Lend-lease / Ленд-лийз

[gollum]

Пропускаш голямото количество борнетранспортьори ("Уинверсал", М+, М5), които определено са от голяма полза. От танковете най-използавни са "Шърман"-ите - има цели дивизии, екипирани само с тях. И от спомените на съветски танкист (полковник), който воюва на подобен танк и в подобна дивизия останах с впечатлението, че танкът им е харесвал и е вършел работа. Инак ако го сравниш с Т-34/76, общо везто оръдията са сходни (тук вече зависи от конкретната модификация), бронирането - също. Т-34 е бил по-проходим и с по-голям запас, но пък "Шърман" е бил значително по-удобен и ергономичен.
Да не говорим, че голяма част от тази борнетехника те получават когато съветските танкови подразделения са екипирани наполовина с Т-60, наполовина с нискокачествени Т-34 (има една дълга серия подобни машини, поризвеждани през 1942 г., които са с много занижени характеристики спрямо базовите (бордовата броня вместо 45 пада до 30 мм, от много по-ниско качество стомана е и т.н.)). В този момент всякакви танкове са им вършели работа .
Що се отнася до порзвищата - то и съветските танкове си имат сходни наименования ("лакиран ковчег за четирима" и т.н.).

Също така съм срещал мнения на съветски танкисти за британските "Валънтайн", които също са им харесвали.
Инак на първо място несъмнено е помощта в суровини (огромни количества алуминий, например), в храни и медикаменти, в свързочна техника и екипировка и в транспортни машини.

[Сержант Алексей Воронин]

Бронетранспортьорите също са ги получавали много, ама и за техните картечници не са имали патрони.

Помощта в танкове е била ефективна дотолкова, доколкото да не вземат да останат съвсем без танкове, през 1942. Онзи танкист правеше ли сравнение между Шермана и Т-34? А онези цели дивизии през цялата война ли остават на Шерман? Не ги ли превъоръжават?

Иначе Т-34/76 срещу Шерман. По-добра броня, по-мощно оръдие (почти същия калибър, но по-мощно), по-висока скорост, и максимална, и по пресечен терен, по-голям обсег, по-широки вериги, по-мощен двигател... Ако не вярваш, иди на линка, който дадох в последния ми постинг, и им виж данните.

Между другото, сигурен ли си че не бъркаш наименованието, "лакиран ковчег"? Не помня да са лакирали съветските танкове. А подобно наименование са давали на ЛаГГ-3.

[gollum]

Т`цъ, никак ве бъркам - повечето съветски танкове също имат сходни наименования - "братска могила за петима" и т.н.
За въпросните дивизии (май са обединени в самостоятелен корпус), да, завършват войната с тези танкове и мнението на въпросният полковник беше добро.
За сравнението между "Шърман" и Т-34 си има тема, та няма смисъл да прехвърляме тук (общо взето, танковете са много еквивалентни в почти всяко едно отношение - решително предимство Т-34 получава чак с новата купола и оръдие в модел Т-34/85, което впрочем донякъде се компенсира от това, че съюзниците започват да използват APDS боеприпаси). Но този спор не е за тази тема - ще приведа линкове към теми, къедто са се обсъждали тези неща:

http://forum.boinaslava.net/showthre...0&page=4&pp=25
http://forum.boinaslava.net/showthre...0&page=5&pp=25
(и въобще цялата тема)

Мисля че имаше сходни дискусии поне на още едно място, но не успях да го открия.
И въобще, данни за тези машини търсим и обобщаваме (не само аз, но много хора на форума) поне от две години, така че бая неща са ми минали през главата .
Ето и спомените на въпросният полковник:
http://www.iremember.ru/tankers/loza/loza1_r.html

Бронетранспортьорите също са ги получавали много, ама и за техните картечници не са имали патрони.

Хъм, това за липсата на паторни откъде го научи? Защото са им пращали и боеприпаси, разбира се, а в конкретният случай дори не съм убеден, че е било необходимо - все пак тези картечници са същия калибър (7,62 мм), а възможно е и гилзите да са били сходни или дори същите (не съм се интересувал). Тъй или инак, картечниците въобще не са били съществени на фона на самите машини, каквито в РККА/ЧА въобще не е имало. Не е проблем да ги свалят и да сложат някаква съветска катечница.

