Последно предупреждение за заключване на темата ако не се подобри.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Източни части на страната на Третия Райх
Collapse
X
-
Сега по темата: Остава въпроса колко от общия брой източни доброволци с оръжие в ръка са участвали в конвенционални и не конвенционални бойни действия на стната на Райха. Хайде отново да си поиграем с цифрите.
Тук се имат предвид: Служилите във Вафен - СС, източните роти, батальони и легиони, полицейските и охранителни подразделения, както и по- кръпните национални формирования. Не се смятат: тези, единствено на длъжността ХиВи, пожарната, ПВО, певодачи и пропагандисти, трудовата повинност и строителните части.
1. Служили във Вафен-СС
Естония
От 20-а СС гренадирска дивизя (естонска ¹1) - в началото на 1944 служат 15 000 души, от които неизвестен брой германци.
Още около 100 естонци служат в 11-а СС панцергренадирска дивизия "Нордланд".
Неизвестна е числеността на 20-а СС дивизия, след новосформирането й през в края на 1944.
Латвия:
На 30 юни 1944 в 15-а СС гренадирска дивизия (латвийска ¹1) се числят 18 412 човека, от които неизвестен брой германци. Пак за същата дата в 19-а СС гренадирска дивизия (латвийска ¹2) има 10 592, от които неизвестн брой германци. Двете дивизии са сведени в 6-и латвийски ССдоброволчески корпус. Малко по-късно , 19-а СС е попълнена с 250 латвиици, бивши служители в трудовата повинност.
В края на 1944, в 15-а СС дивизя има 19 000 души, а през май 1945 в 19-а СС дивизия се числят 16 000 бойци.
Литва
Самостоягелна литовска СС част, така и не бива създадена, но неизвестен брой литовци участват в латвийските СС дивизии.
Следва продължение...Last edited by Sturmpionier; 20-01-2007, 01:00.
Comment
-
Продължение..
Белорусия
В края на лятото на 1944 е сформирана 30-а СС гренадирска дивизия (белоруска ¹1)
Според някои източници личния състав на дивзията в началото е бил около 12 000 души. 30-а СС е разформирована през декември 1944 и личния й състав е изпратен за сформирането на 1-ва пехотна дивизия на РОА.
Украйна:
На 28 април 1943 започва сформирането на 14-а СС гренадирска дивизия "Галиция" (украинска ¹1). От първоначално явилите се 70 000 доброволци, са приети в програмата между 13 и 14 000. Всички висши офицери са германци или етнически германци, а младшите офицери иподофицерите - украинци. В следствие на тежките боеве в обкръжение при Брод, от 14 000 войници и офицери се измъкват от чувала едва 3 000. Дивизията е напълно унищожена, но през есента на 1944 е сформирана наново. След капитулацията на нацистка Германия, 4 700 есесовци от дивизията са пленени от съветските войски, а други 10 000 успяват да достигнат до британските части в Австрия.
Русия
Руския СС доброволчески полк "Варяг" е сформиран в Словения в края на 1944 на базата на СС руски батальон с численост 600 човека. Руския СС доброволчески полк достига до обща численост от 2 500 бойци.
1-ви руски СС национален отряд "Дружина" е сформиран през април 1942 и личния му състав възлиза на 500 човека.
2-ри руски СС национален отряд е сформиран през декември 1942 с численост 300 души.
През март 1943 двата отряда са обединени в 1-ви руски СС национален полк с численост от 1 500 войници и иофицери, след като е попълнен от бивши военнопленници.През юли 1943 полкът е развърнат в 1-ва руска СС национална бригада в триполков състав с обща численост от 3000 бойци. на 16 август, с.г., бригадата минава на страната на партизаните, като е преименувана в 1-ва антифашистка партизанска бригада с личен състав от 2 200 човека.
29-а СС гренадирска дивизия (руска ¹1) е сформирана през лятото на 1944 на базата на РОНА, известна също като "Бригада Камински" Всъщност в случая става въпрос единствено за преименуване на съединението. Неправилно, често в научната литература и много сайтове се среща името "СС Щурмбригаде РОНА" или "СС Щурбригаде Камински", което е единствено погрешно съчетание между 29-а СС дивизия и "щурмова бригада РОНА", както е наречена формацията на Бронислав Камински (нейния командир) през пролетта на 1944. На 19 февруари 1944 Камински е осъден от военнополеви съд и разстрелян за воени престъпления, при потушаването на Варшавското въстание то неговите хора, а дивизияа разформирована. По време на краткото й съществуване личния състав възлиза на около 5000 човека.
