Най-успешен немски пълководец през ВСВ

[Kramer]

Във форума срещнах някъде класиране на най-успешните пълководци на съюзниците, но никъде не видях такова за немската армия. Това ме наведе на мисълта да предложа за обсъждане въпроса. По мое мнение челната тройка на генерал-фелдмаршалите, командващи стратегически обединения е следната:
1-во място-фон Бок;
През Полската кампания успешно командва ГА "Север", превзема полския коридор между централната част на Германия и Източна Прусия, излиза към Брест-Литовск на съветската граница. През Френската кампания командва ГА "Б", завладява Нидерландия и Белгия, разбива съюзниците и принуждава англичаните да се евакуират от Дюнкерк, след което повива фронта към Париж. Във войната срещу СССР командва ГА "Център", унищожава крупна съветска групировка при Минск-324 000 пленени, унищожава 3332 танка и 1800 оръдия, в Смоленския котел пленява 310 000 войника, в последствие при Вязма и Брянск още 665 000. Стига най-близо до Москва. През 1942 като командващ ГА "Юг" в хода на Харковската операция пленява около 240 000 души и унищожава 1200 танка.
2-ро място-Ерих фон Манщайн;
Негова е идеята като началник-щаб на ГА "А" за главен удар срещу Франция в центъра през Ардените с масирани танкови сили. През войната срещу СССР командва 56 танков корпус в състанва на ГА "Север", 11 армия от ГА"Юг", с която превзема Севастопол, ГА "Дон"-на помощ на обсадения Паулус, като достига на 40 км от него. След това успешно отбранява Ростов, успешно контраатакува и превзема Харков, при което разгромява 3-та съветска танкова армия. В Курската битка командва ГА "Юг", като пробива съветската отбрана в цялата и тактическа зона, пробива първия оперативен рубеж, отразява контраудара на 5 танкова армия при Прохоровка и започва да придвижва резерва си-24 танков корпус за развиване на настъплението. Но на северния участък от дъгата ГА "Център" е спряна и руснаците започват контранастъпление, в същото време съюзниците десантират в Сицилия; всичко това води до по-нататъшното отстъпление и на Манщайн.
3-то място-Ромел.
Успешно воюва с минимални сили срещу англичаните в Африка, два пъти провежда успешни настъпления-в началото на 41-ва и 42-ра г., като втория път превзема Тобрук и стига до Ел Аламейн-на 60 км от Александрия. Като командващ ГА "Б" в Нормандия контраатакува със силите на танкова група "Запад" десантиралите англо-американци, но пълното въздушно превъзходство на съюзниците проваля усилията му. На 17 юли е ранен и не може да вземе по-нататъшно участие в бойните действия.

[von Danitz]

А защо не я префасонираме на по-неизвестните и не толкоз филмирани и офсприрани генерали? Тези поп-звезди на милитари топ 100 са сдъвкани до тръсване.

[peterpetroff]

А защо не я префасонираме на по-неизвестните и не толкоз филмирани и офсприрани генерали? Тези поп-звезди на милитари топ 100 са сдъвкани до тръсване.

Ех, Даниц, защо не каза по-направо да се трансформира клсацията от фелдмаршали към адмирали?

[Kramer]

В случая искам да сравним командващите на стратегическо ниво. На оперативно са много повече: Мантойфел, Хубе, Макензен, Балк, Щтудент, Гудериан, Хаусер, Раус, Фитингхоф и пр. На тактическо още повече.

[bigbeer]

Akо имаме уточнени конкретни критерии,което няма да е лесно,би могло и да се получи нещо.Но защо само немски срещу съюзнически успехи.Пълководци имат и Джапанците (не лоши адмирали),Талянците,Финландците и прочие.Има и добри стратези успели на ниво различно от полевите командири.Както и изключителни командири никога не достигнали генералския пагон.

[peterpetroff]

В случая искам да сравним командващите на стратегическо ниво. На оперативно са много повече: Мантойфел, Хубе, Макензен, Балк, Щтудент, Гудериан, Хаусер, Раус, Фитингхоф и пр. На тактическо още повече.

Нито Бок, нито Манщайн или Ромел по направленията си са действали от стратегическо ниво на командване. Според мен стратегическите решения и издаване на директиви, са съставени много по-рано.
А командването на една група армии или няколко дивизии се свежда по-скоро до оперативно умение, съобразено със споменатите стратегически решения и в частичност от постигането на стратегически цели.

[Kramer]

Значи в случая визирам фелдмаршали, хора командващи стратегически обединения-група армии или отделна армия на изолиран театър на военните действия както е Африка или Норвегия при операция "Везерюбунг". Най-добре тогава, щом се проявява желание нека да ги сравним и на трите нива:
-стратегическо-фелдмаршалите;
-оперативно-командващи армии;
-оперативно-тактическо-командващи корпуси и дивизии.

