Как се готви за война РККА

[messire Woland]

Ще цититрам един свой пост от темата за съветските механизирани корпуси:

Попаднах на списък на снетите от въоръжение съветски танкове, през 1938 г. Там фигурират 16 машини "Викерс", така че машините от този тип, намиращи се в 12ти МК може и да не са от Прибалтика, макар и да не е много вероятно да са съветски.
Освен това, в този списък има и разни машини, дето не е ясно защо чак през 1938 г. са снети от въоръжение. Това са:
- танове "Рикардо", 15 бр., които са си истинска антика по онова време;
- танкове МС-1 (Т-18), 862 бр. (от общо 962 бр. произведени). Те също са антика по онова време. Според моите данни, поне 700 машини трябва да са преминали модернизация и превъоражаване (замяна на оръдието от 37 мм на 45 мм);
- Викерс (12 т.), 16 бр. Предвид това, че е снет от въоръжение, това най-вероятно е: Vickers Medium Mark II, който е 12-тонен. СССР май е закупил точно тези 16 машини през 1931 г.
- Т-41, 8 бр., от произведени общо 12.
- танкета Карден-Лойд, 4 бр.
И още няколко други машини, по 1-2 бр. всяка.

***

Малко информация и въпроси около 12ти МК. Местоположението му е: в ПрибОВО, Прибалтийски специален военен окръг.
В него, към 22.06.1941 г. е имало:
- танкове БТ-7: 242 бр. (6 от тях - в управлението на корпуса);
- танкове Т-26: 483 бр.;
- танкове Т-37/38/40: 13 бр.;
- огнеметни танкове: 10 бр.;
- средни бронирани коли БА-10: 23 бр.;
- леки бронирани коли БА-20: 73 бр;
и ето интересното:
- танкове Викерс: 42 бр.;
- танкове Фиат-3000: 6 бр.;
- танкове Рено ФТ-17: 6 бр.

Тъй като в РККА има самолети като Глостър Гладиатор, явно те трябва да са се взели отнякъде, заедно с по-особените модели танкове, от 12ти МК. Моето предположение е, че те са попаднали в РККА от армиите на прибалтийските държави. Споменатия по-горе самолет Глостър Гладиатор е бил в армиите на Литва и Латвия, но го е нямало в армията на Естония. Танковете Фиат-3000 (модел 21) са били само в армията на Латвия, така че тези 6 бр. вероятно са от нея. Рено FT-17 е имало в армиите на Естония и Литва.
Викерсите са ми по-неясни, имало е 4-тонни в армията на Латвия и Литва. Но са били май само от 4-тонната модификация, а не от 6-тонната.

[gollum]

Прощавайте, че се включвам странично на дискусията . Джин геби, ако ти се обсъжда конкретно серията Т-37/38 и "заместникът" им, Т-40, по-добре да се направи това в нарочна тема. За щастие, има цели две такива (вярно, двете са много стари), така че ти предлагам да си избереш някоя:

Леките танкове (връзка)

Дискусия около леките и по-специално амфибийните танкове (връзка)

[bigbeer]

Струва ми се,отново се смесват съвсем различни съставки за тази манджа с грозде по горе.Никой не би и коментирал конструктивните особености на цитираните за изваждане от употреба модели бронирана техника.Причината за бракуването на повечето от тях не е качествата им като вид бойни машини.Каквито и качества да имат,чисто организационно е нецелесъобразно,да се оставят модели от единични до няколко десетки бройки на въоръжение.А те не блестят с особено превъзходни качества на базата на масовите модели използвани по това време.Необходимата база за поддръжката им,би била много по-ефективна в обслужването на стандартизираната техника.Изключвам танкетите Т-27,които масово се превеждат на разположение,на школите за подготовка на кадри и то след изразходване на ресурса им.Тези школи имат действителна нужда от тях и пътя да ги получат е единствено след отписването(бракуването) им като бойни машини.По отношение на цитираните "плаващи танкове",произведени в малко по-големи количества,то моля.Моля!!! Нека не ставаме жертви на остаряла ПРОПАГАНДА.

