Снимки от стари немски и италиански списания Signal, Der Adler, Cronache della guerra

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 9 от 1940 г. Германските войски в Норвегия.
Маршът на германските съединения в южна и средна Норвегия продължава неспирно. През норвежките долини преминават влекачите на батареите. Маршът се осигурява трудно и се спира поради поставени препятствия – огромни блокове. За ориентиране на летците се поставят флагове със свастики.



Когато пътят минава през каньони норвежците взривяват скалните корнизи и препречват пътя. За кратко време обаче. Умелите войнишки ръце преместват с въжета огромните късове скали и частите продължават напред.



Въпреки съпротивителните гнезда на норвежките войски и теренните трудности територията на Норвегия се овладява по план. Многобройните езера се преодоляват като се преминава по все още неразтопения лед над тях.
Норвежките камиони се конфискуват в полза на Вермахта. Това е камион превозващ въглища, усвоен от немската пехота за транспорт.



Норвежките войски, които слагат оръжие се обезоръжават или се изтласкват към шведската граница и се обезоръжават в граничното пространство. Германски войски в околностите на Осло. Взривените от отстъпващите норвежци мостове се възстановяват бързо. На този авариен мост е поставен часови.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 9 от 1940 г. Луфтвафе осигурява марша.
Авиобомби и пикиращи бомбардировачи готови за полет на едно норвежко въздушно пристанище. He 111 в полет над фиорда Осло. Излитане въпреки неудобния терен. След подаване на съпротивителните гнезда на противника много военна техника попада в ръцете на германците. Това са пленени норвежки хидроплан и разузнавателен самолет на летището в Ставангер.



Луфтвафе отделя специално внимание за завземането на многобройните норвежки острови. Зенитните позиции на норвежците са завзети в повечето случаи без съпротива и са усвоени от германската зенитна артилерия. Виждат се празните кутии и ленти. Леките зенитки са готови да отразят изненадваща английска атака.
Завзетите норвежки летища са обезопасени с леки и тежки зенитни оръдия срещу нальоти на противника.
За разлика от норвежкото правителство датските власти правят изявление към въоръжените си сили да не се противопоставят на германското настъпление.
По този начин важните пунктове като летището на Копенхаген – Каструп са овладени от немската пехота благополучно.
Немски самолети се приземяват на норвежко летище. От това и от още много други летища излитат самолети към вътрешността на страната с разузнавателни и охранителни функции.



В Кампанията на север се отличава и германската флота. Флотата транспортира и разтоварва безопасно войските пред самия поглед на противника. Кригсмарине изпълява задачите си успешно. Германски военен кораб в пристанището на Осло.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 10 от май 1940 г. Корица на броя. В една германска въздушна база в Норвегия.



Настъплението в Норвегия продължава.
Временният мост е построен и полевото оръдие вече е на другия бряг.



Норвежците не са успяли да взривят моста. Дребните повреди са отстранени и часове по-късно камиони и бронирана техника пресичат фиорда.
Инженерните части често се налага да работят под противниковия огън. Тяхната задача е да не се забави темпа на настъпление. По временните мостове се подвозват храна и боеприпаси. Пътните препятствия се отстраняват бързо без загуба на време.



Най-надеждният род войска, която разширява настъплението при неблагоприятните климатични и теренни условия на Норвегия е пехотата. Липсата на удобна местност за водене на бойни действия усложнява задачите й. Настъпващата пехота подкрепена от качени на велосипеди пехотинци е обстреляна от противника от десния фланг и заляга.
Гората е заета от противника. Взодният командир подкрепен от огън от тила получава заповед за настъпление. Той обаче не се хвърля на противника с леките пехотни оръжия...
...защото получава подкрепа от танковете, които влизат в действие не само по гладки пътища, но и по заледени планински пътеки.
На друг сектор на фронта едно пленено норвежко зенитно оръдие се обръща срещу противника.
Къщата отсреща е окупирана от противника. Под прикритието на ж.п. насипа пехотата припълзява във фланг. Докато стрелецът предпазливо се изправя над насипа под вражеския огън, а след това се снишава и докладва е подвозено противотанково оръдие.



