Автор опровергает вымыслы о том, что германский вермахт якобы превосходил в 1941 году Красную Армию по количеству и качеству вооружения. Наоборот, это РККА, готовившаяся к `освободительному походу` в Западную Европу, обладала огромным превосходством над ним. Однако Гитлер опередил Сталина и напал первым. Начавшаяся война выявила некомпетентность высшего командования состава РККА, а также многочисленные просчеты в оперативном планировании и боевой подготовке. Это повлекло многочисленные поражения и огромные жертвы с нашей стороны.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
1941 - Разгромът на РККА
Collapse
This is a sticky topic.
X
X
-
1941 - Разгромът на РККА
Автор опровергает вымыслы о том, что германский вермахт якобы превосходил в 1941 году Красную Армию по количеству и качеству вооружения. Наоборот, это РККА, готовившаяся к `освободительному походу` в Западную Европу, обладала огромным превосходством над ним. Однако Гитлер опередил Сталина и напал первым. Начавшаяся война выявила некомпетентность высшего командования состава РККА, а также многочисленные просчеты в оперативном планировании и боевой подготовке. Это повлекло многочисленные поражения и огромные жертвы с нашей стороны.Si vis pacem - para bellum!Маркери: Никакви
- Важна
-
Чел съм я, не е лоша книжката. Но има много изхвърляния, особено за качествата на руските танкове, точно в стила на "родината на слона".
Трябва да се комбинира с неорязаната версия на мемоарите на Рокосовски и тогава вече нещата стават по-ясни. Книгата на Б. Шапталов също е добра и е на подобна тема.
Но и двете в голяма степен отричат тезите на Суворов.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
-
Игорь ЛОСЕВ, "Флот Укра¿ни"
... как пишет Владимир Бешанов в книге "Танковый погром 1941 года" (Москва - Минск, 2002 г.):
"Никогда, ни до войны, ни в ходе ее, Красная Армия не была так хорошо укомплектована, оснащена, вооружена и материально обеспечена, как в начале лета 1941 года. Советские вооруженные силы были крупнейшей армией мира, имевшей на вооружении целый ряд уникальных систем военной техники" (с.167).
Ситуация в бронетанковых войсках просто наиболее показательна. А ведь и в авиации она была не лучше. Огромное количественное и качественное превосходство советских ВВС и полное господство люфтваффе в воздухе. Немецкие генералы отмечали, что советская авиация очень редко действовала в глубину более 30 км от линии фронта (немецкая - до 300 км). Оказывается, дело было в плохой штурманской подготовке. В 1941 году немецкие асы уничтожали до 200 советских самолетов ежедневно, а Железный крест получали только после 75-го сбитого советского самолета. За войну из 45 тысяч советских аэропланов 24 тысячи были сбиты тремястами немецкими пилотами, примерно 80 машин на каждого. Как справедливо отметил В. Бешанов: "Нашему героизму немцы успешно противопоставляли свой профессионализм" (с.255). Благодаря этому, только за восемь дней войны были разгромлены шесть советских армий. К сожалению, причины столь колоссального разгрома вплоть до нынешнего дня не получили своего рационального объяснения с позиций военной науки. Рассказы о героизме и мужестве солдат не дают ответа на вопрос о, мягко говоря, странных действиях командующих фронтами, армиями, корпусами и дивизиями, начальника Генерального штаба и т.д.
А были ли положительные примеры умелого, умного руководства войсками в 1941 г.? Были. Вот как в книге В. Бешанова описываются действия командира 1-й Московской мотострелковой дивизии полковника Я. Г. Крейзера: "Крейзер развернул дивизию на 20 - 25-километровом фронте, занял выгодные водные рубежи, важнейшие дороги. На подходившие колонны противника москвичи обрушивали сильнейший огонь, вынуждали немцев развертываться и тщательно организовывать бой. Так комдив сдерживал врага половину дня. А когда немцы переходили в решительное наступление, рассекали фронт дивизии на части или начинали обтекать открытые фланги, пехота под прикрытием темноты садилась на машины и, оставив арьергарды и засады, откатывалась на 10 - 12 км. Утром противник натыкался на прикрывающие части, а к полудню встречал организованную оборону уже на новом рубеже. Так день за днем изматывались силы врага, тормозилось его движение, выигрывалось дорогое время" (с.281).
