Съобщение

Collapse
No announcement yet.

"Широко" или "дълбоко" въоръжаване - дилема в Хитлерова Германия

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Във Франция реципрочни мерки започват да вземат още през 1936/7 година.Испанския конфликт им отваря очите,съседи са все пак.Войната е в задния им двор.Основния проблем се оказва огромното разминаване между държавен апарат/армия/промишленост.Три силни и абсолютно доминантни структури,играят на "всяка коза за свой крак"Около година преди началото на войната,осъзнавайки проблема,започват да внасят въоръжение и оборудване и създават програми стимулиращи реализацията на сержантския и младшия офицерски състав.Не им достигат броени месеци в организационен план и опита от някой и друг регионален конфликт в практически.Имат си и политическа нестабилност в много неподходящ момент.Както и няколко века на сериозни конфликти с основния си съюзник,което навява негативизъм при практическата реализация на общите им планове.Конкретно за танковете,дявола не е чак толкова черен.Почти половината машини от наличния състав,на първи ешелон,към 10.05.1940г. са Сомуа Ес-35/40 и Хочкинс Х-35/39 със скорост около 40км/ч с лети куполи и адекватно въоръжение.Имат и ок.900 леки колесни разузнавчи AMD Panhard 178 също с добра скорост(72km/h на шосе).Машини "кавалерийски" тип,които,като цяло превъзхождат техниката в бързоподвижните танкови части на Райха.Предвидили са и насищане с логистични средства,имат добри БТР,Renault UЕ Chenillette и Lorrain 37 например.Тактически са построени грамотно спрямо доктрината която защитават.Но нямат практическия опит на немските екипажи,както и кураж за безумния риск,поет от полевите немски командири,да вървят с изцяло оголени флангове.Куца им и комуникацията с въздушните сили.Основен проблем се оказва и мотивацията на редовия състав.По това време Франция е културен,а донякаде и икономически и политически център на европа.Трудно е да направиш добър войник от артист.Стандарта на живот е висок,а заплащането в армията не толкова.Политическата нестабилност срива и морала на армията.Все фактори,които и до днес се омаловажават и замазват зад клишета от типа "изоставането в главите на висшия команден състав".Далеч по лесно е да обявиш някого за сляп и глупав,отколкото да вникнеш в ситуацията която го принуждава да реагира по подобен начин.
    Last edited by bigbeer; 21-09-2010, 00:53.

    Comment


      #17
      Според мен, основното в случая е западането на престижа на професията и намаленото финансиране, съчетани с демографските проблеми и психологическата нагласа към идеята за дълги и тежки сухопътни кампании, създадена в резултат на ПСВ. Политическата нестабилност също има голямо значение. Много важен е и друг момент: превъоръжаването се случва значително по-рано (това е много важен фактор; просто като пример: френските ВВС в средата на 30-те години се смятат за най-силните, но всички знаем колко бързо остарява през този период самолетния парк, а никой политик няма желание да харчи постоянно огромни средства за обновяването му), изхабени са доста средства и това се съчетава с големи запаси останали от ПСВ. Като добавим към това разходите за защитната линия, става ясно защо е нямало желание да се хабят повече средства за въоръжаване Това са стратегически фактори, които оказват решаващо влияние върху ситуацията.
      Но освен подобни чисто стратегически фактори, има и много важни чисто военни такива. Те са от друг порядък и се отнасят основно до военното мислене. Едни се отнасят до доктрината и методите, другите - до оперативното мислене.
      Първите са отразени много ясно в концепцията за артилерийско настъпление, за ролята на танковите войски, за това как трябва да са организирани последните и т.н. Може да се каже, че прелом в мисленето се случва чак в резултат на немската кампания срещу Полша и, естествено, просто не остава време да се навакса. Тук може да се прокара добър паралел със СССР, защото макар мащабите да са различни, същността е сходна. В този случай започват много късно, в недостатъчен мащаб и върху лоша организация. В резултат на това когато идва моментът, нямат нито едно наистина боеготово танково съединение, а организацията им е лоша. В резултат на това отделните тактически успехи не успяват да се обединят в нещо повече и остават локален куриоз.
      На оперативно ниво планът "Дил" им "изяжда главата". Но не е само той, недостатъчните резерви показват също такъв "дефицит" на оперативно мислене, мисли се и се действа шаблонно, без въображение.
      Така че ако имаме недостатъци на всяко едно ниво, никак не е чудно това, което се случва. Разбира се, особено ако се съчетаят с късмет и неочаквани решения от немска страна (ако събитията се бяха развили по първоначалния замисъл на ОКХ нямаше да се случи това, което се случва в ТР).

