1941 - Разгромът на РККА

[gollum]

Дали доктрината е била адекватна или не, се е видяло достатъчно ясно. Но като цяло тя се основава на военнотеоретичните разработки на съветската школа, пък и през цялото време до тогава им върши перфектна работа. Що се отнася до приложимостта й - напълно приложима е - през цялото време РККА има достатъчно многобройни съединения по границата, но в нормално време част от тях са кадрирани, а останалите са с намален състав. Нещата много са се променяли през годините, но общо взето се е запазвала горе-долу идеята дивизиите от непосредственото прикритие на границата да са около 60%-70% от военовременния състав, докато останалите да са с 40-20% от военновремения си състав - говорим за първия стратегически ешелон. Съответно, при повишаване на непосредтвената опасност се парви частична мобилизация, с която се попълват всички дивизии от прикритието на 100%, а останалите се превеждат на 75% щат. Разчитали са, че немците ще действат по сходна схема (нещо повече, смятали са, че те именно така са действали при Полша).
Всъщност, това количество съединения е по границите (образно казано, защото първият стратегически ешелон се разполага в ивица с ширина около 200-400 км) от повече от две години (на няколко пъти, в съответствие с европейските кризи са били провеждани частични мобилизации). Така че това съвсем не е невъзможно.

Тази доктрина като цяло води началото си от ПСВ, когато войната се развива точно така - мирновременните армии по прикритието започват пригранично сражение със своите средства, а през това време се допровежда мобилизацията и основните сили се прегрупират на границата,за да се почне решителното сражение. Изглеждало е, че в това отношение не са настъпили толкова решителни промени (всъщност са смятали, че промените се изразяват най-вече в това, че е по-добре армиите по пркритието да са високо мобилни инаситени със тбронетехника и самолети, за да могат решително да спечелят гарничното сражение).

Инак СССР има разузнаване, при това достатъчно добро, макар че то допуска грешки при оценката на немсикте сили, но тези грешки не са по отношение на занижаване, а на завишаване на численоста. Например, в разузнаването са смятал, че Вермахтът разполага минимум с повече от 10000 танка и 12-15 000 бойни самолета и съответно са очаквали войната за започне, когато на границата се съсредоточат по-голямата част от тези сили. Съответно, съветското разузнаване към юни е завишавало количеството немски съединения с около 20, но пък правилно е отчитало наличието на малко (3-4000 самолета и танка, което според тях е било тъврде малко от цялото количество немска бойна техника).
Инак също така са били запознати с немска бойна техника - последните модели танкове, самолети и артилерийски системи са били закупени и изучени в СССР. Най-много са ги притеснили самолетите, които са се оказали по-добри от наличните съветски (но например "Щуки" руснаците са отказали да купят, защото ги смятали за морално остарели).
Друг е въпросът, че за тактиката и още повече, оперативните методи на немците в РККА не е имало яснота и досатътчно информация (причината е донякъде и в липсата на инициатива (чистките) и в самоограничаване (например, Исерсон е арестуван и разжалван заради книгата си, в която описва немските оперативни методи въз основа на опита от Испания, Полша и Франция).
Впрочем, има и голяма доза самозалъгване - например в съветските устави е записано, че в отбрана една съветска дивизия може да спре три немски, а в атака да преодолее една немска дивизия. Като се има предвид, че тогава се е смятало, че е задължително тройно силово превъзходство за успешна атака, това означава, че според уставите едан съветска дивизия по сила е била равна на три немски. а не бива да се забравя, че именно въз основа на уставите се провежда бойната подготовка на всички нива. В този смисъл, във войската се формират доста неверни очаквания (а трябва да се отбележи, че въз основа на опита от Полския поход и Зимната война, в най-висшият ешелон са били наясно, че това съвсем не отговаря на истината).

[RAMMSTEIN]

1939

и когато се опитват да се правят невезможни неща те не стават

[gollum]

А, не че не става, става си, но се оказва, че не е подходящото "невъзможно нещо", което е трябвало да правят. Но хайде с това да прекратим спама в темата.

[RAMMSTEIN]

Добре Съветското разузнаване добро ли е било или не , тъи като прави грешка в някои данни примерно за числеността на дивзиите( а реално немска дивизия в 1941 превъзхожда съветска в много показатели - численост , мобилност , реална окоплектованост ) , разузнаване което се подлага на чистки и се самограничаване , което завишава наличието на границата на части , добро ли е или ???

а немците - навсякъде се тръби , че Т-34 , КВ-1 и др. техника са били изненада ?( те разузнаване вообще ползвали ли са ) или те не са се притеснявали каквато и да им излезе насреща то не е опасно защото няма да стреля

ще може ли да хвърлите малко светлина накратко върху това :
примерно от 1939( 36) - 1941 немските дивизии пехотна , танкова и др. търпят ли много осъзателни промени като състав ?

