Ядрената програма на Япония

[Евгени]

И още нещо > Подводницата акустира в Портсмут, Ню Хемпшир на 17 май 1945 , а прословутия " Little Boy " (първата уранова бомба ) е готова на 14 юли 1945 г (Забавена е точно поради недостиг на чист уран )

[Евгени]

За това дали Опенхаймер е присъствал ще ти цитирам източника :

http://www.ww2pacific.com/u-234.html

По това време е кулминацията на проекта "Манхатън" , така че едва ли би минал пътя от Ню Мексико до Ню Хемпшир за половин тон несепариран уранов окис

[gollum]

А къде и как този уран е бил обогатен? Защо не се знае нищо за такива инсталации в Германия? Поне не и за особено големи, т.е. достатъчни за получаване на такива големи количества.
Оставям настрана въпроса как точно немците ще са успели да получат повече обогатен уран от американците, при положение, че последните:

1. разполагат с доста повече уранов окис (вярно, използват го в не малка степен за получаване на плутоний);

2. отделят значително повече сили и ресурси;

3. започват много по-рано;

4. разполагат с повече учени (на практика, с усилията на две големи държави, плюс известно количество немски и европейски учени, противници на Хитлер);

5. всичките им изследвания и цялото финансиране е под една "шапка", за разлика от немското (или японското), където имаме няколко различни ведомства, всяко само за себе си, т.е. разпиляване на и без друго много по-малките ресурси;

6. сащианската атомна програма има много висок приоритет и подкрепа на най-високо равнище (държавен глава), докато немската (и още повече, японската) не разполагат с подобен плюс.

Всяка от тези неща определено забива "пирон" в идеята, че видиш ли 1. немците са обогатили повече уран-235, отколкото успяват да направят САЩ и 2. кой знае защо вместо да го използват сами (както отбеляза bsb, урановата бомба е сравнително проста като устройство - плутониевата (по-ефективна) е доста по-голямо техническо предизвикателство), го изпращат в Япония (1) и то при положение, че самите те теоретично разполагат с подходящ носител, да не говорим, че могат да го използват без проблем срещу Лондон или пък срещу което решат струпване на съюзнически или съветски сили. Къде, кога и как са успели да обогатят половин тон уран-235 и защо го предават на Япония (с която, да напомня, отношенията им са достатъчно студени, а контактите - спорадични). Да, може да се каже, че предават някои свои технологии на Япония (благодарение на тях, да речем, една от тези подводници, за които ставаше въпрос в темата, се екипира за по-ниска забележимост, но така и не е завършена навреме), но едно са "нормални" военни технологии, съвсем друго с изключителен труд (евентуално) събрани суровини за атомна бомба. Значително по-логично звучи това да е уранов окис, който може да служи като изходна суровина за обогатяване към 235 (нещо, което немците нямат ресурс и време да сторят сами) или пък за получаване на плутоний (за което също нямат време, ресурс и достатъчно информация).
Що се отнася до идеята, че (видиш ли) сащианците са ползвали немският (уж обогатен) уран за своята уранова бомба, то тогава не е ясно защо тя е само една. С това количество и своя уран лесно биха направили 3-4 бомби (а не две - малко над 500 кг обогатен до 77% уран-235 (т.е. грубо казано, 431 кг уран-235, докато "Малчуганът" реално използва 50 кг 88% и 14 кг 50% обогатен уран (грубо 51 кг уран-235)) - ясно е как се отнася 51 към 431), но кой знае защо, имат само една уранова и три плутониеви. Т.е. още един аргумент против "разпознаването" на товара на немската подводница като обогатен уран.
От друга страна, сам по себе си този товар от уранова руда, както и заловените в Германия количества, при всички случаи са представлявали голям интерес, както като изходна суровина за плутоний, така и като възможност за обогатяване към уран-235, да не говорим, че поначало е нямало как да знаят какъв точно е товарът на немската подводница. Това лесно може да обясни присъствието на "главата" на проекта при разглеждането и анализа на товара.

