Избягали нацисти

[Shelenberg]

Искам да попитам някои има ли информация за избягали нацисти, които още не са открити или съвсем скоро заловени от властите (близките 10 г.).Знам е имало организация, която им е помагала да бягат мисля, че се казваше "Одеса" и неин представител беше Ото Скорцени (човека освободил Мусолини).Другото, което знам е че така и не става известно къде е избягал т.нар. "Гестапо" Мюлер. Така че пишете ако имате информация за такива хора.

[Imperial]

Избягали нацисти

аз само знам че всички бягат в Южна Америка

[messire Woland]

За избягалите нацисти - май вече трябва да са поизмряли
Организацията ОДЕССА наистина е съществувала, но след края на войната Ото Скорцени е пленник и няма нищо общо с нея, доколкото знам. Впрочем, на тази тема има една хубава книжка на Фр. Форсайт.
Гестапо-Мюлер, според свидетели е бил видян през 1952 в Москва, т.е. говори се, че е сменил (за трети път) обекта на верността си. Е, разбира се, надали неще ще се изясни, събитията вече са минало, а всяка изминала година ги заравя все повече и повече. Дори и непреките свидетели вече ги няма.

[Eisenherz]

ГЕСТАПО-МЮЛЕР

Името на Мюлер се споменава в писмо след войната на Абакумов (министър на вътрешните работи от 1946 - 1951 г. на СССР) до Сталин. Според него бившият шеф на Gestapo живее някъде в Урал. В писмото си Абакумов пита дали службите за сигурност да продължат да работят с Мюлер или последния да бъде ликвидиран.

[Shelenberg]

Сега се сетих, че миналата година като гледах новините по бТВ казаха, че в САЩ е заловен някакъв есесовец на когото не чух името и щели да го съдят за доживотен.Макар, че според мен няма смисъл той едвам ходеше
Иначе за Мюлер и аз бях чул, че май е живял в Урал.
Тази книжка на Форсайт продават ли я някъде?

[Док Холидей]

Ако искате мога да ви извадя откъс от книгата на Подковински "В обкръжението на Хитлер" - там пише за Борман

[kapitan]

Борман не е избягал. При строителни работе в Берлин преди години бяха открити няколко скелета /нищо странно с оглед на събитията.../, но при последвалото разследване в крайна сметка се оказва, че един от тях е на Борман. Познат е по зъбното протезиране, а май и по днк анализ в сравнение с родственици. В черепа, където е била устата явно, са открити стъкалца от ампула. Ампула с отрова... Просто в самия край Борман с още 3-4 души се опитват да се измъкват, стигат до незнам-си-кой-си мост не далеч от бункера и виждат, че не могат да се измъкнат...

[Shelenberg]

Ами Manstein извади този откъс за Борман да видим какво пише Подковински.

[Док Холидей]

Ще цитирам и разказвам накратко:

През 1948 пред трибунала в Нюрнберг застава абергрупенфюрера от SS и генерал от полицията Готлоб Бергер. Според него Борман е жив и е агент на съветското разузнаване получил нареждане да избие всички западноевропейски и американски военнопленници та по този начин да предизвика омраза между немците и западните съюзници и да осуети мирните преговори. На въпроса на американските съдии защо са избити най-много пленници от Изток Бергер ме може да отговори.
Валтер Рап доизгражда своя версия че Борман не само е в СССР но е станал и генерален комисар за окупирана Германия.
Братът на Борман Алберт също мисли че Мартин е в СССР.
Райнхард Гелен пък упорито настоява че Борман е бил с група видни нацисти и е успал да се измъкне към съветските линии на запад. По това време излиза стотия която обвинява Гелен че изменя възгледите си - той по рано твърдял че Борман е загинал на 2 май в Берлин близо до Лертер Банхоф при "Инвалиденщрасе".
Така се оформят 4 версии
- бил е съветски агент и е давал сведения за онова което е ставало в главната квартира па Хитлер и е останал жив след войната.
- бил е агент на британското разузнаване на 2 май успял да напусне Берлин и да се добере до Пльон близо до щаба на Дьониц. Тук се разкрил пред резидента на британското разузнаване и с помощта на агенти от Интелиджънс Сървис бил откаран със самолет до Лондон където станал след това експерт по германските въпроси.
- успял да стигне до Аржентина с подводница от Любек а до там се добрал през нощта на 2 ма. В Аржентина събрал около себе си избягалите от Европа хитлеристи за да може в съответния момент да се върне в Германия като фюрер на "Четвъртия Райх".
- загинал на 2 май на някоя берлинска улица.