"Не-е-е-е, никой от тогавашното съветско правителство или Генералния щаб не е бил в съсътояние да се напие дотолкова и да изтрещи дотам, че да си бракува плаващите танкове."

Точно в Ген.щаба имат много реална представа за тяхната стойност като бойни машини.Произведени в години на криза,от ниско качествени части и неквалифициран персонал те бързо корумпират положителните страни на идеите вложени при създаването им.Свръх бързата амортизация е логично следствие от ниската производствена култура.Тя бива отчетена едва години след налагането им на въоръжение.За около 2-3 години използване,тяхната техническа пригодност пада под минимално необходимата за да бъдат приведени в боеготовност.Малки количества (показухи) биват демонстрирани с пропагандни цели на партийното ръководство,но голямата маса произведени бройки си е просто купчина ръждавеещо желязо.Като единствено изключение бих посочил Т-40.Той е произведен твърде скоро за да се амортизира,но е конструиран на основата на части и детайли излизащи от производство дори в остарелите автомобилни заводи.Конструктивно е постижение заслужаващо адмирации.Както се казва направили са "от нищо нещо".За съжаление са нямали необходимите технологични резерви за поддръжката на тази действително интересна машина,на фона на масовото превъоръжаване и окрупняване в голям мащаб.Французите примерно,използват Рено ФТ-17/18 и в двете войни.Но нека видим как? Имайки голямо количество произведени през годините на първата световна,те през 1924-28г ги преработват масово като ходова част.През 1931-32г. ги превъоръжават изцяло,включително подмяна на куполите и оборудването.През 34-37 им заменят двигателите(на голяма част от тях за 2-ри път),а само година- две след това ги вадят от бойните средства на първа линия.Реално от машините носещи тази сигнатура до момента е останал само корпусът и номерацията.Въпреки всички вложени средства и усилия за поддръжката им никой не разчита на тях реално в тактически план.Имат по-скоро демонстрационен и политически характер и донякъде подпомагат квалифицирането на френските танкисти за целия между военен период,на една приемлива цена.Немците просто използват наличието на подготвени кадри при употребата им,като сдържащо средство в ново завладените територии.

[dibo]

Нещо интересно, което мисля, че попада в тази тема:

http://bdsa.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=2075&Itemid=30

[messire Woland]

Нещо интересно, което мисля, че попада в тази тема:
http://bdsa.ru/index.php?option=com_...2075&Itemid=30

Интересното е, че в този документ се дава численост на тиловите части, което е много рядко за РККА. Излиза, че те тогава са били между 200 и 800 души в зависимост от типа и разположението на дивизията.
И таблицата накрая също дава численността им, 87 000 тил от 1 605 000 общо за РККА

[gollum]

Връзка към една статия от сайта www.rkka.ru - "Репетиция катастрофы" от П. Бобылев, която ми се струва, че трябва да присъства в тази тема. Става въпрос за "прословутите" оперативни игри на висшето ръководство на РККА от началото на 1941 г. - за тях има какви ли не митове, още от едно време. В тази статия се разглежда въпрос на базата на документите, останали от тях.

[messire Woland]