      Що се отнася до характеристиките и количеството на бронираните машини - това е второстепенен въпрос, както ясно се вижда и при "Барбароса" (второстепенен на фона на останалите изброени фактори). Реално французите разполагат с горе-долу същото количество оръдейни машини, с каквото и немците (реално може би даже с малко по-малко). Наистина, танковете им са доста по-добре защитени, с много по-мощно въоръжение и като цяло не отстъпват особено в подвижност. Но това е съчетано с общо взето по-лошо или недостатъчно радиооборудване и съвсем друг подход към организацията на работата в танка (кули с един човек в тях - командирът на танка, - което води до претоварване с функции и в резултат на това много по-лошо управление и координация, както и наблюдение). Но като цяло реалното практическо съотношение на бронетанковите сили е по-скоро в полза на Германия, отколкото на Франция (въпреки разпространеното мнение за обратното).
      Всичко това води до ситуация, в която най-често (както и в СССР, впрочем) на активните участъци достатъчно често немците имат превъзходство в бронетехника и по-добре организирано взаимодействие с останалите войскови родове, което помага да се преодолее съпротивата на французите и да се постигнат набелязаните цели. По-добрите машини на французите им позволяват да постигат локални успехи, т.е. временно надмощие в рамките на отделен бой, но то няма реален ефект върху оперативната ситуация, защото е компенсирано от оперативните успехи на Вермахта.

      Comment


        #18
        г-н Никой написа Виж мнение
        Всъщност французите изобщо имали ли са шанс да наваксат изоставането си за година и половина или за 3 или повече години. Особено изоставането в главите на висшия си команден състав, за който танковете трябвало твърдо да вървят и подкрепят пехотата, а не да изпълняват самостоятелни задачи?

        Малко оф топик. Някой чел ли е "Лападунди и тънкофини и страната на хилядите желания" на Андре Мороа? Детски повести, писани преди ВСВ. Накрая тънкофините разгромяват лападундите с едномесечен блицкриг. Лападундите (точно като френския генерален щаб, вероятно това е скрита ирония на автора) винаги се готвят за предишната война.
        За Франция с пълна сила важи максимата-пред 1914 бяха готови за войната от 1870, приз 1940-за войнат аот 1914!!! Проблема с мисленето а генералитета живеещ със спомените за Вердюн и Сома няма как да се реши от само себе си.. Лейтенантите и капитаните от 1918 са генерали през 1940, те просто не могат да мислят иначе.

        Comment


          #19
          Струва ми се че малко неправилно интерпретирате понятията "широко" и "дълбоко" въоражение. В литературата, губи ми се в момента точно в коя книга четох коментар точно по този въпрос, се обяснява че при доктрината "широко въоражение" всички средства за водене на войната (кампания срещу дадената страна или коалиция) трябва да са произведени до момента на започване на военните действия. По този начин този подход се явява политическо-икономическата страна на Блицкрига. Тук се предполага, че военните действия ще са краткотрайни и изхода ще се реши в хода на една "кампания" (или операция). Времето между отделните кампании (нападения срещу страна или коалиция) ще се използват за попълване понесените загуби. Този подход отразява стремежа на НСДАП да тушира социалния отзвук от една военна кампания, като направи възможното цивилното население да я усети във възможно най-малка степен.
          От друга страна, доктрината за "дълбоко въоражение" предполага схващането, че предстоящата война ще бъде продължителна и няма да се реши в хода на едно "генерално сражение" или "кампания" (операция). Тя предполага, че огромна част от въоражението и живата сила ще бъде създадено/мобилизирана по време на самата война. Това предполага и съответното ешелониране "в дълбочина".
          Тази трактовка съм чел и според мен тя по-точно отговаря на терминологията. Най-вече поради свързването на военните и политическите аспекти в поведението на съответните страни.
          "Войната е продължение на политиката с други средства" Генерал Карл фон Клаузевиц