Повечето показания посочват последната версия като най-вероятна. Такива показания са направили Артур Аксман (водач на "Хитлерюгенд") Вернер Науман щандартенфюрера от SS Тибуртиус който присъствал при изгарянето на трупа на Хитлер, личният пилот на Хитлер Ханс Баур шофьорът му - Ерих Кемпке и камериерът на Хитлер Хайнц Ланге. След самоубийството на Хитлер всички избягали от бункера и започнали да тичат поз прикритието на нощта към Лертер Банхоф по моста на инвалидите към "Инвалиденщрасе". Оттам пътят водел на запад към британските войски. Аксман и Кемпке твърдят че Борман стигнал само до "Инвалиденщрасе". Там се натъкнали на трупа му. Според тях той бил убит при експлоадирането на танка зад когото се криел. Нито един от свидетелите не се съмнява че Борман е загинал тогава. Не се съмнявал и Гелен преди да издаде спомените си.

Развитие случайт Борман получава през 65-66 година когато добре познатият ни Лев Безименски публикува своята книга за Борман. Тогава той получава писмо от читател който му обръща внимание на факта че в архивите на 5 армия която щурмувала Берлин трябва да се намира бележникът на Борман. Той бил намерен при трупа му в джоба на коженото му палто. Безименски потърсил в архивите и бележникът наистина бил намерен. Във второто издание на книгата той дава извадки от него. Те не само показват автентичността на бележника и записките в него но и с пълна сигурност потвърждават че Борман е загинал в Берлин на 2 май 1945.
Записките от дневника са лаконични и се отнасят до последните месеци на войната. Ето няколко примера - Ханс Рудел получава брилянти към Железния кръст (хехе Рицарския бих казал аз но нейсе) - рождения ден на Ева Браун - болшевиките все повече настъпват" С дата 8 март е отбелязано че съветските войски превзели крепостта Алтдам близо до която е имението Щолпе където са се намирали жената и децата на Борман. "20 април - рожденият ден на фюрера - настроението е тъжно 21 април след обед артилерийски обстрел на Берлин. 27 април - Химлер и Йодл задържат определените за нас дивизии ще се сражаваме рамо зо рамо с нашия фюрер и ще загинем но ще му останем верни до гроб. Някои смятат че в името на по-висши цели трябва да се постъпи другояче и принасят в жертва своя фюрер пфу каква банда".

През 1972 западногерманският вестник "Щерн" пише - "Борман не е жив намерени и идентифицирани са неговите останки"
През декември 1971 при изкопчийски работи м западноберлинския квартал Моабит бе намерен скелетът му на мястото на някогашното изложение. Сложиха останките на Борман заедно с костите на още един човек в син пластмасов чувал и ги пратиха в полицейската морга помещаваща се при Дирекцията на на западноберлинската криминална полиция. На картончето с данните прикрепено към чувала комисарят Бекер написа с флумастер "vermutlich Martin Bormann" (предполага се че е Мартин Борман" Ето как описва случай "Щерн".
Двама работници - майсторът Вили Щайн и неговият помощник Йенс Фризе - копаели за водопровод между Лертер Банхоф и "Инвалиденщрасе" и квартала Моабит. Ако попаднат на човешки кости, трябвало веднага да уведомят инженер Манфред Шатке от строителния надзор. Щайн спрял работата и съобщил за находката на своите началници които от своя страна докладвали в главното управление на западноберлинската полиция.
Към 15.15 часа оберкомисар Бланк съобщил по телефона на директора на полицията Клаус Хюбнер какво е намерено край Лертер Банхоф. Не след дълго на мястото пристигнал полицейски екип. Снимали останките след това започнали внимателно да отстраняват пръстта и тогава видели че има още един скелет. Заслужава да се припомни че още преди седем години (през 1965) по нареждане на прокуратурата именно тук на мястото на някогашния панаир край Лертер Банхоф търсили гроба на Борман. Повод затова дали между другото статиите поместени в "Щерн" в които въз основа на слуховете и разговори с много от все още живите свидетели на бягството на Борман от горящия Берлин се правело заключение че въпреки мълвата Борман не е жив и най-вероятно през 1945 е погребан именно на това място. За пръв път информациите за смъртта на Борман бяха поставени под съмнение още през юни 1945 няколко седмици след края на войната в американските и британските вестници в окупационните зони на Западна Германия. Според тази версия видели Борман във влака от Хамбург за Фленсбург когато се опитвал да се прихвърли в Дания. Следващата година уж го видели в американската окупационна зона след това в Австралия в Югозападна Африка после в Испания и накрая в Чили Аржентина и други латиноамерикански страни. Имаше и версия че видели Борман в Чехословакия недалеч от Хомутов и то през 1953.
От време на време в ръцете на полицията попадаше по някой невинен човек заподозрян че е Мартин Борман. Така например през 1967 в Гватемала беше арестуван селскостопанският работник Хуан Фалеро Мартинес а също и италианския францисканец Мартини през 1971 в Колумбия дърварят Йохан Хартман. Оказа се обаче че въпреки някои предполагаеми прилики никой от тях както и мнозина други не е търсеният Борман. Окончателен довод си оставаха винаги отпечатъците на Мартин Борман с които разполага прокуратурата във Франкфурт на Майн и при сравняването на които с папиларните линии на задържаните лица подозрението напълно се снемаше от тях.