Цитат от разговор, воден някъде около 1965 г. между Жуков и Симонов (записан от последния и включен в книгата "Сталин и война"). Текстът е откъс от разказ на Жуков за събитията преди войната:
"Как сложились у Сталина его предвоенные, так дорого нам стоившие заблуждения?
Думаю, что вначале у него была уверенность, что именно он обведет Гитлера вокруг пальца в результате заключения пакта. Хотя потом все вышло как раз наоборот. Однако несомненно, что пакт с обеих сторон заключался именно с таким намерением.
Сталин переоценил меру занятости Гитлера на Западе, считал, что он там завяз и в ближайшее время не сможет воевать против нас. Положив это в основу всех своих прогнозов, Сталин после разгрома Франции, видимо, не нашел в себе силы по-новому переоценить обстановку. Война в Финляндии показала Гитлеру слабость нашей армии. Но одновременно она показала это и Сталину. Это было результатом 1937-1938 годов, и результатом самым тяжелым.
Если сравнить подготовку наших кадров перед событиями этих лет, в 1936 году, и после этих событий, в 1939 году, надо сказать, что уровень боевой подготовки войск упал очень сильно. Мало того, что армия, начиная с полков, была в значительной мере обезглавлена, она была еще и разложена этими событиями. Наблюдалось страшное падение дисциплины, дело доходило до самовольных отлучек, до дезертирства. Многие командиры чувствовали себя растерянными, неспособными навести порядок. Когда после финских событий я был вызван с Халхин-Гола и назначен командующим Киевским военным округом, Сталин, разговаривая со мной, очень резко отозвался о Ворошилове:
— Хвастался, заверял, утверждал, что на удар ответим тройным ударом, все хорошо, все в порядке, все готово, товарищ Сталин, а оказалось...
Я еще командовал Киевским военным округом, когда в декабре 1940 года мы проводили большую военную игру. В этой игре я командовал «синими», играл за немцев. А Павлов, командовавший Западным военным округом, играл за нас, командовал «красными», нашим Западным фронтом. На Юго-Западном фронте ему подыгрывал Штерн.
Взяв реальные исходные данные и силы противника — немцев, я, командуя «синими», развил операции именно на тех направлениях, на которых потом развивали их немцы. Наносил свои главные удары там, где они их потом наносили. Группировки сложились примерно так, как потом они сложились во время войны. Конфигурация наших границ, местность, обстановка — все подсказывало мне именно такие решения, которые они потом подсказали и немцам. Игра длилась около восьми суток. Руководство игрой искусственно замедляло темп продвижения «синих», придерживало его. Но «синие» на восьмые сутки продвинулись до Района Барановичей, причем, повторяю, при искусственно замедленном темпе продвижения.
В январе 1941 года состоялся разбор этой стратегической игры на Главном Военном Совете. Делая порученный мне основной доклад, я решил остановиться на некоторых тревожных для нас вопросах. Прежде всего на вопросе о невыгодном размещении системы новых укрепленных районов вдоль новой границы. Конфигурация границ делала это размещение невыгодным. Гораздо выгодней было бы разместить их, отодвинув примерно на сто километров вглубь. Я понимал, что эта точка зрения вызовет недовольство, потому что критикуемая мною система размещения укрепленных районов была утверждена Советом Труда и Обороны, в конечном счете Сталиным. Тем не менее я решил, что делать нечего. Придется об этом сказать. Сталин внимательно слушал доклад и задал ряд вопросов мне и другим выступавшим. В частности, он спросил: почему «синие» были так сильны, почему в исходных данных нашей игры были заложены такие крупные немецкие силы? Ему было отвечено, что эти силы соответствуют возможностям немцев и основаны на реальном подсчете всех тех сил, которые они могут бросить против нас, создав на направлении своего главного удара большие преимущества. Этим и объясняется такое решительное продвижение «синих» во время игры.
Вскоре после этого разбора я был назначен начальником Генерального штаба.
Я не имел до этого опыта штабной работы и к началу войны, по моему собственному ощущению, не был достаточно опытным и подготовленным начальником Генерального штаба, не говоря уже о том, что по своей натуре и по опыту службы тяготел не к штабной, а к командной деятельности.
В начале 1941 года, когда нам стало известно о сосредоточении крупных немецких сил в Польше, Сталин обратился с личным письмом к Гитлеру, сообщив ему, что нам это известно, что нас это удивляет и создает у нас впечатление, что Гитлер собирается воевать против нас. В ответ Гитлер прислал Сталину письмо, тоже личное и, как он подчеркнул в тексте, доверительное. В этом письме он писал, что наши сведения верны, что в Польше действительно сосредоточены крупные войсковые соединения, но что он, будучи уверен, что это не пойдет дальше Сталина, должен разъяснить, что сосредоточение его войск в Польше не направлено против Советского Союза, что он намерен строго соблюдать заключенный им пакт, в чем ручается своей честью главы государства. А войска его в Польше сосредоточены в других целях. Территория Западной и центральной Германии подвергается сильным английским бомбардировкам и хорошо наблюдается англичанами с воздуха. Поэтому он был вынужден отвести крупные контингенты войск на восток, с тем чтобы иметь возможность скрытно перевооружить и переформировать их там, в Польше. Насколько я понимаю, Сталин поверил этому письму.