          Comment


            #20
            Ммм, на мен ми се струва, че тук малко поставяш коня пред каруцата, Fasho. Ако ще разглеждаме нещата по този начин, то всяка армия смята да влезе във война подготвена, което означава, че това:
            всички средства за водене на войната (кампания срещу дадената страна или коалиция) трябва да са произведени до момента на започване на военните действия
            е стремеж винаги и на всички. Защото другото би означавало поражение - ако влезеш във война с немобилизирана армия, бе зад имаш произведени въоръжения, екипировка и боеприпаси, нямаш с какво да защитиш страната и икономиката си докато те произведат нужното, а армията се мобилизира.
            Независимо за чия икономика говорим, нужни са много месеци за да се произведат достатъчно оръжия и боеприпаси, нужни за война, а е очевидно, че няма как през това време да се води такава, особено пък с противник, който "за всичко е готов предварително". Въпросът опира до това, че няма как постоянно да си готов в максимална степен за война и точно тук е предимството на агресора: той може да започне да се приготвя първи и тайно, което в зависимост от ситуацията може да му даде известен превес. "Известен" защото никога подобни приготовления не могат да бъдат достатъчно скрити и в един момент опонентът също ще започне да се приготвя.
            Този въпрос, според мен, няма нищо общо с опозицията дълбоко/широко въоръжаване, а е въпрос на политически цели (те нямат общо с армията) и едва ли преди 3 000 години е стоял много по-различно от сега.

            Fasho написа
            Тук се предполага, че военните действия ще са краткотрайни
            На времето този въпрос изникна в хода на дискусията с Ханс около доктрината за Блицкриг и в крайна сметка всички се съгласихме, че неговото мнение е правилно: винаги и всякога военното усилие се стреми към краткост, в това няма нищо уникално, за да го приписваме като някаква особеност на "блицкриг". Войната е бреме за икономиката и обществото и затова трябва да бъде възможно най-кратка. Всички искат да водят кратки войни. Въпросът е по-скоро в стратегическите обстоятелства.

            Т.е. дали ще се опиташ да осигуриш още повече запаси от въоръжения, материали и подготвени хора или в даден момент ще прецениш, че събраното е "достатъчно" за да постигнеш целите си, е въпрос на моментно стратегическо решение, чиято природа не се е променила в хода на човешката история. Не мисля че тук може да се говори за каквито и да е доктрини, а по-скоро за обстоятелства, цели и компромиси. Хитлер в момента Х преценява, че има превес във военните приготовления, но тази преценка се съчетава с мнението, че след около година, година и половина ще го загуби. Потенциалният противник също е започнал да се приготвя, но засега все още изостава, защото е започнал по-късно. Това поражда решението да се рискува, защото "сега войната ще е изгодна". Но това въобще не означава, че военните усилия намаляват, истината е, че направеното не е достатъчно (но то никога не е).
            За широко/дълбоко, според мен, може да се говори като за военна доктрина единствено с оглед на подхода към подготовката на кадри, но пак става въпрос повече за обстоятелства, отколкото за особено обмислено предпочитане на една от две възможности. Образно казано, "оправяш се с каквото имаш". А не "предпочитам да мина с малко, защото така и тъй".
            С други думи, според мен, Хитлер не решава да не продължава натрупването на въоръжения след края на Френската кампания (и да демобилизира), защото е "предпочел доктрината за широко въоръжаване", а защото погрешно преценява, че се е разправил с основните си противници и с единия е въпрос на дипломация и заплахи, а за другия му е достатъчно каквото има в момента. Грешка, за която плаща доста скъпо. Но това не е грешка в избора на определена доктрина, а в преценката на обстоятелствата и в общите стратегически условия.