[виталий]

Gollum, конечно в Американских Шерманах было комфортабельно, даже с девками можно было кататься, но когда я их первый раз увидел его в натуре то сразу решил - неееет, лучше неудобный Т-34. Да Шерман и на серь¸зный танк даже не похож, какой то шкаф посреди поля

Американский историк Хьюберт ван Гуйль: «Если честно, то советские танки того времени были на порядок лучше… танки (Шерманы) были очень удобны для экипажа, имели надежный двигатель, но в бою они сильно проигрывали “Т-34”.

[gollum]

Ами срещал съм и обратните мнения, Виталий. Така че зависи - може така, може и инак. Аз затова съм се заел (по-точно преди време го правех) да сравнявам различни източници и данни, и излезе, че "Шърман" съвсем не толкоз "несериозен" танк. Да не говорим, че същият този "несериозен" танк унищожава "Тигри" и "Пантери", което съвсем не може да се каже за Т-34/76. Виж, с появата на новата модификация - Т-34/85, където много от недостатъците на предните са компенсирани, определено Т-34 получава сериозно предимство (А между другото, ергономичността съвсем не е само "удобство" - за сравнение, същият този Т-34/76 поради това, че не се обръща внимание на този въпрос се оказва с твърде неудачно конструирана купола - резултатът е много неудобно зареждане на оръдието и съответно твърде ниска за подобно оръдие скорострелност - 4-5 изстрела в минута). Обаче ако ви се дискутира този въпрос, предлагам да го сторим в съответната тема във форума за въоръжение.
И за да не оставате с някакво грешно впечателние - смятам Т-34 за изключително добра машина, като цяло превъзхожда и "Шърман", и Pz IV (общо взето това са трите машини от този клас през ВСВ). Но това превъзходство не е абсолютно и се забелязва когато преценим машината като цяло. Инак в отделни детайли напред излиза една или друга от тези машини и общо взето всяка е била способна да се разправи с останалите две; както и всяка от трите е вършела много добре това, закоето е била предназначена и използвана (не случайно са най-масовите машини за съответните старни във ВСВ ).

В тази тема също се засягаше този въпрос:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4686&page=1&highlight=%D8%FA%F0%EC%E0%ED

[Thunderchief]

Gollum, конечно в Американских Шерманах было комфортабельно, даже с девками можно было кататься, но когда я их первый раз увидел его в натуре то сразу решил - неееет, лучше неудобный Т-34. Да Шерман и на серь¸зный танк даже не похож, какой то шкаф посреди поля

Американский историк Хьюберт ван Гуйль: «Если честно, то советские танки того времени были на порядок лучше… танки (Шерманы) были очень удобны для экипажа, имели надежный двигатель, но в бою они сильно проигрывали “Т-34”.

Честно говоря в сравнение с танками как ИС-2, Т-34-85 и даже КВ-85 американские танки не просто проигрывают. В такое сравнение они просто не идут. Одно дело питатся устрелить Пантеру както из засады чтоб был хоть какой то шанс уничтожить ее и совсем другое прямым попаданием из МЛ-20(ИСУ-152) или из 122 мм. пушки сорвать башню тигра или послать Елефанта к предкам. Но именно по етому у американцев был целый клас машин которых они по ленд-лиз насколько я знаю массово руским не поставляли - изтребители танков. Мне попадали фотографии М-10 Wolwerine которые проходили изпитания на Кубинку но насколько я знаю их массово не поставляли. Извините но отсюда перейду на болгарий.