Утре ще продължа защото сега се смазах от писане. Замислете се какво е станало с жената и децата на Борман защото аз нямам никаква информация а би било интересно.

[Shelenberg]

Manstein просто очаквам продължението с голям интерес. Но иначе и аз до колкото съм чел всичко за Борман установих, че най-вероятно е загинал в Берлин. Също така не знам дали си чел, но ти препоръчвам да прочетеш за него в сайта на Eisenherz мисля че там има доста верни работи за Борман.

[Док Холидей]

Ето го и продължението:

От сведенията публикувани през 1965 в седмичника "Щерн" от известните вече свидетелски показания във франкфуртската прокуратура или събрани по-късно в процеса на разследването по делото Борман следваше че бягството от Берлин през нощта на 1 срещу 2 май 1945 г. той е загинал и е бил погребан заедно с лекаря на Хитлер - д-р Лудвиг Щумпфегер. Виждайки че няма никакъв шанс да се измъкнат от обкръжението и двамата се отровили с цианкалий. Погребани били един до друг близо до Лертер Банхоф на мястото на някогашното изложение.
Щумпфегер е бил висок мъж - 190 см а Борман - 168 см. При идентификацията на откритите скелети направили измервания и по бедрените кости установили че едните били на висок мъж а другите - на нисък. Но за пълната идентификация която продължила 14 дни тази констатация била недостатъчна. Затова направили съпоставка и на разположението на зъбите.
Идентификацията на Щумпфегер не създала никакви трудности на лекарите. Защото прокуратурата във Франкфурт разполагала със зъбния му картон съхраняван в Главното управление на имперската сигурност както впрочем и здравните картони на много от високопоставените хитлеристи. Сравнението на разположението на зъбите върху намерените челюсти с данните от картона дало възможност да се направи заключение че единият от намерените скелети абсолютно е скелетът на Щумпфегер.
Що се отнася до Борман такъв документ за него за съжаление нямало. Прокуратурата разполагала съмо със скица за разположението на зъбите му направена в американския плен от зъболекаря на Хитлер и Борман проф. Хуго Йоханес Блашке малко след края на войната. Рисунката била направена по памет. Описанието на зъбите на Борман съвпадало със зъбния строеж на втория от намерените черепи но с едно изключение: на долната челюст се виждала следа от мост а в рисунката си Блашке го поставил на горната челюст.
Тъй като Блашке умрял през 1957 обърнали се към бивщшия зъботехник Фриц Ехтман който правил моста на Борман с опора от две коронки. Ето неговото заключение: това със сигурност е правено от мен. Впрочем всичко съвпада с рисунката на проф. Блашке а фактът че моста на долната челюст той е поставил на горната нее нищо изключително. Когато се възпроизвежда нещо по памет често се правят подобни грешки. Убеден съм че това е челюстта на Борман.
Идентификацията се опира и на други данни. До двата черепа да намерени остатъци от стъклени капсулки с цианкалий с които Борман и Щумпфегер са се самоубили. На черепа приписван на Борман била открита явна деформация около дясната очна яма. това е следа от раната която той получил при тежка автомобилна катастрофа.
И двата скелета били намерени само на 20 метра от мястото където търсили останките на Борман през 1965 година. Тогава се ръководели от предположението че той е погребан близо до 3 дървета. На това място всъщност има доста дървета но не всички са се запазили до днес. По случайно стечение на обстоятелствата там където били извадени двата скелета също има три дървета но мястото е срещуположно на района където са правени предишните издирвания.
Сред многобройните сведения и свидетелски показания относно бягството на Борман извести от богатата литература на тази тема и отчасти събрани в книгата на цитирани я вече съветски автор Лев Безименски внимание заслужава разказът на пощенския служител Алберт Крумнов който по това време работел в пощенски клон ¹40 при Лертер Банхоф. Той твърди че на 8 май 1945 съветски войници му наредили да зарови два трупа намерени при железопътния мост на "Инвалиденщрасе". Крумнов и още трима други немци веднага вдигнали труповете на носилки които заели от противовъздушното скривалище. Пренесли ги от моста до терена на бившето изложение и там ги погребали. Тъй като при единия труп намерили военна книжка на лекаря от SS д.р Щумпфегер след няколко месеца началникът на Крумнов пратил на жената на Щумпфегер следното известие: мъжът ви беше погребан на 8 май в парка където ставаше изложението.
Това може да се смята за първата идентификация на Щумпфегер. Другите останки по онова време не били идентифицирани. При тях нямало никакви документи. Тогава намерили но вече от трета ръка кожено палто и в джоба - бележник който с пълна сигурност е принадлежал на Борман и в който последната кратка бележка е направена на 1 май 1945: "Опит да се измъкнем[от обкръжението]". Трябва да добавим че погребаните от Крумнов трупове са били само с куртки без шинели панталони и обуща.
Откриването на скелета на Борман и категоричната констатация че той не е жив съвпадна при доста странно стечение на обстоятелствата със сензациите появили се в началото на декември в британския ежедневник "Дейли експрес". Авторът Ладислав Фараго по произход унгарец свързан с американското разузнаване представи многобройни документи които уж били от архивите на аржентинското разузнаване. Той описваше как Борман със съкровището на SS избягал от Европа за Латинска Америка. Разкриваше задкулисни връзки на бивши хитлеристи с видни личности от диктаторското правителство на Перон в Аржентина а също и с профашисткшти режими в други южноамерикански страни твърдейки че Борман е жив заобиколен с грижи и внимание като фюрер на хитлеристката емиграция.
Материалите на Фараго бяха препечатани от най-големите седмичници и илюстровани списания в света. Тиражът на "Дейли екпрес" изведнъж скочи с 10 на сто. Фараго получи 700 000 марки аванс срещу бъдещия хонорар.
По една случайност точно в деня когато в Западен Берлин изравят двата скелета Фараго отива в редакцията на "Щерн" и предлага своите документи за 80 000 марки. Отхвърлят офертата му. Кръгът се затваря.
През април 1973 прокуратурата във Франкфурт на Майн даде официално заключение за смъртта на Мартин Борман въз основа на идентификацията на неговия скелет.