            Ако погледнем от обратната страна, САЩ или Великобритания не предпочитат "дълбокото въоръжаване", те просто съществуват в специфична ситуация, пир която почти нямат сухопътни въоръжени сили (само полицейски на практика), защото територията и интересите им се пазят основно от флота. Затова и имат не само време, но и възможност да подходят малко по-отдалеч при формирането на въоръжените си сили и да направят това по-обстойно и обмислено вече в хода на войната (което е въпрос изцяло на обстоятелства, а не на доктрина). Като това общо взето важи само за САЩ - Великобритания се оказва притисната от обстоятелствата.

            Моят извод е, че на хартия цялата тази история с дълбоко и широко може да звучи добре - както често е с обясненията създадени в дирята на събитията, - но на практика е изсмукана от пръстите абстрактна схема.

            Comment


              #21
              Гледай gollum, няма съмнение че всеки от нас има потенциала да излезе със собствена трактовка на поставения от колегата въпрос. Не се съмнявам и че всеки може да даде много "за" и "против" двете икономически доктрини, в контекста на своята дефиниция за тях. Само че въпроса не се отнася към това. Колегата лаконично поиска да разбере какво в оригинал е вложено в тези понятия и аз просто го предадох в свободен текст. При всички случаи обаче, ние трябва да търсим отговора на поставения въпрос в изворите. Какво се казва там? Ще цитирам пространно изложението на Клаус Райнхард изложено в книгата "Поворот под Москвой" (на немски "Der Deutsche Reich und der Zweite Wektkrieg"):

              "...Этот замысел Гитлера, рассчитанный на агрессию и войну, имел свою ахиллесову пяту в экономическом потенциале Германии, который был слишком мал для ведения продолжительной войны с одной или несколькими мировыми державами. Гитлер, понимая это, видел решение этой проблемы в «молниеносной войне». Предусматривался разгром каждого из противников по отдельности в «молниеносных», подобных дуэлям, кампаниях, прежде чем они сумеют полностью развернуть свой военный потенциал и использовать его против Германии. Для этого было необходимо широкое вооружение, т. е. наличие относительно современного и эффективного, готового к немедленному использованию вооружения, внезапное введение в действие которого позволило бы войскам очень быстро разгромить противника. В период между отдельными кампаниями должны были создаваться новые материальные резервы, которые бы соответствовали требованиям следующей военной кампании. Гитлер надеялся таким образом избежать войны на два фронта и изнурительной экономической войны. Концепции широкого вооружения противостояла концепция «глубокого» вооружения, сторонником которой было прежде всего управление военной экономики и вооружений штаба верховного главнокомандования (ОКВ). Разногласия этого управления с Гитлером нашли отражение в записках начальника управления военной экономики и вооружений генерала пехоты Георга Томаса от 12 декабря 1939 года, где он писал, что вина за недостаточную подготовку германского рейха к войне лежит исключительно на политическом руководстве. Концепция «глубокого» вооружения исходила из того, что Германия способна выдержать длительную войну и для этого ей следует расширять внутреннюю сырьевую базу, увеличивать число предприятий по производству вооружений, запасных частей, создавать обширные резервы сырья и вооружения.

              Гитлер отклонил концепцию «глубокого» вооружения, считая, что «скоростное» решение проблемы вооружений не вызовет экономических трудностей и все зависит от желания решить эту проблему. Он считал также, что «глубокое» вооружение несомненно потребовало бы [30] больших жертв от населения в пользу войны. Гитлер надеялся посредством быстрого создания «необходимых объектов» решительно перестроить экономику на выпуск требуемых видов вооружения, не ограничивая при этом сколько-нибудь чувствительно производства невоенной продукции для населения. Одну из главных трудностей германской военной экономики — нехватку сырья — он пытался устранить в рамках четырехлетнего плана, который был призван подготовить немецкую экономику к войне. Дополнительные запасы сырья предполагалось захватить в предстоящих кампаниях.
              ..."