Всъщност ленд лииза играе сериозна роля за всяка една от държавите, които я получават и за никой не е безплатен. За спряганите по-горе 50 миноносеца британците дават на американците доста бази из техни колонии, които трудно могат да се оценят в парично изражение. Британците дават на американците и свестни проекти на екскортни кораби. Крайцерът Единбург пък при последното си плаване вози руско злато за заплащане на доставките по ленд лиз. А и тука приказката се завъртя около танковете - ето малко отзиви на руски ветерани за В-25
http://airwar.ru/history/av2ww/soviet/b25/b25.html
A20(основен "потребител" на А20G са руските минно-торпедни полкове)
http://airwar.ru/history/av2ww/soviet/a20/a20.html

А споменатите по-горе бронетранспортьори доставяни по ленд-лиз всъщност са почти 100% от използваните от РККА. Що се касае до бронираната техника - 8 армия гони Ромел из пустинята укомплектована основно с Шърмани и Грантове, а британските самолетоносачи от един момент нататък имат авиогрупи състоящи се само от американски самолети.

Ами срещал съм и обратните мнения, Виталий. Така че зависи - може така, може и инак. Аз затова съм се заел (по-точно преди време го правех) да сравнявам различни източници и данни, и излезе, че "Шърман" съвсем не толкоз "несериозен" танк. Да не говорим, че същият този "несериозен" танк унищожава "Тигри" и "Пантери", което съвсем не може да се каже за Т-34/76. Виж, с появата на новата модификация - Т-34/85, където много от недостатъците на предните са компенсирани, определено Т-34 получава сериозно предимство (А между другото, ергономичността съвсем не е само "удобство" - за сравнение, същият този Т-34/76 поради това, че не се обръща внимание на този въпрос се оказва с твърде неудачно конструирана купола - резултатът е много неудобно зареждане на оръдието и съответно твърде ниска за подобно оръдие скорострелност - 4-5 изстрела в минута). Обаче ако ви се дискутира този въпрос, предлагам да го сторим в съответната тема във форума за въоръжение.
И за да не оставате с някакво грешно впечателние - смятам Т-34 за изключително добра машина, като цяло превъзхожда и "Шърман", и Pz IV (общо взето това са трите машини от този клас през ВСВ). Но това превъзходство не е абсолютно и се забелязва когато преценим машината като цяло. Инак в отделни детайли напред излиза една или друга от тези машини и общо взето всяка е била способна да се разправи с останалите две; както и всяка от трите е вършела много добре това, закоето е била предназначена и използвана (не случайно са най-масовите машини за съответните старни във ВСВ ).

Голум това много зависи от версията на Шърмана. Ако става дума за М4А3Е8(76мм. дълго оръдие) или за Файърфлай да те са на нивото на Т-34-85, но в СССР са доставяни единични бройки за изпитания, обаче масовата версия на Шърмана с късо 75мм. оръдие не я бива в сравнение с Т34. А за тежките танкове просто няма какво да се говори. Никакво сравнение не може да става между ИС-2 и Т-26

[gollum]

Да, Тъндърчийф, естествено, че зависи от модификацията. Но според спомените на въпросният полковник, в тяхната бригада е имало предимно от "Шърмани" с "дълги оръдия", т.е., с 76,2 мм, а не с 75 мм. А за останалите типове танкове съм напълно съгласен - сащианските въобще не са толкоз добри. Но аз не съм тръгнал тях да сравнявам .
Въобще, всякакви подобни сравнения, особено на машини, които не са създадени за противопоставяне една с друга, са твърде условни. Да речем, армията на САЩ настоява "Шърманите" да са с 75 мм оръдия и е доволна от тях. Причината е проста - тези оръдия са значително по-ефективни против пехота, оръдия и огневи точки, както и полеви укрепления, отколкото дългосстволното 76 мм оръдие. А те смятат, че основната задача на "Шърманите" е да се справят именно с такива опасности, докато срещу вражеските танкове следва да се използват танкоразрушители като споменатия М 10.
Така че какво означава