П.П: Динаине, информация за Белоруските формирования ще напиша в понеделник.
Comment
-
Да не забравяме и следните части:
36-та войскова гренадирска дивизия SS на небезизвестния Оскар Дирлевангер. В нея служат руснаци от лятото на 1942г. Броя им в началото е около 300 души. Още в началото на службата си руснаците започват да убиват служещи в руския батальон прибалтийци.
8-ма войскова планинска бригада SS /татарска номер 1-ви/, сформирана през 1942г. на територията на Крим с начална численост от 14 батальона. Състава е основно от татари. По-късно числеността на бригадата нараства до 5 000 души. Съдбата на цялото съединение е интересна и трагична, но не е мястото тук за да излагам повече инфо по въпроса.
Охранителна бригада от SS "Северен Кавказ" сформирана в началото на кампанията в СССР през 1941г. по заповед на Химлер. Начална численост около 4 000 души/в мнозинството си мюсюлмани от Чечения, Дагестан, Кабардино - Балкария, Карачаево Черкесия и Азербайджан /има още грузинци и арменци/. Бригадата чуаства в анти-партизански операции в Белорус, и Италия. Командира не е немец а офицер от Руската императорска армия - SS Standartenfuhrer Арвид Тойерман.
Източнотюркско съединение от SS. В началото това съединение е запланувано да бъде развърнато в SS дивизия "Neue Turkestan".
Към ноември 1944г. съединението включва 37 офицера, 308 унтерофицера и 2 317 войника. Бойния път на тази част също е кървав и трагичен.They march in full battle dress
With faces grim and pale
Tattered banners and bloody flags
Rusty spears and blades...
Comment
-
Чудя се нещо. В началото SS са били елит на елита, чистокръвни арийци със свидетелство за арийски произход от незнам си кой век и т.н. нещо като изложба на породисти животни.
А накрая какво виждаме - към русокосите арийце се прибавят всякакви унтерменши - албанци - "Скендербег", бошнаци "Ханджар", чеченци, татари и прочие расово непълноценни уроди. Чудно ми е как не са стигнали до негри или китайци. Или още по-кощунствено еврейски или цигански SS части.
Въпросът ми е как расовата идеология е обяснявала създаването на тези части? Или те не са били считани за "истински" SS-овци?
Comment
-
Отговора е прост. На Третия райх му е трябвала жива сила, без значение дали са жълти, или мюсюлмани. Принципите на расовата чистота в подбора за есесовци остава на заден план главно след 1942г. когато вече започва да се чувства липсата от жива сила по фронтовете. Но нека не забравяме, че тези части не са били използвани в открити сражения, а главно в антипартизански оперции. Въпреки, че в края на войната е било истинско меле.They march in full battle dress
With faces grim and pale
Tattered banners and bloody flags
Rusty spears and blades...
Comment
-
Съмнявам се, че са считани за истински SS части както първите 10 СС дивизии.
Когато армията се нуждае от хора обаче дори Химлер би бил склонен да забрави някои пречки, които принципно отделят СС войника от войника в които и да било други въоръжени сили.
Разлики между първите 10 и останалите 25 дивизии колкото искаш. първите десет да често попълвани, за численост и оръжие също може да се говори.
Comment
-
Док един въпрос към теб. Интересува ме някаква информация за оцелелите от 3-та танкова дивизия СС "Мъртвешка глава". Знам, че всички около 1000 души са предадени на руснаците след 1945г. но има ли от тях които се връщат в Германия и т.н. Ровил съм се из нета, но не успях да открия информация за тези неща. А и английския ми е зле. Ако знаеш нещо по въпроса драсни ми едно съобщение, ако имаш възможност и желание разбира се.They march in full battle dress
With faces grim and pale
Tattered banners and bloody flags
Rusty spears and blades...
Comment
-
Thorn написаВъпросът ми е как расовата идеология е обяснявала създаването на тези части? Или те не са били считани за "истински" SS-овци?