              Към това следва да добавим, че именно генерал Томас пръв започва да използва тези два термина в стремежа си да наложи своето схващане за начина, по който трябва да се организира икономиката.
              Кой подход е по-правилен - това е отделна тема. Горния цитат представя дефиницията, заедно с, така да се каже, "доказателствената" и част. Ако все пак колегата ISTORIK иска да види синтезирано "определение" на понятията, смятам че него можем да взаимстваме от изцяло руски източник. В "Народ, армия, пълководец" четем:

              "Днес решаващо значение имат не потенциалните икономически възможности на държавата, а съотношението на онези сили и средства, с които враждуващите страни разполагат още преди началото на военните действия."

              С тази си теза автора се обявява в подкрепа на "широкото въоражаване", но в същото време ни дава и определение за значението на двете доктрини.
              "Войната е продължение на политиката с други средства" Генерал Карл фон Клаузевиц

              Comment


                #22
                Fasho, първо, благодаря за цитата, наистина отговаря на въпроса добре. Съгласен съм, че останалото са трактовки на въпроса (като нашите отговори от първите постове в темата).
                Ако имах някакво конкретно възражение, то бе по момент от твоето "свободно предаване на нещата" и обвързването с "готовност за война" (което е равносилно на това да имаш необходимото ти за война преди началото й). По-коректно ще е да се каже дали имаш освен необходимото за да започнеш войната и това, което ще ти трябва за да продължиш да я водиш дълго време.

                Comment


                  #23
                  Ами gollum виж, аз изчетох коментарите до този момент и ми се стори, че те доста са се отдалечили от иргиналния обхват на въпроса. И макар че са доста пространни, никъде не видях синтезиран отговор на поставения въпрос. Това е отправна точка, която всички трябва да имаме ако ще сравняваме "за" и "против". Тази отправна точка не може да бъде нищо друго, освен смисъла вложен в тези понятия, когато са били на дневен ред. И Райнхард и Томас и Скирдо дават една и съща недвусмислена дефиниция. Тук определено можем да задълбаем и от журналите да извадим цифрите показващи реалното разпределение на ресурсите между производството за цивилни и военни цели в Германия през годините. Ще видим, че то не нараства значително чак до края на войната. Причината е ясна - чак до момента, когато ситуацията става безнадеждна немската индустрия не минава на 100% "военни релси". Само че през 1944г. вече е твърде късно. Имайки преимуществото да знаем какво се е случило лесно можем да заключим, че решението на Германия да се придържа към доктрината на "широко въоражение" е било погрешно.
                  "Войната е продължение на политиката с други средства" Генерал Карл фон Клаузевиц

                  Comment


                    #24
                    Така е, съгласен съм, добре е да се поставят нещата в конкретен контекст, както ти направи. Въпросът е не толкова да се набляга на моментната готовност за война, колкото на цялостната организация на икономиката и подходът към строежа на въоръжените сили.

                    Сега, що се отнася до коментарите на това кое е "правилно" за Германия в онзи момент (защото трудно може да се говори за двете доктрини извън този момент, защото те, според мен, не съществуват извън него), тук, според мен, няма какво особено да се обсъжда - така както Хитлер сам си поставя задачата, отговорът е един и недвусмислен: не може да се чака (той не може или по-точно, не иска да чака), за да се осигури "дълбочина" нито на армията, нито на икономиката.

                    Fasho написа
                    Тук определено можем да задълбаем и от журналите да извадим цифрите показващи реалното разпределение на ресурсите между производството за цивилни и военни цели в Германия през годините. Ще видим, че то не нараства значително чак до края на войната. Причината е ясна - чак до момента, когато ситуацията става безнадеждна немската индустрия не минава на 100% "военни релси". Само че през 1944г. вече е твърде късно.
                    Хъм, с това не съм съгласен, макар че наистина ще трябва малко ровене. Минаването на военни релси" е някъде през 1942 г. и съответно пикът на военното производство както е нормално се пада някъде 1944 г. Военното производство нараства много значително. Ще трябва да си поиграя да търся конкретно, но засега погледнах набързо производството на бронетехника и самолети и в двата случая се вижда, че то рязко нараства от 1942 г. насетне, като нарастването всяка година е средно с 150% спрямо предходната година. Дори бих казал, че пикът не се пада на 1944 г., а би се паднал през следващата или по-следващата година, ако ситуацията беше друга.
                    Така че Германия определено минава на "военни релси" някъде около провала на първата кампания срещу СССР (трябва да се потърси съответното решение).

