Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Защо Хитлер не е създал атомно оръжие?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Защо Хитлер не е създал атомно оръжие?

    Вземам повод от темата за литературата на Третия райх и се замислих, че нищо не знам по въпроса. Дали не това не е било приоритет или причините са били обективни (недостатъчен научен потенциал за такова нещо)? А ако е било приоритет - къде е сбъркано? В организацията ли, малко средства ли са се отделяли или нещо друго? Или просто парите и силите са отивали за не-атомната война, а зад океана на относително спокойствие са имали възможност към 6 септември 45 да са готови напълно с бомбите?

    #2
    Мисля, че факторите бяха няколко, единия беше липсата на достатъчно уран, другият беше чисто теоретичен - немската група тръгва по грешна посока в изследванията... ако те интересува мога да потърся статии.
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    Comment


      #3
      Всъщност, освен теоретичната, има и голяма практическа част. Най-напред в разработките отпреди войната са Великобритания, Германия и Япония - англичаните може би са малко по-напред от другите две страни. Във Франция също има изследвания в тази насока. Но последните усилия в тази насока, за направата на самата бомба са твърде големи. Само като малък пример - в проекта "Манхатън" участват около 120 000 души. А и САЩ започват с "летящ старт" - получават наготово и всичките изследвания на британците (които нямат пари за да продължат) и куп учени, изплашени, че Хитлер ще успее първи да направи бомбата.
      А самите немци, освен че вървят по погрешен път, мисля, че просто не биха могли да отделят средствата за да направят самата бомба. Отделно това, че почти цялата им територия може да бъде бомбардирана от авиацията на съюзниците. Пример за това разрушаването на завода за двигатели за специалните ракети, предназначени за сваляне на "летящите крепости". Немците обаче остават единствената нация, разработила междуконтинентална балистична ракета по време на войната.
      Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
      Проект 22.06.1941 г.
      "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

      Comment


        #4
        До 1933г. Германия е бил научния център на света, а немският език в научния свят заемал онова място, което в наши дни английския. Хитлеровия режим прокужда от Германия хиляди учени със световна известност ( особено в областта на точните науки ), които години по - късно ще видим в лагера на антихитлеристката коалиция.

        Comment


          #5
          Между другото, много се спекулира с ефективността на атомното оръжие за периода на ВСВ. Всъщност, дори и да предположим, че Германия би успяла да достигне съответната технология (най-рано някъде през 1943 г.), то възможностите й не биха й позволили да създаде повече от една-две бомби (САЩ, които въобще не са толкова притеснени успяват да създадат общо 3 бомби, което изчерпва възможностите им). В чисто военен аспект ефективността им не би била кой знае колко голяма (в най-добрия случай биха дали възможност "с един удар" да неутрализират едно-две съединения и да улеснят някакво настъпление, но не повече от това). Във военно-стратегически биха им позволили да унищожат един или два противникови града (британски, най-вероятно). Това обаче едва ли би довело до достатъчно сериозен психологически или икономически резултат.
          Единственото, на което биха могли да се надяват е постигането на някакъв политико-дипломатически ефект (от заплахата, т.е., чрез блъфиране), но като знаем кой управлява Германия е малко вероятно да се тръгне по този път. Впрочем, САЩ биха били наясно колко точно бомби може да има Германия, ако са стигнали горе-долу там, където ив ТР и блъфа едва ли би успял.

          Comment


            #6
            Imperial написа
            Мисля, че факторите бяха няколко, единия беше липсата на достатъчно уран, другият беше чисто теоретичен - немската група тръгва по грешна посока в изследванията... ако те интересува мога да потърся статии.
            Аз мисля, че руснацита, май, бяха тръгнали по погрешен път на търсене...
            Едната от двете групи търсеше да създаде бомба, работеща на "принципа на многоетажната торта" или беше на принципа "на тортата", каквото и да означава това... (не забравяйте, че физиката не е моя силна страна...)
            Та, немските учени, мисля, че откриват това, което търсят, но скриват "вярната формула", за да не се създаде смъртоносното оръжие, но по-късно, биват привлечени в американските военни заводи, след края на войната. Нататък - вече знаете за Хирошима и Нагасаки...
            Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

            Comment


              #7
              Това някъде го писах, чел съм го при Шпеер та:
              1.са тръгнали да създават водородната бомба на базата на деотерия, водород с ядро на хелии, т.е. "неконтролируемия" ядрен синтез, а оттам
              2. не са били сигурни изобщо дали реакцията ще спре или просто планетата ще се превърне в горяща топка... това не е било по нрава дори на Хитлер в дадения период, виж през април 45, може би, щеше да стреля :1087:

              Comment


                #8
                Хъм, то това за неконтрулируемото развитие на верижната реакция теоретично са го подозирали и хората от "Манхатънския проект". И когато правят тестът с първата бомба така и не са докрай сигурни дали верижната еракция ще спре с изчерпването на горивото си или ще продължи, изгаряйки всичко.