масовата версия на Шърмана с късо 75мм. оръдие не я бива в сравнение с Т34

Много зависи от това за какво точно се използва съответната машина. Ако се използва срещу вражески танкове, то донякъде съм съгласен, въпреки че първите версии на Т-34 също са въоръжени със сравнително слабо като балистика 76,2 мм ордие. Но същественото е, че и двата танка имат добри шансове срещу основният немски танк Т-4 (Т-34 вероятно по-добри) и много малки шансове срещу "Пантера" и още повече "Тигър".
Но замисляте ли се какъв е основният противник на съветските танкове и за каков най-често се ползват? Основният противник е немската пехота и противотанкова артилерия и най-често се ползват срещу тях (като цяло немските танкови съединения са много малко на фона на общовойсковите и намаляват още повече с напредването на войната). Така че приличен танк с въоръжение оптимизирано за борба с пехота и огневи точки си е бил съвсем на място.
Впрочем, ако сериозно ще водим подобна дискусия, да я пренесем в съответния раздел. Причината въобще да се намеся е, че някой изказа съжедението, че РККА/ЧА не е имала полза от танковете, доставяни по "Ленд-лиза", което няма как да е съвсем вярно - те са ги използвали и по-голямата част от тях са унищожени в сражение, което само по себе си е свидетелство за използването им. А че тези машини не са били на нивото на съветските - така е. Това обаче не ги прави безсмислени . И Т-60/Т-70 изглеждат смешни на фона на "сериозните" танкове, но те си имат своето място и полза на бойното поле (стига да се използват правилно).

[Thunderchief]

Всъщност Голум ненапразно Шърманите с дълго 76мм. оръдие и Файърфлая се появяват доста късничко - след сблъсъците с Тигри и пантери. А по повод Л-11(76.2 мм. оръдие на Т34) ами то верно не е бог знае какво, а и за разлика от 17 poundera на Файърфлай и 76мм. оръдие на Шърманите има много сериозен минус - няма бронебоен снаряд. Но както каза не ги сравняваме. Maлко ще отида отвъд молбата на Волданд да не се изразяват емоции(извинявай Воланд ако искаш ми затрий постинга). Всъщност твърдението че не е имало бог знае каква полза от танковете доставяни по ленд-лийза не е лишено от истина. Като се има предвид високата наситеност на немската пехота с качествени противотанкови средства от всякакъв вид(като почнеш от 88мм. панцершрек, минеш през PaK40 и стигнеш до всякаквите средства от типа стреляй и хвърляй както и богатия набор от самоходни платформи за 88мм. противотанково оръдие) и вземеш предвид че основната част от немската бронирана техника се бие на изток и като имаш предвид че Шърмана далече не е единствения доставян танк, има и "картонени" чудесии като Матилда и Валънтайн а и приличащи на динозавър Грандове и Чърчили и виждаш че единствените танкове от които реално е имало някаква полза са всъщност са Чърчилите защото според руснаците единственото дето може да ги унищожи със сигурност е 88 мм. снаряд

[gollum]

Като се има предвид високата наситеност на немската пехота с качествени противотанкови средства от всякакъв вид(като почнеш от 88мм. панцершрек, минеш през PaK40 и стигнеш до всякаквите средства от типа стреляй и хвърляй както и богатия набор от самоходни платформи за 88мм. противотанково оръдие)

Е, недей така, ти немската пехота я изкара някакво "чудовище" . Вапротив, кажи-речи до края на войната основният проблем на немската пехота е недостигът на портивотанкови средства или слабата ефективност на съществуващите. При това, дори на фона на съветската пехота - съветските стрелкови дивизии на пракитка имат значително повече и по-мощни противотанкови средства през целия първие тап на войната и през половината от втория.
Да не говорим, че немската пехота през първият период на войната въобще няма друго противотанково средство на ниво батальон, освен 4-5 7,92 мм противотанкови пушки и противотанкови гранати. На полково ниво нещата не стоят по-добре - 6-те 37 мм оръдия и 8-те оръдия от тежката рота, от които ползата в това отношение не е голяма.
На дивизионно ниво нещата също не стоят никак добре - цялата артилерия на артилерийския полк е гаубична и ползата от нея срещу танкове е слаба, единственото средство е противотанковия дивизион, който през първият период се състои от 36 х 37 мм оръдия и при някои дивизии от 16 х 37 мм и 9 х 50 мм оръдия.
Така че немската пехота всъщност е много зле защитена в противотанково отношение.
Нещата малко се променят през втората половина на войната, когато основното противотанково средство става 75 мм оръдие, но отново от него няма достатъчно в пехотната дивизия (6-12 на полк и обикновено 16-20 в противотанковия дивизион). Към това се добавят и ръчните портивотанкови средства, но те не са чак толкоз масови до средата на 1944 г.
Споменатите от теб оръжия:

