След т.н. "Освобождаване на Западна Украина и Белорусия", последвало сделката между Хитлер и Сталин (Пакта "Молотов-Рибентроп"), в плен на Червената армия попадат между 190-250 000 полски военопленници, които са натикани в затвори и концентрационни лагери. Най-големите между тях са: Козелски (в Калужска област), където са затворени 4500 офицери; Осташковски (Калининска област), 6500 концлагеристи; Старобелски (Харковска област), 4000 поляци. През периода май-юни 1940 те биват извеждани на малки групи и повече никой не ги вижда.
На 13 март 1943 "Радио Берлин" съобщава нацелия свят, че в Катинската гора (гъст иглолистен масив на 15 км западно от Смоленск, между шосето Смоленск-Витебск и р. Днепър) са открити масови гробове на убити от руснаците полски офицери.
В края на април на местопрестъплението работи комисия от експерти на Червения кръст, един от които е българският медик проф. Марко Марков. Тя ексхумира и изследва останките на 4443 души, идентифицирани като полски офицери от Козелския съветски концлагер. Мнозинството от тях са застреляни с изстрел в тила, но някои са убивани и с щикове. Ръцете на почти всички жертви са завързани с дебели въжета. Категорично е доказано, че убийците са руснаци. Съветският съюз се опитва да прикрие злодеянието си, като създава своята "Комисия Бурденко", станала за смях пред целия свят с жалките си опити чрез груби фалшификации да припише това деяние на германците.
Офицерите от другите два съветски концлагера също са избити. Тези от Старобелския концлагер са разстрелвани в Харковския затвор на НКВД и погребвани в гората около с. Пятихатки; онези от Осташковския концлагер - в мазето на Областното управление на НКВД в Калинин и закопавани край с. Медное.
През 90-те години в руските архиви са открити няколко документа, разкриващи механизма за извършване на това гнусно злодейство: писмо от Берия до Сталин с предложение полските офицери да бъдат ликвидирани; протокол от заседание на Политбюро на ВКП (б), състояло се на 5 март 1940, на което е взето решение за екзекуциите; докладна записка от 3 март 1959 от Шелепин до Хрушчов с предложение цялата документация по въпроса да бъде незабавно унищожена.
Тези оцеляли неизвестно как документи са публикувани през 1992 във "Вопросы истории" и предизвикват масова истерия сред болшевиките, които напразно се опитват да ги обявят за фалшификати.
Извършеното от Кремъл унищожаване на елита на полската армия е безспорно едно от най-бруталните и подли престъпления от времето на Втората световна война.
На 13 март 1943 "Радио Берлин" съобщава нацелия свят, че в Катинската гора (гъст иглолистен масив на 15 км западно от Смоленск, между шосето Смоленск-Витебск и р. Днепър) са открити масови гробове на убити от руснаците полски офицери.
В края на април на местопрестъплението работи комисия от експерти на Червения кръст, един от които е българският медик проф. Марко Марков. Тя ексхумира и изследва останките на 4443 души, идентифицирани като полски офицери от Козелския съветски концлагер. Мнозинството от тях са застреляни с изстрел в тила, но някои са убивани и с щикове. Ръцете на почти всички жертви са завързани с дебели въжета. Категорично е доказано, че убийците са руснаци. Съветският съюз се опитва да прикрие злодеянието си, като създава своята "Комисия Бурденко", станала за смях пред целия свят с жалките си опити чрез груби фалшификации да припише това деяние на германците.
Офицерите от другите два съветски концлагера също са избити. Тези от Старобелския концлагер са разстрелвани в Харковския затвор на НКВД и погребвани в гората около с. Пятихатки; онези от Осташковския концлагер - в мазето на Областното управление на НКВД в Калинин и закопавани край с. Медное.
През 90-те години в руските архиви са открити няколко документа, разкриващи механизма за извършване на това гнусно злодейство: писмо от Берия до Сталин с предложение полските офицери да бъдат ликвидирани; протокол от заседание на Политбюро на ВКП (б), състояло се на 5 март 1940, на което е взето решение за екзекуциите; докладна записка от 3 март 1959 от Шелепин до Хрушчов с предложение цялата документация по въпроса да бъде незабавно унищожена.
Тези оцеляли неизвестно как документи са публикувани през 1992 във "Вопросы истории" и предизвикват масова истерия сред болшевиките, които напразно се опитват да ги обявят за фалшификати.
Извършеното от Кремъл унищожаване на елита на полската армия е безспорно едно от най-бруталните и подли престъпления от времето на Втората световна война.
Comment