В дальнейшем становилось все более и более причин для тревоги. Перед лицом повторяющихся тревожных сигналов Наркомату обороны удалось добиться у Сталина разрешения на частичный призыв в кадры полумиллиона запасных и на переброску в западные округа еще четырех армий. Я как начальник Генерального штаба понимал, что и переброска армий, и переброска мобилизованных к месту службы не могут остаться в секрете от немцев, должны встревожить их и обострить обстановку. А раз так, то одновременно с этими необходимыми мероприятиями нужно привести в боевую готовность войска пограничных округов. Я докладывал об этом Сталину, но он, после того как его две недели пришлось убеждать согласиться на первые два мероприятия, теперь на это третье мероприятие, непосредственно связанное с первыми двумя, согласия так и не дал. Он ответил, что приведение в боевую готовность войск, стоящих в пограничных районах, может привести к войне, а он убежден, что нам удастся славировать, объяснить и частичный призыв, и переброску армий таким образом, чтобы это не встревожило Гитлера.
Так получилось, что одни из мер были нами проведены, а другие — нет. По существу, мы остановились на полумерах, что никогда не приводит к добру. Непорядок был у нас и с мобилизационным планом развертывания промышленности в военное время. В мае, на четвертый месяц после того как я принял Генеральный штаб от Мерецкова, я подписал в основном уже подготовленные еще до меня мобилизационные планы перевода Промышленности на военные рельсы. Набравшись решимости, я поехал к Ворошилову, состоявшему в то время Председателем
Государственного Комитета Обороны, и буквально принудил его принять от меня на рассмотрение эти планы. Просто-напросто оставил их у него.
Несмотря на мои звонки, он в течение месяца так и не приступил к рассмотрению этих планов и только через месяц после нового звонка сказал, чтобы я к нему приехал:
- Надо обсудить, как, с чьим участием и в каком порядке рассматривать планы. Поняв, что дело затягивается, я не поехал к нему, а позвонил Сталину и пожаловался на происходящее.
На следующий же день мы, военные, были вызваны на заседание Политбюро.
Последовал диалог между Сталиным и Ворошиловым.
— Почему вы не рассматриваете план?
— Мы только недавно его получили.
— Какого числа вы передали Ворошилову этот план? (Это уже был вопрос ко мне.)
Я сказал, что месяц назад. После соответствующей реакции была назначена комиссия для рассмотрения плана. В комиссии было много споров и препирательств. Некоторые ее члены говорили, что-де у нас много других вопросов, надо все ломать, а мы не можем всего ломать и т. д. Дело затягивалось и затягивалось. Видя это, мы решили добиться и добились, чтобы были приняты хотя бы отдельные решения по плану подготовки боеприпасов, по остальным пунктам этот план развертывания промышленности к началу войны так и не был утвержден.
Особенно тяжело обстояло в ту зиму и весну дело с боеприпасами. Новые, поставленные на вооружение артиллерийские системы, в том числе противотанковые, были обеспечены только пробными сериями снарядов. Из-за задержки со снарядами задерживалось и уже налаженное производство орудий.
Мы поставили вопрос о создании годового запаса снарядов на первый год войны, считая, что после перевода промышленности на военные рельсы производство, покрывающее нужды войны, может быть достигнуто только через год после ее начала. Возникли споры.
Вознесенский, человек, знавший экономику, тут же мгновенно подсчитал, какое огромное количество снарядов мы хотим иметь в запасе, и с карандашом в руках начал доказывать, что согласно нашим расчетам мы планируем 500 снарядов для поражения одного танка противника.
— Разве это возможно?
Пришлось ответить ему, что это не только возможно, а необходимо, что будет отлично, если нам удастся обойтись даже не пятьюстами, а тысячью снарядов для уничтожения каждого немецкого танка.
— А как же быть с нормами поражения танков, записанными у вас во всех
документах? — спросил Вознесенский.
— Так это же нормы поражения на учениях, а на войне другое дело.
Была создана комиссия. После всех подсчетов убедились, что производство такого количества снарядов металлом обеспечить можно, но нельзя обеспечить порохами, с порохами дело обстояло из рук вон плохо. В итоге нашу заявку пока было предложено удовлетворить только на 15-20
процентов."
Текстът се получи дългичък, но пък в него се засягат много въпроси, а освен това дава виждането на тогавашният началник на Генщаба на РККА (а и това виждане се подкрепя с вече публикувани документи, например в частта за боеприпасите и т.н.).

