му, Б. Кобулов, е голяма клечка, началник на 4то управление на НКГБ (секретно-политическо, както се е водило тогава). След себе си, той издига и брат си, Амаяк Кобулов. И двамата идват от Грузия, и се издигат следвайки и с помощта на патрона си Берия. Интересното и важното идва обаче чак през 1939 г.
          Когато на 23ти август, 1939 г. се подписва договора между Третия Райх и СССР, явно търсейки доверен човек, пращат А. Кобулов като резидент в Берлин. Той няма никакъв опит, но се ползва с доверието на Сталин и Берия. А в службите няма кой да възрази, тъй като по това време там ръководството е току-що сменено и новите хора тепърва се ориентират. В Берлин има протести, но за кратко, а и там просто няма кой да застраши Амаяк Кобулов. Появата му и бързото му издигане не остават незабелязани за немската страна и по-специално за Гестапо.
          Оттук нататък започва най-интересната част. В Берлин професионалните разузнавачи се опитват да го разкарат, не се стига до кой знае какво, но от Москва поискват А. Кобулов все пак да покаже някакви резултати. Които и не закъсняват. На среща с Кобулов (който не знае немски език, нищо, че е резидент в Берлин) и един негов доверен човек (Филипов, използван като преводач главно, с прикритие - кореспондент на ТАСС и кодово име "Философ"), идва Оресте Берлинкс, бивш служител на Латвийски вестник. Пред Кобулов той се представя като човек с широки връзки, съчувстващ на съветската кауза, но останал без пари след закриването на вестника.
          Моментално бива нает от търсещия успехи А. Кобулов и започва да праща информация в Москва. Има обаче две особености, които правят случая уникален: първо, А. Кобулов, като доверен на Сталин и Берия, праща информацията си директно на тях, без проверка и посредници и второ - Берлинкс практически остава непроверен. Тоест, в Латвия се прави проверка на миналото му и излиза, че той е бил пронацистки настроен, докато е бил там, но от това така и не последва нищо.
          Забравих да кажа, че завербуването се случва през лятото на 1940 г. А от тогава до 1941 г., през тази огромна пробойна в сигурността на СССР преминават много документи, без проверка, директно към Сталин. Това - от съветска страна.
          А какво е положението от немска? Тъй като Берлинкс е агент на Гестапо, точният термин е, че той е двоен агент. Но след "завербуването му" го ръководят лично Рибентроп и Хитлер, подбирайки точно каква информация да пращат на Сталин. И пращат на воля. Чрез Берлинкс до Сталин стига информация, че немският генералитет иска война, а Хитлер се колебае, че фюрера иска на всяка цена да приключи войната с Англия, преди да воюва със СССР, страхувайки се от война на два фронта ... и какво ли още не, включително и това, че немците се притесняват от струпването на съветски сили и затова в отговор струпват свои.
          Честно казано, точно такава голяма пробойна аз лично не очаквах. Когато един ден бъде готов сайта за предвоенното положение на СССР, вероятно ще сложа цяла глава за този случай, защото е важен, включително и с достъпните подробности за преминалата през линията Хитлер-Берлинкс-Кобулов-Сталин информация."

          И един свързан със случая документ:

          С малко разяснения:
          Петер - това е псевдонима на Берлинкс от страна на Гестапо (псевдонима му от страна на НКВД е "Лицеиста").
          Ликус - Това е Рудолф Ликус, от специалното бюро на Рибентроп, Оберфюрер от СС.
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            #6
            Копирам поста и тук, защото всъщност той е най-вече за съветското разузнаване:
            Един сборен пост, пак посветен на съветското разузнаване. Първо, малък откъс от книгата на Судоплатов ("Спецоперации. Лубянка и Кремль 1930–1950 годы"), който откъс касае Берлинкс (макар и да не е споменат поименно, за него става дума, без съмнение). Естествено, едно време, когато съм чел тази книга, не е имало как да обърна внимание, защото тази част от историята не ми е била известна. Както впрочем и на Судоплатов и на КГБ, те са знаели само част от нея. Ето и самия откъс:

