Оста Рим-Берлин-Токио или грешката на Фюрера

[Fasho]

Fieldmarschal , main Herr, в този случай трябва да се съглася с Големия. Япония не би могла да води адекватна военна кампания с/у СССР. Не знам дали си информиран, но те създават първата си танкова дивизия през 1944г. Даваш ли си сметка какво значи това? Ами че те са катастрофално неподготвени за контитнентална война от такъвмащаб. Е, да провеждат няколко бляскави операции, като завладяването на Сингапур например. Но техните сухопътни армии винаги едйстват с/у малоброен зле обучен и екипиран противник. На това се дължат победите им по суша и Имперския генерален щаб си дава пълна сметка за това. Техните танкове будят смесени чувства, те са едновременно смешни и жалки. Отстъпват на европейските образци и със сигурност не биха се справили с/у руските. А и те нямат никакъв опит в маневрената война. Да не говорим, че със съпротивата в Китай си имат достатъчно главоболия. Те са ориентирани към морска стратегия. Чрез овладяване на веригата от острови около Азия да си осигурят надмощие на континента. Ако искаш по-подробно да разбереш Японската позиция, ти препоръчвам да прочетеш: "Махан срещу Макиндър - две тълкувания на англииската военноморска мощ", част от книгата "Стратегия и дипломация 1879-1945г." на Пол Кенеди. И все пак, нека погледнем към картата. Япония нанесе своя удар, едва ли не, в центъра на контиента. Това я изправи пред дилема. На къде да завие, на юг или на север? Южната алтернатива изглежда много по-логична. На юг има много повече богатства, отколкото в Сибир. Индия, Бирма, ..., Сингапур, Индонезийския НЕФТ!!!! А в евентуална войа с СССР, на какво може да разчита в най-добрия случай? На Сибир. А какво рискува така? Рискува Манджурия, Корея, Северен Китай. Просто не си струва. А и нека си припомним Номонамския инцидент през 1939г., пердаха дето го отнесоха тогава със сигурност си е казал думата. Те просто не могат да си позволят да ударят в двете направлвния, и поради многото проблеми и несигурност, които гарантира война с/у СССР, Япония взима очевидното решение. През 1941г. подписва пакта за неутралитет и си подсигурява тил-а, поне на този етап.
Освен това, нашите д-ия и гарантират итла идеално. Няма нужда да се тревожат за руснаците докато ние и те сме се хванали за гърлата. А за британските интереси в индия и региона. Просто японските сухопътни сили се паникьосват. От край време идеята им е завземане на
Манджурия и Китай, а едно разпиляване на силите към Тихия океан, според тях, би компрометирало тази идея. Една постъпка с катастрофални последици. Какво би станало ако те бяха стоварили 5 дивизии на Пърл Харбър? Катастрофа за янките, ето какво. Загубата на тази база би изтеглила тяхната отбраба с 3'000 мили към американския континент, а самолетоносачите им? Те къде ще се дянат? Това едно. Ами Цейлон? Японските сухопътни сили се стъписват от зашеметяващите оспехи при Сингапур и Рабул. Те са до толкова шашнати от завладените от тах чуждоземни територии, че започват да се боят да не би по-нататъшното настъпление да ги лиши от континентална война. Та за Цейлон, ами военноморските сили се опитват да внушат завладяването на този стратегически пункт, защото това би имало колкосално значение в този момент. След шока от Сингапур, на британците сигурно им причернява при мисълта, че японски самолетоносачи атакуват Цейлон и Южна Индия като по този начин тестват и без това слабата им възушна и морска отбрана. Та една базирана в Цейлон армада самолетоносачи би блокирала Индия и би прекъснала плавателния път Персииския залив и Египед. (Досещате ли се какво би означавало това ако в комбинация Испания ни бе допуснала до Гибралтар? :twisted: )

[FeldMarshal Kalchev]

Добре. Аз си казах, че от японската стратегия нищо не разбирам, но да кажем, че Мацуока не минава през СССР когато си тръгва от Райха и по този начин не сключва неутралитет с Русия. И преди Япония да започне всякакви офанзивни действия, Германия да нападне съветския съюз. По този начин, когато след няколко месеца Хитлер стига до Москва, Сталин отдавна е щял да мобилизира дивизиите от източния си фронт (разбира се не всички, но повечето, понеже е знаел, че японците са нямали достатъчно голяма войска за да ги ударят тежко в изненада). Така хем на немците им е по-леко в началото, хем на техния далечен съюзник им е гарантирано, че няма да бъдат нападнати от СССР, защото те в момента си имат страшно много проблеми.

Демек японците да не бяха сключвали неутралност с русия, а да бяха изчакали началото на "BARBAROSSA", за да могат да започнат офанзива. Това ми беше мисълта. :tup:

[gollum]

Така... Значи ще отговарям по ред:

1. Щом не си наясно с причините за едно или друго решение - може би не следва да го тълкуваш. Защото неизбежно ще допуснеш грешка или неточност (или ще бъдеш едностранчив, което не е много по-различно).

2. Когато говориш за Япония имай предвид, че това не е страна от типа на Италия или Германия по това време. Последните две са диктатури, в които решенията напълно зависят от един единствен лидер (вярно е, че той разчита на някаква административна система за да получи картина на нещата - т.е. той зависи от качеството на информационния канал, но това е съствесем отделна тема). Докато Япония докрая на войната остава малко или много "нормална" в политическо отношение държава (в смисъл, че има действени нормални почти демократични управленски механизми).