П.П: Тези дни, ще продължа списъка, просто в момента съм доста зает.
Comment
-
http://militera.lib.ru/research/beshanov_vv/index.html - вижте тука за действията на корпуса със специално назначение "Ф".
Особый штаб «Ф» во главе с генералом авиации Гельмутом Фельми, считавшимся в рейхе знатоком Востока, был создан еще в мае 1941 года. В задачи штаба входило руководство диверсионной деятельностью, агентурной разведкой, специально сформированными воинскими националистическими частями на Ближнем и Среднем Востоке, а также на Кавказе. Местом первоначальной дислокации штаба был избран лагерь на мысе Суниоц в Южной Греции, где проходили подготовку арабы, которые в будущем должны были составить ядро «иракско-арабской армии».
Летом 1942 года, после захвата Ростова, накануне прорыва группы армий «А» на Кавказ, германское командование решило, что сложились благоприятные условия для реализации далеко идущих планов, связанных с вторжением в Иран, Ирак и затем в Индию. [450] По сравнению с такими блестящими перспективами взятие какого-то там Тбилиси казалось пустячным делом.
20 августа ОКБ приняло решение приступить к развертыванию Особого штаба «Ф» в корпус особого назначения «Ф» и перебросить его в резерв штаба группы «А» в Сталино. Согласно планам, корпус Фельми после вступления немецких войск в Тбилиси подлежал переброске по железной дороге через Ростов на Кавказ и в дальнейшем должен был наступать по направлению Западный Иран — Ирак с выходом к Персидскому заливу, к Басре. На Ближнем Востоке корпусу, смыкая «большие клещи», надлежало соединиться с итало-германскими войсками, которым к тому времени предстояло овладеть Суэцким каналом. К 3 октября корпус сосредоточился в районе Сталино и формально вошел в состав группы «А», фактически подчиняясь ОКБ.
В корпусе «Ф» имелись подразделения и части всех родов войск, что позволяло ему действовать самостоятельно. В состав корпуса входили 3 усиленных моторизованных батальона, каждый из которых насчитывал до 1000 человек. 1-й и 2-й батальоны были укомплектованы исключительно солдатами и офицерами вермахта, 3-й состоял полностью из арабов. Каждый мотобатальон по составу, вооружению, тактическим и огневым возможностям приравнивался к полку. Кроме того, в корпус входили: отдельный танковый батальон (25 танков), авиационный отряд (25 самолетов), рота связи, саперная и минометная роты, разведотряд, кавалерийский эскадрон, взвод метеослужбы, автоколонна. Артиллерия состояла из дивизиона 4-батарейного состава, батареи 105-мм штурмовых орудий, тяжелого и легкого зенитных дивизионов — всего 120 орудий и минометов...
Корпус «Ф» был полностью механизирован и располагал возможностью при наступлении на Ирак вооружить дивизию из аборигенов-добровольцев. Численность корпуса первоначально составляла около 6000 человек. [451] После переброски на Кавказ ему были приданы кавалерийский полк и один батальон 201-го танкового полка. Личный состав корпуса, помимо военной и политической подготовки, занимался изучением географии и истории стран Ближнего и Среднего Востока, а также Индии. Солдаты и офицеры владели турецким, персидским, арабским и другими восточным языками, вдобавок они знали французский и английский.
Первоначально корпус особого назначения должен был выступить как ударно-штурмовое соединение и политический центр похода германской армии на Кавказ и страны Востока. Личному составу вменялось в обязанность проводить разведывательно-диверсионную, пропагандистско-агитационную работу, заниматься подготовкой антисоветских восстаний на Кавказе.
Верховное командование поставило перед генералом Фельми двойную задачу: 1) двигаться под строжайшим секретом вслед за группой армий «А» на Иран через Баку и по Военно-Грузинской дороге, в зависимости от того, где быстрее обозначится успех; 2) оказать помощь 1-й танковой армии в преодолении усиливающегося сопротивления противника.
Поскольку успех никак «не обозначался», все большую важность приобретала вторая задача. Наконец, 6 октября Гитлер приказал бросить части генерала Фельми на осуществление операции — «как можно скорее перерезать железную дорогу, идущую от Кизляра на север». 15 октября началась переброска корпуса в Буденновск, к району предстоящих военных действий, а уже 17-го корпус «Ф» вошел в боевое соприкосновение «с сильной кавалерией» противника...
