Снимки от стари немски и италиански списания Signal, Der Adler, Cronache della guerra

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹18 от август 1940 г.

„Тигърът на фиордите” - миночистач, награден с Рицарски кръст.
След месеци служба по норвежкия бряг, заради смелата му дейност по море, във въздушни и наземни битки този миночистач е кръстен „Тигърът на фиордите”. Сега той с гордо развят флаг се намира в родното си пристанище и се подготвя за нови операции.

Това прасе е било талисмана и късмета за екипажа в битките.

Ремонт на минните детектори. Търсене на свободни от мини пътища за бойните кораби и търговските съдове е била главната задача на миночистача, но той е изпълнявал и непривични задачи: оръдията му е трябвало да водят огън по самолети, противникови съдове и огнища на съпротива по бреговете. Останалите неизползвани муниции се свалят на брега.




Командирът на миночистача, капитан- лейтенант Ханс Бартелс е награден с Рицарски кръст. Рицарският кръст заедно с флотския знак и еленовите рога е разположен на кулата на миночистача.

Най-радостният момент за екипажа. Щастливите членове на екипажа се вписват и излизат в отпуск.

Упражнения с авариен апарат за дишане под вода.
Инструкторът показва как се използва мундщука на апарата. За тренировката се използва плувен басейн на този пътнически параход. Около врата на обучаемите моряци има пръстени с въжета. След издаване на заповедта на треньора за изплуване те се издърпват. Аварийният апарат за подводно дишане е един вид парашута на подводничарите.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹18 от август 1940 г.

Един срам е заличен.
По заповед на Хитлер е разрушен в паметника в Компиенската гора чест на германската капитулация през 1918 г. Германски войници снемат „победения орел” – символ на Германия.

На историческото място в Компиен е демонтиран и паметника на маршал Фош.

Франция и Белгия през стъклото на автомобила.
От два месеца оръжията във Франция мълчат. Кореспондентът на сп. Die Wehrmacht Бернд Лозе прави разходка през окупираните територии.

В устието на канала Алберт минахме край паметника на нещастно загиналия при Намюр през 1935 г. крал Алберт I по чието нареждане започнало строенето на канала. По улиците, които преди два месеца бяха задръстени от отстъпващата моторизирана техника на противника трафикът е възстановен и постепенно белгийската икономика се връща към живот.

От двете страни на пътя до хоризонта се простира плодородната земя, от която обаче твърде малко хора ще се възползват. Зърното е узряло, но липсват достатъчно фермери, които да пожънат реколтата. Само тук-таме се срещат фермери, които прибират онова, което могат. Това е следствие и на неограничената евакуация, проведена от френското правителство. Твърде бавно хората се връщат по родните си места.

Градовете на Канала, например Абевил са пострадали слабо при бързото настъпление на танковите ни дивизии. По долното течение на Сома обаче при опита да отразят германските атаки французите са разрушили безплатно много от своите селища.

Мемориалът при Вердюн, издигнат от французите на този крайъгълен камък на френската отбранителна система през ПСВ. Хиляди са ранените и убитите в околностите, които изобщо не са виждали германец. В настоящата война крепостта е превзета след кратка и упорна битка за един ден. Пред този мемориал германския командващ армия приема победния парад.

Сред останалите забележителности ние видяхме на едно белгийско шосе хотел, имитиращ по външен вид океански лайнер. Като определение за тази постройка несвързана с нищо с околния селски пейзаж се използва английската дума „снобизъм”.

По пътя обратно през Лотарингия. Часове наред колата пътува през тази богата немска земя, освободена от чуждото владичество, чиито синове бяха насила принудени да служат в чужда армия. Сега те са свободни да се завърнат в родината си.



Нощни изтребители.
Нощен изтребител Хайнкел в светлината на прожекторите.
Британски бомбардировач тип Хендли Пейдж Хемпдън следван от германски нощен изтребител. Първата картечница на изтребителя вече сериозно е повредила вертикалните стабилизатори.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹19 от септември 1940 г.

корица: Въздушна тревога над Лондон.



Луфтвафе над Англия: Кошмар за Албиона.

Под кабината на екипажа е разположен оптичния прибор за идентифициране на целите от военно значение в Англия.
Оптичният прибор е разположен в близост до мястото на командира на бомбардировача. Приборът сканира ландшафта и когато целта влезе в неговия обсег бомбите политат надолу.
Тежки изтребители в бойна готовност. Бомбардировачите достигат английския бряг. Изтребители и тежки изтребители ескортират бомбардировъчната формация като противодействие на акциите на британските изтребители, целящи да отклонят ескадрата от нейната цел. Свалените вражески самолети от изтребителните формации се съобщават ежедневно в докладите на Върховното командване на Вермахта, като доказват тяхната висока ефективност.
Разузнавателните полети край английските скалисти варовикови брегове следват един след друг. При поява на противников апарат има готовност за въздушни схватки.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹19 от септември 1940 г.

От бомбената шахта към военния завод полита с ускорение последната бомба...

Машината прави рязка маневра да избегне жестокия английски зенитен огън. Остатъците от постройката се пръсват на фона на рева от детонациите. Огън и облаци дим подсказват, че бомбата е улучила целта си.

Още шоу от мистър Чърчил! Неутралните наблюдатели показват в пресата, че германската авиация удря само по обекти с военно значение. Тези остатъци от оранжерия показани в английската преса, вероятно разположени в съседство с летището не са унищожени от пряко попадение, а от въздушната струя на неексплодирали бомби. Няма пряко попадение.




Бомби над Африка

Италианските авиатори знаят как да открият военните цели. Успешна бомбена атака над британския лагер в Солум. Първата снимка включва локализиране на целите в лагера на брега на залива. На втората снимка часове по-късно, излетялият от Либия италиански бомбардировач унищожава британски конвой, укрепени позиции и казарми.

Малта: ежедневна цел на италианската авиация.

Италианските репортажи за бомбардировки над военни обекти на остров Малта следват един след друг. Снимка на обектите:
1. Крепостта Леонард; 2. Крепостта Винсен; 3. Цитаделата Грация; 4. Цитаделата Петру; 5. Цитаделата Роко; 6. Батареята Ренела; 7. Крепостта Рикасол; 8. Крепостта Ейнджъл; 9. Военен арсенал; 10. Граждански арсенал; 11. Склад с гориво; 12. Митнически складове; 13. Крепостта Елмо; 14. Барутен склад; 15. Казарма Флориан; 16. Торпедно хранилище; 17. Крепостта Тийн; 18. Крепостта Мануел; 19. Крепостта Гариуд; 20. Крепостта Спинола; 21. Крепост Лукиан; 22. Нефтени складове; 23. Корабостроителница Калафрана; 24. Летище Хал Фар; 25. Летище Микаба.



Драмата при Оран

Унищожаването на главните сили на ВМС на Франция от Кралския британски флот, проведена от 3 юли 1940 г. край Оран.

Унищожаването на линейния кораб „Бретан“. На заден фон: хидроавиотранспортът „Командан Тест”.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹19 от септември 1940 г.

Тримата от разузнавателния батальон.

Това са трима другари от (A.A.3)- Трети разузнавателния батальон: първият служи на разузнавателна машина, вторият е танкоизтребител и третият мерач на полево оръдие. Те излизат в първия си отпуск в Берлин. Един от тях – ефрейтор Вебер (в бронираната машина) е бил наскоро ранен, но вече се е възстановил.

Тримата другари напускат казармата. Само ефрейтор Вебер има планове за отпуската си.

„Скъпи неизвестни войнико... ” така започваше писмото, което той получи от германско момиче на фронта. Той не беше виждал дори нейна снимка, но беше развълнуван да се срещне с нея. Девойката предложи да му покаже Берлин. Той изяви желание да посети Цойгхаус. Те взимат трамвая до бул. „Унтер ден Линден”.

„Това е моят талисман” – той показва парче от шрапнел, от който беше ранен. Разбира се, девойката (тук ще я наречем Ева) иска да научи цялата история на раняването.

„На 13 май нашата бронирана кола влезе в акция” – заразказва той докато се разхождаха по бул. „Унтер ден Линден”. „Изведнъж бронемашината ни беше спряна от минно поле”.

Оберлейтенантът и ефрейтор Вебер се заели с разминирането. Вебер предал по радиостанцията на патрула зад тях съобщение за обстановката”.

„Този танк е от времето на Световната война”, казва Ева. Те стоят пред стар френски танк в арсенала на Цойгхаус.

„Танковете с когоито се сблъсках на 13 май бяха доста по-различни... Тъкмо когато получихме нареждане да продължим рекогносцировката, бяхме улучени по десния фланг от оръдеен снаряд. Селото беше завзето от противника и той водеше флангов огън с артилерия. Лейтенантът и другарите ми бяха ранени от шрапнели. Аз също бях ранен, обърнах машината и се завърнах в частта, където докладвах.”

Другарите Вендт и Борхард направиха разходка през западен Берлин. Разбира се, и те имаха какво да разкажат. Вендт започна: „Докато Борхард водеше огън с полево оръдие с цел заблуда на противника, ние бяхме на огневата позиция с противотанковите оръдия и посрещнахме френските танкове. Но всички наши снаряди се приплъзнаха по куполите.”

„Обхвана ме страшен гняв”- каза той, докато седяха в една сладкарница край Олимпийския стадион. „Прицелих се през наблюдателния прорез и стрелях. Следващите три снаряда достигнаха целта. На около 30 метра видяхме, че танкът се спря . Разглеждайки го отблизо разбрахме че екипажът му е вън от строя.

Ефрейтор Борхард извади снимка, която беше направил на ударения френски танк.
„Този танк имаше челна броня 5.5 cm и тегло 20 тона. Не е чудно, че първите наши снаряди рикошираха в бронята. По-късно извадихме от строя още два танка.”


Специална изненада очакваше ефрейтор Вендт след края на отпуската му. На следващия ден той беше награден пред строя с Железен кръст.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹19 от септември 1940 г.

Свидетелствата на победата.

След края на Западната кампания се организира изложбата „Победата на Запад”, където се излагат трофейни експонати.
Гербът, корабната камбана и рулят на английската подводница Seal са спомен за един уникален успех. Поодводницата е принудена да се предаде от ниско прелитащ германски самолет.
Така действа германското оръжие! Тези френски каски са открити в един упорно защищаващ се френски бункер, завзет от пионерните части и показва ефективността на германското пехотно оръжие.
На входа на изложбата зрителите са посрещнати от германски войник оборудван с огнепръскачка.
Повредена противникова самолетна бордова картечница.
Унищожен илюминатор на вражески самолет.
Това са хладните оръжия, които цветнокожите френски и британски войници са ползвали.



Жени свързочници в помощ на армията.

Освен в Червения кръст жените помагат и като телефонистки и телеграфистки.
С изрядни униформи, кепета и маршова песен на уста младите жени се завръщат в класните стаи на лагера, разположен дълбоко в гората.
Също като войниците те правят сутрешна гимнастика, изпълнена с радост. Поради дългия престой пред телефонния комутатор на централата и телегафа мускулите се схващат. Спортните упражнения ги правят отново гъвкави.
Пред телефонния комутатор. ” Caesar ", „Erika", "Drossel" – псевдонимите на лицата с които те осъществяват свръзка на тренажора. Въпреки, че първоначално те бъркат съединителните жакове и многобройните кодови имена, за кратко време те се научават да осъществяват свръзката бързо и безопасно.
На телеграфа. По-сложното и важно устройство за свръзка. С помощта на инструкторите скоро девойките ще са способни да предават къси и дълги съобщения бързо.
Те са винаги дружелюбни и любезни, въпреки че от другата страна нетърпеливите гласове искат спешна свръзка.
След напрегнатия ден те прекарват свободното си време в приятелската атмосфера
на лагера, намиращ се в красива борова гора.

[Panzerjaeger]

сп. Salzburger Volksblatt от 27 април 1939 г.

С камера срещу противника
Разузнавателни полети.

Подготовка за разузнавателен полет. Фотокамерата сканира поставена на лента карта на пейзажа който наблюдателят ще види по-късно от голяма височина. Така той се запознава в учебната зала с работата на фотоапарата.
След полета камерата и филма се доставят във фотолабораторията за проявяване на негативния филм. Камерата се подготвя отново за работа.
Освен камерата фотооператорът обслужва и бордовата картечница в случай на противников нальот.
Често рекогносцировъчния самолет лети твърде ниско над повърхността и това увеличава риска за екипажа и самолета. Разузнавателният самолет следва да се появи и също така бързо да изчезне от въздушното пространство на противника.
Последни инструкции преди полет.
Резултатът от разузнавателния полет. Филмът се изсушава на барабана и се изследва от специалист.

[Panzerjaeger]

сп. Salzburger Volksblatt от 9 юни 1939 г.

Теренни препятствия.

На мястото на военните маневри има дупка запълнена с вода. Към нея водят много следи на танкове и разузнавателни машини. Ще може ли автомобилът да премине?
Изглежда, че автомобилът ще достигне до спасителния бряг, но се оказва, че повече не може да продължи. Парата от двигателя обхваща лицето на огорчения шофьор.
Сега всеки един съвет за изход от ситуацията е добре дошъл.
Помощта е близо. Една верижна разузнавателна машина преодолява препятствието. Тя е винаги екипирана със стоманено въже и със силата на мощния си двигател изтегля щабната кола на сухо.

[Panzerjaeger]

Залцбургски народен вестник от 9 юни 1939 г.

Завръщане на легиона "Кондор" в Родината.
1. Ген. фон Рихтхофен - последният главнокомандващ Легиона. 2. На испанското пристанище Виго, последните доброволци се качват на кораба, който ще ги отведе у дома. 3. Ежедневието за Легиона - на испанското летище Авила - преди полет срещу противника. 4. Противотанков разчет на Легиона. 5. Край немските брегове - посрещане от германски ескадрен миноносец. 6. Младежката организация и БДМ от немската колония във Виго изпращат легионерите у дома.



Залцбургски народен вестник от 16 юни 1939 г.

Церемонията в Берлин по посрещане на германските доброволци от легион „Кондор”.
1. Пред върховния главнокомандващ и командващите родовете войски. 2. Церемонията в Лустгартен. 3. Маршът на легионерите. 4. Почетните гости. 5. Жени-членове на Германския червен кръст взели участие в кампанията. 6. Имената на падналите от Легиона.

[Panzerjaeger]

Залцбургски народен вестник от 7 юли 1939 г.

В артилерийското училище в Кил.

Упражнения за бързо зареждане на оръдието.
Обучение на палубата на „Drache”.
В радиозалата грешките от стрелбите се отчитат и анализилат за да не се повторят отново.
Оръдието е заредено и готово за стрелба.
Тренажор за зареждане на оръдието във военноморското училище.
Сигналистът дава сигнали с флагчета към кораба водещ учебната стрелба.
Стрелба по леки надводни цели.

[Panzerjaeger]

Залцбургски народен вестник от 4 август 1939 г.

Демонстрация на стрелба на филмова лента
Обучение за изтребителната авиация

Времето е благоприятно за летене и машините се изкарват на летището.
Поддръжка на машините от наземния персонал.
Измерване на разсейването при стрелба на картечницата. За тази цел на предната част на ствола е поставен диск. Сержантът-отговорник следи изстрелите да не пробият витлото.
Това не е въздушно торпедо, а камера, която снима стрелбата на бордовата картечница по противника.
В класната стая всички възможни фази на въздушния бой се представят на модели на самолети.
Едно особено трудно упражнение за изтребителите е пикиране, стребла по наземна цел и бързо набиране на височина.
Приближаване към противника, позициониране и водене на огън.

[Nick]

Упражнения за бързо зареждане на оръдието.

Какъв странен снаряд... Учебен, навярно?

[Panzerjaeger]

Залцбургски народен вестник от 1 септември 1939 г.

Призрачните кораби на Кригсмарине
Корабът-мишена „Хесен”

Водещият кораб „Blitz” преминава край „Хесен” и скоро ще поеме неговото командване.
Зареждане на сигналните ракети на „Хесен”. Така той ще може дори да води огън. Имитацията на огън се задйства с електричество.
„Blitz” е закотвен на десния борд на кораба-мишена "Hessen". Оборудван със спасителни жилетки екипажът го напуска и се прехвърля на „Блитц”. Боцманът проверява екипажа по списък.
Екипажът на „Blitz” наблюдава с напрежение ефекта от стрелбата по учебния кораб.
Пораженията по корпуса на „Хесен”.
Пораженията се наблюдават с оптически прибори и с камера.

[Panzerjaeger]

Залцбургски народен вестник от 8 септември 1939 г.
Тежка железопътна артилерия

Ж. п. оръдието в запасна позиция.
Силата на отката е смекчена чрез подсилване на платформата с няколко оси.
Преди изстрела.
Ж. п. оръдието използва така наречените криви на стрелбата за регулиране на ъгъла на водене на огъня.

[Panzerjaeger]

Залцбургски народен вестник от 16 септември 1939 г.

Нападение с пикиране
Последно съвещание на масата с картата.
Начална позиция преди атака след достигане на целта. Пикиране, обикновено машина след машна, по-рядко във верига от три машини едновременно.
Ако е възможно – голяма хоризонтална скорост, както и такава скорост на пикиране, която ще помогне машината да се спаси при отделяне от земята след атаката.
При бомбохвърлянето. Пикираща ескадрила в колона. Пикиращ бомбардировач в атака.



За въоръжените сили.
Механизмът на оръдейния лафет трябва да е изготвен съвършенно. Шлосерът – артилерист гарантира това.
Хиляди ръце подготвят войнишката екипировка.
Цяла група войници ще бъде обута с ботуши. Машина за ботуши управлявана от един оператор.
Изготвените от шивачите куртки се проверяват за точността на размерите.
Жени и девойки пришиват маншети и пагони.



Ненадейно посещение на фюрера с неговия щаб при пресичането на войските през река Висла.
Настъпление на немските танкове в малко германско селище в Коридора.
Снимка на завзетия от германската армия град Грауденц.
Чудотворната икона на Черната Мадона от манастира в Ченштохау. В американската преса излезе лъжлива информация за нейното унищожаване. Тя може да се види и сега в манастира.
Жени и девойки не искат да изостават, а желаят да се запишат в Червения кръст.