[messire Woland]

И още нещо интересно, касаещо внезапността на нападението така, както я разбира Жуков. Разбира се, трябва да се има предвид кога е писано това (60те), но все пак си струва да се види:

"Что такое внезапность?
Трактовка внезапности, как трактуют ее сейчас, да и как трактовал ее в своих выступлениях Сталин, неполна и неправильна.
Что значит внезапность, когда мы говорим о действиях такого масштаба? Это ведь не просто внезапный переход границы, не просто внезапное нападение. Внезапность перехода границы сама по себе еще ничего не решала. Главная опасность внезапности заключалась не в том, что немцы внезапно перешли границу, а в том, что для нас оказалась внезапной ударная мощь немецкой армии; для нас оказалось внезапностью их шестикратное и восьмикратное превосходство в силах на решающих направлениях; для нас оказались внезапностью и масштабы сосредоточения их войск, и сила их удара. Это и есть то главное, что предопределило наши потери первого периода войны. А не только и не просто внезапный переход границы."

"Какво е представлява "внезапността"? [на нападението]
Трактовката на "внезапността", както я разбират сега, а всъщност както я обясняваше в своите речи Сталин, е неправилна и непълна.
Какво значи "внезапност" когато говорим за действия от такъв мащаб [т.е. за действията на цели фронтове и армии]? Това все пак не е просто внезапно пресичане на границата, не е просто внезапно нападение. Внезапността на пресичането на границата само по себе си нищо не решава. Главната опасност на внезапността се заключаваше не в това, че немците внезапно пресякоха границата, а в това, че за нас се оказа внезапна ударната мощ на немската армия; за нас се оказа внезапност тяхното шестократно и осмократно превъзходство в силите на решаващите направления; за нас се оказа внезапност както и мащабите на съсредоточаване на техните войски, така и силата на техния удар.
Това е и главното, което предопредели нашите загуби в първият период на войната. А не само и не просто внезапното пресичане на границата"

Накратко: според мен Жуков говори за това, че РККА, като армия, по онова време, през 30те и началото на войната, не съсредоточава силите си по този начин, а действа в голяма степен като разпръсква ударните си сили върху голяма площ, със съответните по-малки резултати. Така действат и в първият период на финландската война. Съсредоточаване на силите в този мащаб, който използва Вермахта, е немислимо за РККА от началото на войната (не само като доктрина, но и като организация и взаимодействие на различните родове войски). Това е и факторът, който руснаците не могат да отчетат и който образно казано "им обръща колата". Съдейки по данните на разузнаването на СССР (и армията в частност), не е било като да не знаят немските сили оттатък границата (знаели са ги в достатъчна степен), но съсредоточаването на ударните групи по сила, време и място не е могло да бъде "видяно" навреме от съветското разузнаване.

[Amazon]

От последните документи които си постнал и особено от интервютата с Жуков оставам с впечатлението че съветското ръководство не си е направило абсолютно никакви изводи от кампанията на Вермахта във Франция.
Дори Жуков, който явно е имал ясен поглед върху ситуацията и слабостите на съветската отбрана и военна промишленост е пропуснал да се замисли защо Франция е разгромена толкова бързо и с толкова малко(сравнително) жертви. Разбирам да проспят Полша, все пак там е имало голяма разлика в силите, но огромната по площ Франция, със силна съвременна армия плюс английският експедиционен корпус са показвали какво точно ще се случи на СССР. Трудно ме е да си го обясня. Да, ясно ми е че ние имаме послезнание, но пък те са си имали цял генерален щаб, който колкото и да е бил скован едва ли е бил пълен с глупаци. Пък и в ставката имаме бивши военни с опит.
А и както казва Жуков са имали резултатите от военната игра и какво ще стане ако не изтеглят отбраната в дълбочина...луда работа.