* * *
17 октября части 30-й кавалерийской дивизии 4-го гвардейского Кубанского корпуса вместо неожиданного ночного удара на Ачикулак безуспешно атаковали с утра передовой отряд противника в Андрей-Кургане. В итоге дивизия сама попала под удар главных сил корпуса «Ф» и, понеся большие потери, отступила. [452] Немцы перешли в наступление против 9-й и 10-й гвардейских кавдивизий и после 2-дневных боев овладели Урожайным и Владимирской. На этом рубеже Фельми организовал прочную оборону, хорошо подготовленную в инженерном отношении, за которой расположились моторизованные части. В результате корпус Кириченко не выполнил поставленной задачи, а удар германских дивизий в направлении Нальчика окончательно похоронил план советского наступления.
Командующий фронтом приказал командиру корпуса с утра 30 октября, обходя опорные пункты противника, наступать на Степное, Соломенское и во взаимодействии с 63-й кавалерийской дивизией, прибывшей из Черноморской группы войск, и 10-м гвардейским стрелковым корпусом разгромить моздокскую группировку противника. Но Кириченко решил в ночь на 1 ноября вновь атаковать и захватить Ачикулак. Немцы к этому времени успели сосредоточить здесь дополнительно подразделения 360-го и 375-го гренадерских полков. Двое суток казаки вели безуспешные тяжелые бои с пехотой и танками противника, но захватить Ачикулак не смогли. Понеся большие и неоправданные потери в лобовых атаках на опорные пункты противника, корпус отступил, а 7 ноября без разрешения командования фронта и группы генерал Кириченко начал отводить свои дивизии на восток в направлении Черного Рынка.
Узнав об этом, генерал Тюленев телеграфировал командиру корпуса:
«Поставленная вам задача набеговых операций во фланг и тыл противника наилучшим образом обеспечивает прикрытие железной дороги Кизляр — Астрахань... и совершенно несовместима с вашим отходом на восток. Немедленно примите меры к установлению соприкосновения с противником своими передовыми частями и обеспечению за собой ранее занимаемой полосы... и активизируйте действия, разйедгрупп с захватом пленных и нарушением управления противника». [453]
Однако к этому времени казаки, вдоволь навоевавшись, уже отошли на 100 км на восток. Момент был упущен, красиво задуманный маневр не осуществился. В нашей официальной истории «рейд закончился блестящим успехом кубанцев».
Корпус «Ф» остался на занимаемых позициях. Изрядно потрепанный, он оказался не способен вести наступательные действия. К тому же его активность сдерживалась острым дефицитом горючего и отсутствием авиационного прикрытия — все ресурсы Клейст бросил на Грозненское направление. В конце концов элитное специальное соединение генерала Фельми использовалось как обычный армейский корпус (в январе 1943 года он был вновь преобразован в Особый штаб «Ф», а в феврале — переброшен в Тунис, где еще через 3 месяца капитулировал у мыса Бон в составе 250-тысячной итало-немецкой группировки).
Comment
-
resavsky написаhttp://militera.lib.ru/research/romanko_ov/index.html - можете да погледнете и тук
Comment
-
Гост
Обръщам внимание на Viking Heart че на въпроса му от 24 януари 2007 за информация за оцелели от СС танкова дивизия "Мъртвешка глава" съм отговорил в темата "Въпрос за оцелелите от Тотенкопф" от подфорум Оста и този мой пост засега е последния пост в този подфорум.
Comment
-
Гост
Обръщам внимание на кало и на Gollum че при преброяването на населението на Русия през 2002 във федерацията има 182 народности според самоопределянето на хората и 140 028 души са се самоопределили като народност "казаци".Според някои казаците са субетнос на руснаците но според казашки организации казаците са отделен етнос.Ако може да се говори за казашки етнос то според мен той се е формирал навремето като смес от няколко народности или народностни групи като например славяни , прабългари,хазари, черкези,монголо-татари и доста други народности,но така или иначе много казаци считат себе си като отделен етнос.
Comment
Comment