Често самата поява на нашите войски кара противника да отстъпи панически. Под защитата на танка настъплението продължава.
Използват се тежки пехотни оръжия за прочистване на фермата отвъд гората. Гранатохвъргачката обстрелва позициите на противника. Чифликът е вече в пламъци.
През заснежени гори, плез клисури и скалисти долини, армията завзема важните норвежки стратегически пунктове.
Норвежките войници, окопали се в къщата се предават.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 10 от май 1940 г.
Норвежките брегови батареи са готови в пълна степен за защита на фиордите.
На фиорда на Трондхайм батареите са овладяни от германнските артилеристи и са готови за действие срещу вражеско нападене. На преден план – зенитна картечница.
Германските артилеристи зе запознават бързо с норвежките артилерийски системи.
Германски часови край тежката артилерияна брега на Трондхайм.
Подвозът на муниции за батареите и картечниците във фиорда е затруднено поради унищожените полезни пристанищни съоръжения. Това е импровизирана човешка верига за поднос на муниции на брега.
В пристанището тази картечница е поставена на един от бойните кораби срещу възможен противников нальот.
Това германско противотанково оръдие е поставено на брега за да попречи противникова атака през вълнолома.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 10 от май 1940 г.
Подвозът на части и материално осигуряване от всякакъв вид за разгърнатите войски в Норвегия се извършва планирано и все повече укрепва.
Най-сетне заповед за качване на борда. В пълно бойно снаряжение рота след рота се качва на самолетите за подсилване на базите в Норвегия. Не е лесно да се качиш с толкова багаж през тясната врата на самолета, но за изненада качването на борда на стария добър JU 52 става лесно.
Повечето от войниците, които се транспортират от германски летища със самолетите Ju 90 в Норвегия никога не са се качвали на самолет. Те наблюдават гледките над Дания и Норвегия. Широките Ju 52 имат достатъчно място. Хората не седят натъпкани като сардели, а като пасажери в Луфтханза. Въздушен офицер разяснява на „летящата пехота” местностите над които самолета лети. Охранителни самолети ескортират формацията.
Скоро самолетът оставя земята под себе си. Преминаване над морето, разделящо Норвегия от Дания. То за съжаление на британската флота и ВВС е напълно овладяно от немската морска и въздушна флота. Малко по-късно пред очите на войницете се появява норвежкия бряг.
JU e сигурен самолет с репутация. След лек полет транспортните самолети кацат на норвежкото въздушно пристанище. Разпределяне на тежките товари. Екипите слизат и се строяват по взводове за марш.

Снабдяване по море.
Тежки зенитни оръдия обезпечават разтоварването на военните материали в новата норвежка въздушна база във фиорда на Трондхайм.
Транспортьорите един след друг возят в товарните си отделения към Норвегия трактори, камиони, бронирана техника, артилерия и муниции.
Параход с пехота навлиза в залива.
Снаряд след снаряд се доставят на сушата. С камиони по осигурени маршрути материалната част се транспортира от пристанището във вътрешността на страната.
Подводната флота осигурява безопасното придвижване на транспортните съдове срещу ударите на британската флота и авиация.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 11 от май 1940 г. Корица на броя. Часът ви настъпи.



Часът на решителната борба за бъдещето на германския народ настъпи.
10 май 5:30 ч. Черковната камбана тъкмо отброява часа.
Авангардните части на дивизията стягат ремъците на каските си. През нощта в граничното градче беше тихо, но сънят продължи само няколко часа. Вече всички са готови за действие. Групата носи лопати и други сечива за да преодолее първите гранични заграждения. В изходната позиция групата очаква сигнала за настъпление. Експлозивите които носят ще се употребят срещу очакваната съпротивата от холандска страна.
Първите части са вече на холандска земя. Преградните блокове се отстраняват от пехотата. Детониране на два експлозива и пътят е свободен за преминаване на първите коли. Настъплението е в ход.



Заобиколени от прах и рев, мотористите напредват по пътя. Руините край пътя подсказват, че това са били съпротивителни възли. Загражденията за блокиране на движението са отместени настрани.
Балансирана въздушна намеса на ВВС в битката. Бомбардировъчните формации осъществяват многократни нальоти по позициите и летищата на противника. Ударите по хангари и писти ги правят неизползваеми. Между кацанията на повтарящите се полети за летците остава време единствено за чаша кафе или цигара.
Пресичане на белгийска рекичка. Открит е относително плитък участък, през който полевото оръдие може да се транспортира без понтонен или авариен мост. При по-дълбоките участъци на реката се използвт лодки. На другия бряг авангардните части вече са създали плацдарм.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 11 от май 1940 г.
Свастиката над Юниън Джак
Как двама летци залавят английска подводница.
OKW информира за залавянето на британска подводница от двама немски авиатори. Подводницата е доставена успешно в немско пристанище. Акцията се отличава с кураж, хитрост и решителност.



