Референдумите в Третия Райх

[ivan_kunchev]

Хм, проблемът е, че самата тревога около въпроса за усилването на нацистите и идването им на власт, което се случва все пак откъм демокрация или не говори за демокрацията добре, или трябва да въведем някакво разграничение между формална демокрация и демократична култура. Във формалната демокрация е възможна появата и на "случая нацизъм", идването му на власт, поразиите. В демократичната култура и продуцираната от нея демокрация очевидно такъв случай е невъзможен чрез превантивността. Но проблемът е, че така се създава прецедент за едно властово ядро в основата на демокрацията, което не е демократично. Неговият развой би могъл да доведе дори до "превантивни войни" срещу опасности, обявени за наподобяващи "случая Хитлер", каквото се получи с Ирак.
Това показва, че става дума за интересна тема и за едно от вътрешните противочречия в съвременното "политическо пространство".

[Гост]

Принципно за това нещо говори и самия мустакат човечец в първа част на "Моята борба" и че не може да се бориш срещу недемократични партии със демократични средства (в случая комунистите).
Реално погледнато е точно така.Самата демокрация в нейния чист вид позволява съществуването на всякакви партии-включително и антидемократични такива,които отричат демокрацията и висшегласието като начин на управление.Това си е парадокс на самата демокрация,произлиза от същината на нейната идейност и според мене доста трудо би могъл да бъде коригиран.
Случая не е единствен в който недемократични партии чрез "демократични" избори стигат до властта (или недотам демократични избори,както е в случая и за което се водеше спора),въпреки че в политологията се нарича баш "Ваймарски синдром".Ако погледнем и поразсъждаваме от малко по-абстрактна и психологична гледна точка-принципно Хитлер говори много и всякакви неща,често без да вярва в действителност в тях използва разни тези с пропагандни и популистки
намерения.Дори и расовите теории може да се поспори дали не влизат в тая графа.Но специално за демокрацията и за това че не трябва общото народонаселение (парламентарни или квито и да било други подобни структури,въпреки че през цялата история на ТР си има парламент макар и с фасадни функции) да има право да се меси в управлението на държавата,а трябва държавата(или дадена държавна структура) да се ръководи от отделна личност,която да е един вид "вожд" и да решава всичко сама и съответно да носи всичката отговорност-мисля че за тези му виждания е доста категоричен и че го е вярвал.
Самите структури и длъжности на НСДАП се изграждат по същия начин-с един гаулайтер или едикъвси там къвто е на съответната структура,който не подлежи на никакъв контрол чрез вот от страна на подчинените си и е отговорен само пред висшестоящ.
Въобще "вот" и Хитлер са две несъвместими понятия.
Още преди да вземе властта е достатъчно красноречив-"Ще изхвърлим избирателните урни на бунището".

[gollum]

Хм, проблемът е, че самата тревога около въпроса за усилването на нацистите и идването им на власт, което се случва все пак откъм демокрация или не говори за демокрацията добре, или трябва да въведем някакво разграничение между формална демокрация и демократична култура.

Е, това си е изначално залегнало противоречие от философски характер - т.е. има идеен характер, а не толкова реален. Ако политическата ти система трябва да е организирана така, че управлението да отразява волята на населението, то неизбежно трябва да се приемат и ситуации, в които тази воля може да не е в съответствие с "високия идеал" на създателите на системата. Което трябва да се приеме от последните поначало, защото водещото би трябвало да е самата воля, а не мнението им за това каква трябва да е тя.
И ако в същата тази система се остави възможност за преструктуриране в съотвествие с изявлението на волята (от страна на тези, които същата тази воля е докарала до власт), то е ясно, че системата може да се промени по демократичен път в недемократична такава.
На практика има достатъчно много механизми, които би трябвало по един или друг път да ограничават това. Както превантивни - за които пише Иван (да учим и възпитаваме хората така, че да не могат да поискат това), така и чисто законови - които да правят невъзможно приемането на закони или предпиремането на действия с откровенно недемократичен характер. Разбира се, може да се измени основният закон така че тези механизми да отпаднат. Проблемът е в това, че "демократичното възпитание" е малко или много относително и очевидно може да не се окаже достатъчно в случаите, когато действат по-мощни идеологически сили. Или пък е възможно в рамките на бавен и постепен процес да ерозира.
Както и да е, тази посока на темата може би е по-скоро за общите дискусии, отколкото за този раздел.