[gollum]

Diskovery

По въпроса за разузнаването: недостатъците на съветското разузнаване са най-вече в преувеличение на числеността на немските дивизии и налично въоръжение (най-вече танкове и самолети). Инак са съвсем наясно с качеството (макар че някой предполагат, че Вермахта има и тежки танкове, които просто са останали скрити от съветските представители). Но въобще не би било правилно да се каже, че съветската дивизия отстъпва на немската по екипировка, численост и въоръжение. По-скоро отстъпва по боеспособност, критерии, който не е чак толкова пряко свързан с изброените параметри.
Тъй като надълго и нашироко сме разисквали въпросите около организацията на други места (и дори в друга част на форума) погледни там по тези въпроси. Тук съвсем накратко ще напиша каквото знам.
Първо за РККА:
През периода 1939-1941 г. щатните разписания и организационната структура на съветските съединения се променя многократно - може би около 10 пъти. Съответно, военновременната численост на пехотните дивизи се колебае между 12000 и 19000 души в различните периоди, така че не е много ясно каква е била реалната численост на дивизиите по прикритието (защото е честа практика въпреки промените някои съединения да са останали по старата си организационна схема). Но по същественото е, че тези промени реално не засягат толкова количеството на стрелците или иначе казано - на линейната пехота в дивизията (то си остава три полка, всеки в трибатальонен състав - сиреч, около 6000 до 8000 души (в зависимост от промените в ротната численост (тя се колебае между 180-300 души, като през войната е общо взето намалена на към 140-180 души), колкото различните спомагателни и поддържащи подразделения към пехотните полкове и части към дивизията.
Но по въоръжение съветската военновремева дивизия в никакъв случай не отстъпва на немската - пехотното въоръжение чвключително и автоматичното и картечно) е приблизително равно, същото е положението и при артилерийското полково и дивизионно въоръжение, като дори съветските дивизии превъзхождат немските по минометно въоръжение (благодарение на наличието на 120 мм миномети).
Но проблемът е, че далеч не всички мобилизирани са запознати с новото въоръжение (тъй като голяма част от тях са преминавали военното си обучение, когато новото минометно и картечно въоръжение все още не е било навлязло), а явно съветското командване не полага достатъчно усилия за да компенсира тази тенденция.
Но като цяло нещата са сходни. По идея, към обсъжданото време съветската стрелкова дивизия имавоенновременна численост около 12000 души, докато немската - около 17000 души. Разликата е в спомагателните, тиловите подразделения, не в числеността на бойните.

При бронетанковите съединения нещата са още по-забавни - съветските танкови дивизии са съставени от два танкви и един мотострелкови полк, като наброяват над 400 танка, а съветските мотострелкови дивизии са съставени от два мотострелкови и един танков полк и наброяват над 200 танка. Всичките танкови полкове са с трибатальонен състав.
Същевременно, немските танкови дивизии в резултат на промените в организацията от 1940 г. имат по един двубаталоьнен танков полк и един дву или по-рядко трибатальонен мотопехотен полк в състава си. Съответно, количеството танкове в тях се колебае между 160-180. Мотопехотните немски дивизии въобще нямат танкове в състава си, за разлика от съветските, като в някои случаи имат танкова рота или по-често дивизион щурмова артилерия (21 машини).
Т.е., ако изхождаме от тези данни, можем да заключим, че немската пехотна дивизия в най-добрия случай има формална сила 1.10-1.20 по-голяма от тази на съветската (ако приемем съветската за 1.00), докато съветската танкова дивизия е 2.00, ако примем немската за 1.00, докато съветската мотострелкова дивизия превъзхожда в сходна мяра немската мотопехотна.
Това, разбира се, ако изхождаме само от числеността и наличните въоръжения.

Немците, разбира се, имат разузнаване и то успява достатъчно добре да идентифицира първият стратегически ешелон. Наистина, те не успяват да разпознаят структурата на танковите съединения (механизираните корпуси), но като количество танкове и самолети в първият стратегически ешелон данните им са сравнителни точни, доколкото може да се прецени.
За сметка на това, обаче, въобще не разкриват наличието и числеността на втория и третия стартегически ешелон, нито успяват да познаят точното количество бойни танкове, самолети и артилерия, които се намират на въоръжение в РККА, още по-малко пък - промишлените и мобилизационни резерви (дори реалното количество съединения в РККА им убягва с около 20-30%).
Въобще не им е известно нищо за новите марки съветски танкове - КВ и Т-34, така че това наистина за тях е изненада, с която обаче общо взето успяват да се справят.

[Политкомиссар]

Ще ме прощаваш, но това не са никакви аргументи. Вече ти посочих ясно - от спомените на тези хора става ясно до каква степен са били индоктринирани (и по-голямата част съвсем не са били движени от "страх от другаря Сталин" или подобни побуди (по-голямата част от страха е била благоговейна боязън - като пред божество) - напротив, при тогавашното ниво на пропагандата и индоктринацията те са вярвали твърдо, че ще победят). Загубите съвсем не говорят за нисък морал, а за неефктивност в бойните действия. Но причината за това все още предстои да се намери (защото лесно можеш да си представиш как един индоктриниран батальон се вдига на групова атака без каквато и да е поддръжка и атакува две-три картечни гнезда - резултата ще е, че по-голямата част от батальона ще загине без да постигне целта си, но това няма да е от липса на боен дух).
Големите количества пленници съвсем не се дължат само на Първия стратегически ешелон и не са резултат от първите боеве - те идват по-късно, когато в боя се хвърлят напълно неподготвени и слабо въоръжени нови съединения.
Ако си чел достатъчно за сраженията от първите седмици, ще забележиш, че бойният дух е висок, войниците се бият смело и самоотвержено, в достатъчно случаи се бият до последния човек - всичко това е свидетелство за висок дух, не за нисък (впрочем и немските загуби, в сравнение с предишните кампании са доста високи - към края на месец юни да речем, в танковите дивизии е останала в строя не повече от 40-50% от бронетехниката). Прлоблемът не е в бойния дух, както вече отбелязах, а в неадекватните доктрини, които означават и грешки в командването и сериозни стартегически и оперативни грешки. Проблемът не е в обикновените войници.