[peterpetroff]

Akо имаме уточнени конкретни критерии,което няма да е лесно,би могло и да се получи нещо.Но защо само немски срещу съюзнически успехи.Пълководци имат и Джапанците (не лоши адмирали),Талянците,Финландците и прочие.Има и добри стратези успели на ниво различно от полевите командири.Както и изключителни командири никога не достигнали генералския пагон.

Доколкото разбрах, Крамер искаше да направи класация на немските фелдмаршали в зависимост от техните военни заслуги в една или друга или много кампании, в които са командвали. Според мен класацията не се отнася до Адмирали или ВВС-генерали, предполагам поради по-незначителния им принос , съпоставен със сухопътните части на Хеер.

[Kramer]

Значи да поясня:
Съгласно военната наука структурите на различните нива са следните:
-на стратегическо ниво:-фронт, или група армии;
-на оперативно ниво-армия, корпус;
-на тактическо ниво-дивизия, бригада и надолу до бойните действия на полк, батальон, рота, взвод, отделение, танк.
Или най-общо казано стратегията обхваща воденето на бойните действия в рамките на войната /кампанията/;
оперативното изкуство се занимава с операцията и сражението. А сражението е съвкупност от боеве.
Или тактиката изучава воденето на боя.
Best regards!

[Kramer]

В случая не искам да игнорираме морските и ВВС. Нека не забравяме, че фелдмаршал Кеселринг, нищо че е от луфтвафе ръководи изключително успешната италианска кампания 43-45г. Просто във воденето на войната най-голяма роля играят сухопътните командири.

[peterpetroff]

Крамер, моля да ме извинш за моята грешка, че пропуснах оперативното ниво, като свързващ елемент между стратегическо и тактиктическо такова. Съжалявам за пропуска си.

[Kramer]

Да, нивата често са преплетени. Затова понякога казваме оперативно-стратегическо ниво, или оперативно-тактическо. В случая е важно даденото формирование каква роля играе на посоченото място. Затова казваме, че танковата армия "Африка" е играла стратегическа роля в Северна Африка. Тя и затова по-късно в края на кампанията се реорганизира в група армии "Африка".

[Kramer]

Друг случай-в сражението при Прохоровка 2-ри СС танков корпус на Хаусер се сражава с 5-та танкова армия на Ротмистров. При това не в целия си състав-в центъра е дивизията "Адолф Хитлер", в дясно с част от силите си "Райх", в ляво с част от силите си "Тотенкопф"/"Мъртвешка глава"/. Пример за сражение на оперативно-тактическо ниво, малко повече от дивизия отразява контраудар на танкова армия.Танковата армия в случая надвишава броя на танковете на Хаусер с повече от два пъти.

[messire Woland]

Ако искаме от темата да се получи нещо, нека има аргументи или разсъждения, като второто е за предпочитане. Ако може - повече от едно-две изречения. Иначе темата бързо ще се изроди в безсмислено спамене и ще се наложи да модерирам. Досега не съм го направил с надеждата, че ще видя смислени разсъждения в нея.
По принцип, темите "кой е по-, още по- и най-" рядко имат смисъл. Но ако доведат до някакъв лично направен анализ върху конкретни събития или, както Даниц предложи - интерес към по-малко известни събития от войната, може и да се появи някакъв смисъл в нея.
Аз лично се надявам, че ще се получи. Дано.

[Kramer]

Разбира се, като разглеждаме военначалниците от по-нисък ранг ще се натъкнем на огромен брой примери, така, че базата за сравнение ще е твърде богата. Ако търсим интересни примери-много. П. Карел описва в "Лис пустьини" при боевете за превала Халфая през май-юни 41г. до януари 42г., как прохода се отбранявал от батальона /1 батальон от 104 моторизиран полк/ на капитан Бах, който в цивилния живат е бил протестантски пастор. 50-годишен офицер, който никога не отдавал заповеди, които не бил готов да изпълни сам. Войниците му го наричали "папа Бах", британците-"героя от превала Халфая" или "пастора от ада". Първо превзема превала, извършвайки обход от изток-от към тила на англичаните, в последствие го удържа. При атаката сам засича позициите на британските оръдия и насочва огъня на своята артилерия по тях, след което повежда пехотата след себе си в атака. А срещу тях се бие 3-ти Колдстримски гвардейски полк-една от най-елитните английски части. "104-ти атакуваше както в добрите стари времена, с поставени щикове, с диви крясъци и с натикан в дъното на корема страх...гвардейците не издържаха и превала мина в ръцете на немците". След това батальонът на Бах удържа прохода чак до януари 42г., многократно отразявайки атаките на 4 танкова бригада и 4 индийска дивизия.