Скептицизмът ми, Виталий, се основава на съветски или руски източници. Защото още от времето на "Перестройката" чета най-различни съвутски и по-късно руски списания и книги, и данните в тях постепенно ми разкриваха една съвсем различна от официалната картина. А официалната картина почиваше на различни официални данни. Същото беше и в България по времето на социализма (моног от това се е запазило и сега) и знам доколко верни бяха официалните статистически данни. Не мога да не вярвам, че същото се е отнасяло и за СССР, особено по онова време, изобилстващо с репресии, големи социални експерименти и други сътресения. Едва ли някой е могъл (дори и специално да си е поставял тази цел) да преброи както трябва и да отчита промените в населението преди и особено по време на ВСВ в СССР. Същото, разбира се, важи и за останалите държави, но все пак, според мен подобни неточности по отношение на СССР са по-значителен фактор (в крайна сметка, в продължение на три години войната се води именно на неговата територия, което носи хаос и разрушения и естествени объркавания на данните).
От нещата, които съм чел за съветската армия през ВСВ, особено през пъвите две години следва да си направя логичния извод за невероятния хаос царял сред документацията и отчетността. И не мога да не се съмнявам в официалните данни поне малко, след като ми е ясно, че те се базират предимно на пропорционални оценки и предположения, при това, допълнително филтрирани през "правилния" официален поглед на пропагандата. Да, сега без съмнение се правят опити за установяване на истината, което обаче едва ли е възможно, предвид времето, което е минало.
Т.е., всички източници са малко или много необективни. Но все пак, върху съветските са филтирани по пропагадни съображения в пордължение на десетилетия, което неизбежно е довело до изкривяване на и без това непълната информация. Докато каквото и да говорим за западните източници (често наивни и също толкова пропагандни), там все пак съществува известна свобода по отношение на публикуването на информация, което по-определение ги прави малко по-достоверни. И пак повтарям, моите лични изводи (на основа не на български източници, разбира се, а на съветски, руски и западни, които съм чел) съвпадат до известна степен с цитираните от вас (вярно, моите оценки са по-скоро за около 13 000 000 (а не 12 000 000) но подобна неточност е нещо нормално в тези неща).
Що се отнася до Германия - тя ни е съюзник през ВСВ, което съвсем не означава, че аз одобрявам този съюз - според мен България е трябвало да остане неутрална. Но не мога да отрека, че в действията на тогавшните български управници е имало логика - благодарение на отношенията си с Германия те успяват да се договорят с Румъния да ни върне отнетите земи. По-късно, в резултат от съюза си с Германия те успяват да възвърнат на България земи, разглеждани от българското население като исконно български, но отнети ни от Сърбия (по-късно, Югославия). Да не забравяме, че краят на ПСВ е много несправедлив по отношение на България, което естествено поражда една реакция, подобна на тази в Германия и други страни, пострадали от мирните договри в края на ПСВ. Всичко това естествено завежда нашата страна в прогерманския лагер. Но за чест на нашите тогавашни управници трябва да кажа, че не са позволили български войници да се бият на Източния фронт.
Съветският съюз в последствие ни е съюзник дълги години, но не може да се отрече, че това е един неравностоен по идея съюз, наложен и контролиран изцяло едностранно в продължение на дълги години. За разлика от съюза с Германия, да речем.
Да, Гоги, уви, никога тези статистики не са кой знае колко прецизни. Но ако това е заедно с ранените и всички болни (а не само умрелите от болести), вероятно е близо до истината. Защото 555 хиляди (колкото се привеждаха вдругия източник като умрели от болести), съвсем не може да съвпада с общото количество военнослужещи извадени от строя поради болест (спомням си, че Халдер привеждаше за немската армия на Източния фронт през лятото на 1941-ва година число болни, което беше равно на сумата от убитите и ранените заедно).
От нещата, които съм чел за съветската армия през ВСВ, особено през пъвите две години следва да си направя логичния извод за невероятния хаос царял сред документацията и отчетността. И не мога да не се съмнявам в официалните данни поне малко, след като ми е ясно, че те се базират предимно на пропорционални оценки и предположения, при това, допълнително филтрирани през "правилния" официален поглед на пропагандата. Да, сега без съмнение се правят опити за установяване на истината, което обаче едва ли е възможно, предвид времето, което е минало.
Т.е., всички източници са малко или много необективни. Но все пак, върху съветските са филтирани по пропагадни съображения в пордължение на десетилетия, което неизбежно е довело до изкривяване на и без това непълната информация. Докато каквото и да говорим за западните източници (често наивни и също толкова пропагандни), там все пак съществува известна свобода по отношение на публикуването на информация, което по-определение ги прави малко по-достоверни. И пак повтарям, моите лични изводи (на основа не на български източници, разбира се, а на съветски, руски и западни, които съм чел) съвпадат до известна степен с цитираните от вас (вярно, моите оценки са по-скоро за около 13 000 000 (а не 12 000 000) но подобна неточност е нещо нормално в тези неща).
Що се отнася до Германия - тя ни е съюзник през ВСВ, което съвсем не означава, че аз одобрявам този съюз - според мен България е трябвало да остане неутрална. Но не мога да отрека, че в действията на тогавшните български управници е имало логика - благодарение на отношенията си с Германия те успяват да се договорят с Румъния да ни върне отнетите земи. По-късно, в резултат от съюза си с Германия те успяват да възвърнат на България земи, разглеждани от българското население като исконно български, но отнети ни от Сърбия (по-късно, Югославия). Да не забравяме, че краят на ПСВ е много несправедлив по отношение на България, което естествено поражда една реакция, подобна на тази в Германия и други страни, пострадали от мирните договри в края на ПСВ. Всичко това естествено завежда нашата страна в прогерманския лагер. Но за чест на нашите тогавашни управници трябва да кажа, че не са позволили български войници да се бият на Източния фронт.
Съветският съюз в последствие ни е съюзник дълги години, но не може да се отрече, че това е един неравностоен по идея съюз, наложен и контролиран изцяло едностранно в продължение на дълги години. За разлика от съюза с Германия, да речем.
Да, Гоги, уви, никога тези статистики не са кой знае колко прецизни. Но ако това е заедно с ранените и всички болни (а не само умрелите от болести), вероятно е близо до истината. Защото 555 хиляди (колкото се привеждаха вдругия източник като умрели от болести), съвсем не може да съвпада с общото количество военнослужещи извадени от строя поради болест (спомням си, че Халдер привеждаше за немската армия на Източния фронт през лятото на 1941-ва година число болни, което беше равно на сумата от убитите и ранените заедно).
Comment