Е наистина може и да не е имало чак толкова много кръв, както се изразих. ТЕ СА УМИРАЛИ ОТ ГЛАД

"1939-1941
Заговорът на двете диктатури и последиците от това

23 август 1939 г. е подписан съветско-германският пакт за ненападение, а на 28 септември той се допълва със спогодбата за дружба и за границите. Тези спогодби и секретните протоколи към тях по съществоса заговорът на двете диктатури - на Хитлер и Сталин, които разделят помежду си Европа от Балтийско до Черно море, от Финландия до Бесарабия. Именно въз основа на тези протоколи се решева бъде унищожена Полша като държава. Съществуването на тези протоколи официално се признава едва на 24 декември 1989 г., а оригиналният текст за първи път се публикува в Русия през 1993 г.

След подписването на спогодбата "За дружба и за границите" СССР започва да изнася за Германия хранителни продукти и стратегически суровини. През окомври 1939 г. започват нови преговори по икономическите въпроси, които приключват на 11 феврури 1940 г. Според тях, в продължение на една година СССР се задължава да изнесе за Германия суровини на обща стойност 0,5 млрд. марки, включително зърно, петрол (900 хил. т) и памук (100 хил. т). На 10 януари 1941 г. Москва и Берлин подписват още една икономическа спогодба.

На 17 септември 1939 г. Червената Армия пресича полската граница и започва "освободителния поход".

Това, което болшевиките наричат "освободителен поход" и "златен септември", се подготвя в дълбока тайна и под формата на военни учения. В секретната директива на Л.Берия от 15.09.1939 г. се уточнява, какви категории от населението трябва да бъдат репресирани.

През декември 1939 г. започва подготовката за депортиране на населението от западните области на Украйна и Беларус. Общо в отдалечените райони на СССР са изселени над 320 хил. лица. С началото на войната НКВД разстрелва хиляди затворници и военнопленни.

Плакат 29
Бикивня 1937-1941 г.
Още един символ на терора: Бикивня - това е малко селце край Киев.
Тук през 1936-1941 г. се извършват масови погребения на репресираните и разстреляните киевчани. Първите жертви се погребват тук още в края на 20-те години на ХХ в., докарани от затвора "Лукияновка".
Изграждането на секретна зона за масовите гробове започва през 1936 г.

Плакат ¹30
Демиянив Лаз
През 1989 г. към Ивано-Франкивското културно-научно дружество "Рух" се създава група "Мемориал", която си поставя за цел разследване на сталинските престъпления на украинска земя. Според показанията на някои свидетели, най-голямата трагедия в Прикарпатието е скрита в местността Демянив-Лаз.

Таблица: Възраст и брой на жертвите, намерени в отделни гробове
- до 20 г. -28
- 21-30 г. - 125
- 31-40 г.- 113
- 41-50 г. - 113
- 51-60 г. - 57
- 60 г. и повече - 21
- неопределена възраст - 67
Общо - 524
За по-сигурно екзекуторите, освен изстрел в тила, пробождат жертвите и със щикове.
Снимка на гръден кош, прободен с руските щикове

Според съдебно-медицинската експертиза, НКВД подлага жертвите си в Демиянив-Лаз на нечовешки мъчения. Те умират от огнестрелни рани в главата.

Архивните материали показват, че много често НКВД се опитва да припише своите престъпления на фашистите или на укаринските "буржоазни националисти". Но експертите са категорични: нараняванията в областта на гръдния кош са причинени от щика на съветските пушки.
Документите също така доказват, че жертвите са осъдени на 2-5 години затвор или са само задържани, но после ги закарват в Демиянив-Лаз и без присъда ги екзекутират.

"...Това се случи на 4-5 юни. Аз и брат ми се затичахме към затвора....В двора на затвора имаше изкоп. В него видяхме човешки трупове....Влязохме в затвора... В една от камерите имаше много кръв.... Хората казваха, че там задържаните били измъчвани. На масичката, която беше до стената, имаше разни инструменти. Оказа се, че са за изтезания... По стените на стаята видях много кръв. Там имаше един съд, като кофа. Когато надникнах вътре - видях очи и отрязани уши... Повече не съм ходил по камерите, защото въздухът беше много тежък и не можех да дишам. Когато излязохме навън, в двора вече имаше нови трупове, изнесени от камерите. Разглеждахме ги, защото търсихме баща си. Една от жертвите беше с два пирона, забити в носа, а другата - със свален скалп. На една жена са й отрязали гърдите, а на друга - са разпорали корема, а бебето й беше извадено и сложено върху нея... Тогава ни извикаха и посочиха един труп. Това беше баща ни. Нямаше очи и беше с отрязан нос. Някои трупове бяха черни. Хората казаха, че са ги убивали с ток... "
( Свидетелски показания на Онуфрий Бойко)

Плакати 31-37
1942-1952 г.
Последното десетилетие на сталинската диктатура
Такова развитие на събитията в Украйна трябваше да създаде някаква сила, която би се противопоставила на този античовешки режим. И такава сила се появява - Украинската въстаническа армия (укр. абревиатура - УПА), създадена от Организацията на Украинските Националисти (ОУН).
Веднага след края на Втората световна война се приема, че СССР е дал 7,5 млн. жертви. През 50-те години на ХХ в. Никита Хрушчов вече говори за 20 млн., а Михаил Горбачов през 80-те споменава 27 млн. жертви.
Тези данни говорят за това, че властта по всякакъв начин се е опитвала да прикрие истината, защото всички "победи" на социализма са били резултат на милиони човешки жертви!