[Kramer]

Тия работи Жуков ги пише през 60-тте...

"Перед лицом повторяющихся тревожных сигналов Наркомату обороны удалось добиться у Сталина разрешения на частичный призыв в кадры полумиллиона запасных и на переброску в западные округа еще четырех армий. Я как начальник Генерального штаба понимал, что и переброска армий, и переброска мобилизованных к месту службы не могут остаться в секрете от немцев, должны встревожить их и обострить обстановку. А раз так, то одновременно с этими необходимыми мероприятиями нужно привести в боевую готовность войска пограничных округов. Я докладывал об этом Сталину, но он, после того как его две недели пришлось убеждать согласиться на первые два мероприятия, теперь на это третье мероприятие, непосредственно связанное с первыми двумя, согласия так и не дал. "

Значи мобилизират още 500 000 и прехвърлят на Запад още 4 армии, а не привеждат в бойна готовност крайграничните окръзи. А и четирите армии би трябвало да заемат някакви райони, които да кореспондират с плана за развръщане на РККА. Не може ей така на голо поле, хм.
По-надолу доста по-голямо внимание Жуков отделя за плановете за превеждане на икономиката на военни релси и разговорите с Ворошилов по въпроса, което разбира се е много важно, но някак си измества горното.

[messire Woland]

Всъщност Жуков си настоява за такива мерки, които да приведат граничните окръзи в готовност. Но Сталин забранява (има си свои мотиви, свързани с надеждата за избягване на военен конфликт).
Мобилизацията е отделен въпрос. Тя се провежда редовно всяка година още от 1938 или 1939 (из форума съм публикувал данните, могат да се проверят), като тази мобилизация е различна от това, което ние си представяме. От една страна в армията влизат доста хора и попълват дивизиите (през 1941 г. това са 800-802 хиляди души), от друга обаче, те влизат там за обучение. Тъй като развитието на РККА минава през един смесен етап, в който в армията има много "териториални" дивизии, които от военна гледна точка са си чиста нула, се налага тези хора, които са минали през тях да се обучат, но същевременно без стойността на мероприятието да е прекалено висока. Затова и част от тях се обучават там.
От друга страна, през втората половина на 30те в армията навлизат много нови оръжия, така че се налага те да се усвоят.

Колкото до това:

Не може ей така на голо поле, хм.

Ами всъщност при преместването на границата през 1939 г. се случва точно това - много дивизии заемат нови райони, в които практически няма нищо, даже и пътища. И се започва трескаво строителство на складове, пътища и друга инфраструктура. Което очевидно е щяло да се случи с петте армии, които се преместват на запад (не са четири, а са пет: 16та, 19та, 20та, 21ва и 22ра). Когато нападението започва, тези армии са в движение, което позволява на РККА много бързо да създава нови фронтове (което се налага преди всичко на мястото на унищожения изцяло Западен фронт).

Т.е. ако обобщим, по искане на Генщаба (Жуков) и Наркомата на отбраната (Тимошенко) РККА мобилизира (за лятото) 800 хиляди души, премества 5 армии на запад и единственото, което не успяват (заради обяснимата съпротива на Сталин), е да приведат в повишена бойна готовност армиите на запад.
И накрая има един "тънък момент" - явно някъде след 19ти юни военните (Жуков) решават, че войната е неизбежно да се разрази всеки момент (няма да го срещнем никъде казано, по обясними причини, заради слабите резултати и т.н.) и започват действия по подготовката и на граничните окръзи, местейки някои от механизираните корпуси. Но предвид това, че тези корпуси просто не са в управляемо състояние, дори и да са изцяло попълнени, а също заради чистките в армията, извели на преден план генерали с капитански опит, тези маневри не дават никакъв положителен ефект.