Не знаю, как многие другие, но полковник Я. Г. Крейзер более чем заслуженно получил Золотую Звезду. Против него действовал командир 18-й немецкой танковой дивизии генерал Неринг, который в приказе по дивизии оценил военный талант советского полковника так: "Потери снаряжением, оружием и машинами необычайно велики… Это положение нетерпимо, иначе мы "напобеждаемся" до собственной гибели". Увы, безукоризненный профессионализм полковника Крейзера был тем исключением, которое лишь подтверждает общее правило…
А оно было таким: "Неудачи русских танковых войск объясняются не плохим качеством материала или вооружения, а неспособностью командования и отсутствием опыта маневрирования… Командиры бригад - дивизий - корпусов не в состоянии решать оперативные задачи. В особой степени это касается взаимодействия различных видов вооруженных сил". Эти слова принадлежат командиру батареи 14-го гаубичного полка 14-й танковой дивизии Якову Джугашвили и сказаны были на допросе в немецком плену.
Кстати, уже тогда, в 1941-м, советские вожди задумывались, как же объяснить массам свой позорный провал. Комментируя расстрел генералов Павлова, Климовских, Григорьева, Коробкова, Клича, армейский комиссар 1 ранга Мехлис сказал: "…Мы должны думать над тем, как объяснить партии, народу, да и всему миру, почему Красная Армия отступает". Объяснили, как всегда, происками "вредителей". Правда, самым главным вредителем следовало бы признать "лицо кавказской национальности" в Кремле.
На южном направлении, где удалось сосредоточить большое количество советских танков, сталинские полководцы демонстрировали полное неумение ими командовать. Вот как рассказывал об этом в своих мемуарах главный маршал бронетанковых войск Ротмистров: "Механизированные корпуса Юго-Западного фронта вступили в это сражение после 200 - 400-километровых маршей в условиях господства в воздухе авиации противника. Ввод в сражение этих корпусов осуществлялся без должной организации наступления, без разведки противника и местности. Отсутствовала авиационная и должная артиллерийская поддержка. Поэтому противник имел возможность отражать атаки наших войск поочередно, маневрируя частью своих сил, и одновременно продолжать наступление на неприкрытых направлениях".
Как говорится, без комментариев. Впрочем, комментарий Владимира Бешанова дать все-таки стоит: "Вот и весь фокус. Оказывается, немцы вели разведку, постоянно и непрерывно отслеживали ситуацию, ориентировались в обстановке, имели надежную связь, четко управляли и маневрировали своими силами. Хотя все вышеперечисленное - это азбука военного дела, советские генералы ничего подобного не делали. Так пьяный мужик, залив глаза, бежит на супостата с дубьем, не глядя под ноги" (с. 316).
Три механизированных корпуса командующего довоенным Киевским округом генерала Кирпоноса (1400 танков и несколько сотен броневиков) не справились с 300 немецкими танками… При таком генералитете советским солдатам ничего не оставалось, как проявлять массовый героизм и погибать миллионами.
8-й механизированный корпус генерал-лейтенанта Рябышева Д. И. имел 932 танка, 141 орудие и 30 тысяч личного состава, однако никак не мог вступить в бой, получая противоречивые приказы. Бывший комиссар корпуса Н. К. Попель писал: "Странно складывалась судьба нашего корпуса в первые дни войны. Другие приграничные соединения, истекая кровью, пытались сдержать напор врага, а мы, словно бы выбирая получше место для удара, метались в заколдованном треугольнике Стрый - Перемышль - Львов. Воздушная разведка противника, проявлявшая к нам повышенный интерес, была, видимо, сбита с толку. Да мы и сами с трудом постигали смысл своего маневра". Стало быть так запутались сами, что даже немцев запутали.
Очень часто главным методом руководства войсками был мат и обещание немедленно "пустить в расход". Никакие аргументы и объективные обстоятельства во внимание не принимались. Подобные средства срабатывали в гражданскую, в Первой Конной, но во второй мировой явно не годились. Тут надо было еще и мозгами шевелить и иметь какие-никакие познания в военном деле…
Полное непонимание ситуации, незнание обстановки не мешало сталинским стратегам отдавать решительные приказы, страшно далекие от действительности. А нижестоящие командиры были вынуждены их выполнять, часто понимая всю их пагубность, да что поделаешь… В отличие от других армейских структур, военные трибуналы и расстрельные команды функционировали бесперебойно…
К 30 июня 1941 г., всего за восемь дней, командование Юго-Западного фронта ухитрилось потерять 2648 танков, это было примерно 12 % всей танковой мощи СССР по состоянию на 22.06.1941.