- 88 мм оърдия, никога не са влизали във въоръжението на немската пехотна дивизия. Достъпни са били в малки количества на корупсно ниво и по-голямата част от тях са на подчинение на Луфтвафе. Много рядко немската пехота е могла да разчита на тяхното прикритие - изключение прави само Ромел в Северна Африка.

- корпусните оръдия (105 мм) също са били само на корпусно подчинение и рядко са се ползвали в противотанкова роля.

- противотанковите самоходки - те също така никога не са влизали в организацията на немската пехота, а са били или на РГК подчинение (което означава, че все пак рядко могат да подкрепят пехотата) или са влизали в организацията на моторизираните и танковите дивизии.

Т.е., немската пехота не е била добре снабдена с противотанково въоръжение. Значително по-добре защитени са били немските танкови и моторизирани дивизии, но те никога не превишават 10% от общото количество съединения (най-често се колебаят около 5%).
В този смисъл изводът ми, че немската пехота, която е слабо защитена от танкове, е била основният противник, срещан от съветските танкови съединения, не е лишен от основание.

Обаче ще прехвърля точно това отклонение на дискусията в нова тема, защото тук все пак осбъждаме по-скоро размера и формите на "ленд-лиза" .

[Thunderchief]

E ти пък я изкара немската пехота някакво беззащитно формирувание газено от съветската танкова лавина

[gollum]

Ами то до голяма степен си е така, когато говорим именно за пехотата. Естествено, на отговорните участъци обикновено се съсредоточават мобилни съединения, които не са толкова беззащитни; освен това към пехотата се придават различни подразделения от РГК, които подсилват противотанковата й отбрана. Но трябва да се има предвид, че бронираните машини във Веермахта са били общо взето съсредоточени в мобилните подразделения и много по-рядко са се срещали сред пехотата. Съощ важи и за най-ефективните противотанкови средства от артилерията като 88-милиметровките и други подобни. На парктика единственото мощно и сигурно средство е било 75 мм двуцелево оръдие (както и немският вариант на съветското 76,2 мм Ф-22) - тези оръдия са давали нужната портивотанкова огнева мощ на пехотата. Но не са се срещали в чак такива количества и са били съсредоточени в първоразрядните съединения.
Впрочем, всичко, разбира се, е отоносително. Определено немският пехотен батальон е бил почти напълно беззащитен срещу каквато и да е танкова атака, но на ниво полк нещата не са чак толкова лоши - 12 оръдия могат спокойно да отразят атаката на танкова рота, че при удачно разположение и на две. В този смисъл, всичко е зависело от съотношението на силите - когато немска пехотан дивизия отразява атака на танков батальон, то няма да има проблеми. Но ако става въпрос за танкова дивизия... определено пехотата няма да удържи позицията си.

[Пилот]

gollum, не съм напълно съгласен с данните ти. Чел съм записките на един немски офицер който е бил командир на противотанков баталион към пехотна дивизия. Някъде той споменаваше, че една негова рота имала 14 оръдия, но след един бой и останали 2 оръдия. Доколкото си спомням баталион имаше 3 роти и не бяха единствените с противотанкови оръдия. Имаше и зенитен баталион към дивизията.
Някъде по темите имаше мнение, че без лед-лиза руснаците нямаше да спечелят войната. Аз лично не съм съгласен-помощите от САЩ пристигат някъде към края на зимата на 1941/42, тоест русите са спрели немците и са им разбили няколко зъба под Москва без ничия помощ.
Иначе за известен брой П-40 СССР беше платил със злато (самолетите бяха 50на), и само тези идват през 1941. Личното ми мнение е, че П-40 е на нивото на Ме-109 Е-4, но когато тези самолети идват, немците вече имат Ме-1009Ф-4, който е много по-добър самолет. Състоянието на Хърикейна е горе-долу същото, ако не и по-зле. Едвам се е формирала една дивизия на юг (не си спомням името на дивизията), в която имал хроничен недостиг на резервни части и патрони.
В играта Ил-2 има модели на съветски Хърикейни с 2х12,7мм и 2х20мм. Ама пак има много мъки докато сменят картечниците.
Също трябва да се провери и колко самолета сападнали докато прелитат от Аляска да СССР и после през Сибир-пътуването не е било лесно, летищата са били на големи растояния и често е падал по някой самолет.
Според мен от по-голямо значение е била помощта с горива, масла, и храна. Например за колесниците и амортисиорите (не си спомням дали така беше думата, сори за правописната грешка) на Ил-2 са използвали американски масла и спирт.