[gollum]

Амазоне, ако позволиш една бележка по повод на Френската кампания и немските загуби: те са напълно сравними с нивото на загубите в източната кампания, разликата е единствено в продължителността. Т.е. немците дневно губят общо взето същото количество хора, каквото и на изток, но кампанията е по-кратка и затова сумарните загуби са по-малко. ако е за въпрос, самолети губят повече (за танковете не съм сигурен, трябва да погледна). Въпросът не е съществен за тази тема, но гледам при всяка възможност да "поправям" подобни "пропуски".

Що се отнася до въпроса "какво е можело да се направи", то нещата, естествено, са по-сложни. Проблемът е, че дори и да си наясно как стоят нещата и какво е нужно, това с нищо няма да ти помогне, ако имаш огромна маса от хора - на практика, почти цялата организация (РККА), които едно че си нямат идея от това, второ, предпочитат да си карат "както досега" и трето, просто нямаш нито време, нито ресурс да промениш нещата.
Затова често се говори (особено в тази тема) с лекота за това как "съветските командири (особено често спрямо Жуков) воюват с много кръв", а се пропуска, че в тази обстановка и с тази организация няма как иначе да се воюва. Само с воля не става. Да не говорим, че никой от хората, които имат някаква идея от нещата, не е в нужната позиция, за да може да прокарва изцяло собствена "политика", а единственият, който е, не разбира от тези неща (не му е и работа, но това е друг въпрос).
Опитват се както могат да оправят проблемите, но са обречени - нямат време. Ако е за въпрос, съмнявам се, че едната година щеше да им стигне качествено да променят нещата. Да, разполагат с много въоръжение на хартия (и почти никой, който да знае как да го използва качествено), но във всяка останала област нещата са недовършени и полвинчати.

[messire Woland]

А, не бях видял поста на Амазон. Съгласен съм с Голъм, само ще допълня, че руснаците се опитват да си направят изводи от френската кампания. Обаче това не е лесно, по посочените причини, но има и друго - до някое време армията е в ръцете на Ворошилов, чиято стратегия за справяне с нещата е: да оставя всичко без последствия и "за утре", докато някой не се разкрещи / не стане скандал. И съответно в армията са един куп хора като него, които си действат така, все едно все още са в реалностите на гражданската война (т.е. това, което те са виждали, нормално), а събитията във Франция се опитват да обяснят за по-просто с политически аргументи. Сега, след играта от края на 1940та г. наистина тези, които имат по-реално виждане за нещата получават карт-бланш за промените, но им остават само 6 месеца, а проблемите, с които се сблъскват, са колосални.
Просто няма как да обърнат тенденцията. Освен това наистина имат огромни проблеми с командния персонал. Едно, че наистина нагоре вървят хора просто без никакъв опит и образование, второ, те никъде не се задържат и не могат да натрупат опит - в РККА командирите много бързо се местят от място на място и от служба на служба, което не дава никаква възможност за ред и организация. Тоест, дори и да опитат да правят това, дето немците го правят - няма как да се получи. И вероятно не са и вярвали, че е възможно, а по-скоро са вярвали на преувеличените данни от разузнаването - че Вермахтът всъщност разполага с повече сили, отколкото реално има. Бяхме публикували някъде тук техните представи, с изкривен поглед към немската армия, че е с 5 пъти повече танкове и 2-3 пъти повече самолети.

[gollum]

А ако говорим за обобщаване на опит, веднага се сетих за книгата на Исерсон, която излиза някъде към края на 40-та година, ако не се лъжа и обобощава опита от Полската и Френската кампании и доколкото мога да преценя, достатъчно реалистично за тогава. Но той е едва полковник, малко след това е репресиран и не мисля, че книгата му има какъвто и да е ефект.

[Amazon]

Воланд, Голъм, мислили сте някога да систематизирате войната на източният фронт в книга? Ясно е че за разлика от професионалните историци достъпът ви до архивите от периода е ограничен, както и свободното време, но предполагам архивите не са затворени за широката публика. Далеч съм от мисълта да подценявам хората за които историята е професия, но много често те са предубедени и/или се борят всячески да докажат някаква теза. Докато при вас тези "спирачки" ги няма. Както се казва: Ноевият Ковчег е построен от аматьор, а Титаник от професионалисти.