Най-великия политик (на практика) в съюз с най-голямата държава (СССР), но срещу Франция и непримирима Великобритания (а Чърчил начело и евентуално САЩ зад него). Но СССР, неее, не СССР, а товарищ (или партагенойзе) Сталин е непредвидим.
Последвалите събития издават елемент на взаимно подценяване- Хитлер подценява способността на СССР да се мобилизира толкова успешно след едни огромни първоначални загуби- това до колко е функция от управлението на самия Сталин и до колко на организацията в самата държава, на собствените и икономически, промишлени, човешки ресурси, както и на куп други фактори е спорен въпрос, а Сталин- отчаяната хазартност на първия, който хвърля армията в една кампания без да има свестен резервен план в случай на неуспех, при това с вражеска страна в гърба си. Впрочем сигурно из изтритите страници това вече е било обсъдено.
До колко обаче тази точно грешка /а не самият акт на нападението/ на Хитлер е политическа или е въпрос на некомпетентност ? Във външнополитически план неговото положение преди 22 юни 41-ва не е чак толкова безнадеждно- Европа е в краката му, Италия и неутрална, но приятелска Испания пазят гърба му, Англия според него е слаба, САЩ са в другия край на света и засега си траят- остава му само Съюза. Единствените грешки, които би могъл да направи, са да нападне последния и да загуби- е, прави ги.
Comment