            "Лишь теперь мне очевидно, что зондажные беседы Молотова и Шулленбурга, посла Германии в СССР, в феврале — марте 1941 года отражали не только попытку Гитлера ввести Сталина в заблуждение и застать его врасплох внезапной агрессией, но и колебания в немецких верхах по вопросу о войне с Советским Союзом до победы над Англией. Получаемая нами информация и дезинформация от латыша, сотрудничавшего с гестапо, отражала эти колебания. Именно поэтому даже надежные источники, сообщая о решении Гитлера напасть на СССР (донесения Харнака, Шульце-Бойзена, жены видного германского дипломата (кодовое имя «Юна»), близкого к Риббентропу) в сентябре 1940 — мае 1941 года, не ручались за достоверность полученных данных и со ссылками на Геринга увязывали в той или иной мере готовящуюся агрессию Гитлера против СССР с возможной договоренностью о перемирии с англичанами."
            Резюме на български: Судоплатов казва, че чак сега (т.е. - когато пише книгата) му е станало известно, че сондажните беседи между Молотов и Шуленбург от февруари-март 1941 г. били отразявали не само опита на Хитлер да заблуди Сталин относно нападението, но и колебанията сред германските ръководители относно войната със СССР. Пише и за получаваната от тях (НКГБ) "информация и дезинформация" от "латвиеца, сътрудничещ си с Гестапо", била отразявала тези колебания. След което прави изненадващо заключение: "именно заради това" (няма такава връзка обаче, най-малкото, тогава не биха могли да я направят, това си е послезнание на Судоплатов), даже и надеждните източници (изрежда ги), "не бяха много сигурни относно немското нападение и възможната договореност относно примирие с Англия".
            От който кратък откъс може да се направят следните няколко извода:
            - или Судоплатов просто лъже, или - по-вероятно - просто не е имал достъп до съответната информация и това, което пише, е достигало до него само като слухове;
            - все пак, знаели са, че Берлинкс е двоен агент. Но предвид това, кога е писана книгата, това може или да е "послезнание" ("официално" установяват това по-късно), или, че той е говорил още тогава с някой от агентите, които разкопават миналото на Берлинкс, но на свой риск;
            - основните факти обаче, че е имало колбание сред ръководителите на Германия през пролетта на 1941 г., или че донесенията на агентите са били "несигурни" са си тотални лъжи. Сега се знае, че това не е така, решението е взето, а до донесенията има достъп и всеки може да ги прочете и да види, че в тях, дори и да има някои съмнения относно датата, за самото нападение няма никакво съмнение;
            - и последно: вижда се, дори и толкова години след войната, колко е силно все още влиянието на Сталиновата предвоенна позиция, че Германия не би нападнала СССР преди да приключи войната с Англия и въобще, колко е силно влиянието на немските мерки за дезинформация. За които тук се знае много малко, а въобще в Русия и Източна Европа - практически - нищо не се говори. Темата ли е все още болезнена, що ли ... не знам.

            Сега, за един друг съветски агент, оказа се, че вече е споменаван на форума, затова ще цитирам мнението:
            NightPirate написа Виж мнение
            Ето и един по неизвестен за широката публика но с интересна биография.
            Вильгельм Леман (нем. Wilhelm Lehmann) (15 марта 1884, окрестности Лейпцига, Германская империя — декабрь 1942, Берлин, Германия) — сотрудник гестапо, тайный агент советской разведки. - прототипа на Щирлиц!
            http://ru.wikipedia.org
            Споменава го и Судоплатов, но - с доста грешки. Макар и да знае кодовото му име ("Брайтенбах"), всичко останало е погрешно общо взето. Малко информация за този Вилхелм Леман: той сам се предлага да работи за съветските тайни служби през 1929 г., тогава е бил все още офицер от полицията. С годините се издига, минава през RSHA и става капитан от Гестапо (към 1939 г.). Той праща също предупреждения, последното от които е на 19.06.1941 г., с точните дата и час на нападението. Естествено, предупреждението е класифицирано от съветските служби като дезинформация. С началото на войната руснаците губят контакт с него. Опитват се да го възобновят, като пускат парашутисти в немския тил и също естествено, въпросните агенти са заловени и Леман е разкрит и в крайна сметка - екзекутиран, но тайно и без много шум, тъй като би било голям скандал толкова високопоставен служител на Гестапо да се окаже дългогодишен съветски агент.
            И да, наистина може да служи за прототип на Щирлиц
            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
            Проект 22.06.1941 г.
            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