А что же такое случилось с советскими генералами? Откуда непонимание элементарных истин своего ремесла? Оказывается, всякому делу (а военное принадлежит к числу сложнейших) нужно много и основательно учиться. Необходимо обладать высокой общей и профессиональной культурой. А у советских генералов в 1941 году: 2 - 3 класса сельской школы и кавалерийские курсы, у некоторых курсы академические, уровень культуры,.. достаточно сказать, что тов. Дыбенко, сидя в сталинской камере в 1937-м, божился, что не является американским шпионом потому, что не знает "американского языка". Вранье, занижение своих потерь и преувеличение потерь противника было обычным делом, не случайно Сталин называл генерала Еременко "брехуном". Хотя знал, что и остальные не лучше… В принципе, прилепить генеральские погоны или петлицы можно было кому угодно, но это вовсе не гарантировало того особого уровня офицерской зрелости, который востребован этим высоким званием. Присвоить генерала легко, вырастить настоящего генерала - чрезвычайно трудно. Увы, генералитет СССР образца 1941 г. явно и заметно уступал германскому практически по всем показателям. В конце концов, научились на равных воевать и с Гудерианом, и с Манштейном, и с Клейстом, и с Готом, но за эту несколько запоздавшую генеральскую учебу заплатили своей жизнью многие миллионы солдат… Учиться нужно еще в мирное время, для этого существуют училища, академии, практическая служба и маневры. На войне уже не учатся, на войне воюют, и каждый урок там может быть последним…
Поразительно, в РККА один офицер приходился на шесть солдат, в вермахте один на 29 солдат и сержантов, а советские мемуаристы жалуются на нехватку комсостава! Немецкий фельдфебель мог легко заменить командира роты, а советские сержанты и старшины практически ничем не отличались от рядовых бойцов.
Немецкий генерал Меллентин писал о действиях советских войск: "Они наступали на любую высоту и дрались за нее с огромным упорством, не придавая значения ее тактической ценности. Неоднократно случалось, что овладение такой высотой не диктовалось тактической необходимостью, но русские никогда не понимали этого и напрасно несли большие потери".
Правда, случались и на этой стороне умные и инициативные командиры, как например, командир танковой бригады полковник Катуков, о действиях которого с профессиональным уважением отзывался генерал Гудериан. Причем, гений танковых прорывов писал, что на участке Катукова "потери русских были значительно меньше наших потерь". Хорошо, что Катуковым не занялся Мехлис или ведомство Берии, а то ведь слишком толковый и инициативный был офицер, да и воевал по уму… В Красной Армии всегда могли наказать за то, что "шибко умный". Между прочим, когда шла волна арестов военных в 1937 году, перепуганный ветеран Первой Конной Ока Городовиков позвонил Буденному и поделился своими страхами. "Не бойся, Ока, - успокоил его маршал, - они только умных берут".
Катуков сумел блестяще использовать все техническое превосходство танков Т-34 и КВ. Оказалось, что это непревзойденное оружие при неглупой голове да в хороших руках. Но это были лишь отдельные вспышки на достаточно сером общем фоне. Считалось, что если утопаешь в собственной крови - значит, воюешь хорошо, несешь минимальные потери - значит, воюешь плохо, отлыниваешь.
За 1941 год СССР потерял убитыми, ранеными и пленными около 8 млн. человек (в плену оказались 3 млн. 900 тис. бойцов и командиров). Немецкие же потери не превышали 831 тысячи человек. От 25 000 советских танков в начале июня 1941-го в декабре осталось 1731. А с учетом выпущенных за вторую половину года 4742 танков общие потери боевых машин составили 28 000.
К 10 августа 1941 года немцы уничтожили практически всю авиацию приграничных округов (около 10000 самолетов). Сам же вермахт потерял 3730 танков, 4643 самолета, но большинство техники удалось вернуть в строй. По подсчетам Владимира Бешанова, немецкие танки ходили в атаку (перед своей гибелью) в среднем 11 раз, а советские - 3 раза.