"Съветизацията" на западноукраинските земи. По същество става дума за утвърждаване на вече изпитания от болшевишкия режим през 20-30 години модел на социализма - насилствената унификация на всички сфери на живот според стандартите на тоталитарното общество.

Тези плакати разказват за събития, които могат да бъдат наречени "война след война" в Западна Украйна, когато болшевишкият режим е воювал срещу УПА.
Тази експозиция показва, колко сложна е била тогава ситуацията в Украйна. Съветската пропаганда се е опитвала да докаже, че за всичко са виновни "бандеровците - насилници и убийци". Но документите доказват, че НКВД/НКГБ създава специални отряди, преоблечени като западни украинци. Те извършват действия, имащи за цел да компрометират УПА. През 1945 г. в западните райони на Украйна под маската на бандеровци са действали 156 спецгрупи с обща численост 1783 лица. През следващите години броят им значително се увеличава.

През 1944-1945 гг. в Западна Украйна са репресирани 500 хил. лица, като 230 хил. са разстреляни.
През 1947 г. от родните си места са депортирани 78 хил. души. Общо през 1944-1953 г. от западните райони на Украйна (без Закарпатска област) са изселени 65 906 семейства с обща численост 203 662 души.

В периода от 1944-1952 г. в западните области на Украйна са репресирани около 500 000 души, като арестуваните са 134 000, а разстреляните са 153 000.

През май 1949 г. по сценарий, одобрен от Кремъл, е ликвидирана Украинската греко-католическа църква (в България тя е известна като униатска).

Следвоенният период в Украйна се характеризира с това, че Москва отново разгръща борбата с "украинския национализм". Тази кампания започва с тенденциозна критика към такива известни украински творци, като кинорежисьорът Олександър Довженко, писателите Максим Рилский, Володимир Сосюра, Иля Спивак и други. Сталин, например, е недоволен от филма на Довженко "Украйна в огъня ", тъй като там героите са само украинци...
Със смъртта на Сталин този период приключва.

Плакат 38

Третият удар с глад

През 1946-1947 г. гладът започва след суша в южните райони на Украйна. Вместо да организира помощ за този регион, Сталин цинично обяснява, че гладът е следствие на буржоазния национализъм. Н.Хрушчов, който до пристигането на Л.Каганович е първи секретар на ЦК на КПУ и е ръководител на украинското правителство (пролетта на 1947 г.), изпраща в Москва няколко тревожни писма. В отговор Сталин го нарича "украински буржоазен националист" и забранява всякаква помощ.

През 1946 г. Украйна събира 3,5 пъти по-малко зърно, отколкото през 1940 г. От 26397 колхоза над 5 500 не са произвели дори това количество, което са засяли. Недостигът на фураж за животните води до рязко намаляване броя на едър рогат добитък, коне и свине.

Но по същото време СССР изнася зърно в чужбина.
За Полша заминават 200 хил. т зърно, за Франция - 500 хил. т... През 1946 г. износът на зърнени култури от СССР възлиза на 1,7 млн. т или 10% от цялата реколта.
С това количество би могло да се помогне на пострадалите райони. Апропо: СССР изнася зърното си по цени, значително по-ниски от световните и предимно на кредит.

А хората в Украйна умират от глад. Бюрата по гражданско състояние зарегистрират в Украйна над 1 млн. случаи на смърт от глад.
С "украинската валута" - зърното, Москва поддържа създадените от нея правителства в страните от Източна Европа.
Клемент Готвалд - тогава президент на Чехословакия, откровено пише за онези години:"Съветският Съюз ни спаси от глад".

В спомените на Н.Хрушчов има разказ на първия секретар на Одеския обком на КПУ Олесь Кириленко, посетил един колхоз след тежката зима. В къщата на една украинка той вижда следното: "Попаднах на ужасяваща картина. Видях, как тази жена разрязва върху масата трупа на детето си, не можах да разбера момченце или момиченце, и си приказва: " Ето вече изядохме Манечка, а сега Ванечка ще го осолим. Това ще ни стигне за известно време... "Жената полудяла от глад и заклала собствените си деца. Можете ли да си го представите?!"

В 16 източни района на Украйна, а също така в Измаилска и Чернивецка област от глад умират:
- през 1946 г. - 282 хил. лица
- през 1947 г. - 520 хил. лица."

[Политкомиссар]

В Съветската пропаганда можеш да прочетеш, че РККА през 41 са се биели.Имали морал.Били обучени.И такива глупости.