            Comment


              #7
              Съставям списък на поне част от съветските агенти, че като правя справки и става малко сложно намирането. Изцяло - за мое улеснение, но може би пък и да е интересен по принцип Всички в списъка са руски агенти, вербувани преди Втората световна война.
              Легенда и пояснения:
              Име на агента (кодово име): позиция
              а там, където няма име примерно, ще слагам "-"
              НКВД: народен комисариат на вътрешните работи
              НКГБ: народен комисариат за държавна безопасност;
              РУ: разузнавателно управление (на армията, РККА);
              Списъкът е даден едно към едно, както е към книгата "What Stalin knew", на David. E. Murphy, не съм добавял информация към данните нарочно.

              1. Курт Фьолкиш (АВС): прес-аташе в немските посолства във Варшава и Букурещ;
              2. - (адвокат): източник на НКГБ от резидентурата в Хелзинки;
              3. Илзе Щьобе (Алта): агент на РУ във Варшава и Берлин;
              4. Рудолф фон Шелиа (Ариец): агент на РУ в немското посолство във Варшава, а след това - във външното министерство в Берлин;
              5. Владимир Заимов (Азорски): агент към софийската мрежа на РУ;
              6. Франтишек Моравец (Барон): началник на чешкото военно разузнаване, агент на РУ;
              7. - (Белведере): агент към софийската мрежа на РУ;
              8. Оресте Берлинкс (Лицеист/Петер): двоен агент, работи за Гестапо и едновременно с това е източник на берлинската резидентура на НКГБ, под контрола на Гестапо (формално, реално - лично подчинен на Рибентроп, през Валтер Хевел);
              9. - (Боевой): агент към софийската мрежа на РУ;
              10. Антъни Блънт (Тони): агент на НКГБ, служи в МИ-5;
              11. - (Бранд): агент на РУ в Хелзинки;
              12. Вилхелм Леман (Брайтенбах): агент на НКВД/НКГБ, служил е в полицията, после в Гестапо;
              13. Гай Бърджес (Момиче): един от "Кеймбриджската петорка", НКГБ;
              14. Джон Кеърнкрос (Лист): още един от "Кеймбриджската петорка", НКГБ;
              15. Александър Радо (Дора): агент на РУ в Швейцария;
              16. - (Диана): източник на Дора, РУ, в Швейцария;
              17. - (Ернст): информатор на НКГБ от немското посолство в Москва;
              18. Леополд Трепер (Жан Жилбер): нелегален агент на РУ в Париж;
              19. - (Гладиатор): информатор или агент, в италианското посолство в Москва;
              20. - (Грък): работи в техническия департамент на Вермахта, източник на берлинската резидентура на НКГБ;
              21. Петър Гудимович (Иван): от 1940 ръководи нелегалната резидентура във Варшава, НКГБ;
              22. Арвид Харнак (Корсиканец): работи в икономическото министерство в Берлин, агент на НКГБ;
              23. Хенри Робинсън (Хари): нелегален резидент на НКВД/НКГБ в Париж;
              24. Ивар Лиснер (Хиршфелд): двоен агент, под контрола на Гестапо;
              25. Озаки Хоцуми (Инвест, Ото): член на организацията на Зорге, РУ;
              26. - (Италианец): офицер от немското военноморско разузнаване, към берлинската резидентура на НКГБ;
              27. - (Джак): прислужник на американския посланик в Москва, агент на НКГБ;
              28. - (Кармен): преводач и асистент на жената на американския посланик в Москва, агент на НКГБ;
              29. Герхард Кегел (Курт, ХВС): агент на РУ в немското посолство в Москва;
              30. Арвид Харнак (Корсиканец): агент на НКГБ в министерството на икономиката, Берлин;
              31. - (Коста): агент към софийската мрежа на РУ;
              32. Маргарита Фьолкиш (ЛЦЛ): агент на РУ в немското посолство в Букурещ;
              33. - (Лъчистия): агент-информатор на НКГБ в немската компания АЕГ, към берлинската резидентура;