Строго говоря, самым значительным фактором победы СССР в войне были не субъективные факторы (уровень военного искусства, профессионализм генералитета и офицерского корпуса), а объективные обстоятельства - размеры территории, огромные людские ресурсы, особенности климата, бездорожье. И "генерал-грязь", и "генерал-мороз" - не выдумка немецкой пропаганды, а реальный элемент войны, часто действовавший более эффективно, нежели советский Генеральный штаб, и исправлявший многие ошибки, просчеты и провалы советских военачальников, находившихся под парализующим контролем партии и спецслужб.
Вот голова - правильно говорит!Si vis pacem - para bellum!
Comment
-
Да, в общи линии добре е написано. Макар че 25000 съветските танкове не са, ама това е отделна тема (по-скоро става въпрос за 12-15 000 общо взето боеготови машини). А и многоркатно сме обсъждали качеството на съветските машини, особено Т-34 и КВ-1 - то съвсем не е толкова високо, както и превъзходството им над немските (през 1941-ва и двете машини са по-скоро недоработени и преждевременно въведени в производство). Но, естествено, не качеството на бойната тенхика е решаващо.
Comment
-
последният абзац е меко казано неуместен : горе-долу подробен анализ на някои моменти от 1941г. и веднага извод за цялата война. никой не може да отрече немското качествено превъзходство през 1941г. това е така. но не е и нужно да се преувеличава прекалено. 8 млн. загуби през 1941г. , без да приведе източник, е неуместно и това е основната ми критика към подобни съчинения(шапталов , например, въобще не си прави труда да привежда данни). а темата за загубите е доста деликатна и обемна, и на едничката статистика не могат да се вадят изводи. (например демографичните загуби на Червената армия за войната са 6,414 млн., а на вермахта 2,253. но тук влизат и загубите в плен, а смъртността в немските лагери е 7 пъти по-висока от съветските. загубите в бронетехниката са 20 000(всичко това в "Росися и СССР...."))
освен това авторът съвсем пренебрегва факторите, излизащи извън сферата на качеството на офицерския състав. например, че немските генерали коват победите си в приграничната зона срещу разпокъсан противник и по този начин си осигуряват осезаемо числено превъзходство в живата сила. а прекъсването на съсредоточаването и развръщането е постигнато не чрез военно изкуство. пак казвам : стратегическата внезапност не е решаващия фактор, но въпреки това- много,много важен.
а авторите явно забравят, че Червената армия провежда повече настъпателни операции в неблагоприятни климатични условия от вермахта."Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
Wette
Comment
-
Хъм. Ако прочетеш спомените на съветски военначалници за тези техни операции в лоши климатични условия ще срещнеш абсолютно същите оплаквания. А за
а прекъсването на съсредоточаването и развръщането е постигнато не чрез военно изкуство
А данните за загубите, които привеждаш от къде си ги взел?
например демографичните загуби на Червената армия за войната са 6,414 млн., а на вермахта 2,253. но тук влизат и загубите в плен, а смъртността в немските лагери е 7 пъти по-висока от съветските. загубите в бронетехниката са 20 000
Comment
-
голум, 20 000 танка само за 1941г. , мислех , че не е нужно да пояснявам! данните ги взимам от "Россия и СССР в войнах ХХ века" и части от "Гриф секретности снят". може да ме обвините , че използвам само тези източници, но те са единствените подробни , систематизирани , обосновани и правдоподобни, които знам. за последното може и да възразявате какво точно трябва да означава, затова пояснявам . данните които бешанов привежда в края на книгата за 1942г. дори няма смисъл да се обсъждат- 30-34 милиона срещу 2,5. петкратно съветско преимущество при Сталинград ( което означава, че там трябва да са съсредоточени над 1,2 млн. души)...
говоря за демографските, а не за безвъзвратните загуби. има разлика. безвъзвратните са също и пленените, които се връщат от плен след войната. доста малко се връщат от германски плен.
аз привеждам точни данни с източник. приведи своите относно неотчетените , за да можем да коментираме нещо различно от общи приказки. изкажи си съображенията относно внезапността на германското нападение и съсредоточаването и развръщането."Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
Wette
Comment
-
Ок, извинявай, не те разбрах, че говориш само за 1941 г.. Извинявам се за това.