[Политкомиссар]

За да ги вкара в колхозите, Иосиф Сталин докарва украинците до канибализъм
ЖЕРТВИТЕ НА УКРАИНСКИЯ ХОЛОКОСТ СА 7 МЛН. ДУШИ
Всяка година в края на ноември украинците почитат жертвите на Голодомор - украинския Холокост. "Гладът, организиран през 1932-1933 гг. от комуно-московските изверги, отне живота на 7 млн. украинци,- се подчертава в обръщението на Световният конгрес на украинците (СКУ) със седалище в Торонто. - В годишнината на Голодомора да споменем нашите майки, бащи, братя и сестри, умрели от липса на хляб в страната, била житницата на Европа. Тогава - през 1932-1933 гг., реколтата е била добра, но те са били осъдени на мъченическа смърт, защото не са искали да коленичат пред комунистическите сатрапи. В Украйна хората са умирали от глад - и тази Правда трябва да се знае от света".
Геноцидът
Имало е време, когато Украйна е била житница на Европа. През ХIХ и началото на ХХ в. украинските селяни са произвеждали 20% от световното производство на пшеницата, 43% - от ечемика, 10% - от царевицата. Но това е било в условията на пазарна икономика и частна собственост. По време на военния комунизъм (1918-1921 г.) болшевишката власт оставя на селянина само 14 кг зърно месечно, останалото конфискува. В знак на протест украинците престават да произвеждат. Възниква дефицит на хранителни стоки, а в руския район Поволжие - глад. Вероятно, възрастните българи помнят, как в България се е събирало зърно в помощ на гладуващите в Поволжието. Но тогава никой не си е задавал въпроса, нима само сушата е причина в Русия да няма хляб?
НЕП (новата икономическа политика), приета от съветското правителство през март 1921 г., обнадеждава украинските зърнопроизводители, много от които след революцията през 1917 г. са се сдобили със земя. Вместо изземване на зърното се въвежда поносим данък. Излишъците от пшеницата селяните пускат на пазара. В сравнение с 1913 г., която се смята за "върха", през 1927 г. обработваемата площ в Украйна се увеличава с 10%. Тогава в украинското село доминират дребните и средни производители. Заможните селяни са били едва 5% и са притежавали по 40-60 декара земя. Населението на Украйна тогава е около 28-30 млн.
Относителната икономическа свобода по време на НЕПа позволява на съветското правителство да натрупа средства, особено чрез износ на украинското зърно, и да започне прословутата индустриализация. С нея, по думите на Иосиф Сталин, е трябвало да се укрепи диктатурата на пролетариата. Но стабилните позиции на украинските селяни, позамогнали се през "неповския" период, не се връзват с идеята за ръководната роля на работническата класа. И ВКП(б) тръгва срещу частника - идва колективизацията, сиреч, одържавяването. Но през 20-те години едва 3% от украинците влизат в колхозите. През 1929-1930 г. Сталин предприема атака срещу лидерите в украинското село - заможните хора, а по-късно - и срещу средните производители. В Сибир са депортирани 850 хил. украинци.
В колхозите селяните е трябвало да влизат със своите средства за производство. Това предизвиква бурен протест. За работа се захваща ГПУ. До март 1930 г. в колхозите вече са обединени 3,2 млн. украински домакинства. Но пък има рязък спад в селскостопанското производство. Тогава (март 1930 г.) Сталин публикува статията си "Головокружение от успехов" и временно спира колективизацията. Веднага 50% от колективизираните украинци напускат колхозите. Но този път държавата създава за частника непоносими данъчни условия, предоставя нископродуктивни парцели. И селяните отново се връщат в колхозите. Производството обаче продължава да спада. През 1931 г. на полето остават неприбрани 30% от реколтата, през 1932 г. посевните площи намаляват с 20%. А за изхранването на градовете (пролетариата) и за внос на оборудване за индустриализацията е необходимо зърно, което за Москва е равностойно на валута. В Украйна пристигат пратениците на Сталин - Вячеслав Молотов и Лазар Каганович, които контролират "зърнозаготовките". Експроприира се дори зърното, необходимо за сеитбата. Украинското село остава без хляб - настъпва ГОЛОДОМОР, въпреки че реколтата през 1932 г. е едва с 12% по-слаба, отколкото през предишните години. Между другото, по същото време в Русия не е имало глад.
За украинците годините 1932-1933 г. са същите, както 1914-1915 г. за арменците, подложени на тотален геноцид в Турция (спомнете си стихотворението на Яворов "Арменци"). Гладът, изкуствено създаден от режима на Сталин, през 1933 г. унищожава 7 млн. украинци. Пресметнато е, че през януари 1933 г. средното украинско селско семейство (5 души) разполага с 80 кг зърно и до новата реколта, т.е. до август, всеки член на фамилията е трябвало да консумира не повече от 2 кг хляб месечно - 60 г дневно. Известно е, че когато украинското село умира, от Одеса житото с кораби се изнася в чужбина. Със спечелената валута се внасят турбини и друго тежко машиностроително оборудване за индустриализацията. В СССР Украйна е осигурявала 38% от зърното.
Частната собственост върху земята в Украйна има по-дълбоки традиции, отколкото в Русия, и затова украинците по-дълго се съпротивляват на колективизацията. "Инстинктът за частна собственос в Украйна е по-силен, отколкото в Русия",- констатира и известният съветски писател Василий Гросман.
За Сталин укротяването на украинското село чрез глад е и средство за отслабване на украинския национализъм. "Селският въпрос е основата на националния въпрос",- е казал вождът. А един украински партиен вестник е писал: "Колективизацията в Украйна означава да се унищожи социалната база на украинския национализъм - индивидуалното селско стопанство".
Интересното е, че доскоро светът нищо не знаеше за ГОЛОДОМОР през 1932-1933 г. в Украйна. Съветската пропаганда съумя тогава (а и по-късно) да заблуди международното обществено мнение. Всъщност, на Запад никой нормален човек не е можел да допусне, че Москва изнася зърно и се отказва от чуждестранна помощ в момент, когато милиони украинци умират от глад. Тогава СССР посещават Бернард Шоу и бившият френски премиер Едуард Еррио. Те са впечатлени от социалистическото строителство, от доволните и нахранени селяни. Те не виждат никакви гладни хора. Съществуването на глад опровергава и кореспондентът на "Ню-Йорк таймс" в Москва Уолтър Дюранти. "За дълбоката, обективна и трезва оценка и изключителна яснота" на своите репортажи от СССР през 1932 г. той е награден с премията "Пулицер".
Но гладът в Украйна не е тайна за някои западноевропейски правителства. Лондон, например, знае за него. Но по онова време - периода на Голямата депресия, много от западните интелектуалци симпатизират на СССР и отхвърлят всякаква критика срещу Москва. По тази причина управниците се опасяват да влизат в конфронтация с тях и предпочитат да мълчат, с което стават съучастници на Сталин. Впрочем, постепенно с "победата" на колхозния строй в СССР Украйна е елиминирана на световния пазар като износител на зърно. Производството спада. Стига се дотам, че в началото на 60-те години Никита Хрушчов договаря внос на пшеница от САЩ и Канада.
Украйна става независима през 1991 г., а през 1995 г. за първи път от десетилетия насам излезе на международния пазар.
ДОКУМЕНТИТЕ СВИДЕТЕЛСТВАТ
Протокол от заседанието на Политбюро на ЦК на ВКП(б)
2.За зърнозаготовките.
Да се признае за правилен определеният от ЦК ВКП(б) план за зърнозаготовките (в Украйна - б.У-прес) в обем от 356 млн. пуда (почти 6 млн. т - б.У-прес).
6 юли 1932 г.
До ЦК на КП(б)У
Постановление на ЦК ВКП(б) от 1 януари 1933 г.
Чрез селските съвети да бъдат запознати колхозите, колхозниците и едноличните производители, че:
а) тези от тях, които доброволно предадат на държавата скритото зърно, няма да бъдат репресирани;
б) колхозите, колхозниците и едноличните производители, които укриват... зърно, да бъдат подведени под отговорност съгласно постановлението за охрана на държавното, колхозното и кооперативното имущество и укрепване на обществената социалистическа собственост.
1 януари 1933 г. Й.Сталин

