Като гледам, вече в няколко теми опираме в този въпрос.
За мен той се състои от следните части:
а. Дипломацията на Третия Райх. Доколко е била успешна в привличане, осигуряване и задържане на съюзници.
б. Какви са потенциалните съюзници по интереси.
в. Какво е отношението между Третия Райх и съюзните му държави.
И така, накратко по първата част. Райха е доста неловък в привличането на съюзници (това май е стара традиция), макар и добре да се справя с останлите неща. Хитлер добре си изиграва картите и без война успява да присъедини Австрия и Чехия. Успява също така да премахне Версайските ограничения върху въоръжаването на страната. Съюзниците, които успява да привлече обаче са малко и слаби - Италия и Испания. Като, с Италия имат спорни въпроси. До 1938 година, като съюзник на Райха може да се смята донякъде и Полша. Също така, съюзник, поради липса на друга алтернатива, макар и почти без дипломатически допирни точки с Германия е Японската Империя. Която, заради този съюз, след войната се опитват да вкарат във "фашисткия блок", което е просто абсурдно. Друг лош съюзник е СССР. Именно договорът с него затваря окончателно възможностите за какъвто и да е договор със западните държави. Цел на Хитлер, макар не знам доколко наистина са правени реални усилия в тази посока, е и някаква форма на съюз с Великобритания.
По втората част. Потенциални съюзници, реализирани или не. Към периода 1933-1938 г.:
Италия - потенциален съюзник, заради донякъде общите интереси от промяна на статуквото в Европа. Обаче, имат доста спорни въпроси, два от които са много остри - границата в Алпите и Австрия. Интересите на Германия са главно към позициите на Италия в средиземноморието, в случай, че се стигне до война с Великобритания и Франция. Армията на Италия обаче е слаба, а по отношение на ресурсите, положението е направо трагично.
СССР - потенциален съюзник, в случай, че двете страни загърбят идеологията. Съюза е по-желателен за Германия, отколкото за СССР. Освен идеологията, друг спорен въпрос са Балканите. Общите интереси обаче са по-силни - и двете страни имат практически еднакви врагове - Великобритания, а при някои разстановки на силите - и САЩ. Икономически съюзът между тях е изключително изгоден и за двете държави. Дори и само това би било достатъчно за да са съюзници.
САЩ - Би могъл да стане потенциален съюзник при много особени условия - например, ако все още съществуваше Японо-Английския съюз. Договорът обаче би бил по-изгоден на САЩ.
Япония - съюзник, практически без никакви допирни точки с Райха. Съюзът между тях е станал факт, заради изоставянето от страна на Великобритания на Англо-Японския Пакт. За Германия съюзът си е просто безсмислен.
Малките държави в Европа:
Испания - съюзник, който би могъл да даде много добри позиции на Германия, ако Франция бъде извадена от играта. Практически безсмислен обаче, заради две неща - пълното изтощение на страната в гражданската война и нежеланието на Франко да се впуска в авантюри.
Полша - потенциален съюзник за поход срещу СССР. Което се обезсмисля обаче от грандоманията на полските лидери.
Турция - потенциален (ако бяха притиснати, както притискат нас, щеше да стане и реален) съюзник, еднакво ценен и при война срещу СССР и при война срещу Англо-Френския блок. Ценен с позицията си най-вече.
Румъния - необходим за воденето на война съюзник. Най-вече заради нефта. Преди разрухата на Полша обаче, румънците нямат каквото и да е желание да влизат в съюз с Райха.
Унгария - от значение само при война срещу СССР. Страната и ръководителя и, адмирал Хорти, е с пробританска ориентация.
България - съюзник, ценен единствено, ако трябва да се воюва с Англия или Франция на Балканите. По-скоро минус, отколкото плюс от стратегическа гледна точка. А и българските правителства не бързат особено да се обвързват с Райха.
Гърция - би била ценна за Германия само като допъление към италианските позиции в средиземноморието. Във война с Великобритания би станала нелош съюзник. Стига да могат да я привлекат на своя страна, което не е много вероятно.
Финландия - неутрална страна, до момента на съветската агресия срещу нея. Наистина, със силни симпатии към Германия, но без каквото и да е желание да влиза във войната до 1939 г.
Португалия - трудно би било да бъде привлечена към Оста, но позициите й в Африка и Атланика биха били много ценни за Германия.
Накратко по третата точка. Отношенията между Райха и съюзниците му в повечето случаи са еднопосочни - Райха командва, съюзникът се подчинява. С "по-равните" съюзници, като Италия и Япония, практически отсъства каквото и да било планиране или обща стратегия, с тях съюзът е съвсем номинален.
