Съюзниците на Германия

[messire Woland]

Като гледам, вече в няколко теми опираме в този въпрос.
За мен той се състои от следните части:
а. Дипломацията на Третия Райх. Доколко е била успешна в привличане, осигуряване и задържане на съюзници.
б. Какви са потенциалните съюзници по интереси.
в. Какво е отношението между Третия Райх и съюзните му държави.

И така, накратко по първата част. Райха е доста неловък в привличането на съюзници (това май е стара традиция), макар и добре да се справя с останлите неща. Хитлер добре си изиграва картите и без война успява да присъедини Австрия и Чехия. Успява също така да премахне Версайските ограничения върху въоръжаването на страната. Съюзниците, които успява да привлече обаче са малко и слаби - Италия и Испания. Като, с Италия имат спорни въпроси. До 1938 година, като съюзник на Райха може да се смята донякъде и Полша. Също така, съюзник, поради липса на друга алтернатива, макар и почти без дипломатически допирни точки с Германия е Японската Империя. Която, заради този съюз, след войната се опитват да вкарат във "фашисткия блок", което е просто абсурдно. Друг лош съюзник е СССР. Именно договорът с него затваря окончателно възможностите за какъвто и да е договор със западните държави. Цел на Хитлер, макар не знам доколко наистина са правени реални усилия в тази посока, е и някаква форма на съюз с Великобритания.

По втората част. Потенциални съюзници, реализирани или не. Към периода 1933-1938 г.:
Италия - потенциален съюзник, заради донякъде общите интереси от промяна на статуквото в Европа. Обаче, имат доста спорни въпроси, два от които са много остри - границата в Алпите и Австрия. Интересите на Германия са главно към позициите на Италия в средиземноморието, в случай, че се стигне до война с Великобритания и Франция. Армията на Италия обаче е слаба, а по отношение на ресурсите, положението е направо трагично.
СССР - потенциален съюзник, в случай, че двете страни загърбят идеологията. Съюза е по-желателен за Германия, отколкото за СССР. Освен идеологията, друг спорен въпрос са Балканите. Общите интереси обаче са по-силни - и двете страни имат практически еднакви врагове - Великобритания, а при някои разстановки на силите - и САЩ. Икономически съюзът между тях е изключително изгоден и за двете държави. Дори и само това би било достатъчно за да са съюзници.
САЩ - Би могъл да стане потенциален съюзник при много особени условия - например, ако все още съществуваше Японо-Английския съюз. Договорът обаче би бил по-изгоден на САЩ.
Япония - съюзник, практически без никакви допирни точки с Райха. Съюзът между тях е станал факт, заради изоставянето от страна на Великобритания на Англо-Японския Пакт. За Германия съюзът си е просто безсмислен.
Малките държави в Европа:
Испания - съюзник, който би могъл да даде много добри позиции на Германия, ако Франция бъде извадена от играта. Практически безсмислен обаче, заради две неща - пълното изтощение на страната в гражданската война и нежеланието на Франко да се впуска в авантюри.
Полша - потенциален съюзник за поход срещу СССР. Което се обезсмисля обаче от грандоманията на полските лидери.
Турция - потенциален (ако бяха притиснати, както притискат нас, щеше да стане и реален) съюзник, еднакво ценен и при война срещу СССР и при война срещу Англо-Френския блок. Ценен с позицията си най-вече.
Румъния - необходим за воденето на война съюзник. Най-вече заради нефта. Преди разрухата на Полша обаче, румънците нямат каквото и да е желание да влизат в съюз с Райха.
Унгария - от значение само при война срещу СССР. Страната и ръководителя и, адмирал Хорти, е с пробританска ориентация.
България - съюзник, ценен единствено, ако трябва да се воюва с Англия или Франция на Балканите. По-скоро минус, отколкото плюс от стратегическа гледна точка. А и българските правителства не бързат особено да се обвързват с Райха.
Гърция - би била ценна за Германия само като допъление към италианските позиции в средиземноморието. Във война с Великобритания би станала нелош съюзник. Стига да могат да я привлекат на своя страна, което не е много вероятно.
Финландия - неутрална страна, до момента на съветската агресия срещу нея. Наистина, със силни симпатии към Германия, но без каквото и да е желание да влиза във войната до 1939 г.
Португалия - трудно би било да бъде привлечена към Оста, но позициите й в Африка и Атланика биха били много ценни за Германия.

Накратко по третата точка. Отношенията между Райха и съюзниците му в повечето случаи са еднопосочни - Райха командва, съюзникът се подчинява. С "по-равните" съюзници, като Италия и Япония, практически отсъства каквото и да било планиране или обща стратегия, с тях съюзът е съвсем номинален.

[gollum]

Съюзниците на Германия

Впечатляващо точен, според мен, анализ :tup: .
Само бих прибавил прибавил към потенциалните съюзници и Великобритания, като обаче съюзът би могъл да се реализира при по-особени условия - като едно от тях се реализира в текущата реалност - разпадането на Англо-Японския съюз.
Изгодата от подобен съюз за Великобритания е доста очевидна - с помощта на Германия тя би могла да парира и Франция (която си остава слаб съюзник) и СССР. Допълнително, ако Великобритания осъзнава на държавно ниво противоречията си със САЩ (което мисля че е вярно) и има волята да отстоява позициите си (а не почти драговолно да отстъпи лидерството си на партньора, който поне е от същата културно-цивилизационна група), Германия би могла да стане ценен съюзник във военно-технологично отношение.
Разбира се, подобна изгода Великобритания би могла да получи от съюз със СССР и дори въобще няма нужда да извършва подобни дипломатически еквилибристики, ако запази съюза си с Япония.
За Германия изгодата от съюз с Великобритания е очевидна - това би развързало ръцете й срещу СССР и би задоволило европейския й реваншизъм. Разбира се, условията биха били да не се закача Франция и да се ограничат завоеванията на Изток според сферата на интереси на самата Великобритания.

Подобно развитие на събитията би скрило в себе си най-малкото два проблема - развитието на бъдещите отношения между континенталната сила Германия и междуконтиненталната Великобритания. И един по-краткосрочен - дали Великобритания би успяла да опази морското си господство в съюз с Германия срещу почти неизбежния съюз между САЩ и Япония?

[Odzava]

Ако допусне чисто теоретично, че е възможен съюз между САЩ и Япония, които след ПСВ са гополитически противници, мисля, че на Англия щеше да и е почти невъзможно да запази морското си господство, а в перспектива и империята, със или без Германия. Флотът на последната до 1940 г. е бил съставен от прекрасни сами по себе си тежки кораби и дори са имали някакъв шанс да изпълнят поставените им задачи, но те са проектирани и строени за борба с френската и английска морски търговии. Дори и изпълнен план Z, в комплект с скъпернически строения английски флот от 30-40 години, са щели да имат срещу себе си новия американски флот, приблизително равен по брой, но значително по-ефективен от английския, и обновения японски флот по новата 4-4 + 4-4, програма. Старите кораби като "Акаги" и подобни няма да включвам. В резултат на това Япония сама би могла да изтласка Англия от Пасифика и Индийския океан и да подсигури периметъра срещу евентуални рейдери. САЩ са били в състояние да подсигурят за себе си Карибско море и Панамския канал и да оспорват Атлантика срещу обединения флот на двете държави. В резултат щяхме да имаме колапс на Британската империя, още повече, че Канада, Австралия и Нова Зеландия през 30-те години никак не се стремят да задълбочават връзките с Англия, а напротив. Индия сама по-себе си също е в значителна степен ако не прояпонска, то е била антибританска.
Та тази перспектива ми се вижда обречена още в зародиш. Новото издание на Наполеоновата континентална блокада, според мен е щяло да завърши със същия резултат.

[gollum]

Ахам, значи при това положение е малко вероятно Великобритания въобще да се реши на подобен ход. Т.е., за тях Германия може да е младши континентален партньор, но при всички положения в тази схема трябва да бъде привлечена и Япония.

За Германия е задължителен съюз с голяма военноморска сила или като алтернатива - самостоятелно развиващ се сериозен конфликт между големите военноморски сили, в който тя да не се явява обект или причинител. В този смисъл, съюзът само с Япония или пък само с Великобритания не е достатъчен. Наистина интересен би бил въпросът дали е осъществим едновременен съюз и с двете.
Тъй или инак - за Германия такъв тип съюз няма смислена алтернатива - на нея и е абсолютно необходим силен морски съюзник, бед континентален съюзник тя все още има шансове. От друга страна, на Великобритания също така и е необходим силен континентален съюзник, особено ако ще отстоява позициите си срещу САЩ.

[Eisenherz]

малко встрани от темата

Хитлер отдавна е решил каква да бъде външната му политика. Англия - задължителният съюзник, Франция - незначителният враг, който в началото трябва да бъде елиминиран, за да може да се тръгне към овладяването на земите, нужни на Германия за световно господство, Русия - враг номер едно. Обаче Фюрерът е слаб дипломат. Слаб въпреки и дори заради големите си външнополитически успехи преди Втората световна война. Хитлер като дипломат действа като малко дете, което силно пожелава нещо и се стреми да го получи, без да се съобразява с нищо друго. В момента, в който едното желание е задоволено, веднага се появява друго и волята на германския канцлер се концентрира изцяло върху постигането на новата цел, но се забравят настъпилите промени от постигнатото преди това.

Начинът, по който Хитлер действа, за да спечели Великобритания за своята кауза е направо безобразен. Типичен пример за водене на недъгава дипломация. На Англия е предложено примирие, без да е заплашена истински сигурността й, когато тя вече е направила избора си и е започнала война с Райха. Освен това, когато се отправя предложението от немска страна, германците са пропуснали възможността да подпишат мир с победена Франция, а желание от нейна страна за такъв несъмнено по това време има.

Хитлер се дъни и по отношение на политиката си спрямо Полша и Чехословакия. Много по-удобно за него щеше да бъде, ако спрямо тях се действаше по-меко. Щаха да бъдат спечелени за съюзници в голямата война срещу изначалния враг СССР. Обаче антисемтските и други расистки бръщолевения проваля тази възможност.

Иначе съюзът с Япония не е съвсем безмислен, защото се явява като един от козовете, използвани от германците за да накарат Сталин да се съгласи да подпише пакта Рибентроп-Молотов. А така се слага край на опитите да се изгради военен съюз между Великобритания, Франция и СССР непосредствено преди войната.