ГПУ на УССР
12 март 1933 г.
Най-много гладуващи е имало в края на февруари. Те са предимно колхозници... Гладуващите консумират различни сурогати (царевични стъбла, зърнени люспи, слама, гнили дини и цвекло, картофени люспи). Има случаи, когато хората се хранят с котки, кучета и умрели коне. Регистрирани са 28 случаи на човекоядство, от тях 19 - в Киевска област. През февруари са регистрирани 13 случая на консумация на умрели хора.
Александровский,
помощник-началник на секретно-политически отдел

Доклад на О.Одинцов, министър на земеделието на УССР
...Канибалите, които видях и с които разговарях, са бедняци, средняци, колхозници и еднолични производители, останали без поминък. Всички те правят впечатление на зверски гладни хора, които нямат никакви желания, освен едно - каквото и да е, на каквато и да е цена да се нахранят.
12 март 1933 г.

Страницата е подготвена от Васил ЖУКИВСКИЙ
ноември, 2002

"Украйна прес", ноември 1999 г.:
ПРЕЗ 1946-1947 г. ОТ ГЛАД УМИРАТ НАД 1 МЛН. УКРАИНЦИ
След края на Втората световна война Сталин решава, че съветските хора, попаднали под немска окупация, се нуждаят от превъзпитаване. А това, според бащицата, става, когато човекът престава да бъде човешко същество. През 1932-1933 г. той изпробва върху украинските селяни тази своя теория и с цената на 7 млн. трупа успя да вкара украинеца в колхоз. Средството, с което Сталин "убеди" нашенеца, е изкуствено създаденият глад.
След войната генералисимусът решава да използва същия начин. През 1947 г. колхозите и селяните предават на държавата 31 млн. т зърно, като 12 млн. от тях се заделят в държавния резерв. Делът на Украйна е 7 млн. т., което е много дори за "житницата" на Европа, както са наричали Украйна. Селяните остават без зърно, настъпва глад. Нещо повече, с цел икономии от купонната система са изключени 3,5 млн. жители, като 2,9 млн. от тях живеят в селска местност. Същевременно партийно-стопанската номенклатура се снабдява с продукти от специални разпределители.
Историците отбелязват, че, когато украинците гладуват, хляб има, например, в Москва, Ленинград и редица области на Руската федерация. Нещо повече, както през 1932-1933 гг., така и през 1946-1947 гг. кораби и ж.п. композиции със зърно се изпращат в Западна Европа. Със спечелената валута се възстановява промишлеността и ВПК на СССР. Освен това, по заповед на Сталин зърното се изпраща в страните от тъй наречените народни демокрации с цел укрепване на комунистическите режими там - Полша, Чехословакия, България. Статистиката сочи, че става дума за 2,5 млн. т.
Но същата тази статистика показва, че през лятото на 1947 г. в Украйна е имало 1,154 млн. дистрофици. От глад умират предимно селяни и работници - украинци, руснаци, евреи, българи, гагаузи. Стига се дори до канибализъм. В писмото си до Никита Хрушчов - ръководител на Украйна, висш партиен функционер в Одеса пише: "Когато влязох в къщата на една колхозничка, видях нещо ужасно. Жената беше разрязала трупа на детето си и казваше: "Манечка сме я изяли, а Ванечка ще го поръсим със сол и ще го запазим за после". От глад тя полудя и закла децата си". Но Сталин не вярва на тези сигнали. "Всичко е лъжа,- казва той на обкръжението си.- Вие искате да ме трогнете, за да отворя държавните резерви". А те, между другото, пращят от зърното.
До средата на 80-те години за глада през 1946-1947 гг. в СССР не се е писало абсолютно нищо. Той беше една от най-строго охраняваните тайни у нас. Но сега е известно, че само в Украйна неговите жертви са над 1 млн. души.
Василь Жукивский