              34. - (Маргарит): агент към софийската мрежа на РУ;
              35. - (Монах): източник на НКГБ в Хелзинки;
              36. - (Негри): агент на НКГБ в немското посолство в Москва;
              37. - (Немеш): агент на РУ, бивш офицер от румънския генерален щаб;
              38. Ким Филби (Синчето Sohnchen): кодовото име е от периода преди да се присъедини към СИС, агент на НКГБ, служи в отдела за "Специални операции" в Лондон.
              39. - (Поет): източник на НКГБ в Хелзинки;
              40. - (Поасон Poisson): подизточник на Дора, Швейцария;
              41. Рихард Зорге (Рамзай): съветски агент на РУ в Токио;
              42. - (Рибникар): източник на РУ в Белград;
              43. Харо Шулце-Бойзен (Старшина): агент на НКГБ към берлинската резидентура;
              44. - (Швед): майор от немските ВВС, офицер за връзка между министерството на авиацията и външното министерство;
              45. - (Словак): агент на РУ в Будапеща;
              46. - (Старец): приятел на Арвид Харнак, агент на НКГБ в Берлин;
              47. Рудолф Хернщад (?): агент на РУ, кореспондент на Берлинер Тагеблат в Москва;
              48. - (Тефи): агент на НКГБ, в гръцкото посолство в Москва;
              49 - (Турчин): агент на НКГБ, информатор, свързан с IG Farben;
              50. - (Вагнер): агент на РУ в Будапеща;
              51. - (Верни): агент на НКГБ в американското посолство в Москва;
              52. - (Доктор): агент на РУ в Букурещ;
              53. Владимир Врана (-): агент на РУ в Прага, работи в заводите на Шкода;
              54. Ернест Вайс (-): агент на РУ в Лондон;
              55. - (Журин): агент към софийската мрежа на РУ;
              Last edited by messire Woland; 14-07-2011, 16:40.
              Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
              Проект 22.06.1941 г.
              "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

              Comment


                #8
                А за численото превъзходство Албирео вече ти е написал, но, накратко - немското разузнаване, макар и като цяло да не е много добро, все пак разкрива в общи линии реалния парк и численост на РККА.
                Тук не съм съгласен,митовете за всемогъщото съветко разузнавене което едва ли не чете документите от бюрото Хитлер преди него са измислица.Ощо взето са били равностойни противници,и ако им се смятат победите и загубите, то съотношението е приблизително 50/50.Тоест германското разузнаване не е отстъпвало по никакъв аспект на съветското.

                Comment


                  #9
                  foton11 написа
                  Тук не съм съгласен,митовете за всемогъщото съветко разузнавене което едва ли не чете документите от бюрото Хитлер преди него са измислица.
                  Че аз къде съм твърдял подобно нещо? Въобще, къде в изложението ми видя "всемогъщото съветско разузнаване"? Напротив, написах, че значително надценяват танковия и самолетен парк на Вермахта и неправилно определят общото количество съединения, при това, със значителна грешка.
                  Малко по-рано споменах (май пак в същия пост, от който си извадил този откъс), че немското разузнаване като цяло вярно определя количеството танкове и самолети в западните окръзи (а и общо), обаче не успява да "засече" променената организационна структура.

                  foton11 написа
                  Ощо взето са били равностойни противници,и ако им се смятат победите и загубите, то съотношението е приблизително 50/50.
                  Това въобще не е по темата (предполагам, че говориш за успешните и провалени разузнавателни операции) - има си тема за разузнавателните "игри". Това, котео ни интересува в тази тема е с каква информационна картина разполага Сталин, когато (евентуално) взема съответното решение.

                  Comment


                    #10
                    Това въобще не е по темата (предполагам, че говориш за успешните и провалени разузнавателни операции) - има си тема за разузнавателните "игри". Това, котео ни интересува в тази тема е с каква информационна картина разполага Сталин, когато (евентуално) взема съответното решение.
                    Еми с каква,с никаква.То от десет източника му изпращат информация,ама десет други го успокояват че няма страшно.И после има, ама еди си кой товарищ,ви докладва за това.

                    Comment


                      #11
                      T.e. съвсем не е с никаква .
                      Recalibrating my lack of faith in humanity...

                      https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                      Comment


                        #12
                        фотон11, винаги е така, т.е. никой не разполага с пълна и непротиворечива информация. В случая със Сталин, военното разузнаване съставя определена картина, на нейна база вонените специалисти изготвят план, по него можем да съдим горе-долу какво са смятали, че има "отсреща" (привел съм го малко по-долу в темата). Вижда се, че грешката никак не е малка, но това сега не ни интересува, защото това ни дава информация за това как са му изглеждали на него нещата. Съответно, можем да изградим предположени какво би могъл да реши, което и правим.

                        И едно общо напомняне (не че не съм го правил и преди, но нищо): тук обсъждаме само дали Сталин е подготвял нападение над Германия през лятото на 1941 г. Иначе СССР си се готви активно за война през цялото време и при други обстоятелства нищо чудно да бе нападнал по-рано (или по-късно). Т.е. никой не представя СССР като някакъв "мирен гигант" .

                        Comment


                          #13
                          foton11 написа Виж мнение
                          Тук не съм съгласен,митовете за всемогъщото съветко разузнавене което едва ли не чете документите от бюрото Хитлер преди него са измислица.Ощо взето са били равностойни противници,и ако им се смятат победите и загубите, то съотношението е приблизително 50/50.Тоест германското разузнаване не е отстъпвало по никакъв аспект на съветското.
                          Ако темата ти е интересна, нека преместим дискусията относно съветското разузнаване в съответната тема: Съветското разузнаване в периода 1935-1941 г.
                          Тук много ще се отклоним, ако го обсъждаме.
                          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                          Проект 22.06.1941 г.
                          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                          Comment