Като споменаваш 6 милиона и нещо също ли имаш предвид за 1941-ва?
За Бешанов, нещо не си спомням някъде да говори за 30-34 милиона съветски загуби. Може и да греша, защото отдавна я четох, но нямам подобен спомен.
Под демографски имаш предвид само убитите в бой ли? Защото "демографски" някак не ми е ясно в тази употреба. Загубите ги разглеждам като безвъзвратни, т.е., тук влизат убити в бой, пленени, тежко ранени (т.е., такива, които или няма да се върнат на фронта отново или са извадени за дълго време от активна служба), умрели от болести, безследно изчезнали и т.н.
Що се отнася до отчитането на загубите при немците може да се разчита на общо взето достоверни данни, доколкото организацията там е висока и войната се води на чужда територия (т.е., всеки войник трябва да бъде зачислен, транспортиран до оперативната зона и т.н.), при тях хаосът настъпва чак края на 1944-45 г., когато вече отчетността започва да губи сигурността си. При руснаците е доста по-голям хаос (пък и организацията, и отчетността традиционно са на по-ниско ниво). И ако що се отнася до кадровите военни (т.е., съединенията организирани и подготвени до началото на войната) отечтността може да се проследява, то след това е значително по-трудно. Т.е., данни има, но съм сигурен че са непълни.
Не мога да ти приведа конкретни източници по този въпрос, защото ако можех нямаше да има съмнения и догадки в този проблем . Мога да изразя собствените си съмнения - документацията на военните окръзи от по-голямата част на страната остава на окупирана територия - не малка част от нея е унищожена при евакуациите. Същото важи за документацията на много части и съединения, което естествено ще затрудни отчитането на загубите при тях. И ако все пак може да се съди по отчетната численост на съединенията преди началото на дадено сражение, то маршевите батальони са съвсем безотчетни (т.е., често не се отчитат попълненията по време на активни военни действия (човекът може да умре в битка още преди да е зачислен за продоволствие или пък за бойните загуби не се съобщава на ниво дребни подразделения за да се използват дажбите на зачислените, но загинали войници)). Още по-безотчетни са нещата при опълчението, което доста масово се използва през 1941-ва г.
Това са основните фактори, които бих имал предвид при едно подобно изследване, естествено, много би ми било трудно да преценя какво ще е влиянието им върху крайният резултат, а по ообясними причини не бих могъл да проведа подобно изследване (силно се съмнявам, че въобще е възможно). Предполагам, че колебанието в крайния резултат би могло да е в пределите на 5-20%.
На по-късния етап на войната влиянието на тези фактори разбираемо остлабва, защото все по-често бойното поле "остава" за съветската армия и естествено, загубата на документация е много по-рядко явление. Тук основният фактор ще е при попълване на частите за сметка на местни ресурси. Чел съм, че е съществувала подобна практика, при която се извършва рекрут сред местното население, от който се формират маршеви батальони. Предполагам че често се еслучвало тези хора да не бъдат отчитани в документацията (макар че като цяло влиянието на този фактор върху точността едва ли надхвърля 5%).
Това са ми основните аргументи и признавам, че са общи съображения.
---------------------------------------------------------------------
За товаизкажи си съображенията относно внезапността на германското нападение и съсредоточаването и развръщането.
Първо, за да е разпокъсан противникът, преди това трябва някой да го е "разпокъсал". Немските операции до края на юли се провеждат според всички канони на военното изкуство и в не малко случаи са шедьоври на споменатото изкуство. Във всички случаи става въпрос за съсредоточени танкови удари в слабите места на съветската отбрана, като танковете се движат далеч пред пехотните съединения, които оставайки във втори ешелон завършват обграждането и след като локализират обградените части ги неутрализират. На това съветската страна противопоставя единствено контраатаки, като по-осъзнато може да се покаже единствено стремежът чрез контраудари с подвижните съеднинения да бъдат отрязани немските танкови съединения от втория ешелон. Както отбелязва по въпроса Халдер, подобна опасност не съществува, главно заради темповете на движение (просто на съветските съединения не им стига темп за да реализират заплахата, което я превръща единствено в тактически фактор). Т.е., през целият първи етап на кампанията (до оперативната пауза за възстановяване на механизираните съединения) на оперативно и тактическо ниво действията на немската армия са блестящи.