[Политкомиссар]

"За най-голям провал на Червената армия през 1941 г. се смята загубата на Киев. След "Киевската примка" са пленени 665 хил. съветски бойци, 884 танка и 3718 оръдия. Казват, че това е своего рода рекорд в историята на Втората световна война. След превземането на Киев вермахтът бързо продължава настъплението си към Москва."

"През есента, по-точно, на 7 октомври, 1941 г. в района на гр.Вязма в обкръжение попадат четири съветски армии. Седмица по-късно са пленени 650 хил. червеногвардейци."-факти колкото искаш стига да ги потърсиш.НЯМА ЛИ СА НИКАКЪВ МОРАЛ-то е ясно защо.Аз не ги виня.

[gollum]

Чак взе да ми писва, да си призная - утре (защото сега ме мързи) последните ти постове, Политкомисар, отиват в отделна тема - "Сталинските престъпления", на която мястото й вероятно ще е във форум "Нова история".
Сега, по същество - всичко това по никакъв начин не доказва липсата на боен дух или морал у съветските съединения от първия стратегически ешелон. Ако имаш някакви доводи - привеждай ги, ако не - по-добре недей да пълниш темата със спам. Да споменаваш добре известни на всички ни неща, но по никакъв начин не свързани с обсъжданата тук тема няма никакъв смисъл.

[Политкомиссар]

Мм-дааа.Тези факти които постнах имат връзка с моето мнение по темата " 1941 - Разгромът на РККА "Че РККА не се е съпротивлявала.Само разни там отделни случаи е имало и толкз.Е моето мнение няма да се промени.Просто защото така е било.Те са нямали никакъв морал и обучение(говорим за масите)И при първите бомби са хвърляли оръжието.Това е в следствие на Ленинските/Сталинските зверства от 1918 да 1941.Затова РККА се представя толкова лошо.Те не са обичали нито партията нито Сталин даже са ги мразели е как искаш да се биеят за тях при положение, че не ги обичат ама хич не ги обичат :?: Този матерял за Украйна е една много малка част от злото причинено от долната измет комунистите.Гладът не е само в Украина.Убиства и масови разстрели има навсякъде кадето има комунисти.
Ти сега ми кажи, че РККА са имали морал.Та да се посмея.Сигурно в мемоарите на някой от НКВД си прочел че РККА са се биели като зверове били обучени,били нахранени, били облечени.

[gollum]

Да, ако говорим за опълченските формирования съм склонен да се съглася с твоето мнение. Но ако говорим за кадровите съединения си толкова далеч от истината, че е странно, че не го осъзнаваш. А именно те изнасят първите 1,5-2 месеца военни действия. Защото ако те нямаха морал, тогава Вермахтът нямаше да има никакви загуби и нямаше да има никакви бойни действия, нали? Странно, но такова нещо не се наблюдава никъде - нито сред спомените на немци, нито на руснаци, нито в исотрическата литература по въпроса писана къде ли не (а съвсем не само в СССР).
Да не говорим, че ако тези съединения нямаха морал, тогава нямашеда се сражават упорно дори и когато остават на десентки киломерти зад вражеската линия - щяха да се предават. Нямаше да се измъкват отново и отново от обмкръжение и да се връщат при своите. Това, което подценяваш е силата на пропагандата и идеологията, кактто и силно надценяваш информационната пропускливост и свобода в СССР. Да, в Украйна, в Прибалтика голяма част от селското население мрази Сталин и посреща немците като освободители, но мислиш ли, че това население съставя кадровите съединения, разположени на тези територии? Не, те не са териториална милиция - тогава в СССР (както и по-късно в соцлагера) наборниците винаги се пращат на стотици килочетри от родното си място и не се допуска да се образуват големи групи земляци в рамките на едно и също подразделмение - именно за да се тушират въозможни подобни настроения.
Отвори която и да е книга, която излага събитията от първите два месеца на войната, прочети дневника на Халдер или спомените на който и да е немски офицер, участвал в събитията (айде, явно не вярваш на руските) и ще видиш същата картина - навсякъде съветските съединения се бият упорито, пробиват си път през обкръженията многоркратно и отново се присъединяват към своите. И това е ситуацията, когато говорим за кадровата армия - т.е., за първия и втори стартегически ешелон. Да определено сред съединенията, които се създават в хода на войната (само за първата година са около много над сто), както и сред маршевите попълнения, моралът е много нисък и има достатъчно дезертьорства и масови предавания. Но това е явление, което настъпва малко по-късно и е свързано с пречупването на морала на армията, а на с липсата му. И не е много чудно, че бойният им дух започва да се пречувпа - та те са очаквали, че бързо и лесно ще бият врага, че ще се прехвърлят на негова територия. Учили са ги, че една чуска дивизия може да се справи с три немски. А реалността се оказва твърде различна от това - не е много чудно, че у много бойният дух се пречупва и моралът започва бързо да се губи. Но макар това да е достатъчно масово явление, то съвсем не е определящо и през целия период РККА оказва упорна съпротива.
Впрочем, ако проблемът беше единствено в морала, то тогава същата ситуация намаше да се повтори и през 1942 г.
Обяснението е другаде и мнението ти е доста далеч от истината. А критиката ми по отоншение на приведените от теб материали е, че те твърде отдавна са "общо място", т.е., са известни на всеки един от нас и то в много по-големи подробности.