                Инак не някакво въздържане спира немците, а именно грешната посока, в която поемат. Накрая Хитлер едва ли въобще би се спрял от нещо, за да използва подобно оръжие, ако би било във властта му. Но както отбелязах, реалният ефект от използавнето му твърде много се пресилва - да не забравяме, че когато го хвърлят върху Япония тя така или иначе желае да преговаря (тук се задейства по-скоро военният инстинкт да пробват оръжието докато имат възможност (че и да "изплашат" риятелите си (които скоро ще се преврънат във врагове), както и да опрвдаят похарчените огромни суми), не толкова някаква необходимост).

                Comment


                  #9
                  gollum написа
                  Всъщност, дори и да предположим, че Германия би успяла да достигне съответната технология (най-рано някъде през 1943 г.), В чисто военен аспект ефективността им не би била кой знае колко голяма (в най-добрия случай биха дали възможност "с един удар" да неутрализират едно-две съединения и да улеснят някакво настъпление, но не повече от това). Във военно-стратегически биха им позволили да унищожат един или два противникови града (британски, най-вероятно). Това обаче едва ли би довело до достатъчно сериозен психологически или икономически резултат.
                  Ако предположим, че Германия би успяла да съдаде атомно оръжие, то ефектът от него би бил значително по-малък от случилото се в Хирошима и Нагасаки според мен. Дори и да беше създала такова оръжие, Германия надали би посмяла да го използва просто защото е знаела, че насреща веднага щеше да получи същия подарък, а за нея това би било край, докато са противниците й - не. Използването на атомното оръжие е повече дипломатическо действие, отколкото военно, защото винаги е много добре премислено и преценено какво ще последва след това. Американците затова на умряло куче нож извадиха, защото нямаше кой да им отвърне. Е, и малко PR пред собстевия народ как си връщат за Пърл Харбър

                  Comment


                    #10
                    Интересно


                    Adolf Hitler had the atom bomb first but it was too primitive and ungainly for aerial deployment, according to a new book that indicates the race to split the atom was much closer than previously believed.

                    Nazi scientists carried out tests of what would now be called a "dirty" nuclear device in the waning days of World War II, writes German historian Rainer Karlsch in the book, entitled Hitler's Bomb, which hits booksellers across Germany later this month.

                    Concentration camp inmates were used as human guinea pigs and "several hundred" died horribly in the tests, which were conducted on the Baltic Sea island of Ruegen and at an inland test in wooded hill country about 100 km south of Berlin in 1944 and early 1945.

                    Karlsch, 47, author of a number of books on Cold War espionage and the nuclear arms race, supports his findings on what his publishers call hitherto unpublished documents, scientific reports and blueprints.

                    American historian Mark Walker, an internationally recognised expert on the Third Reich's atomic weapons program, lent his support to Karlsch's claims today.

                    "I consider the arguments very convincing," Walker told Deutsche Presse-Agentur.

                    However, Hitler's atomic weapon did not approach the devastating potential of the US bombs dropped on Hiroshima and Nagasaki, said Walker, a history professor at Union College in Schenectady, New York.

                    Walker said the weapon secretly developed and tested by Nazi scientists was more comparable to a "dirty bomb" - nuclear material encased in explosives.

                    Such a weapon, which causes little actual destruction but which disperses large amounts of deadly radiation, could only have been used on the front to throw back enemy troops, he added.

                    Walker is the author of the 1990 book Nazi Science: Myth, Truth, and the German Atomic Bomb.

                    The US historian praised Karlsch for writing "a whole new chapter" on Hitler's search for the "wonder weapon".

                    In the final days of the war, Hitler insisted that his scientists were developing a "wonder weapon" that would allow him to wrest last- minute victory from the jaws of impending defeat.

