Съобщение

**Kramer** · 25-07-2009, 00:32

Друг пример. Ханс фон Люк-пруски аристократ, потомствен офицер, спортист, наред с това човек с богата обща култура и космополитно мислене. През Полската и Френската кампании командир на ескадрон и разузнавателен батальон. Във Франция е забелязан от Ромел-поема командването на разузнавателния батальон на 7-ма танкова дивизия, въпреки наличието на по-старши офицери от него. От там неговият батальон винаги е начело на дивизията-първи излизат на Ла Манш.След това към Шербур, от там на юг през Бретан, превземат Сен Назер и Ла Рошел. Накрая влизат в Бордо. През 40-та в окупирана Франция фон Люк запазва отлични отношения с окупираните французи, въпреки предположенията, че част от новите му приятели са свързани със съпротивата. В началото на войната със СССР батальонът му отново е начело на 7-ма танкова дивизия. Обхождат Минск, Витебск, Смоленск. При Вязма затварят обкръжението на съветските войски. След пробива на руската отбрана при Волоколамск обвладява Клин. След неуспеха на немското настъпление при Москва, по искане на Ромел е преведен в Африка. Начело на 37 моторизиран разузнавателен батальон веднага взема участие при Бир Хакейм, обхожда го от юг, повива на север, към Виа Балбиа където е ранен. Сле оздравяването му, в хода на боевете при Ел Алмейн, батальонът му е на крайния южен фланг на Ромел-до падината Катара.При отстъплението прикрива оттеглянето на армията и не допускайки британските патрули от юг да обходят ДАК. Буквално спасява остатъците от парашутната бригада на Рамке, намирайки ги отстъпващи без припаси и вода в пустинята. Докато на север армията на Ромел отстъпва през Киренайка, Люк надеждно осигурява южния и флаг от обход, винаги имайки успех срещу много по-добре екипираните британските патрули.
При десанта в Нормандия Люк командва 125 механизиран полк от 21-ва танкова дивизия и още на 6 юни контраатакува плацдарма и мостовете на р. Орн, но огъня на корабната артилерия и авиацията на съюзниците свеждат усилията му до нула. На 18 юли обаче, при Кан бойната група на фон Люк срива настъплението на британската гвардейска бронетанкова дивизия, която губи 60 танка. След това полкът му води задържащи бойни действия във Вогезите. На края на войната 21-ва танкова е прехвърлена на Източния фронт, където действа като "пожарна команда". Начало на остатъците от дивизията Люк прави опит да пробие руското обкръжение при Халбе, където изразходвал всичките си боеприпаси е принуден да се предаде в плен. По време на плена при руснаците не загубва обичайния си дух и не губи облика и достойнството си като много други.

**peterpetroff** · 25-07-2009, 18:17

Интерсни материали, Крамер. Бих се радвал да прочета още подобни такива.
Ако трбва да правим класация най-успешните комадири, на батальонно, полково или дивизионно ниво /визирам последните ти два поста/, се опасявам, че задачата е почти невъзможна, поради огромния брой такива комадири /хиляди, да речем/.

**Kramer** · 26-07-2009, 02:53

В случая не може да не споменем Хасо фон Мантойфел-командир на полк от същата 7-ма танкова дивизия, в началото на руската кампания командвана от барон фон Функ. 6-ти стрелкови полк в някои случаи изпреварва настъплението на танковите части на дивизията! Пример- превземането на 5 окт.1941г. на моста при Глушково на източния бряг на Днепър. "Направление за настъпление-Вязма!"-указва по радиото на челните подразделения Мантойфел. Още не е ликвидиран котела при Вязма, полкът настъпва към Москва. На 28 ноември бойната група на Мантойфел форсира канала Москва река-Волга при Яхрома и заема удобни позиции за настъпление към съветската столица. Поради липсата на подкрепления полкът е принуден да премине към отбрана. След съветското настъпление е обвинен, че в снега, през януари 42г. не е контраатакувал със своите пехотинци съветските танкове! Слава богу имало е все още тогава трезво мислещи военначалници, които го оправдават. В последствие командва моторизираната бригада на дивизията, след което е изпратен в Африка, където в началото на 43-та командва т.н. сборна дивизия "Мантойфел", в която влизали парашутно-инженерния батальон на Витциг, остатъците от бригадата на Рамке и италианския берсалиерски полк. От януари до май 43-та Мантойфел се бие в Тунис , като постига със сборното си формирование успехи при Тебес и Сен Темара. Накрая държат отбраната през май при Бизерта, когато тежко болен го евакуират. Веднага след излекуването му е назначен за командир на 7-ма танкова дивизия на Източния фронт, където въпреки раняването си при Ахтирка през август 43-та продължава да командва съединението. Звезден час е контраударът срещу Житомир през ноември. "През целия ден 18 ноември се опитвах да си пробия път към Житомир без успех. Час преди да се стъмни чух по радиото: "До всички, предайте на Мантойфел да се свърже с Шулц/командира на 25 танков полк на дивизията/. Когато отидох при Шулц, той ми каза, че в хода на местна атака се е натъкнал на пиян разчет на руско противотанково оръдие и си е пробил път към Житомир." Веднага следва бърза атака-Мантойфел с командирската си машина, Шулц с оцелелите му шест танка и около 100 пехотинци до 03.00 часа на 19-ти очистват града от руснаците.
След това Мантойфел командва механизираната дивизия "Велика Германия", най-мощното подвижно съединение на Вермахта. Първо в южна Украйна, след това в група армии "Север" дивизията винаги контраатакува с успех руснаците. През септември 1944 Хитлер го назначава за командващ 5-та танкова армия в Ардените, където постига най-голям успех, пробивайки фронта на съюзниците на 40 км участък и достигайки до 90 км в дълбочина. На края на войната командва 3-та танкова армия от група армии "Висла", на участъка северно от Берлин, като организирано оттегля групировката си и я предава на англичаните, избягвайки предаване в плен на руснаците.