[виталий]

По рассказам очевидцев драпали (отступали) в начале войны Советские войска здорово. Как я уже не раз отмечал, воевать можно за деньги или за идею. ( Причем за идею воюют ожесточенней, а за деньги грамотней.). Без этих двух составляющих боевые действия в принципе, как мне кажется, не возможны. Идеи в войсках на начало войны не было в принципе, была идея помочь «немецкому пролетариату» освободиться от оков капитализма, но она была вялая, не очевидная идея. Да и к тому же когда красноармейцы увидели этот немецкий пролетариат во всей красе, освобождать его сразу расхотелось.
Потом, уже, после того, когда Советская пропаганда показала зверства фашистов, кровь и слезы родных людей, матерей и детей, только тогда Русские стали драться по настоящему.
Появилась идея – освобождение своих людей и месть захватчикам.
А в начале войны, одной из причин поражения, была большая паника, боязнь за свою жизнь.
Но это только одна из причин. ( Как мне кажется очень существенная)

[gollum]

Не съм склонен да се съглася напълно с теб Виталий - нещо при Халкин-Гол съветската армия (или при Хасан, да речем, в Испания или В Китай) си се бие съвсем истински, че и боен дух си има колкото искаш. Пък каква е разликата, освен че в обсъждания от нас случай защитават родната си земя? Нещо логиката ти куца, ми се струва. Или там, за освобождението на японския (китайски, испанси) пролетариат от игото на капитализма са се сражавали по-уверено? Не ми се вярва.
Пак повтарям - това наистина го има, но при резервните и опълченските съединения, които се създават след началото на капманията. При кадровите нещата стоят съвсем различно (и те са кадрови - там хората са професионалисти, сиреч се бият за парите и идеята). Да не говорим, че тезата ви не се връзва с реалността - уж не щат да се бият и бягат, но кой знае защо всички напротив - отбелязват как упорно и самотвержено се сражават, как излизат с боеве от обкръжение (а къде-къде по-лесно според вашите думи би ибло да се предадат) и като цяло нанасят достатъчно стабилни загуби на Вермахта - това въобще не се връзва с тезата за нямащите боен дух и не искащи да се сражават войници на РККА, поне спроед мен. Може би вие сте чели съвсем различни источници на информация, до които не съм имал достъп (съмнявам се, де).

[lancelot]

цитат:

проблемът на РККА съвсем не е във количествата въоръжения (които са повече от достатъчни), а в неправилната им организация, която затруднява използването им (впрочем, този проблем е преодолим при определени условия, както впрочем се вижда и от бойните действия) и най-вече в неправилната доктрина зо подготовка на кадрите и водене на война

значи според теб разгрома се дължи на некъдърността на съветските командири?смяташ ли че командния състав е неопитен?и дали това се дължи на чистките в армията които организира Сталин,защото според един добре познат на вас автор са отстранени само некадърните кадри.според мен те са имали достатачно опит от "освободителните" войни,познавали са отлично обстановката на бойните деиствия(все пак са се били на собствена територия),имали са превес в численост на хора и техника и въпреки това са вземали неправилни решения които са довели до този разгром.защо?действително ли са били необходими 2-3 години за да успеят тези командири да се научат да водят "правилно" своите армии?не смятам че всички командири в такава голяма армия са били неопитни и некадарни и по нататъчните етапи на воината го доказват.а що се отнася до подготовката дали действително те са били подготвени единствено и само за нападение,но не за отбрана и когато германците са ги нападнали са ги сварили неподготвени?дори и да е било така това е било само в първите дни на войната.след това е било редно те да се прегрупират за отбрана(говоря за втория ешалон защото първия почти изцяло е унищожен)но това не става.защо?вярно е че германците действат светкавично,но те завземат голяма площ която не може да бъде "усвоена" и остават неунищожени части,които въпреки упоритата съпротива биват сломени или пленени.не разбирам от стратегия на водене на военни действия(пък и не ми е работа)но недоумявам как могат да бъдат обкръжени и пленени толкова хора и техника за толкова кратък период от време?как тогава 6-та армия обръжена при Сталинград издържа толкова време при непоносими условия?с какво германската армия е по добра?въпрос на дух или на подготовка е това или просто желязна дисциплина?вярно е че Хитлер е заповядал да не отстъпват но и Сталин заповядва да не се отстъпва при Киев и това е катастрофа(и в двата случая).как става,че така немските командири на чужда територия вземат правилните решения а руските на своя не?
според мен разковничето на разгрома са именно съветските командири защото от тях зависи именно подготовката на кадрите и воденето на военните действия.(но недоумявам как при желязната ръка на Сталин се е случило това?) :twisted: