Снимки от стари немски и италиански списания Signal, Der Adler, Cronache della guerra

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г.
Тежки изтребители тип ,,Messerschmitt 110" атакуват с бръснещ полет остатъците от Английския експедиционен корпус, опитващи се да избягат през Канала.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г.
Безусловна капитулация на Белгийската армия.

27 май 1940 г. 17.00 ч. През втората половина на деня в щаба на армията на ген.-полк. фон Райхенау достига вестта, че в един армейски корпус са дошли белгийски парламентьори.
27 май 1940 19:30ч. Командващият армията отпътува за замъка А. където ще се проведе церемонията на другия ден. Осъществява се втора телефонна връзка с белгийското командване за обсъждане на условията за предаването, но отговорът е: „безусловна капитулация или огънят ще продължи.”
28 май 1940 9:00ч. През нощта е пристигнало съобщение от белгийския щаб, че на срещата ще дойде ген. Дерусо, упълномощен от белгийския крал да подпише безусловната капитулация на армията.
28 май 1940 9:35ч. В големия двор на замъка А. идва автомобилът на ген Дерусо и неговия преводач.
28 май 1940 9:37ч. Началникът на ген щаба на немската армия приема белгийския парламентьор в замъка.
28 май 1940 9:40ч. Вратата на стаята за преговори се отваря. Моментът на капитулацията настъпва. Белгийските парламнтьори пред командващия армията.
28 май 1940 9:45ч. Ген.-полк. фон Райхенау и белгийският офицер сядат на масата на преговорите. Оформя се протокола на капитулацията.
28 май 1940 г. 10:00 ч. Последни промени в протокола, подписване. 500 000 войници капитулират.
28 май 1940 г.10:15 ч Командващият армията се свързва с Хитлер и докладва случилото се искайки инструкции. Белгийците трябва да пропуснат марша на германските войски. С ген. Дерусо към резиденцията на краля тръгва и германски офицер за свръзка.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г.

Плавателни съдове за зенитна защита потопени от бомби.
Катери за зенитна защита потопени край Дюнкерк. Англичаните твърде много са говорили за тях. 30 тонни, развиват 45 морски мили. Освен торпедното си въоръжение имат осем зенитни картечници в групи по четири или няколко 2 см и 3.7 см зенитни оръдия. Дори тези дребни цели са ударени по няколко пъти и потопени край Дюнкерк от германски бомби.

На мостика на британски катер за зенитна защита. Зенитните оръдия са в положение за водене на огън.

Английски „Multiple-Pom Pom” особено зенитно оръдие с калибър 4 см. 4 или 5 цеви осигуряват ефективен наситен огън на зенитна защита на по-ниска височина. На жаргона в британската армия се казва „Чикагско пиано” във връзка с оръжията на гангстерите от Чикаго.

Зенитен есминец „Whitley” потопен във Фландрия. Доста британски есминци преди войната са преработени за зенитна защита като са им демонтирани торпедните цеви.

Зенитен крайцер "Curlew" потопен през май 1940 г. край Нарвик. Най-големите типове английски отбранителни съдове са зенитните 4200 тонни крайцери. Скорост 29 мили, Въоръжение: Десет 2 см зенитни оръдия, две 8 цевни 4 см „Multiple-Pom Pom” и множество зенитни картечници. Това е първият преработен зенитен крайцер по време на Абисинската криза. По-късно ги снабдяват с тежки зенитни оръдия с двойни лафети зад защитните щитове.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г.

Рамо до рамо – с въоръжените сили на италианските съюзници.

Флотата има голямо значение поради дължината на бреговата линия и морските пространства, разделящи държавата. Тонажът на вонната флота е към 5000 000 БРТ. На снимката новопостроеният 35 000 БРТ броненосец Conle dl Cavour сравним с Littorio и Vittorio Veneto.

Подводната флота е една от най-големите в света. Флотата има към 100 подводници, най-големите от които са 1400 тона. Снимката е от 1938 г. от парад на подводниците при посещението на Хитлер и представители на германския ген. щаб в Италия.

Огненото кръщение на италианската артилерия е в Абисинската войта и в Испанската гражданска война, където същата е използвана с голям успех. На снимката: гаубица на огневия рубеж.

В мирно време италианската армия наброява 350 000 души, но може мобилизира по време на война 8 милиона. Най-елитните формации са берсалиерите, както и алпините – горнострелковите войски.

ВВС са изградени най-вече при фашисткия режим на базата на незначителния въздушен флот от Световната война. Авиацията на Италия днес е една от най-мощните в света. Относително голямо значение имат хидропланите, които действат по дължината на заливите.

Голямо значение има изграждането на бронетанковите войски, представени в
в Абисинската войта и в Испанската гражданска война. Специална част представляват машините с монтирани огнепръскачки и (на снимката) – бронемашини, която поставят димна завеса.

Дуче на визьора на една гранатохвъргачка. Всяка италианска дивизия има батальон с гранатомети.

Ескадра на изтребителната авиация на ВВС на парад. Заводите на Фиат и Алфа Ромео снабдяват ВВС с първокачествени машини.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht от юни 1940 г.
Армейските командири на среща с главнокомандващия на сухопътните войски.

При главнокомандващия. Ген.-полк. фон Браухич е събрал армейските командири преди началото на новата кампания. В дясно от ф. Браухич – началникът на генералния щаб ген. Халдер, в ляво генералът от пехотата Буш.
След срещата. Главнокомандващият в разговор с ген. полк. фон Бок.
Генерали на трите рода войски: генералът от артилерията ф. Кюхлер, ген. от пехотата Щраус и генералът от кавалерията ф. Вайхс.
Началникът на генералния щаб ген. Халдер и ген. полк. Лист.
Ген.-полк. ф. Браухич, ген. полк. Клюге и ген. полк. Рундщедт.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 14 от юли 1940 г.

Корица на броя.



Бели знамена на линията „Мажино”.
(военна кореспонденция)

Срещам последните германски авангардни постове преди да достигна град Мюлюз. Не знам какво ме очаква в тази непозната страна. Нашите войски все още не са окупирали напълно областта. Все още не е ясно дали противникът не се крие наоколо, но аз трябва да достигна Мюлюз. 15 км шофирам през ничията земя. Всеки трябва да вярва на война в щастливата си звезда и аз приемам предизвикателството на това пътуване.

Пребоядисаните улични знаци пречат на ориентировката. Когато достигам до някое селище по пътя и попитам местните те ми отговарят с желание за точната посока по която да се движа – по пътя по който се движи и френската войска в противоположна посока.

Често се виждат френски железобетонни съоръжения, без следи от борба, превзети от нашите войски. Те често са замаскирани в селища и ферми.

Град Мюлюз! Камък ми падна от сърцето. Градът е почти непокътнат, мога да го заснема с фотоапарата си, да видя стандарта на живот тук. Спирам до пункт за разпределение на вестници. Разпознавам табелите с названията на френските вестници, познати и у нас.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 14 от юли 1940 г.

Крахът.
На 24 юни в ж.п. салона в Компиен ген. полк. Кайтел чете от името на Фюрера условията за примирието. От 25 юни в 1:35 ч. в влиза в сила пререкратяването на военните действия.

Сен Валери: Нашите танкови сили изтласкаха противника северозападно от Руан към атлантическото крайбрежие. Тук в Сен Валери след началото на офанзивата на 5 юни се формира първия чувал от френски и английски войски.

Руан: Горящият през нощта Руан. Той е важен пристанищен град на река Сена. При отстъплението си французите са запалили петролните цистерни отвъд Сена. През първата нощ на окупацията на града вятърът се обръща по посока на града. Разразява се буря и сградите по Сена са обхванати от пламъците.

От Рейн до Атлантика.
Това са началната и крайната точка на пътуването на военния кореспондент д-р Ханс Файтл. Той премина с нашите войски през всички познати места на които са се водели сражения през Световната война.

Пътят продължава през Реймс, прочут с катедралата си в готически стил. Повредите от ляво на кръглия прозорец са от Световната война. Катедралата грижливо е заобикаляна при бомбардировките.

Шалон на Марна: При отстъплението си французите са вдигнали във въздуха всички мостове на канала Рейн-Марна. Малко по-късно се показва понтонният мост, построен от нашите пионери. По него се придвижва артилерия и механизирана техника.

Същевременно достигаме до платото Лангр, завзето дни след началото на „Битката за Франция” от бързоходните ни войски. Щастливи сме, че в Лангр откриваме автосервизи, където правим ремонти на авариралата моторизирана техника. Подобни сервизи се намират по дължината на фронта в северна Франция.

На път сме за Безансон. Преди селището Гре в малко градче, което е частично окупирано виждаме как няколко френски войници - бели и черни да излизат от едно кафене, където са се укривали и да се предават.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 14 от юли 1940 г.

Краят на самолетоносача „Глориъс”
Морската битка край остров Ян Майен

Германски линкор в курс през Северно море. Поглед към централната и зенитната артилерия. Бойци на вахта.

Британският самолетоносач „Глориъс” догаря преди своя край. „Глориъс” беше с дължина 240 м, и с голяма палуба за излитане и кацане. На палубата и в хангарите си той има 50 самолета. Артилерийското му въоръжение се състои от шестнадесет 12-см оръдия и множество леки зенитни оръдия. Внушителна машина с мощност 100 000 конски сили и развиваща 31 морски мили. При това нито авионосеца избегна точния огън на германските кораби, нито съпровождащите го есминци „Акаста” и „Ардент”, които също бяха потопени.

Част от германската флотилия на адм. Маршал. Гледка от палубата на линкора „Гнайзенау”.

Линкорът „Шарнхорст” в морската битка край остров Ян Майен. Предната 28 см кула открива огън. Освен самолетоносача „Глориъс” и неговите два съпровождащи есминци при Ян Майен е потопен и 20 000 тонния танкер „Орама”.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 15 от юли 1940 г.

Корица на броя.



Слънцестоене в Компиен.
Паметникът на омразния 11 ноември 1918 г., посветен на френските войници и изобразяващ френския меч, пронизващ немския орел. Сега паметникът на срама за Германия е покрит с германския боен флаг. Примирието от 22 юни 1940 г. в Компиен отмива германския срам.



Главнокомандващият
Водачът и Главнокомандващият на въоръжените сили в Главната квартира по време на Кампанията във Франция. В ляво командващият армията ген. полк ф. Браухич, отдясно началникът на ОКВ ген. полк Кайтел.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 15 от юли 1940 г.

Етапите на победата.
Обстановката от 15 май 1940 г. На 10 май започват операциите срещу противниковите армии в Белгия, Холандия и Люксембург, готвещи нахлуване в Рурския регион. До 16 май падат Холандия и Люксембург. В Белгия армиите са на линията Антверпен-Лювен-Намюр-Седан. Завзет е канала Алберт между Маастрихт и Антверпен. Пада най-мощната крепост на Европа- Лиеж.

Обстановката от 18 май 1940 г. Германският център пробива в ширина 100 км линията Мажино между Мобьож и Монмеди. Укрепленията западно от Льовен са пробити, падат Брюксел и Антверпен. Моторизираните формации прекосяват бързо река Маас и навлизат дълбоко в линиите на противника. На 10 май моторизираните формации навлизат в Сен Куентин. Същия ден падат и височините на Лаон.

Обстановката от 21 май 1940 г. До края на деня следва завоя на германския център към Канала. Бронираните формации следвани плътно от моторизираната пехота преминават устието на р. Сома и стигат до Абевил. Достигнати са Арас и Камбре. Противниковите северни и южни армии са откъснати. В Белгия войските ни са на линията Гент – Валансиен, източно от Шелда.

Обстановката от 26 май 1940 г. Ламанш от р. Сома до Кале е в немски ръце, а ден по-късно капитулира Белгийската армия. 500 000 войници попадат в плен. Започва английското изтегляне към Дюнкерк.

Обстановката от 5 юни 1940 г. Завършва битката за Фландрия и Артоа. Цялото крайбрежие от Абевил до холандския остров Терсхелинг е в наши ръце. От Саарбрюкен до р. Сома е фронтът на финалната кампания срещу Франция.

Обстановката от 12 юни 1940 г. Въпреки опита за офанзива на ген. Вейган при град Ретел, германската офанзива от 5 юни се развива бързо. На 9-ти юни германското дясно крило е при Роуан, на 11 юни на 20 км от Париж, докато центъра в областта Шампан през Реймс настъпва и на определени сектори прехвърля река Марна. Париж е откъснат на запад от крайбрежието и на изток от линията „Мажино”.

Обстановката от 17 юни 1940 г. На 14 юни германците влизат в Париж. Бързото настъпление достига до Хавър и до крайбрежието при Кан. Овладян е Орлеан и френският индустриален център Ле Крезо. Вердюн пада един ден след Париж. Същият ден линията „Мажино” е пробита южно от Саарбрюкен на широк фронт. Северно от Мюлюз войските пресякоха Рейн и с нова офанзива достигнаха портата на Бургундия – Белфор.

Обстановката от 22 юни 1940 г. Линията „Мажино” е пробита на много участъци. Повечето обкръжени противникови групировки капитулират на 22 юни при Елзас и Лотарингия на брой около 500 000 души. По крайбрежието са звзети Шербур и Брест.
Басейнът на река Лоара от устието при Нант до Ле Крезо е пресечен от нашите войски които подължиха офанзивата към Лион. Окончателният колапс на Френската армия настъпва на 25 юни в 1:35 сутринта, когато огънят е прекратен.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 15 от юли 1940 г.

Победата над Франция
В доклада на ОКВ от 16 юни 1940 г. се казва: ”Форсирането на Рейн източно от Колмар се извършва на широк фронт...” Думите са недостатъчни да изрязят случващото се, което е от епохално значение. Понеже Франция смяташе фронта при Рейн за непробиваем на всяка цена. Германската пехота и пионери се прехвърлят с щурмови лодки през Рейн срещу най-интензивния отбранителен огън, на най-мощната отбранителна линия, която историята познаваше, но немските артилерия и авиация доказаха, че няма непреодолими препятствия, които да ги спрат.



Французите имаха голяма надежда на „Еластичната отбрана” на линията „Вейган”, като считаха, че тя ще удържи пробива на танковите формации. Освен това при р.Сома заливните зони включващи селища и ферми бяха наводнени за да спрат пробива на германците. Околностите около департамента Ен и Шамон ди Дам не можаха да бъдат разрушени от бойните действия поради бързото придвижване на немците. За сравнение - снимка на същата местност през 1916 от Световната война.
Горната снимка: унищожени петролни резервоари при Дюнкерк.

[Panzerjaeger]

Пробивът на противниковия фронт по посока на Париж след няколкодневни сражения по долното течение на река Сена е в пълен ход. На 9-и юни механизираните формации достигнаха Руан, чиито цистерни с гориво бяха подпалени от отстъпващите англо-французи. Вятърът се обърна и пламъците подпалиха града, спасен с усилията на германските аварийни групи. Пробивът при департамента Ен беше катастрофален за англо-френските войски.
При при форсирането на реката се използваха тежки минохвъргачки. След два дни водната преграда беше преодоляна.
На 14-и юни флагът със свастиката беше поставен на Айфеловата кула.



Отслабеният противник се атакува отново и отново. Огромните облаци дим показват попаденията на нашите изтребители и пикиращи бомбардировачи, които не дават и миг отдих на противника. Те действат върху всяка позиция и по всяко струпване на войски. Моралът на противника беше нарушен.
Атаките на авиацията попречиха на французите да се закрепят на река Лоара – последната естествена линия на отбрана от север на юг. Град Орлеан падна в нашите ръце пуст. Пропагандата на противника принуди населението да напусне града. Това ускори краха на Франция, понеже големите колони бежанци задръстиха пътищата и попречиха на французите да развърнат резервите си.
Дори Вердюн – символ на френската съпротива падна на 15-и юни. Поради бързото настъпление на германските войски градът остана невредим, за разлика от Световната война, когато битката за града беше страховита. Линията Мажино беше пробита на няколко места, даже и на непристъпния Рейнски фронт.
Хиляди, стотици хиляди военнопленници от всички раси на земята. Пленени марокански войници на път за тила се разминават с немска колона.



Последна упорна съпротива на французте в зоната на отбранителната линия на Вейган. Всеки дом и сграда са превърнати в съпротивителни възли, които трябва да се превземат от щурмовите групи.
Атака на селище с карабини и гранати. Последните гнезда на съпротива се преодоляват с помощта на полевите оръдия.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 15 от юли 1940 г.

Войната по пътищата.
Смъртта дебне под повърхността на пътя. Противникът е поставил замаскирани мини от всякакъв тип. Пионерите разчистват минните полета и обезопасяват марша на моторизираната техника и пехотата.
Придвижване на армията през населените места, следвана от продоволствените формации.
Ужасът на врага от нашите бронирани части го накараха да отстъпи. Танковете проправиха пътя на пехотата, като елиминираха най-упоритите съпротивителни възли.
"Unfair" – „Нечестно!” би извикала английската пропаганда, ако бяхме поставили на нашите танкове британски опознавателни знаци. Тази британска бронирана кола, боядисана с немски знаци не можа да избегне съдбата си.