Това беше плацдармът на Англия и позициите на линията „Мажино”, които бяха построени при взаимодействие с щабовете на Белгия и Холандия, насочени срещу Германия. От картата се виждат дълбоко ешалонираните позиции в Холандия, по ръкава на Рейн, Холандската укрепителна линия („линия Гребе“) на новата Холандската Водна линия и белгийската укрепителна линия между Лиеж, Антверпен и канала „Алберт”, укрепленията в Ардените, при завоя на р. Маас до Намюр, като продължение на линията „Мажино”. В същото време тази линия е плацдарм за английските планове за инвазия. Срещу тази укрепена система лежи фокусът на атаката: големият промишлен център на Рур.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 12 от юни 1940 г. Корица на броя. Следите от ударите на германската артилерия върху френските 30 см стоманобетонни куполи.



Нашето бързо настъпление руши броня и бетон.
от военния кореспондент Герт Хабеданк.

На командния пункт на полка чувам: „В 11:00 часа атакуваме!” Мобьож е превзет, но някои укрепления около града все още се съпротивляват. От прозореца на една висока сграда виждам фортификациите на противника - бетонните куполи на укрепленията на Ле Сар /Ouvrage Les Sarts/. Нашата артилерия е заела позиции. Все още е тихо,... но изведнъж адският шум започва. Пехотният полк, който атакува в 11:00 ч. следва да се насочи към обезвреждане на леката и тежката артилерия на противника, както и на специалните оръдия. Пионерите и егерите също имат готовност да се включат в атаката по-късно.
От високия си наблюдателен пункт виждам прекрасно битката. На 400м пред мен виждам обвитите от дим бронирани куполи. Атаката се развива доста благоприятно за пехотата, без загуби. Виждам и работата на артилерията, която е заела позиция на разстояние около километър и половина. Вижда се ясно и бодливата тел в подножието на бункерите, обвита в пушек от избухващите снаряди.



В началото на атаката една пионерна щурмова група си почива под защитата на градинска стена. Те носят боекомплекта в чанти през рамо, камуфлажни чохъли на каските и гранати в муфтите си. Отличават се с хладнокръвие и спокойствие по отношение на предстоящата им задача.
Сигналът за атаката е даден! Въпреки, че оръдията от френските бункери все още водят огън, щурмовите групи трябва да се доближат до оврага. Те са точно пред бодливата тел. Тя е унищожена от артилерийския огън вече не е препятствие за щурмовите групи.
От бункера на Ле Сар се повдига бял флаг. Нашата артилерия и пионерни части не могат да унищожат бронираните куполи, понеже те се прибират с подемна техника, но все пак по корпуса личат следите от ударите на германската артилерия. Френските разчети най-сетне се предават.



Ефектът от от артобстрела е невъобразим. Отделните картечни гнезда, които са все още активни се затулват с чували с пясък. Пионерите поставят експлозиви, които нанасят поражения върху железбетонните конструкции.

„Двамата мои другари ме оставиха тук!” казва раненият пленник от форт Ле Сар. „Те трябваше да ме вземат със себе си, аз не мога да удържа позицията!” Той се възприема като жертва на артилерийския обстрел.



При германското настъпление край град Мобьож са открити френски танкове. Те са подложени на въздушен удар и вече са неизползваеми колоси, стоящи разбити на пътя.

„Когато плячката бъде открита” е написано с тебешир на корпуса на този френски танк. Къщата на заден план е ударена и разрушена от авиационна бомба. Детонацията е била толкова силна, че е отделила купола на танка, лежащ отстрани.

Противникът пожела това! Не само фортификациите но и градската част е отбранявана упорно. Нашата артилерия, бомбардировачи и пикиращи бомбардировачи разбиха френската съпротива. Преди да настъпи тотална разруха на града, защитниците на град Мобьож се сдават в плен.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 12 от юни 1940 г.

Бомби над френска земя.
Пътят западно от Седан е разрушен от тежкокалибрени бомби, както и траншейната система от двете страни на пътя. Картечният огън е извадил противника от окопите му и е подавил последната му воля за съпротива.