                    ПП Засега нямам време да обработя данните и да ги приложа като таблички, но и това ще стане утре. Засега само две бързи връзки:

                    производството на бронетехника (връзка)

                    производството на самолети (връзка)

                    Comment


                      #25
                      Fasho написа Виж мнение
                      Струва ми се че малко неправилно интерпретирате понятията "широко" и "дълбоко" въоражение...
                      Има логика, но излиза, че и двата термина са количествени.

                      В контекста на горните определения, на коя от двете доктрини отговаря организацията на английската армия към започването на ПСВ?
                      Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
                      A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

                      Comment


                        #26
                        В това отношение съм напълно съгласен с gollum. Понятията "широко" и "дълбоко" въоражаване не бива да се вадят от контекста на ВСВ. Механичното им изваждане от този уникален исторически период би довело единствено до изопачаване и изкуствено напасване на факти и събития към дефиниция, уникална по своя характер.
                        Също искам да подчертая, че тук неслучайно се използва думата "въоражаване" - подчертаваща процеса, а не "въоражение" - подчертаваща веществената форма. Обект на разглеждане са не толкова въоражените сили - те са само резултат, а предприетите мероприятия по подготовката и поддържането им в боеспособност.
                        "Войната е продължение на политиката с други средства" Генерал Карл фон Клаузевиц

                        Comment


                          #27
                          Fasho, според мен, ако ще водим дискусия (работата с германския смисъл на термините вече и изяснена) по въпроса, то следва да го разгледаме в неговата цялост, т.е. както икономиката, организацията й и най-общо подходът към нея, така и процесът на изграждане и развиване на въоръжените сили, тъй като са две страни на един и същи проблем, който е в основата на въпросната "дилема" (слагам кавички, защото не смятам, че реално е имало такава).

                          Ако поставим нещата така:

                          - "широко въоръжаване" - производство и изграждане на запаси, необходими за воденето на около месец военни действия, през което време промишлеността няма да изоставя военните си нужди, но ще натрупва нужното за следващата кампания. Военните сили са въоръжени и изградени до началото на кампанията, боеприпасите, резервните части и останалото снабдяване е натрупано и осигурено за 15-30 дни напред (останалото нужно се произвежда докато трае кампанията).
                          Икономиката се планира с оглед на разчета да има нужните резерви за да задоволява нуждите на армията за кратък период то време (няколко месеца). Резервите за следваща война ще се натрупат за сметка на победената държава и нейните запаси и икономика.

                          - "дълбоко въоръжаване" - разчита се на постепенна конверсия на (доколкото позволяват финансовите възможности и ситуацията) мирното производство към военно, за да се повишава постоянно темпа на военно производство. Отново въоръжените сили, доколкото е възможно са готови за война и са натрупани каквито е възможно резерви за водене на военни действия.
                          Развитието на икономиката се планира така че тя да мине на "военни релси" възможно най-бързо и оттам-насетне да увеличава постоянно военното производство (в рамките на възможното).

                          Това е каквото аз разбрах до момента от тези понятия.
                          Въпросът е, че те реално се свеждат до нещо достатъчно просто: какви резерви можем да натрупаме до началото на военните действия, като под "резерви" се разбира както чисто военни (обучени кадри, подготвени резервисти, запаси от оръжие и боеприпаси), така и общо икономически - суровини, резервни части за машини, капитали и организация и средства за разширяване на военната промишлена база. Т.е. имаме два аспекта: първият е на готовността за война (боеспособност) на въоръжените сили към началото на конфликта, а вторият - на икономиката да увеличава постоянно производствената база на военната промишленост и да у осигурява със суровини.
                          Всички ли сме съгласни с тези определения? Мисля че така формулирани могат да имат и по-общо значение, надхвърлящо конкретния исторически контекст.

                          Според мен, важен е вторият аспект на въпроса, т.е. собствено икономиката (строежът на въоръжените сили, както го коментирахме в началото на темата, по-скоро трябва да се разглежда като отделен въпрос или "дилема", която е свързана донякъде с тази).
                          Въпросът е дали няма заблуждение по един важен въпрос: способността на икономиката на държавата да "издържи на дълга изтощителна война". както показва реалният опит, Германската иконоика се оказва напълно сопсобна на това - вероятно всяка икономика има подобна "способност", разбира се, ограничена от стратегическите рамки на ситуацията. В този смисъл, дилемата се оказва донякъде фалшива или "изместена".
                          Ако Хитлер взима съответното решение изцяло опирайки се на аксиомата "Германия не може да издържи на подобно нещо", то той очевидно греши - Германия е способна на това. Но на мен ми се струва, че в основата на решението на Хитлер стоят по различни сметки от чисто политически характер (за тях вече съм писал, та няма да ги разглеждам по-подробно, още повече че като политически излизат от темата).
                          Ако се върнем на самата "дилема", то тя, погледната като "предварителна подготовка на страната за водене на дълга и изтощителна война" е фалшива - никоя държава в мирно време не е готова и не се готви за подобно нещо (няма такава организация или подобни по размер стратегически запаси). Така че нещата по-скоро се свеждат до друго: взимане на конкретно решение за това, което наричаме преминаване на икономиката на "военни релси" и това, според мен, е ключовият момент между двете доктрини.
                          Първата ("широко") предполага икономиката дълго преди началото на войната да премине на "военни релси", но това да стане в ограничен обем, т.е. не процесът да се развива до каквато инерция има, а само до определено предварително планирано ниво, определено от сметката "колко сили са ни нужни?".
                          В процеса на това се натрупват съответните въоръжения и началото на войната стартира само много бавен и ограничен процес на увеличаване на военния потенциал на икономиката (за това след малко).
                          Обратно, втората (дълбоко) предполага веднага щом се осъзнае, че войната е неизбежна (или се вземе решение за това), да се започне ускоряването на икономиката по военния път, без на този процес да се поставят някакви рамки или ограничения, освен естествените.
                          Разликата в способността да се осигурят ресурси и суровини за икономиката не е въпрос на избор на доктрина, а единствено на стратегическо положение и географски особености (Великобритания (до влизането на Япония във войната), САЩ (през цялата война) и СССР (до лятото на 1941 г.) имат по-висока способност за това изцяло благодарение на по-добрия си географски и политически достъп до източници на суровини (или след началото на войната - САЩ, благодарение на гографското си положение, защото никой не може да достигне територията им във военен смисъл, нито пък комуникациите им в достатъчна степен). Тук въпросните доктрини нямат общо - те се свеждат до наличие или липса на политическа воля да се търси цялостна оптимизация на държавата в посока на военно производство.

                          Тук може да се допълни още нещо, което се оказва важно. Цялата работа с "предварителния старт" и "натрупването" е плод единствено на историческия контекст. Франция и Великобритания, като пример, имат останали въоръжения от ПСВ или достатъчно произведени в нормален темп в мирно време (превъоръжаването на Франция е основно през втората половина на 20-те години в нормален режим на работа на военните предприятия). Т.е. те имат някакво натрупване и определени запаси по естествен път.
                          Обратното, СССР и Германия по исторически причини нямат никакви запаси или натрупвания и затова, когато взимат съответните решения за създаване на голяма военновременна армия, се налага да тласнат икономиките си към "военните релси" в определена степен, за да могат да създадат в кратък период нужното им както като въоръжения, така и като военна промишленост и потенциал. В не малка степен и като научно-технологични възможности.
                          Поради тази причина икономиките им работят през втората половина на 30-те години така или иначе в много по-военен режим от тези на Франция, Великобритания и, особено, на САЩ, така че те посрещат началото на войната в частичен военновременен режим.
                          Иначе казано, тази страна на "доктрините" е чисто въпрос на исторически контекст и в друга ситуация не би се повторила - там би останал само въпросът дали след началото на войната да има неограничена конверсия на икономиката или производство само колкото да се покрият текущите (а не бъдещите) нужди на армията.
                          Така че всичко се свежда до един количествен въпрос, както написа Ник - кога и колко. Същите понятия отнесени към строителството на на армията, както писахме в началото, го разглеждат като качествен въпрос.

                          Ако се върнем към конкретната ситуация:

                          - икономиката на Германия е частично военнизирана, но в периода 1936-1939 г. тази военнизация нараства с определен темп (заедно с увеличаването на въоръжените сили), но той е нисък. През 1940 г. обаче понесените загуби започват да изменят ситуацията и военнизацията нараства, като процесът качествено се изменя към края на 1941 г., когато става ясно, че трябва "много повече" военно производство. Тепърва ще трябва да се търси конкретният момент на смяната в позицията, но е очевидно, че икономиката от този момент тръгва неограничено по военния път (за това прикачам една екселска табличка - вярно с частични данни, но толкова успях да събера към момента; ето и малко общи данни (връзка); една дискусия в axishistory на сходна тематика (връзка) - има откъслечни данни; една хубава статистика за продукцията (връзка)).

                          - икономиката на СССР се военнизира с нарастващи темпове, но до 1939 г. те са сравнително ниски - след това постоянно се увеличават, аз да задоволят нуждите на модернизиращи се и увеличаващи се въоръжени сили. От 1941 г. икономиката се военнизира изцяло - принудителна мярка след катастрофата, причинена от немското нападение.

                          - САЩ, Великобритания и Франция през този период общо взето имат мирни икономики. Военните разходи вероятно нарастват (в САЩ главно за флот), но ще трябва да се види с какъв точно темп - не е висок при всички случаи, поне до началото на войната. След това икономиките им поемат по пътя на "дълбочината", като за САЩ това е частично, разбира се, защото икономиката им осигурява и мирновременните нужди на държавата, без да ги ограничава твърде много заради военните, както е в останалите държави. Но военните им разходи стабилно нарастват, в началото основно на основата на поръчки за други държави (най-вече Франция и Великобритания, които изнасят военен потенциал там).
                          Attached Files

                          Comment


                            #28
                            Благодаря за изчерпателните отговори! Следя темата с интерес.
                            Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

                            Comment


                              #29
                              Голъм е прав, въпрос на стратегическо планиране. На Хитлер икономиката му започва да минава на военни релси през 42-ра, и то в края. На СССР след нападението, за Британия и САЩ - ясно, и те.
                              Изводът, който се налага е, че всички са неподготвени за "дълбоко" въоръжаване.
                              Разчита се на "блитцкрига".

                              Comment


                                #30
                                Не, това е малко опростенческо, според мен. По-точно би било да се каже, че немската икономика е частично на военна нога поне от средата на 30-те години, защото има задача да осигури създаването на много големи въоръжени сили почти от нулата. В СССР положението е сходно с тази разлика, че докато в Грмания темповете сякаш леко се забавят в самия край на 30-те години, в СССР е обратното - те постоянно нарастват. Така че за "минаване на военни релси" при СССР няма да е точно да се говори - този процес е сравнително плавен и започва преди формалното начало на ВСВ.
                                Обратното, при Франция, Великобритания или САЩ превъоръжаването се случва по-рано - през двадесетте години основно. Към това се добавят значителни арсенали останали от ПСВ. Поради това те нямат нужда да наваксват с нещо и военното им производство е слабо, с изключение на специфични области (флота и донякъде авиацията). Това се променя с приближаването на опасността от война в края на 30-те години, когато и те започват да трупат ресурси и да развиват военна промишленост. Разликата е, че Великобритания и Франция изнасят част от нея в САЩ с идеята последните да им служат за "арсенал". И втората разлика е, че те при война могат да разчитат на по-добро снабдяване със суровини и запазване на пазарите (т.е. решаване на част от финансовите въпроси), следователно в по-малка степен се нуждаят от стратегически запаси. Макар че става въпрос за степен, не за качествена разлика.
                                Така или иначе, навсякъде финансовото осигуряване на войната е сложен и нееднозначен въпрос, в решаването на който среща големи проблеми. Решенията също са сходни - военни заеми.

                                Comment

                                Working...
                                X