                    Hitler's claims have been dismissed as the rantings of a desperate and deranged man. But Karlsch's book lends credence to the possibility that Hitler may have been closer to getting his hands on his coveted "wonder weapon" than anyone has previously believed.

                    Hitherto, it was known that German scientists had carried out heavy-water experiments in an attempt to split the atom, using research facilities in Norway and elsewhere.

                    But it was widely believed that Nazi scientists had been hampered by a lack of pure-grade uranium, which was almost non-existent outside North America and Africa.

                    It was also surmised that Hitler had favoured conventional weapons over nuclear arms because his limited grasp of strategic warfare prevented him from seeing the ramifications of nuclear capability. It was believed that Hitler had discouraged development of the atom bomb.

                    But Karlsch claims to have been able to find documented proof of the existence of a nuclear reactor and nuclear weapons testing sites.

                    His publishers, Deutsche Verlags-Anstalt (DVA), say his work is based on four years of painstaking research and interviews with independent historians.

                    Among the most compelling pieces of evidence is a 1941 patent draft for a plutonium bomb, according to DVA spokesman Markus Desaga.

                    "He also based his research on contemporary research reports, construction blueprints, aerial surveillance photos, notebooks of some of the scientists involved as well as espionage reports by US and Soviet agents," Desaga said.

                    "He also based his findings on radiation measurements and soil analysis," the spokesman added.

                    Karlsch, born in 1957, is a trained economics historian with a degree from Berlin's Humboldt University, where he holds a chair in economic history. He is also a member of the Berlin Historical Commission and teaches at Berlin's Free University.

                    He has written numerous articles, essays and books, including Uranian Secrets in 2002 and The Oil Factor in 2003 about the history of German oil production.

                    - DPA
                    albireo написа
                    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                    Comment


                      #11
                      Тука ако не се лъжа имаше интересни неща обаче сега нещо не ми се отварят дано при вас се отворят.

                      The U-boat War in World War Two (Kriegsmarine, 1939-1945) and World War One (Kaiserliche Marine, 1914-1918) and the Allied efforts to counter the threat. Over 40.000 pages on the officers, the boats, technology and the Allied efforts to counter the U-boat threat.



                      Абе ако не се отворят знам че ставаше дума за това че подводницата U-234 е искала да достави уран и други ресурси за направа на атомна бомба на японците.
                      Last edited by Shelenberg; 08-03-2005, 14:56.
                      Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                      Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                      Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                      Comment


                        #12
                        gollum написа
                        Хъм, то това за неконтрулируемото развитие на верижната реакция теоретично са го подозирали и хората от "Манхатънския проект". И когато правят тестът с първата бомба така и не са докрай сигурни дали верижната еракция ще спре с изчерпването на горивото си или ще продължи, изгаряйки всичко.
                        Това е доста далеч от истината. По това време в САЩ е имало работещ ядрен реактор (контролирана верижна реакция, Е. Ферми, дек. 1942, Чикаго) и хората работещи по проекта "Манхатън" са били много наясно как и при какви условия може да има самоподдрържаща се реакция и, че вероятността за създаването на такива условия в природата е 1:1000000000 (последния "природен" ядрен реактор е работил на територията на Габон преди около 2 млрд. години). Така че нито намците, нито американците са имали подобни опасения.
                        Проблема на немците е бил в липсата на технология за обогатяването на уран (и до ден днешен това е основния препъникамък за всеки желаещ да притежава А-бомба). Поради това техния проект е за бомба работеща уран-238, което пък изкарва на дневен ред проблема с източника на неутрони за започване на верижната реакция (запалката за бомбата). Инак немците не са страдали от липса на интелектуален ресурс - все пак самия Хайзенберг е ръководил проекта, а светила като Ото Хан и Лизе Майтнер са работили по него. Просто са били ограничени както от време, така и от ресурси. Иначе като идея в проекта е нямало нищо погрешно. В наши дни повечето "ниско-бюджетни" А-бомби (Индия и Пакистан и донякъде творението на ЮАР-Израел)) са базирани имено на техните идеи.
                        В САЩ благодарение на впрегнатите значително по-големи ресурси успяват да се преборят с проблема с обогатяването на урана (доеи успяват да произведат плутоний), което им спестява проблемите с неутронния източник. Но пък се появява проблема с имплозивното "запалване" на бомбата, който те успяват да разрешат на висота.