Отново е време. Ескадрилите са получили новите си задачи и без значение дали става дума за ден или нощ, делник или празник формациите влизат в действие. Лети се в сгъстен боен ред. Всеки наблюдател е съсредоточен върху „своите ” пътища, гари и местности и взима решение върху кои обекти да се извърши бомбохвърляне.

Напуснати траншеи. Преди дни земята тук се тресеше от избухвания под рева на битката. Днес тук е тихо. Напуснати позиции на добре замислената и реализирана траншейна система не можа да спре германския устрем.

Най-важното: значението на снабдяването. При настъплението на трите рода войски особено важна става грижата за снабдяването частите с муниции и гориво – решаващ фактор за успеха на битката. Забелязва се че, организацията на снабдяването е изпълнена отлично. Заслуга като допълнение на моторизираните снабдителни колони остава решаващата роля на ВВС, особено при големите разстояния между фронт и тил.



Разрушени улици. Целите на авиацията са: ж.п. възли, ж.п. пътища, концентрирания на войски, укрепления, укрепени градове. Авиацията разстройва марша на противниковите части и тиловите му комуникации.
Цели на Луфтвафе са само обекти от военно значение, но когато противникът се закрепя в градовете, изгражда съпротивителни възли и барикади и превръща градовете в крепости те стават цел на въздушните нальоти.

Незасегнати от зенитната артилерия, бомбардировачите се прибират във въздушните си пристанища, където ще бъдат заредени с гориво и нов бомбен товар.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 12 от юни 1940 г.
Щурмовите групи овладяват един модерен европейски бастион.
Ебен Емел - най-мощното укрепление на Лиеж е първото голямо инженерно съоръжение, завладяно при офанзивата на Запад. Системата от укрепления е на площ 200 дка. Въоръжено е с две 12 см оръдия, 30 оръдия от 7,5 калибър и 6 см калибър. 20 двойни картечници, безброй обикновени картечници, 15 прожектора. Белгийци, французи и англичани бяха убедени в неговата непревзимаемост.

Една смела новаторска акция на щурмова група на ВВС.
Съпротивата на мощната крепост е подавена и тя и атакувана на 11 май. Германските войници неутрализират оръдията едно след друго. В 12:30 ч се появява белгийски парламентьор с бяло знаме, който предава форта. След 17 дни на 28 май белгийският крал подписва капитулацията на своята армия.

Ние щурмуваме модерната крепост Х, наситена с отбранителни и нападателни оръжия. Някои от арсеналите са дълбоко под земята. Над тях се издигат 30 см бронирани куполи. Както бе планирано артилерийската подготовка предшестваше атаката на щурмовите разчети. Гранатите се пръскат над бетон и стомана, но въпреки това бункерът на се предава. Щурмовите разчети вършат своята работа. Те са залегнали в кратерите образувани от снарядите. С гранати и връзки експлозиви те разрушават препятствията. Пехотата носи тежки загуби, понеже все още е подложена на противниковия огън. Няма изгледи противникът да се предаде... докато в последната фаза от битката не влизат пикиращите бомбардировачи. След унищожителната им работа и кратко затишие укреплението се предава.



Този белгийски бастион въоръжен доста по-силно от атакуващите германски части се е предал. Зад стоманенобетонните укрепления има над 1200 човека, оръдия, тежки и леки картечници.
Резултатът от работата на пионерите е ужасен. Бетонните стени и куполи са разрушени. Откъснат от арматурите бетон, раздробени от лафетите си оръдейни стволове. Последната атака започва в 10:00ч. преди обяд. След два часа и половина битката е приключила. Стотина противника от крепостта Ебен Емел са убити или ранени в бастиона, малка част са избягали, около 1000 са пленени.



„Искаме да видим какво се е случило с нашия автомобил, макар и от разстояние” казва военният кореспондент Хабеданк. Автомобилът му беше обстрелян предния ден и по чудо пасажерите се спасиха в крайпътната канавка. Дали е непокътнат? Четиримата се приближават и констатират, че по корпуса на лекия автомобил има следи от 60-70 изстрела, бензинът е разлят по пътя.



Войната бушува по улиците, сред облаци прах. Всеки път е път към успеха, всяко поле за пехотата е път към победата. В Белгия и Франция, както в Артоа и Фландрия....

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 12 от юни 1940 г.
Нищо не може да спре настъплението на немските танкове.
С максимална скорост машините достигат до брега на реката. Артилерията на противника обстрелва непоколебимо нашите танкове по обходни пътища, замаскирани във ферми и храсти. Със залеза на слънцето танковете правят пробив във вътрешността на града. Тяхната огнева поддръжка помага на пионерните части да прекосят реката и да влязат в контакт с все още оказващия упорна съпротива противник. След като танковете разширяват настъплението през реката настъпва втората вълна от бронирани машини. Командирската бронирана машина в която се вози генерала е оборудвана със зенитни картечници. В дълга 20 километрова верига настъпва танковата дивизия.



Танкът преминава през плитката река. Неговата огнева поддръжка позволява на пионерите да издигнат предмостие на другия бряг. Противникът се изтласква навътре в града. Борбата е за всяка улица и къща.

Изграден е авариен мост на левият фланг. Танковете буреносно преминават през него и отрязват противника във фланг.

Паниката у противника – подвижните крепости.
„На кота 402 са забелязани вражески танкове” – това съобщение получава по радиостанцията командващият на танковата формация тъкмо, когато населеното място е напълно овладяно. Не е известно все още с колко танкове атакува противникът. Радиосъобщението се разпространява сред личния състав. Френските танкове настъпват на вълни срещу основния немски пробив. Стрелба от оръдията. Французите отговарят ожесточено, но атаката им се забавя, противотанковата им защита е унищожена. Няколко френски танка догарят на полето. Френската контраатака е провалена и немското настъпление продължава с висок темп.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г. Корица на броя.



Ние атакуваме линията „Вейган”. Удар в сърцето на противника.
Отвъд град Амиен се простират просторни равнинии и гори. Край пътищата се срещат гъстонаселени селища. Това е новата френска линия „Вейган”. Германската армия настъпва от плацдарма на Сома през Амиен. Повечето сгради в центъра на града са в руини. Неголеми канали и разрушени стени обстрелвани от артилерията, меандрите през града на р. Сома.

На 5 юни след победата във Фландрия Западният фронт се прегрупира за ново настъпление. Тук при Сома е фокуса на новата офанзива. Пехотата атакува селището Дюри, превърната от противника в крепост със съпротивителни гнезда зад всеки ъгъл.

Горите са изцяло окупирани от противника: съпротивителни гнезда укрепени с чували с пясък, често доста трудно да се забележат от няколко метра и затова са трудни за атака. С огнехвъргачки и връзки с експлозиви немските пионери прочистват окопите. Почти всяка педя земя се овладява с ръкопашни боеве.

Междувременно пехотата се промъква през градини и живи плетове, типични за месността.

Противникът упорито се сражава във вътрешността на селището. От близко разстояние той води огън от мазетата и зад ъглите на сградите. Отново и отново обсипва от окопите с картечен огън атакуващата пехота. За преодоляване на съпротивата в сградите от упор се използват зенитни оръдия. Въздушното налягане породено от артобстрела на улиците е толкова силно, че сградите край оръдието се разпадат от стрелбата. След 10 минути работа артилеристът заключава: „Достатъчно!”. Сега дори най-упоритите противникови стрелци са се оттеглили.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г. Танковете проправят пътя на настъплението.

Идва съобщение за разширение на полосата на настъплението. Пехотен полк ще атакува по левия фланг. Танковете проправят пътя на настъплението.

Тук сред детелиновите поляни се намира селището Естре. То упорито се защитава от отделни стрелци. Отново имаме замаскирани картечници и артилерия зад живите плетове, докато в полето не може да се види нито един французин. Това изглежда е линията „Вейган” – обектът на германската атака. След танковете в разгърнат строй се движат напред пехотните батальони.

Артилерия от всякакъв вид и калибър осигурява дългите флангове на настъпващите танкови и пехотни формации. Батареите са разположени една до друга от двете страни на пътя по който се извършна настъплението добре замаскирани в полета и градини.

Детелинитновите цветни поля и дирите проправени от танковете са защита на пехотата срещу стрелбата от картечните гнезда на французите, замаскирани в селищата. Така пехотата следва танковете.

Сега противникът изпитва огъня на нашите танкове и артилерия. Пламъците се издигат все по-високо. В селището Естре трябва да е настанал ад. Скоро след това пехотата се промъква в селището и вече има конкретна цел, височина, която да достигне. Тясната полоса на атаката се разширява и прави пробив в укрепената линия „Вейган”. Моторизираните колони и тежките оръжия продължават настъплението си към сърцето на Франция.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г.

Фландрия 1940
от военния кореспондент д-р Ханс Файтл

Морето! Морето! След пробива и разгрома на френските Първа и Седма армии, превземането на крепостта Мобьож и превземането на упорно съпротивляващите се през Световната война височини при Вими и Суше, нашата армия достигна Булон и Кале. Нашите войски вероятно изпитаха същите чувства като навремето гръцката армия достигна Дарданелите след пресичането на Мала Азия. Когато нашите войски достигнаха до пристанището на упорно съпротивляващия се град видяха изумителна гледка: По цялата дължина на бреговата ивица се валят изгорени машни от всякакъв вид на „славно отстъпващата” британска армия. Щуките и артилерията са свършили своята работа по-бързо от отстъпващия Британския експедиционен корпус.

По пътя на настъплението към Кале. „Километър след километър” – така казва военният кореспондент д-р Ханс Файтл - Пътят от Булон към Кале е задръстен с безчислената трофейна техника на противника, ударени от нашите помбардировачи, моторизирани колони на противника, неговата артилерия и логистика. Бронирани коли и танкове лежат напълно разбити в пътната канавка. Пионерните части са изместили в страни техниката за да направят пътя проходим.

Като пламтящ факел горят цистерните с гориво край Кале по пътя към канала и навяват плътния си черния си дим. Англичаните не разполагаха с много време да подпалят цистерните си преди да се евакуират по корабите си. Вятъртът навява дима към пристанището и града.

По пътя през един френски провинциален град, чието име не помня, видях между разрушените сгради обърнатата каросерия на автомобил. Под действието на нашите бомби той е повдигнат като лека играчка и запратен срещу стената. Това беше едно от странните и мрачни видения, които се срещат твърде често в настоящата война.

Блокиран от артилерийския огън! Преди Кале на малката ж. п. станция видях дълга редица от товарни вагони с военни материали от всякакъв вид. Нашата артилерия е унищожила релсовия път и от двете страни, така че композицията е излязла извън строя.

Поглед от кметството на Кале към пристанищните съоръжения. Британски транспортьор край брега. На преден план – руините на упорно защищаващия се град.

Това беше пристанището на Кале!

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г.

Първата цел на Майската офанзива:
Възможно най-бързо да се овладее територия и да се преодолеят силните укрепления по пътя на настъплението.
1 фаза 10 -14 май: преминаване по целия фронт на холандската, белгийската и люксембургската граници, преодоляване на граничните препятствия, преодоляване на холандските крепости и достигане до морето. Форсиране на р. Маас южно от Намюр. Още на 13 май танков корпус преминава при Седан през р. Маас и прави пробив на линията ”Мажино”.
2 фаза – 15-20 май: продължаване на настъплението през Белгия: падане на крепостите Лиеж, Намюр и Антверпен. Форсиране на р. Маас по целия фронт, преодоляване на линията Мажино на широк фронт - Камбре, Шато, Сен Куентин. Създаване на угроза за противниковата оперативна група в Белгия и северна Франция.
3 фраза: пробив с подвижните сили по дължината на р. Сома при Амиен и Абевил. Завиване към отстъпващите френски части към Лил, затваряне на френската армия в чували.

По пътя за Дюнкерк
Отново същата картина. Укрепени и упорно защищавани съпротивителни възли, които трябваше да бъдат унищожени с тежки оръжия. По улиците - изоставена военна техника, паметник на „славното отстъпление”. Остатъците от Британския експедиционен корпус. За благодарност към делата на неговия командващ – лорд Горт, британският монарх го награждава с Ордена на банята (Order of the Bath).

Разбитата армия.
На полетата извън града в транзитните лагери се събират групи от военнопленници. Неспирно те излизат от катедрали, превзети бункери, барикади и укрепени домове с вдигнати ръце след упорна, но безнадеждна борба.

Историческа памет.
В кметството на Кале се намира витраж (стъклопис) на който е нарисувана историята на упорно защищавания град. Албионът владеел града от самото начало на разпалената от него 100-годишна война от 1347 до 1558. След тежки боеве французите си връщат града и контрола над Канала. До времето на Немската колониална политика (1880 г.) царяла вечна вражда между Франция и Англия. Така цитираната „Сърдечна Антанта” е просто изобретение на британската политика за разширение на нейните имперски интереси на континента, причина за пролятата сега френска кръв. Днес отново както и през Световната война „поилю” (нарицателно за французин) предостави града на англичаните като плацдарм, но в настоящето време Кале е в немски ръце.