И ако съм съгласен, че за първата седмица на войната може да се говори за известен ефект на изненадата (тактическото му значение е за около ден-два; като оперативен фактор тя има значение за около седмица, дори по-малко), то действието му се простира единствено върху част от първия ешелон съветски войски. При това, не малко от дивизиите влизащи в него са в достатъчна степен боеготови и на тактическо ниво действат добре и оказват нужната съпротива.
Но най-големите съветски сили са неокътнати от фактора изненада - това в особена степен се е вярно за механизираните корпуси, които са ударната сила на РККА. Те се намират в дълбочина на първия или във втория ешелон (средно на 150-400 км от границата).
Така че за резултатите от битките през юли и август съмвсем не може да се вини началната изненада. А и тогава съветските съединения се оказват разединени и разбити и със същата упоритост се оставят да бъдат хванати в чувал или не осъзнават опасността преди да стане късно. Съгласен съм, че за това до голяма степен е виновен висшия команден ешелон и най-общо казано - начините за комуникация и осъществяване на управлението на войските.
И ще добавя още няколко неща за изненадата - доста се говори за неподготвеността на съединенията на РККА за война към 22-ри. Но всички данни, които съм срещал да се привеждат за числения състав на частите се отнасят до 1940-та година, в най-добрия случай - до началото на 1941-ва. Същевременно, към юни във войската вече са мобилизирани не малко хора и числеността на бъдещите фронтови съединения би трябвало да е много по-близка до кадровата (това се потвръждава и от количеството пленници, впрочем). Второ, за да се вдигне по тревога едно съединение (т.е., да се събере, да получи боекомплект и да се подговти за марш) дори по съветските стандарти не е нужно повече от денонощие. Много по-малко е необходимо за да се извърши престрояване или реорганизация на тактическо ниво.
Същевременно, немската авиация на целия фронт е сравнително малка, а и обсегът й на действие е крайно недостатъчен - не може да се обявява като фактор, попречил на успешното транспортиране, мобилизация и реорганизация на войсковите съединения, не и като сериозен фактор с оперативно значение (освен в прифронтовия район, т.е., ивица с ширина до около 200-300 км от границата за първата седмица на войната).
И последно, умението да дезорганизираш противника си и да го накараш да загуби управлението на войските си на всички нива е част от военното изкуство (отдавна е останало в миналото времето на договорените сражения).
Comment
-
относно загубите (за кой ли път) : лично разследване не съм правил, затова и се позовавам на чужди такива. и само ще допълня и спирам с тази тема : налице са и други явления , които объркват статистиката. да речем зачислен "безследно изчезнал", а впоследствие завърнал се в редиците на армията. и при повторна загуба, един и същи човек се зачислява като жертва два ( или повече) пъти. това също в раздел общи съображения.
относно разпокъсаността имам предвид тази на първия ешелон и само в приграничната зона на бойни действия. първият ешелон влиза в бой по части, механизираните корпуси - с предварителен многокилометров марш. това е постигнато не чрез оперативното изкуство на Манщайн и Хот( ) , отделните съветски командващи нямат вина. именно това трябва да се вземе под внимание, а не за колко време едно съединение се привежда в бойна готовност. в резултат на тези пригранични сражения , само безвъзвратните загуби достигат почти 600 000, а общите близо - 750(без да се вземат под внимание бойните действия в района на Северния фронт, защото данните са от 22 юни до 10 октомври).
п.с. демографски загуби- тези , които са загинали в бой, след бой и в плен, въобще всички загинали. "На соотношение потерь повлиял и тот факт, что количество советских военнопленных, погибших и умерших в нацистских лагерях (более 2500 тыс. чел.) в пять(аз споменах седем, грешката е моя) с лишним раз превысило число военнослужащих противника, умерших в советском плену (420 тыс. чел.). Между тем общее количество попавших в плен с той и другой стороны было примерно одинаковым (4559 тыс. чел. составили советские военнопленные, а немецкие — 4376,3 тыс. чел.)" Россия и СССР в войнах ХХ века."Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
Wette
Comment
-
Все пак не ми отговори - 6 милиона визираш за 1941-ва, така ли?