[gollum]

Ами хайде да съм по-конкретен

gollum, не съм напълно съгласен с данните ти.

Ок, това си е твое право .
Върнах се вкъщи иможах да си прегледам източниците, поради което мога да приведа по-точни данни.
Първолинейните пехотни дивизии (приблизително 1/3 от общото количество) имат следната организация (привеждам само бойните части и подразделения, и само артилерийският им състав):

3 пехотни полка
- във всеки полк има една рота тежко въоръжение, екипирана с 6 х 75 мм пехотни оръдия и 2 х 150 мм пехотни оръдия;
- във всеки полк има по една противотанкова рота;

1 артилерийски полк
3 дивизиона 105 мм гаубици и един дивизион 150 мм гаубици;

1 противотанков дивизион
три противотанкови роти и една зенитна рота;

1 картечен батальон

1 пионерен батальон

1 разузнавателен батальон
една рота тежко въоръжение в състав 3 75 мм пехотни оръдия и 3 37 мм оръдия.
През първият период на войната противотанковите подразделения на пехотните дивизии се екипират първоначално с 37 мм ПТ оръдия, а впоследствие съставът им е смесен - добавят се и 50 мм оръдия. На въоръжение на зенитните роти през цялата война се намират 20 мм оръдия (към края на войната ги допълват и с 37 мм). НИкога в състава на зенитните роти на противотанковите дивизиони (и в този смисъл, в пехотните дивизии) не е имало по-голям калибър зенитни оръдия.
В този смисъл през първият период на войната немските пехотни дивизии в най-добрият случай разполагат с общо 75 х 37 мм ПТ оръдия.
Когато започва въвеждането на въоръжение на 50 мм ПТ оръдие се изменя съставът на ПТ рота - от 12 оръдия съставът й се намалява на 9.
Съответно, в първолинейните пехотни дивизии (които получават новите оръдия) с тях се екипира една от ротите на противотанковият дивизион, както и се добавят по 3 оръдия към протиовтанковите роти на пехотните полкове.
Т.е., ако трябва да обобщя, нещата изглеждат така:

НЕМСКА ПЕХОТНА ДИВИЗИЯ - артилерийско въоръжение
(важи за първолинейните, останалите не са окомплектовани напълно по щата):

* до началото на 1941 г.
75 х 37 мм ПТ оръдия
12 х 20 мм зенитни оръдия
6 х 150 мм пехотни оръдия
20 х 75 мм пехотни оръдия
48 х 105 мм гаубици
16 х 150 мм гаубици

* от средата на 1941 г. до последната четвърт/края на 1942 г.
51 х 37 мм ПТ оръдия
18 х 50 мм ПТ оръдия
12 х 20 мм зенитни оръдия
6 х 150 мм пехотни оръдия
20 х 75 мм пехотни оръдия
36 х 105 мм гаубици
12 х 150 мм гаубици

* от 1943 г. приблизително до началото на 1944 г.
21 х 75 мм ПТ оръдия
42 х 50 мм ПТ оръдия
12 х 20 мм зенитни оръдия (или 9 х 20 мм и 6-9 х 37 мм)
6 х 150 мм пехотни оръдия
20 х 75 мм пехотни оръдия
36 х 105 мм гаубици
12 х 150 мм гаубици

* горе-долу от средата на 1943 г. до края на войната
39 х 75 мм ПТ оръдия
12 х 20 мм зенитни оръдия + 9 х 37 мм зенитни оръдия
21 х 75 мм пехотни оръдия нов тип
27 х 105 мм гаубици
9 х 150 мм гаубици

Към това следва да се добави, че през цялото това време в състава на пехотните батальони и специализираните гурпи на останалите подразделения има на въоръжение противотанкови пушки (най-вече калибър 7,92 мм), около 70-80 броя в цялата дивизия.