За мен той се състои от следните части:
а. Дипломацията на Третия Райх. Доколко е била успешна в привличане, осигуряване и задържане на съюзници.
б. Какви са потенциалните съюзници по интереси.
в. Какво е отношението между Третия Райх и съюзните му държави.
И така, накратко по първата част. Райха е доста неловък в привличането на съюзници (това май е стара традиция), макар и добре да се справя с останлите неща. Хитлер добре си изиграва картите и без война успява да присъедини Австрия и Чехия. Успява също така да премахне Версайските ограничения върху въоръжаването на страната. Съюзниците, които успява да привлече обаче са малко и слаби - Италия и Испания. Като, с Италия имат спорни въпроси. До 1938 година, като съюзник на Райха може да се смята донякъде и Полша. Също така, съюзник, поради липса на друга алтернатива, макар и почти без дипломатически допирни точки с Германия е Японската Империя. Която, заради този съюз, след войната се опитват да вкарат във "фашисткия блок", което е просто абсурдно. Друг лош съюзник е СССР. Именно договорът с него затваря окончателно възможностите за какъвто и да е договор със западните държави. Цел на Хитлер, макар не знам доколко наистина са правени реални усилия в тази посока, е и някаква форма на съюз с Великобритания.
По втората част. Потенциални съюзници, реализирани или не. Към периода 1933-1938 г.:
Италия - потенциален съюзник, заради донякъде общите интереси от промяна на статуквото в Европа. Обаче, имат доста спорни въпроси, два от които са много остри - границата в Алпите и Австрия. Интересите на Германия са главно към позициите на Италия в средиземноморието, в случай, че се стигне до война с Великобритания и Франция. Армията на Италия обаче е слаба, а по отношение на ресурсите, положението е направо трагично.
СССР - потенциален съюзник, в случай, че двете страни загърбят идеологията. Съюза е по-желателен за Германия, отколкото за СССР. Освен идеологията, друг спорен въпрос са Балканите. Общите интереси обаче са по-силни - и двете страни имат практически еднакви врагове - Великобритания, а при някои разстановки на силите - и САЩ. Икономически съюзът между тях е изключително изгоден и за двете държави. Дори и само това би било достатъчно за да са съюзници.
САЩ - Би могъл да стане потенциален съюзник при много особени условия - например, ако все още съществуваше Японо-Английския съюз. Договорът обаче би бил по-изгоден на САЩ.
Япония - съюзник, практически без никакви допирни точки с Райха. Съюзът между тях е станал факт, заради изоставянето от страна на Великобритания на Англо-Японския Пакт. За Германия съюзът си е просто безсмислен.
Малките държави в Европа:
Испания - съюзник, който би могъл да даде много добри позиции на Германия, ако Франция бъде извадена от играта. Практически безсмислен обаче, заради две неща - пълното изтощение на страната в гражданската война и нежеланието на Франко да се впуска в авантюри.
Полша - потенциален съюзник за поход срещу СССР. Което се обезсмисля обаче от грандоманията на полските лидери.
Турция - потенциален (ако бяха притиснати, както притискат нас, щеше да стане и реален) съюзник, еднакво ценен и при война срещу СССР и при война срещу Англо-Френския блок. Ценен с позицията си най-вече.
Румъния - необходим за воденето на война съюзник. Най-вече заради нефта. Преди разрухата на Полша обаче, румънците нямат каквото и да е желание да влизат в съюз с Райха.
Унгария - от значение само при война срещу СССР. Страната и ръководителя и, адмирал Хорти, е с пробританска ориентация.
България - съюзник, ценен единствено, ако трябва да се воюва с Англия или Франция на Балканите. По-скоро минус, отколкото плюс от стратегическа гледна точка. А и българските правителства не бързат особено да се обвързват с Райха.
Гърция - би била ценна за Германия само като допъление към италианските позиции в средиземноморието. Във война с Великобритания би станала нелош съюзник. Стига да могат да я привлекат на своя страна, което не е много вероятно.
Финландия - неутрална страна, до момента на съветската агресия срещу нея. Наистина, със силни симпатии към Германия, но без каквото и да е желание да влиза във войната до 1939 г.
Португалия - трудно би било да бъде привлечена към Оста, но позициите й в Африка и Атланика биха били много ценни за Германия.
Накратко по третата точка. Отношенията между Райха и съюзниците му в повечето случаи са еднопосочни - Райха командва, съюзникът се подчинява. С "по-равните" съюзници, като Италия и Япония, практически отсъства каквото и да било планиране или обща стратегия, с тях съюзът е съвсем номинален.
Comment