                        Comment


                          #13
                          Ок, сигурно греша - това ми впечатление се базираше и аз вече не помня точно на какво - на филм или книга за "Манхатънския проект" - възможно е да е ставало въпрос за "украса" към сюжета. Там изрично се споменаваше разговор на двама от учените (май Ферми и още някой, ако не греша), та малко преди взрива на първата бомба те обсъждаха, че има и такава вероятност - веднъж "запалена" реакцията да продължи докато унищожи всичко (но тъй като е доста драматично нищо чудно да е художествена измислица).
                          За останалото - откъде точно черпиш сведения, че немците са били на прав път?

                          Comment


                            #14
                            Действително още от самото начало на войната корифеи на атомната физика като Вернер Хайзенберг, Карл фон Вайцзекер, Ото Хан, Карл Вирц и други, обединени в т.нар. Уранов съюз (Uranverein), работят по поръчка на Вермахта за използването на ядрената енергия за икономически и военни цели. В края на 1938 и началото на 1939 г. Ото Хан и Фриц Щрасман съобщават за първия успешен експеримент с атомно делене. Скоро след това става ясно, че може да се постигне контролирана верижна реакция от деления, при която да се освобождава огромна енергия. С началото на военните действия заниманията се засекретяват и се прехвърлят към службата по въоръженията в Берлин под ръководството на Курт Дибнер.


                            През цялата война дейността на германските физици се концентрира върху строежа на атомен реактор. Все пак мнозина от тях като Хан и Фон Вайцзекер разбират, че с плутония, който възниква в реактора и лесно се дели, създаването на атомна бомба става възможно. Експериментите продължават сред три групи физици: първата под ръководството на Хайзенберг в Лайпциг, втората в Берлин (Хайзенберг, Фон Вайцзекер, Вирц) и третата - при Дибнер в службата по въоръженията в Берлин - Гатов.


                            Кризисна точка в германската ядрена програма е едно заседание в службата по въоръженията през лятото на 1942 г., на което освен физиците присъстват и висши нацистки функционери. На въпрос дали в рамките на три-четири години може да се построи решаващо за обрата на войната ядрено оръжие, Хайзенберг отвръща твърдо "Не!". И до днес циркулират различни версии - според едни физиците са надценили трудностите при разработването, според други - са се опитали да възпрепятстват Хитлер да се сдобие със свръхоръжие

                            Самият Хайзенберг лансира твърдението, че учените съзнателно са се опитали да омаловажат постиженията си. В известния си разговор с професора от "Дармут колидж" Джоузеф Ърменк през 1967 г. германският учен споделя, че на заседанието доста се е колебаел дали да не поиска повече пари. "Чувствахме, че ако го направим, това ще предизвика огромна възбуда. Ако бяхме казали, че можем да направим бомбата, щяхме да получим заповед да построим фабрики за тях, а това бе последното, което искахме. Ние знаехме, че това не може да стане в следващите две или три години, а дотогава войната така и така щеше да е загубена", обяснява физикът.

                            Той потвърждава и тезата на историка Дейвид Ървинг, който в книгата си "Къщата на вирусите" ("The Virus House",1968) пише, че когато ги запитали колко пари им трябват, за да продължат работата си, Хайзенберг и Фон Вайцзекер назовали сума, която на военните се сторила твърде малка. Хайзенберг си спомня, че като чул исканата сума, Алберт Шпеер отвърнал, че тая работа едва ли си струва, щом е толкова евтина. В по-късно интервю за сп. "Шпигел", след като излежава присъдатата си, Шпеер отбелязва: "Ние чухме от учените, че по принцип атомна бомба може да се направи, но те подчертаха, че това ще отнеме няколко години, със сигурност не по-малко от пет. И тогава аз почувствах, че в това вече няма музика за моите уши." Културтрегерът на Хитлер не пропуска обаче да спомене, че след срещата не е казал цялата истина на началника си, тъй като не искал фюрерът да се заинтересува толкова много, та незабавно да заповяда всички сили да се хвърлят за строежа на бомбата.

                            Comment


                              #15
                              Я вземете да прочетете книгата на Самуел Гоудсмит "Мисия Алсос"
                              Last edited by ; 18-05-2005, 00:48.

                              Comment

                              Working...
                              X