Конкретно за артилерийското въоръжение на немската пехотна дивизия по отношение на противотанковата му ефективност може да се напише следното:

* противотанкови оръдия - специализирани и естесвено, общо взето ефективни. Впрочем, чак с появата на 75 мм може да се смята, че стават напълно ефективни срещу общо взето всички типове танкова заплаха на бойното поле;

* пехотни оръдия - до средата на 1941 г. нямат почти никаква противотанкова ефективност. Впоследствие получават кумулативни снаряди, които им дават възможността да се борят с танкове, но по същество тези оръдия са с балистика средна между гаубица и мортира, което гиправи крайно неефективни срещу движещи се цели.
Изключение прави новият тип 75 мм пехотно оръдие, което навлиза на въоръжение през 1944 г., което е със значително подобрена балистика и може да се използва ефектино срещу средни танкове(с кумулативен боеприпас, разбира се).

* зенитна артилерия - 20 мм зенитни оръдия са много слабо ефективни само срещу лека бронетехника. 37 мм зенитни оръдия са малко по-ефективни, но балистиката им е сходна с тази на 37 ПТ оръдия, а в боекомплекта им рядко има бронебойни снаряди.

* гаубици - естествено, този тип оръдия неса предназначени за директен огън и още по-малко - за борба с бронетехника. В боекомплекта им се въвеждат с времето кумулативни снаряди, но така или иначе те почти никога не се извеждат на позиции за директен огън, така че от тях има малка полза в противотанковата отбрана.

* миномети - естествено, не съм ги включил в настоящото изброяване, защото те въобще не са ефективни срещу танкове.

Ще се опитам накрая да обобщя тези данни. Нормално една пехотна дивизия се отбранява на участък от 10 до 20 км (най-често по-скоро 15-20 км). Това означава, че нейните противотанкови средства или се разпределят равномерно или се съсредоточават на анкоопасни направления. Така или иначе, полковите ПТ средства винаги са на разположение на полковите командири и не се съсредоточават, това важи само за противотанковия дивизион.
Т.е., немският командир на пехотна дивизия в най-добрият случай разполага с между 39 и 75 ПТ оръдия, с които да покрие своя 20 км участък фронт. Това прави средно по 3-4 оръдия на 1 км фронт през първият период на войната и по около 2 оръдия на 1 км фронт през втората половина.
Същевременно, срещу една пехотна дивизия често настъпва до полк или два танкове (подкрепени от съответните други подразделения), ширината на участъка на подобно настъпление най-често е в рамките на 2-4 км. Т.е., в решаващият момент немската пехота разполага с не повече от 8-12 противотанкови оръдия, за да спре атака на средно 40-100 танка. Не е много чудно, че рядко това се е удавало на немската пехота.
Естествено, когато участъкът е важен е възможно към пехотните дивизии да се придадат допълнителни ПТ подразделения, което значително е подобрявало ситуацията (например РГК ПТ дивизион - между 36 и 18 ПТ оръдия (калибър от 37 до 75 мм) плюс 4 х 88 мм зенитни или ПТ оръдия).

Разбира се, при мобилните подразделения нещата са значително по-добри, защото те най-често имат включен на организационно ниво РГК дивизион, имат танкове или самоходна артилерия (в зависимост от типа на дивизията) и т.н. Но основната маса съединения са пехотни - средно погледнато от 180-200 съединения на фронта не повече от 30 са мобилни, т.е., около 15%.

[Imperial]

една страничка със всичките публични цифри за ленд-лиза

[dibo]

една страничка със всичките публични цифри за ленд-лиза

Това отваря ли се Аз поне не мога :o