А за пленниците - не е много чудно - все пак немските плениици са предимно от последната година на войната, докато руските - от пръвата и втората. Т.е., последните са прекарали много по-дълго време в немски плен (макар че и немците после, но след войната, прекарват много дълго време в руски плен, но това е отделен въпрос).
А това за многокилометровия марщ важи само за част от механизираните съединения, далеч не за всички. Да не говорим, че това е най-вече марш към фронта (т.е., съвсем нормално явление, като се има предвид, че те са стратегически резерв на отбраната). Друг е въпросът, че ударите им са отразени много майсторски и след това самите корпуси са унищожени. В тази връзка бих споменал действията на корпуса на Манщайн, например - той прави класически рейд в началото на компанията. След това също така изкусно се оправя със значително по-многоброен противник.
Пък и независимо от марша, пак чистото силово превъзходство е оргомно. Тук има значение разликата в изкустността, която решава изхода от сраженията. Немците воюват изкусно, друг е въпросът, че противниците им в случая най-често не са на висота. Но това е предимно на оперативно ниво - на тактическо руските кадрови съединения се оправят сравнително грамотно.
Въобще, изкусността на немците се проявява предимно на оперативно ниво - те умеят много по-динамично да управляват войската си, да определят и съсредоточават сили на главното направление (защото РККА въпреки превеса си в сили и средства далеч не се оправя с това - в резултат на най-важните направления често немците добиват цислен превес, оправяйки се на второстепенните с мизерни сили). И с бързи удари по слабите места да объркат и разделят съветските части и съединения. Това е майсторство във военното изкуство. А че те не са напълно виновни за хаоса в съвметското ръководство на войските е вярно, но само до някъде. Една от същностните характеристики на Блицкрига е именно създаването на хаос във вражеската информационна система. Това напълно сработва през първите няколко месеца на кампанията (и на моменти и през 1942-ра). Липсата на информация и отдаването на противоречиви и закъснели команди е следствие от Блицкрига.
Comment
-
да , за цялата война, но не съм прибавил още 2,25 млн.(пак грешката е моя). така демографски загуби- 8,668 млн. точно и окончателно.
"В радиотелеграмме Отдела по учету потерь вермахта от 22 мая 1945 г., адресованной генерал-квартирмейстеру ОКВ, приводятся следующие сведения: “На радиограмму ОКВ, генерал квартирмейстера ¹ 82/266 от 18.5.45 г. сообщаю:
1. а) Погибшие, включая 500 тыс. умерших от ран, — 2,03 млн. Кроме того, умерло в результате несчастных случаев и болезней — 200 тыс.;
в) Раненые .................................................. ...... 5,24 млн.(сега не ни интересуват)
с) Пропавшие без вести.................................. 2,4 млн.
Общие потери .................................................. 9,73 млн."
"пропавшие без вести" тук незнам какво точно означава, защото германските военопленници са много повече и трябва да се прибавят още 2 милиона. но все пак демографски загуби- 3 млн., включително и тези, загинали в плен."Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
Wette
Comment
-
но голум , колкото и да го въртим, колкото и да разсъждаваме относно теориите на блицкрига, фактът си остава : на 22 юни Германия напада СССР без да обяви война.
от гледна точка германските военачалници и стратегията им, може и да приемем действията им за оправдани (не морално, естествено): тяхната цел е да спечелят войната и си създават благоприятна ситуация за водене на военни действия. но това е вече съвсем отделна тема. не сравнявайте качествата на двете страни толкова повърхностно тогава. защото когато немски военачалник с отряд 30 души(примерно, говоря образно казано) разбие поотделно 3 съветски отряда от по 10 души, то тогава е рано да се вадят изводи.
и говоря само за приграничните боеве. всяка разпокъсаност след това си е вина (и заслуга) на вече воюващите страни."Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
Wette
Comment
-
Е, хайде да не правим от мухата слон - нито е единствената държава нападала без обявяване на война, нито е като ръководството на СССР да няма никаква представа от нещата - достатъчно предупреждения има по въпроса. В крайна сметка и СССР напада верломно и в нарушение на договора Япония през 1945 г., но не го правиш на въпрос, нали?