Та на че да се върнем на въпроса, който информацията в този сайт предоставя: как, къде, с какви средства Германия е успяла да обогати поне 8 пъти повече уран, отколкото това успяват да сторят САЩ? С какъв процес? Защо не го използва сама?
Да не говорим, че за разлика от статията в "Уики" (тя посочва конкретни източници, друг е въпросът, че трябва да се проверят) информацията в този сайт не посочва абсолютно никакъв конкретен източник зад твърдението, което стои голо. Сама по себе си идеята, че това е "секретно" и никога няма да разберем няма никаква стойност (тази аргументация стои зад всяка конспиративна теория и с нея може да се докаже абсолютно всичко).
За мен поне логиката ясно говори против предположението, че товарът на U-234 е бил от обогатен уран (особено 77%, което въобще не е ясно откъде идва, защото поне според немските товарителници става въпрос за уранова руда). Напротив, предположението, че е бил от уранова руда се връзва с всичко, т.е. звучи значително по-логично.
Естествено, може да се допусне, че част от товара е бил обогатен до някаква степен, но въобще не виждам как може да се определи каква част и до каква степен. Но очевидно не е бил достатъчен за атомна бомба според немските специалисти - иначе биха го използвали самите те.

The cargo included technical drawings, examples of the newest electric torpedoes, one crated Me 262 jet aircraft, a Henschel Hs 293 glide bomb, and what was listed on the US Unloading Manifest as 560 kg of uranium oxide. As evidenced by Hirschfeld and Brooks in the 1997 book Hirschfeld, Wolfgang Hirschfeld reportedly watched the loading into the boat's cylindrical mine shafts of about 50 lead cubes with 9 inches (230 mm) sides, and "U-235" painted on each: according to cables sent from the dockyard, these containers held "U-powder". According to author and historian Joseph M. Scalia, who discovered a formerly secret cable message at Portsmouth Navy Yard, the uranium oxide had been stored in gold-lined cylinders; this document is discussed in Hitler's Terror Weapons. The exact characteristics of the uranium remain unknown; it has been suggested by Scalia, and historians Carl Boyd and Akihiko Yoshida that it may not have been weapons-grade material and was instead intended for use as a catalyst in the production of synthetic methanol for aviation fuel.[5][6] When the cargo had been loaded, U-234 carried out additional trials near Kiel, then returned to Kiel where her passengers came aboard.

(според статията в "Уики" за U-234)
като източници са посочени рапорт от разпитите на екипажа на U-234 (документ, макар и представен транскрибиран; няма нищо за състава на товара) и две книги:
Boyd, Carl; Akihiko Yoshida (2002). The Japanese Submarine Force and World War II. Naval Institute Press. pp. 164. ISBN 1557500150
Scalia, Joseph M. (2000). Germany's Last Mission to Japan: The Failed Voyage of U-234. Naval Institute Press. ISBN 1-55750-811-9
Не съм чел нито една от двете, така че не мога да кажа повече, но поне документът е нещо. Във всеки случай, това е доста повече от посоченото в другия сайт . Но предполагам, че конкретните данни се основават на споменатия в същата статия от "Уики" сащиански рапорт за преглеждането на товара на заловената подводница.
Една дискусия по въпроса за немската атомна програма на axis history, споменава се и товара на U-234. Хората, участващи в нея, очевидно са чели книгите, на които се обосновава статията в "Уикипедия".

За това дали Опенхаймер е присъствал ще ти цитирам източника

Да напомня - сама по себе си нито "Уики", нито какъвто и да е сайт, не са източници. Не повече (не много повече) отколкото каквото напише всеки от нас в темата. "Източник" (от ниска категория) могат да бъдат спомените на някой участник в събитията и най-вече каквито и да е документи (източник от по-висока категория). Такива източници също искат анализ и засичане.
Естествено, тези неща не са ни достъпни на нашето ниво (особено по този въпрос), затова и се налага да разчитаме на общодостъпни информация. Но при всички случаи ценност има само такава, съдържаща се в исторически труд и то по възможност ако се засича с други (независими - последователното цитиране няма стойност). И не е зле да се връзва с останалите ни известни факти.