Това е откъс от главата посветена на Райнхард Гелен.

В момента чета "Последният дневник на Борман" и по-нататък ще сложа по-интересните моменти.

[Metoman]

Нека към тях добавя и шефа на Лионското Гестапо-Барби.
За последно той е видян в Южна Америка,в Аржентина............

[Док Холидей]

Биографията на Хес я има в сайта thirdreich.boinaslava.net

Трябва някога да ви направя и една тема "Неизбягали нацисти". Списъкът би бил доста дълъг. Но струва ми се, желанието ми да се занимавам с нещо, което преспокойно мога да пропусна, изчезна.

[Guy de Mont Ferrand]

аз само знам че всички бягат в Южна Америка

И аз в общи линии само това знам А защо точно в Южна Америка? Дали тамошните (някои от които доста про-фашистки настроени, напр. този на Перон в Аржентина) политически режими са им осигурявали някакъв вид протекция?

[viking heart]

Metoman, през периода 1947-1951г. Барби в качеството си на агент на американското разузнаване е пребивавал в Западна Германия.През 1951г. с помоща на SIS емигрира в Боливия, където се уст6ановява в Ла Пас. На следващата година властите на ФРГ започват операция по изидрването на Барби. На 28.11.1952г. е осъден задочно от френския съд на смърт. На 07.10.1957г. под името Клаус Алтман Барби получава боливийско гражданство. От 1964г. е съветник на боливийското военно правителство. Така всички опити на френските власти и други международни организации да заловят Барби пропаднали. Когато през 1982г. в Боливия идват комунистическо правителство Барби е предаден на френските власти.От 11.05.-04.07.1987г. срещу него се състои съдебен процес, в края на който е осъден на доживотен затвор. Умира в затвора. Така, че мисля, че историята около него едва ли има нещо тайнствено. За него се знае много повече, за разлика от други известни есесовци, които се водят изчезнали. Известни съмнения има и около Менгеле, но смея да вярвам на научните публикации, че е починал от инфаркт в Парагвай. Израелските власти сигурно още се надяват да е жив и да го пипнат. Едва ли ще имат тази възможност.

А на въпроса на Gyu мисля, че повечето от избягалите нацисти избират Южна Америка, заради отаделчеността и от Европа, слабия полицейски контрол, десните националистични правителства, които често се сменят и така нататък. Да не забравяме, че много от нацистите са били използвани от правителсвата на южноамериканските държави като военни експерти, инструктори и съветници по полицейски, военни и инженерни въпроси. По този начин са получавали известна протекция, която ги е защитавала от залавяне и предаване на съдилища.