3. Когато разглеждаме външната й политика, трябва да се имат предвид двете основни сили в политическия живот на Япония - Сухопътната армия и Имперския флот. Те освен че са военни организации, на практика са и основните политически агенти в страната. Всяка от тях има собствено виждане за геополитическата позиция и перспективите пред Япония. На практика в икономическо и ресурсно отношение тя е по-слаба от Италия (а не забравяйте че за малко не победи в бърза война САЩ, най-мощната икономически държава). Основния й проблем (освен слабата промишленост и изцяло зависимата от внос икономика) е ресуресен - те нямат почти накакви собствени залежи от каквито и да е природни изкопаеми.
Според армията този проблем може да бъде разрешен за сметка на разширяване към континента - Китай (по-специално Манджурия) и Корея. По-нататък евентуално има някаква идея за получаване на достъп до ресурсите на Сибир (но тя определено е нереалистична). Основният противник на пътя на тези операции според тях е Русия (по-късно СССР -това си е традиционния противник, още от началото на модерното развитие на Япония). Така че японската армия се готви през цялото време за война срещу СССР (и съответно - РККА). Наистина тази война често се мисли като отбранителна (но има достатъчно привърженици и на агресивния вариант). Те са основните, които подкрепят присъединяването на Япония към Тристранния пакт и съответно воденето на война срещу СССР.
От своя страна, представителите на флота са нясно с нереалистичността на картината според която се подготвя армията. Техните идеи са горе-долу следните - съюзът с Германия е безсмислен - поради това те са твърди противници на включването в Оста (а не бива да забравяме, че най-скорошния им морски противник е била Германия - през ПСВ те се разширяват за сметка на нейните колониални владения); основния път за развитие на Япония трябва да бъде търсен към ресурсите на Океания - т.е., към оперативните линии в Тихия и Индиския океан. Тук трябва да се има предвид, че флотските офицери (поне част от тях) са много по-близко като идеи до Великобритания или, в някои случаи, САЩ, отколкото до немското виждане на нещата.
В този смисъл, основните стратегически перспективи на Япония, според флота са следните - съюз (или неутралитет) с Великобритания, евентуално - война със САЩ (в най-добрия случай - сравнително мирно разширяване и задълбочаване на влиянието в континентална Азия). Затова включването в Тристранния пакт за тях е глупост - обвързва ги с Германия (която с нищо не може да им помогне срещу САЩ) и съответно ги поставя в конфронтация с Великобритания - естествения съюзник срещу САЩ. Съответно със СССР на тях им е най-изгодно да поддържат сравнителвно мирни отношения. Между другото - и на Великобритания при предвоенното състояние на нещата и е най-изгодно да бъде в съюз с Япония (насочен индиректно срещу разрастването на морското могъществно на САЩ).
Смешното в случая е, че армията очевидно не преценява правилно нещата - основният им противник на практика се оказва САЩ, а не СССР - нещо което те докрая не разбират напълно.

4. За конкретната ситуация - не бива да забравяте, че когато Япония сключва договора си за ненападение със СССР нещата стоят така - Хитлер е сключил договора си със СССР за ненападение (и празпределение на благинките), а точно срещу този договор е възразявала японската армия. Това отслабва политическите и позиции (потенциалния съюзник сключва договор за ненападение с потенциалния противник). Единствения път пред японските дипломати е да се опитат да подобрят собствената си позиция пред СССР. И резултатът е договреността, която толкова те възмущава (но основната причина за нея е по-скоро грешка на Хитлер). Да не говорим, че този договор наистина е много изгоден за Япония, защото и развързва ръцете срещу основния й истински противник - САЩ.

5. Това е общо възражение - много е смешно като, говорейки за съюзниците на Райха, употребявате квалификации като "предател" и "предателство". Няма как, който и да е от тях да бъде определен така, защото те не са полагали "клетва за вярност" към Хитлер. Освен това основната им грижа е успехът на собствената им държава - а така те са си го осигурили. Особено в случая с Франко - той показва, че е един от най-далновидните политически лидери сред съюзниците на Германия. Да не говорим, че в междусъюзнически отношения квалификацията "предателство" може да се употребява само при измяна спрямо някаква договореност. А именно Райха е държавата, която извършва най-много и сериозни прегрешения от тоя род. Достатъчно е да посоча нарушението на договар и със СССР.

6. И последно, но не по значение - Фашо, японската армия постига изключителни резултати, в много трудни условия и срещу труден противник (постижението на флота е още по-голямо). Ще гледам в скоро време да пусна теми за някои от сухопътните им сражения, та да се прояснят нещата. Така че, недейте да съдите за нещата само от немска гледна точка - в много случаи няма да сте прави.

[Sir Gray]

Машалах, добре казано Кампанията на японците в Бурма заслужава внимание, особено имайки предвид изключително трудния терен на операциите.

[Fasho]

Големия за пореден път впечетлява с познанията си. Моите най-дълбоки уважения! :tup:
Но аз (усещам че са набутвам ама айде... карай :tup: ) имам някои възражения.
Третата ти човка е 6 . Моята информация сочи съшото, което посочваш и ти. Но това за войната с/у СССР.... Тука се разминаваме.
Бтв., Herr Fieldmarschal, когато Япония сключва договора с СССР, нашата кампания е още далече, а те са решили накъде да се насочат. Разминаваме се във времето.
Големи, той Франко може и да е изкярил на чужд гръб, но това прави ли го "немръсник"? :o

[FeldMarshal Kalchev]

Ех. Точно толкова голямо разминаване няма. Просто с два месеца закъсняваме и така можехме да изпреварим японския външен министър до такава степен, че СССР да ги помоли за неутралитет за да може да освободи няколко дивизии от източния фронт за защитата когато немските войски вече са налвизали. :tup: