Избягали нацисти

[Dinain]

А на въпроса на Gyu мисля, че повечето от избягалите нацисти избират Южна Америка, заради отаделчеността и от Европа, слабия полицейски контрол, десните националистични правителства, които често се сменят и така нататък. Да не забравяме, че много от нацистите са били използвани от правителсвата на южноамериканските държави като военни експерти, инструктори и съветници по полицейски, военни и инженерни въпроси. По този начин са получавали известна протекция, която ги е защитавала от залавяне и предаване на съдилища.

Известно военно сътрудничествп между Райха и някои южноамерикански страни има още през и преди ВСВ. Не е учудващо че повечето бягат в тази посока, още повече че в някои от страните съществува нещо като "европейско" лоби.

За издирването на Менгеле съм гледал само един документален филм, според който почти сигурно е умрял накъде през 70-те. Въпреки това след обичайния цирк с проби от ДНК-а, разнасяне на кости по разни университети и интервюта с разни старци, останаха няколко загадки. Или може да е само трик, за да стане по-драматичен филма.

ПП Учудвам се че никой не е споменал историята на Айхман, като най-известна. Дала е идеи за един куп филми и цял поджанр в киното

[viking heart]

Ето нещо кратко за Айхман.
Адолф Айхман е арестуван през май1945г. от американците. През следващата година успява да избяга и до 1950 е в Германия с фалшиви документи. През същата година през Италия заминава за Аржентина и през 1955г. под името Клементо Рикардо се установява в Буенос Айрес. Там започва работа в аржентинския филиал на "Даймлер-Бенц".
От 1946г. израелските спец служби "МОССАД" и "ШИНБЕТ" започват активна дейност по издирването на Айхман. Техни агенти штъкащи из цяла Южна Америка стигат до следите на Айхман. На 13.05.1960г. Айхман е заловен на улица в Буенос Айрес и изведен от Аржентина в нарушение на нормите на международното право. Отведен е в Израел, като веднага след това срещу него започва съдебен процес. На 15.12.1961г. е признат за виновен в избивеането на 6 млн. евреи и осъден на смърт чрез обесване. На 01.06.1961г. присъдата е изпълена в затвора в Рамле. След това тялото му е креммирано, а пепелта разпръсната в Средиземно море.

[Panzerjaeger]

Сред по-малко известните избягали нацистки военопрестъпници следва да се спомене и Леон Дегрел (Léon Joseph Marie Degrelle) (15 юни 1906 – 1 април 1994).

Леон Дегрел е валонски (белгийски) колаборационист, политически деятел, който по-късно се присъединява към Waffen SS и достига до чин SS-Standartenführers, ставайки лидер на 5-та доброволческа СС бригада „Валония”. След Втората световна война е видна фигура в крайно десния политически спектър.

Получава Ritterkreuz от ръцете на Хитлер (по-късно уверява, че Хитлер му казал, „ако имах син, аз бих искал, той да напомня на Вас”). По-късно са му връчени и дъбовите листа (mit Eichenlaub), уникално различие за чужденец.

След поражението на Германия, Дегрел бяга в Дания и в крайна сметка в Норвегия където се сдобива със самолет Heinkel He 111. При аварийното кацане на брега на Сан Себастиян-северна Испания, Дегрел е тежко ранен. Правителството на Франкистка Испания отказва да го предаде на Съюзниците (или да го предаде на Белгия), цитирайки влошеното му здраве. По-късно под международен натиск, Франсиско Франко му разрешава да избяга от болницата, като в същото време предава двойник вместо него. Дегрел получава фалшив документ за самоличност и през 1954г. Испания му дава гражданство под името Хосе Леон Рамирес. Фалангата го назначава за директор в строителна фирма.
Белгия го обвинява в измяна и задочно го осъжда на смърт чрез разстрел. По времето на Франко, Леон Дегрел поддържа висок жизнен статус, често се появява на публични места в бяла униформа с нацистките си отличия. Продължава да живее необезпокояван и след смъртта на Франко.

Дегрел пише ревизионистични трудове и ги публикува чрез дясната организация Círculo Español de Amigos de Europa (Испански кръг на приятелите на Европа).

Избегнал напълно репресиите и изпитанията в контраст със репресиите срещу колаборационистите във Фламандската част на Белгия след войната.
Леон Дегрел почива през 1994г.

Книги на Дегрел:

Epic: The Story of the Waffen SS
Campaign in Russia: The Waffen SS on the Eastern Front
Hitler: Born at Versailles

[Herr Bubikopf]

1.Херберт Цукурс - бивш пилот на дълги разстояния, латвийски колаборатор , "палача на Рижкото гето". Постъпил в "Арайс командо"(Latvian auxiliary police (Lettische Hilfspolizei Riga) познат като "Kommando Arajs), който в тясно сътрудничество с ейнзацгрупа А е отговорен за масово избиване на около 20,000-30,000 евреи, роми, партизани. Бяга в Бразилия с жена си и синовете си. Ликвидиран в Монтевидео през 1965. Една от версийте е, че е убит от оцелял(избягал) евреин от Рийкото гето, друга от Мосад. Има версия, че въобще не е учасвувал в погроми и няма никаква вина...

2. Едуард Рошман ("Касапинът на Рига") - той е почти "колега" на Цукурс. Комендант на гетото в Рига и отговорен за смъртта на 35,000 евреи. Обичал да насъсква кучетата си срещу все още живи концлагеристи и да гледа как те се хранят от тях. Чрез ОДЕССА бяга в Аржентина. Инсценира смъртта си. Умира от сърдечен удар в Парагвай. Герой в новелата на Фредерик Форсайт "The Odessa File" и филма излязъл по нея.

А относно Клаус Барби попаднах на едно негово интерсно изказване, дадено в интервю през 1974 в Боливия:
"Of course I am proud of what I did during the war. If it hadn't been for me, France would be a Soviet Socialist Republic by now."
- Klaus Barbie during an interview in 1974 in La Paz, Bolivia