През прахоляк и жега пехотата извърши дълги маршове. След като танковете и мобилните формации извършиха пробиви в упорната съпротива на противника, ОКВ неколкократно съобщаваше, че пехотата е настигнала танковия клин.
Сраженията по пътните артерии и градските улици. Анализирайки боевете през м. май в Белгия, френският главнокомандващ генерал Вейган разгърна съзнателно битките по пътищата и градските улици. Съпротивата на пътя бе подавена, въпреки упорната съпротива в отделни населени пунктове.
Войната по улиците. Едно от многото селища подложено на германска атака.



За защита по пътищата се използват зенитни, противотанкови оръдия и други артилерийски системи. В първите дни на офанзивата, когато ВВС на протиивника не бяха напълно унищожени, те предприемаха бомбардировки по нашите настъпващи колони. Офанзивата на потивника беше отразена от нашата отбрана.
Останки от противотанковите оръдия на противника, изведени от строя след сражение с бронираните ни машини.
Войната е бушувала по това шосе. Разбити снабдителни колони и артилерийско снаряжение, хиляди и хиляди единици екипировка следват пътя на победената армия на държавата, сляпо обявила война на Германия, доверявайки се на английската помощ.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 15 от юли 1940 г.
Илюзия от бетон и стомана.
Линията „Мажино”

Малък бункер на линията „Мажино”. Върху бтонната плоча се вижда бронирания купол. Откъм страната на противника се вижда входа към бункера. Бетонното съоръжение е замаскирано, слива се с околната среда и не може да се забележи от разстояние.

Част от линията „Мажино” на Горен Рейн, подложена на огън от германската тежка артилерия. Вижда се разрушения от французите през първия месец от войната мост. Фронтът на Рейн се считаше за непробиваем. Във финалната фаза от кампанията във Франция той беше пробит на няколко места.



Този бетонен бункер с картечна позиция е унищожен от германската артилерия.
С пряк артилерийски удар амбразурата е унищожена. Този бункер е проектиран да понесе артобстрел, но на практика това не става.

Устойчивостта на бетонните укрепления се използват далеч не само като защита от противниковата артилерия, но и да укрепват моралния дух на войската. Тежките стоманенобетонни конструкции на линията „Мажино”представляват подземни казарми със спални помещения, места за хранене, бани с цел съхраняване на удобствата и намаляване на психическото напрежение на личния състав. Напречен разрез, показващ сложната и скъпа инженерна конструкция.



Типична картина на отбранителната линия „Мажино”. На преден план са пътни препятствия (все още в строеж, когато линията е превзета), противотанков ров с препятствия, а на заден план е стоманобетонния бункер, със задача да осигурява фронта.

Замаскиран бункер на левия бряг на река Рейн, северно от линията „Мажино”. На външен вид представлява селска къща, но в същност има стени от бетон дебели по метър, а предполагаемите избени прозорци са амбразури за картечници и артилерия.

[Panzerjaeger]

сп. Die Wehrmacht ¹ 15 от юли 1940 г.
Там където се срещат флагът със свастиката и испанският флаг.
Окупираните територии около испанската граница.

Град Тур. В германската комендатура всеки ден се стичат тълпи от бежанци с искане за информация за възможностите да се върнат по родните си места.

На демаркационната линия. Германските власти проверяват за оръжие автомобил, който иска да премине от окупираната в неокупираната френска територия.

Полеви германски лагер на окупационната армия край Бордо.

Френски пионери се завръщат у дома. По всички пътища се срещат малки и по-големи групи на завръщащи се французи.

Град Биариц. Пехотно-артилерийска рота от нашата окупационна армия край коркови дървета на път към Биариц - прочут френски морски курорт на брега на Атлантика.



Немски и испански граничари на моста на долината при Ронсевалския проход.

Брегова артилерийска отбрана при Биариц. Осигурява бреговете срещу английски рейдове. В дъното испанския залив на град Ирун.

В Ирун при митницата и граничната бариера. Снимка с испанските граничари.

На паметника на рицаря Роланд в Ронсевалския проход, който напомня за битката му през 778 г. с маврите, като ариегард на войската на Карл Велики.