                            #14
                            foton11 написа Виж мнение
                            Еми с каква,с никаква.То от десет източника му изпращат информация,ама десет други го успокояват че няма страшно.И после има, ама еди си кой товарищ,ви докладва за това.
                            Всъщност Сталин разполага с достатъчна и навременна информация какво предстои. Първите доклади са още от 1940та, през лятото. Но с разузнаването има една голяма особеност, която рядко се взима предвид: не е важно само къде имаш агенти и какво ти донасят те, а и как ти процедираш с информацията, как я оценяваш и какво правиш с нея.
                            Подред: първо, за СССР един от първите и основни проблеми е сблъсъкът между вижданията на ръководството (Сталин) с получаваната от разузнаването информация. Той има определени виждания и не иска да отстъпва от тях в никакъв случай. Едно от тях е, че Хитлер никога няма да воюва на два фронта и няма как да не проведе операция "Морски лъв". Друго такова убеждение е, че немските военни могат да предприемат самостоятелни акции, т.е. да правят нещо без санкцията на Хитлер. И т.н. подобни неща.
                            Втори проблем са самите служби - след чистките в тях (реално това са РУ на армията и отдела за външно разузнаване на НКВД/НКГБ, който преживява няколко трансформации през периода от 39та до 41ва), там са останали не толкова много професионалисти. Например началникът на външното разузнаване на НКГБ (Фитин) постъпва там в края на 30те (преди има най-различни професии и известно време е и журналист), а става началник на отдела вече съвсем малко преди войната. С РУ на армията (абревиатурата ГРУ е от по-късен етап) е аналогична ситуацията с тази разлика, че единият началник (Проскуров) е уволнен след разлика във вижданията със Сталин (със скандал, така да се каже), а следващият е невероятен некадърник (Голиков), който обаче може да си пази мястото много добре, винаги представяйки разузнавателната информация така, че да не дразни "господаря си".
                            Трети проблем е пак свързан с ръководството и доверието. Разузнавателните служби на СССР, като персонал и структура, са основно изградени от хора, издигнали се през 20те, които хора той не харесва и с които често не се разбира. Структурите са също изградени по време, когато той не е имал цялостен контрол над тях (до края на 20те в СССР се води политическа борба и Сталин е зает да избива противниците си и такива неща, като армията и външното разузнаване са далеч от интересите му и вътрешнопартийната борба - по онова време). Той подхожда радикално към проблема, изчиствайки всички, на които няма доверие. И издигайки всякакви хора, често - без никакъв опит. И единствено това, че има изградени мрежи по света, спасява разузнаването на СССР от тотален крах.
                            Четвърти е в отделите за анализ на информацията - в РУ на армията такъв се създава чак в края на 30те, а във външното разузнаване предпочитат вместо такъв отдел да имат списъци за препращане на информацията на лидерите (коя на кого), макар че непосредствено преди войната все пак се заемат да правят аналитичен отдел.
                            Тук не съм разгледал по-малките служби, които си имат собствени разузнавателни отдели (граничните войски, които са на практика към НКВД/НКГБ), жп управлението и т.н.

                            Така че - информация има, въпросът е как се приема и оценява. Информациите на Зорге например се отхвърлят тотално, с няколко изключения - например когато съветски генерал в далечния изток дезертира при японците и руснаците искат от Зорге да набави протоколите от разпитите на този генерал. Което Зорге прави, а е немалък подвиг - протоколите са доста обемисти. И т.н. подобни случаи.
                            Има разбира се някаква вероятност непосредствено преди началото на войната, последните 24-72 часа преди нападението все пак ако не Сталин, то хората около него да повярват в нападението. На практика около две седмици преди нападението вече няма как да се скрие, че нападението предстои. Даже посолствата в Москва, включително примерно такива като италианското и американското, знаят, че войната предстои и се захващат да евкуират персонала си. Не трябва човек да е гений, за да се досети какво предстои. Както се казва, даже и чистачките знаят, че тия дни ще има война.
                            А и един последен проблем, който пропуснах - немската дезинформационна кампания относно нападението е много ефективна, най-вече спрямо основната си цел - Сталин. Него виж го уцелват 100% с нея. Повече подробности има в темата за разузнаването. Вероятно част от тази тема също ще бъде прехвърлена там.
                            Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                            Проект 22.06.1941 г.
                            "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                            Comment


                              #15
                              Има разбира се някаква вероятност непосредствено преди началото на войната, последните 24-72 часа преди нападението все пак ако не Сталин, то хората около него да повярват в нападението. На практика около две седмици преди нападението вече няма как да се скрие, че нападението предстои. Даже посолствата в Москва, включително примерно такива като италианското и американското, знаят, че войната предстои и се захващат да евкуират персонала си. Не трябва човек да е гений, за да се досети какво предстои.
                              Е брадвата когато вече е замахнала,и нямаш време за реакция,това си е нормална човешка психология,почваш да се скатаваш,и а-а може и да ни се размине.Така че тук 24-72 часов период не са решаващи.Дори седмици,резултатът ще един и същ.Така че на последният етап те са се борили срещу така наречените панически настроения,затова са се правили че нищо не забелязват.

                              Comment

                              Working...
                              X