Москва

[messire Woland]

Всъщност именно май най-големия проблем ще бъде свързаността на руските позиции, дори ако немците само влезеха в града. Най-вероятно, ако сраженията се пренесат в града, ще се случи същото, като в Сталинград. Но пък, проблем на съветската армия ще е снабдяването и управлението на северния фронт. Тоест, би могло да се стигне до падането на Ленинград и дори и немците да не могат да се удържат в Москва, ще се закрепят на северния фланг, което им спестява доста сили.

[Parabellum]

Originally posted by "messire Woland"

ще се закрепят на северния фланг, което им спестява доста сили.

Това ме навежда на мисълта, че по този начин ще бъдат ликвидирани доставките на стратегически суровини през Мурманск, което пък от своя страна би довело до катастрофално положението на руските войски в този начален период на войната.Вярно , че пътят на тези суровини би се изместил през Владивосток, но пък по същото време Японският флот доминира в Пасифика, което пък от своя страна ще доведе наистина до тежки последици руската армия и промишленост-която от своя страна пък е в процес на евакуация

[gollum]

Да и моето мнение клони към тази теза.
Но пък има и един друг съществен момент - на практика, от края на август неците губят стратегическото целеполагане и реално би трябвало да са в оперативна пауза поне до средата на пролетта на `42-ра. Разбира се, те успяват да преодолеят това необходимо състояние за сметка на отличната организация и маневриране на ресурсите, както и на огромното си тактическо превъзходство. Но целият комплекс от операции през есента и началото на зимата се извършват срещу този "заем" от реалността. И това не закъснява да се прояви, като те се оказват със значително орязани ресурси за кампанията през `42-ра.
Мислъта ми е, че дори да бяха съвсем "огънали" реалността, изчерпвайки този "кредит" до край, едва ли биха могли да реализират нещо повече от овладяване на Москва и съответно - да се окажат с перспективата за огромен, още по сложно структуриран фронт за `42-ра, при значително по-малко ресурси и възможности. А стратегическите перспективи щяха да бъдат още по-размити.
На практика, те не са в по-различно състояние от Япония няколко месеца след Пърл-Харбър. Едниственото, на което могат да разчитат е все същото тотално сриване на СССР и сключване на някакъв мир.

Може би, ако бяха последвали някои съвети и си бяха спестили цялата есенна кампания през 41-ва, разчитайки на укрепяване на достигнатите позиции, еластична отбрана и реорганизация, превъоръжаване и подготовка на нови съединения през оперативната пауза от почти 8 месеца (от септември-октомври 41-ва до април-май 42-ра), то евентуално биха започнали втората кампания против СССР с много по-добри перспективи за успех. А особено добре би им дошла тази пауза в стратегическ отношение - най-вече при осмисляне на перспективите и подготовка.
И Полската, и Френската кампании показват, че е абсолютно необходимо да се прави сериозна оперативна пауза след всеки два-три (евентуално четири-пет) месеца активни бойни действия. Иначе победата се оказва пирова.

[Parabellum]

Добре съгласен съм с теб, но само едно не ми е ясно.Ти говориш за една пауза от 8 месеца, през която немците ще организират т.е. реорганизират своята армия.Добре, но през същото това време руснаците какво ще правят?Ще седят и ще гледат ли? :roll:

[Imperial]

не, но ще атакуват хаотично една добре изградена и снабдена защитна линия която работи на принципа на еластичната отбрана - с една дума няма да имат голям шанс

[Parabellum]

Ох,тази дума "хаотично" някак си гадно ми става като я чуя.Те май и при Сталинград удариха унгарците "хаотично" ако се нелъжа

[messire Woland]

Ами, те руснаците така правят поне до края на '43 година - атакуват именно "хаотично" от немска гледна точка, хабят ресурси в некоординирани атаки, не подсигуряват фланговете си и гинат в обкръжение след това. Само за '42 г. така си отиват около три милиона.

[gollum]

Проблемът е, че такава оперативна пауза е задължителна - поне анализите на немския ГЩ показват, че след всеки период на активни действия (а според тях, подобен период не може да надхвърля 3-4 месеца, като всъщност нормалната му продължителност е 1-2 месеца) е задължително да се направи оперативна пауза, защото за това време оперативната боеспособност на частите се е изчерпала - транспортният им парк е най-общо казано изчерпан, числеността - сериозно ограничена (не непременно от бойни загуби - същата работа върши и физическото и психическо изтощение, което още по-силно въздейства върху командния състав). Ако разгледаме ранните кампании те всички серазвиват именно по тази схема.
На пръв поглед, Източните кампании през цялата война сякаш развенчават тази хипотеза, но това е само така - зрителна измама . Ако се взрем по-внимателно, ще открием че това, което изглежда като непрекъснат процес от сражения, на практика е система от "пулсации" - кратка активна фаза, пасивна фаза, оперативна пауза и отново. Но пулсациите нямат еднаква фаза навсякъде по-обширния фронт и затова изглеждат отдалеч като непрекъсната активна фаза (с неизбежните есенни и пролетни прекъсвания, разбира се - макар че причината за тези паузи далеч не е само в безпътицата).

Вместо при Източната кампания да се следва вече утвърдения модел (преди и по време на Френската кампания Халдер заключава, че не е възможно да се водят непрекъснати военни действия повече от 4 месеца и ако това се случи, резервите на Вермахта ще бъдат напълно изчерпани), се решава да се заложи на къси оперативни паузи (които обаче се оказват недостатъчни за възстановяването на потенциала, още повече, като се има предвид сериозният проблем с обучаване на нисше и средно ниво команден персонал - дори за сравнително дългата пауза между Полската и Френската кампания Вермахта не успява да попълни или поне чувствително да навакса недостига) и на своеобразна система от "разсрочване" на почивката. Подобна система се използва със сравнителен успех през позиционната фаза на ПСВ - вместо да се прави цялостна оперативна пауза, тя се случва само на отделни съединения или пък на локални участъци. Но явно тази мярка се оказва неефективна и недостатъчна, още повече че не покрива основните изисквания.

Ако се върнем към предложената по-горе стратегия, общо взето са възможни два основни варианта на развитие на ситуацията:

а) докато Вермахта е изградил сравнително стабилна еластична отбрана по позициите достигнати в периода август-септември и те се държат от малобройни боеготови съединения, докато оснавната маса извършват бойна подготовка с оглед на получения и междувременно обобщаван боен опит, както и се извършва преекипиране и създаване на нови съединения, съветското командване решава, че е дошъл мига да се обърне хода на войната. Към този период то има под волята си множество готови съедниения, както и новосформирани. Времето все още изглежда благоприятно за настъпление към Берлин ( ), още повече, че противникът е изпуснал инициативата, вероятно поради изчерпване на русирсите.
Започва голямата съветска офанзива, но не през декември, когато пред себе си ще има изтощени и малокръвни съеднинения и време, което пречи на маневрените и бързи реакции, а през семптември-октомври. Резултатът едва ли ще достигне размера на катастрофата постигнала през същия период в текущата реалност РККА, но нищо чудно и да го надмине. Да не забравяме, че котели се правят много по-добре когато противникът настъпва дълбоко в товите отбранителни позиции, отколкото когато се налага да го преследваш.
Допълнителен фактор би била и тактиката, която вероятно ще е с равни сили и на всички направления.
В този вариант събитията се развиват изключително благоприятно - почти без да губят ресурси, немците постигат горе-долу същото - наистина, вместо да заемат територия, но да не успяват да унищожат много вражески съединения, те запазват завзетата територия, но унищожават много повече вражески съединения. Т.е., размяната спрямо текущата реалност е територия срещу унищожен враг.

б) втория вариант - докато немците извършват гореописаните мероприятия, ръководството на съветската армия решава, че е време за минаване към стратегическа отбрана - т.е., изграждат се укрепления, трупат се съедниения, подготвят се нови и т.н.
В този случай, имаме темпова игра между двамата противници - кой ще натрупа повече ресурс и ще произведе и обучи повече съединения до настъпването на активния период (които най-рано ще е през май за Вермахта и за РККА или по същото време, или през декември-януари).
В този случай отново бих заложил на сериозно предимство за Вермахта - немците имат много по-добра организация, през тази година нищо сериозно не ги заплашва, така че цялата индустрия би могла да работи за преподготовка и преекипиране на армията). Допълнително предимство се крие във военния опит - много малко съветски съедниения са оцелели от началния период, така че няма какво да се обобщава. Плюс привидно успешната стратегия - врагът е спрян още в началото на есента, очевидно няма нужда от сериозно преосмисляне на доктрините (за Сталин е достатъчно да разстреля част от "виновните" веонначалници за летния погром и всичко е чисто).

Между другото, струва ми се че вторият вариант крие дори повече изгоди за позицията на Германия. Ще се опитам да ги изброя:

* Първо, кампанията през 1942 ще се започне и проведе от значително по-силен Вермахт, отколкото през 1941-ва. В текущата реалност се случва точно обратното - през втората година от Източната война Вермахта е наполовина по-слаб, спрямо първата.
Настина, ще започне от по-неизгодни позиции (значително по на отколкото в действителност), но пък Вермахта е показал, че умее да разменя време и сили за територия, при това бързо и успешно. Вероятен допълнителен плюс ще е възможността за преосмисляне на стратегията (тъй като целите няма да са толкова очевидни и разпръскващи ресурсите, както е станало в текущата реалност).

* Много е възможно в резултат на затихването на бойните действия по-рано, немската помощ за Италия в Северна Африка да дойде по-рано и да е значително по-многобройна. А това би могло да означава и достигане на Александрия в началото на `42 г. - зловещ удар за Британската империя.
Вярно, че е трудно да се прецени как би се отразил подобен ход на събитията върху дипломатическата ситуация, особено върху Япония, която е чувствителна към възможна агресия на СССР (в текущата реалност към декември 41-ва е съвсем очивдна неосъществимостта на подобно намерение, но инак - не е ясно).

* Третият плюс е още по-вероятностен - технологично-техническите усъвършенствания да бъдат извършени по-бързо и следователно - по-скоро. Предполагам подобно нещо като резултат от обощения боен опит, относително повечето свободни ресурси - т.е., Вермахта да има по-добри ПТ средства, както и повече бронетранспортьори, верижни снабдителни машини и подобрени танкове още към началото на кампанията през 1942-ра.