Съветска военна техника

[messire Woland]

След кратко техническо съвещание с Одзава, реших да добавя и разстоянието между шасито и земята, което в руския източник е дадено като "клиренс", на английски "clearance", точният български термин не го знам и затова го оставям клирънс. Тъй като характеристиката е важна за проходимостта на машината, ще го дам за всичките бронирани коли, за които има данни.

[messire Woland]

Възникна и още един интересен въпрос, по който обаче няма данни, а е пряко свързан с проходимостта на машината - дебелината на гумите. Разбира се, косвени данни могат да се намерят чрез коефициента за натоварване върху почвата, който за повечето коли може да се намери, но все пак ми прави впечатление, че в сравнение с немските модели, гумите на всички руски бронирани машини са доста тънки, с изключение на БА-64, но тя е късна, все пак е след началото на войната, производството й е от 1942 г. нататък. Вероятно са се сблъскали с проблеми и това е довело до увеличаване на дебелина на гумите при военните модели, в сравнение с предвоенните. Предполагам, шаситата също са си казали тежката дума - все пак практически цялото предвоенно производство на бронирани коли е върху шасита на камиони от 20-те и началото на 30-те години, с някои малки изключения.

[messire Woland]

Тука, докато събирах данни около съветските самоходни оръдия, отново се натъкнах на информация за създателя на съветското безоткатно оръдие, В. Курчевский. И на неща, които съм поствал навремето във форума, но нещо не можах да намеря точно къде. Едното му произведение е самоходно оръдие, на основата на танкета Т-27, със 76.2 мм безоткатно оръдие (което днес ще се появи на сайта), но далеч по-интересното са снимките на съветския ескадрен миноносец "Енгелс", с монтирано 305 мм безоткатно оръдие на Курчевски. Ето две снимки:





Съдбата на конструктора на безоткатните оръдия също е интересна:
(информацията е от руската уикипедия)
Закончил два курса физико-математического факультета Московского университета. В 1916-1918 гг. заведовал КБ Московского военно-промышленного комитета. В 1918-1920 гг. возглавлял лабораторию в Комитете по делам изобретений ВСНХ и одновременно работал в автосекции транспортного отдела того же Комитета. В 1921-1922 гг. служил в Комиссии по звуковой разведке. В 1922-1924 гг. руководил мастерской-автолабораторией при Комиссии по делам изобретений.

Известен своими работами в области динамореактивных безоткатных орудий, которыми занимался с 1923 г. В 1924 г. осужд¸н на 10 лет за растрату каз¸нного имущества и средств (якобы использованных им на постройку вертолета). Находясь в заключении в Соловецком лагере особого назначения продолжал заниматься изобретательской деятельностью, построил опытный вариант динамореактивной пушки. В начале 1929 года досрочно освобожден.

С января 1930 г. был главным конструктором ОКБ-1 ГАУ. В начале 1934 г. специально для Курчевского организовано Управление уполномоченного по специальным работам. Им создано несколько десятков типов динамореактивных пушек (ДРП) калибром от 37 до 420 мм, в том числе 76-мм батальонная пушка БПК обр.1934 г., авиационная динамореактивная пушка АПК и другие. Курчевский стремился охватить весь спектр артиллерийского вооружения: помимо полевой артиллерии был построен специальный истребитель, вооруженный 76-мм безоткатными пушками, 305-мм гаубицу устанавливали на автомобиль, 305-мм ДРП устанавливалась на эсминец, 152-мм — на торпедный катер и т. д. Пользовался большой поддержкой начальника вооружений РККА М. Н. Тухачевского, наркома тяжелой промышленности и члена Политбюро ЦК ВКП(б) Серго Орджоникидзе, которую использовал для продвижения своих проектов.

Среди других разработок Курчевского — аппарат для метания гранат, полярная лодка-вездеход, тр¸хосный вездеход на кол¸сном и гусеничном ходу, крылатая торпеда, глиссер.

Изготовленные образцы орудий имели большое количество неустранимых недостатков, их характеристики не соответствовали заявленным. В 1937 году Курчевский был арестован по обвинению в создании неперспективных систем вооружений по заданию Тухачевского и 25 ноября 1937 года приговорен к высшей мере наказания. Точная дата смерти неизвестна (по одним данным это 26 ноября 1937 г., по другим — 12 января 1939 г.). Реабилитирован в 1956 году.

В конце 30-х годов все пушки Курчевского были сняты с вооружения и почти все уничтожены, в войне не участвовали, все работы по безоткатной артиллерии в стране надолго прекращены.

[messire Woland]

И като продължение на темата за големите оръдия: http://www.aviastar.org/air/russia/ant-29.php


Това е самолет АНТ-29 ДИП, със 102 мм оръдие. Не е грешка, наистина си е съвсем "артилерийски" калибър - 102 мм. "ДИП" идва от "двумоторен изтребител, оръдеен (пушечный)". 102 мм безоткатно оръдие (пак на Курчевский), е било дълго 4 метра. Зареждало се е ръчно от втория член на екипажа. Освен това самолетът е имал и още две 20 мм оръдия в крилете.

[Гост]

След кратко техническо съвещание с Одзава, реших да добавя и разстоянието между шасито и земята, което в руския източник е дадено като "клиренс", на английски "clearance", точният български термин не го знам и затова го оставям клирънс. Тъй като характеристиката е важна за проходимостта на машината, ще го дам за всичките бронирани коли, за които има данни.

"Клиренс".

[dibo]

След кратко техническо съвещание с Одзава, реших да добавя и разстоянието между шасито и земята, което в руския източник е дадено като "клиренс", на английски "clearance", точният български термин не го знам и затова го оставям клирънс. Тъй като характеристиката е важна за проходимостта на машината, ще го дам за всичките бронирани коли, за които има данни.

На нашенски по руски образец му викат "Просвет"
Ама и клиренс е разпространено.

[messire Woland]

"Просвет" нещо не ми хареса. А дали е "клиренс" или "клирънс", струва ми се, че зависи от това, къде се пада ударението. Ако е в началото, значи трябва да е "клирънс" (някой по-запознат с английския може да каже). Аз поне така реших и затова е така навсякъде. То и този вариант не ми харесва толкова, но какво да се прави, не ми хрумна нищо по-добро.

[Imperial]

Пълното вярно произношение е "клиърънс" като първото ъ е доста кратко.

[Гост]

На английски е така, както казвате. На български "технически" гражданственост е придобил варианта: "Клиренс". Някъде има и "просвет", но не много, защото тази дума се ползва по-общо.

В българския специално за бойните машини и танковете най-вече идва от директен превод на руското "клиренс", което пък иде от английския.

Та, точния термин е "клиренс", макар граматически да не е правилно.

Аналогично на Вашингтон.

[кало]

ОТ - и "клиренс", и "Вашингтон" са граматически правилни, защото са приетите думи в българския език. и мен ни мъ кефи, ма туй то.

[Kramer]

"Клиренс" си е залегнало и в наставленията, въпреки, че според мен "просвет" също звучи добре.

[Imperial]

Еее, Вашингтон си е класика.

[Гост]

E nqma как сега да си извъртим езика да му казваме Уошингтън. What`s done is done.

[кало]

САУ "Арсеналец" - първото съветско самоходно батальонно оръдие - 1923 г.



Маса - около 500кг
Скорост - 3-8км/ч
Мощност на двигателя 12 кс

Верижно шаси с карбураторен двигател. Управлява се от боец, вървящ зад него. Резервоарът от 10 литра позволява да измине до 17-18 км с едно зареждане.
Въоръжение - 45- или 60-мм батальонни оръдия на Лендер или Соколов. Боекомплект - съответно 50, 32 снаряда.

[messire Woland]

Проби има всякакви, включително за много тежки машини, като СУ-7, проект, който ебил почти готов, но е прекратен в края на 1937 г. и е трябвало да е между 140 и 150 т. с въоръжение 203/305 мм или двуоръдейни (проектът се е наричал "самоходный дуплекс"), с 203 мм гаубица Б-4 и 152.4 мм морско оръдие Б-10, с начална скорост на снаряда 880 м/с. Като това, двуоръдейното, е било изготвяно в завод "Киров" ...

P.S. За "самоходный дуплекс" съм допуснал грешка. Не е двустволно, а е с два варианта - за гаубица и за морското оръдие. Което, между другото, е трябвало да бъде със съвсем морска далекобойност - 28 км.