От гледна точка на военните подобни действия винаги са оправдани, включително и на съветските военни (не са особено морални те - не повече от останалите). И този, който сравнява повърхностно в случая си ти: защото става въпрос по-скоро един немец с отряд от 30 души да разбие по отделно три отряда от по 90 души, ако ще си говорим за аналогии. И от това спокойно могат да се вадят изводи. Не говоря за изводи от типа на "еди-кой си народ еди-какво си", а изводи за нивото на бойната подготовка и уменията на съветските офицери. Като имам предвид, че нямат кажи речи никакви тардиции по онова време, а и като знам в каква атмосфера са създавани - нямам за какво да ги виня. Но няма поради това да взема и да обявя, че видите ли немската армия за нищо не я бива. И другаде съм споменавал мнението си - немската армия е най-добрата през ВСВ като бойна подготовка, организация и умения на командния състав.
Тези два милиона "изчезнали" ще да са не военнопленици (за тях обикновено се знае), а по-скоро дезертьори - по онова време към края на войната е масова практика да бягат на Запад и да се мъчат да се предадат на американците или просто да се скрият. Защото нормалното ниво на загуби (поне до 43-та) е съвсем друго като процентно разпределение - ако например общите загуби образно казано са 100 души, то 65 от тях ще са ранени, 15 умрели, 15 болни и 5 безследно изчезнали (безследно изчезналите са общо взето умрели без да стане известно (не са намерени тела или не са останали живи свидетели), дезертирали или избягали при врага).
Така, значи 8 и нещо милиона са немските загуби за цялата война? ЧЕ отново не ми стана ясно. Ако можеше някак по-ясно да ги напишеш ида сложиш до тях руските?
Comment
-
за съветските действия срещу Япония не е ставало дума- иначе , да СССР нарушава договора си с Япония. по това не споря.
относно внезапността и примера с 30 души отряд скоро ще се завъртим в кръг и не виждам смисъл да обсъждаме. което исках да го кажа, вече го казах. по много параграфи съм съгласен с теб. аз също казвам , че немските офицери през 1941 и 1942 превъзхождат съветските. но казвам също , че особено през първите дни на войната, на изхода от сраженията влияят много фактори , резултат от невоенни действия. толкова.
за тези два милиона нищо не знам и затова нищо не говоря. трябва да отбележа, че немски войски се предават и след 9 май, но сега точни данни няма да привеждам.
немските безвъзвратни загуби са 3 млн. (2,5 фронтови и 0,5 в плен).
съветски безвъзвратни загуби - 8,7 млн"Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
Wette
Comment
-
Впрочем и аз поразгледах насам-натам и получих малко по-други данни:
Общи загуби на сухопътните сили:
за 39-45 г. около 1 600 000 (общо убити и изчезнали)
ранени - 4 175 000 души
Общо за цялата война в редовете на Вермахта са служили над 13 000 000 души - т.е., безвъзвратните загуби са 12%, а общите - около 45%.
Във войските на СС общо са служили около 1 000 000 души, от тях убити са 250 000, а ранени - 400 000. Т.е., тук загубите са най-високи.
За Луфтвафе:
общо са служили около 3 400 000 души, от тях:
убити: 165 015
изчезнали: 155 450
ранени: 192 594
т.е., отново убитите са около 10%, а общите загуби - около 18%;
Във флота са служили общо 1 500 000 души, от които са загинали 65 029, изчезнали 105 256 и ранени 21 002.
Всички тези организации са обединени под общото название Вермахт. Загубите за вермахта са дадени така:
ощо са служили 17 893 200 души
от тях убити: 2 230 324 души (12,4%)
изчезнали: 2 870 404 (16%)
ранени: 5 240 000 (29,28%)
Т.е., общите загуби възлизат на 10 340 728 души или 57,79 % от общия състав.
Това, разбира се, са загубите на всички театри на военни действия и фронтове за целия период на войната. Макар че спокойно можем да твърдим, че основната част от тях се падат на Източния фронт (предполагам, че около 70-80% - сега не ми се смята точно). В това число влизат и всички пленени, доколкото схващам.
В крайната статистика общото количество хора и загубите са по-високи, но това е защото в нея са включени не само въоръжените сили, но и всички спомагателни части и подразделения (организацията на Тод, строителни батальони и т.н.).
Както отбелзяват и авторите на този анализ, данните са до известна степен приблизителни, но възможно най-близо до реалните (по-голяма сигурност или точност няма как да се получи).
Данните са взети от анализите на www.feldgrau.com
Comment
Comment