Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Германската морска стратегия

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Германската морска стратегия

    Мисля че това е за тук.

    Доколко е адекватно решението да се набляга почти 100% на подводници? От една страна, Германия просто няма ресурси нито пък има за кога да строи големи надводни кораби. От друга, флотата и съвсем не е толкова лоша - все пак тя може да си я концентрира в един ударен флот който да върши големи злини по британските комуникации. А самия британски флот трябва да защитава разпръснати по цял свят колонии и така шансовете на немците до голяма степен биха се изравнили, ако бяха концентрирали корабите си.

    А те се опитват да съберат Бисмарк заедно с няколко тежки и леки крайцера и двата линейни кораба Scharnhorst и Gneisenau, именно тогава е потопен Бисмарк.

    Въобще немската морска доктрина е страшно хаотична...
    albireo написа
    ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

    #2
    Германската морска стратегия

    Znachi i az smqtam che strategiqta na nemcite samo s podvodnici ne e chak tolkova losha. Vse pak da ne zabravqme nemskite podvodnici kako sa pravili amerikancite atlanticheskiq okean. Dokato ne e bil razbit koda enigma te sa kontrolirali celiq atlanticheski okean.
    http://www.imotisofia.bg/

    Comment


      #3
      Докато в Европа всяка индустриялна и уважаваща флотата си държава се надпреварвала да създаде все по-големи и по-тежки кораби, в САЩ са мислели как ефективно да потапят такива, без да бъдат почти разрушени или дори потопени техните кораби. В последствие е измислен самолетоносача , който въплъщавал нещо уникално - мобилна морска военно-въздушна база. На края обаче нейната цел се променя и за да я осъществявя без да бъде потопен през това време, на самолетоносача са му били нужни защитни кораби. Следващото оръжие против тежките кораби и самолетоносачите е измислено от японците - камикадзето.

      Според мен Кriegsmarine-то е вложило повече средства в подводници отколкото в корабостроене. Макар силата на тяхната флота да се е въртяла само около 2 или 3 кораба, тя не се е справила лошо в бой. В сражения срещу веономорска сила като Англия немската флота си е зивоювала значително победи и е доказала нивото на корабостроенето, когато Bismarck е потпоен от собствения си екипаж, защото е бил прекалено силно повреден , след като е потопил Hood , кораб на Royal Navy в Атлантическия океан.
      :tup:
      20ти декември преди излитане, Спаич към техника си :
      "Иване, сега кръв ще се лее!"

      Comment


        #4
        Мм, и тука има да наваксвате:

        1. Първия самолетоносач е построен (или по-точно конвертиран от обикновен крайцер) от англичани. Американците по-късно започват да правят такива, като в началото на ВСВ практически най-мощен авионосен флот има не друг а Япония. Все още самолетоносача като оръжие не е съвсем изпитан (т.е. не са напълно разработени тактическите и стратегическите /един авионосен флот си е стратегическо оръжие/ прийоми за приложението му). Едва след Пърл Харбър американците започват да строят масово самолетоносачи (остават почти без линейни кораби) и построяват над 100 за цялата война (е, все пак голям брой са ескортни).

        2. Немския флот има съвсем малък брой големи надводни кораби в сравнение с британския флот, но все пак не е без нищо (а по-горе обясних) - има два линейни кораба клас "Тирпиц" ("Бисмарк" и "Тирпиц"), два клас "Гнайзенау" ("Шарнхорст" и "Гнайзенау"), три "джобни линкора" клас "Дойчланд" ("Дойчланд", "Адмирал Шеер" и "Адмирал Граф Шпее"), както и известен брой тежки и леки крайцери. Т.е. не са чак без флот. Всички тия кораби обаче никога не са събрани на едно място, а най-често на малки групи действат срещу конвоите пътуващи към Великобритания. В общи линии половината от ВСВ всеки от тях прекарва в ремонт...

        А са малко просто защото след Голямата Война на Германия не и оставят никакъв флот, така че през 33г трябва да почват почти от нулата, а голям океански боен флот не се прави за 5 години, като се има предвид и факта че Германия е доста ограничена откъм ресурси. А и се поставя ударение на подводниците (един вид "традиционно оръжие" ) Германия започва да произвежда подводници буквално на конвейер, макар че времето за завършване на една все пак е над една година (мисля че даже повече ама не помня вече). Особено след потопяването на "Бисмарк" и без това не твърде голямата слава на големите немски надводни кораби потъмнява, Хитлер се вбесява дотолкова че заплашва да нареже всички големи кораби и да даде стоманата за строителството на подвници; а когато Дьониц заявява че ще спечели войната само с подводници (той е шефа им един вид) бива назначен за главнокомандващ на немския флот.

        Обаче се оказва че така не става. Зенита на немския подводен флот е някъде до края на 1942. Влизането на САЩ в играта означава огромен брой нови кораби, също произвеждани на конвейер, та от една страна немските подводници не насмогват да ги потапят, а от друга - противоподводниковите флоти и особено авиация на съюзниците се увеличават значително, а и получават много нови технологии - усъвършенствани сонари, самолетни радари които засичат подводниците докато презареждат батериите си в надводно положение, нови типове противоподводникови бомби и тн. Немските подводници също се усъвършенстват, но просто потенциала им не е достатъчен...


        Толкоз за сега. Ще ми се Одзава да се включи (нашия флотски експерт) обаче тия дни нещо отсъства...всъщност, сайта "Вимпел" (достъпен от началната страница) е негов и там може да прочетете доста за корабите от ВСВ макар че има още много да се добавя
        albireo написа
        ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

        Comment


          #5
          Да, но не бих казал, че американците се съсредоточават върху самолетоносачите чак след Пърл-Харбър - още преди това те вече имат заложени 11 ударни самолетоносача (повече, от колкото императорския фрот би могъл да събере или има на въоръжение, по това време). Друг е въпросът, че за да стане един самолетоносач ефективно оръжие, трябва много време, ресурси и усилия, за да се подготви авиогрупата му. Без нея той е една тенекия.

          Според мен, интересният момент в германската морска стратегия е в това, че не се насочва към единствената си смислена (и достъпна) цел - десйтвия в Средиземно море. Ключовото място за Великобритания е Суецкия канал, а именно срещу него би могъл да действа немския флот, при това би обединил силите си с италианския флот (чиито кораби са доста ефективни, за времето си, поне технически). Това е и основната цел, която си поставя Редер, но Хитлер мисли другояче (а именно в континентални понятия) и така и не позволява подобно стратегическо пренасочване.

          Comment


            #6
            Всъщност не са могли да се разгърнат подобаващо в Средиземно море, иначе има опити.Гибралтар и Малта, колонии на Великобритания по това време, държат в шах входа към басейна.Водите на средиземноморието са много по-прозрачни от Атлантика и подводниците се забелязват от въздуха по-лесно/на Малта има военновъздушна база/ .Все пак има известен брой "вълчи глутници", които държат в напрежение корабоплаването на съюзниците по този маршрут.След падането на Италия обаче няма къде да презареждат.
            knowledge is power

            Comment


              #7
              Аз смятам че като изключим подводниците немците и идея са си нямали какви да ги вършат в морето/ЗА ДОБЪР ФЛОТ ТРЯБВАТ ВРЕМЕ ПАРИ И ТРАДИЦИЯ<НЕЩО КОЕНО ГЕРМАНИЯ НЕ Е ИМАЛА?
              Състраданието е слабост...

              Comment


                #8
                Съгласен съм с Импириал, че именно англичаните са основоположници на самолетоносачите. За първи истински самолетоносач се счита "Хермес", който може да носи 15 самолета. Англичаните го залагат през 1919г. и го спускат на вода през 1923г. Но през 1922г. японците спускат на вода техния "Хосйо" (9'600т. водоизместване, 163м. дължина) с 25 самолета. Разказват, че след една от поредните модернизация на британския самолетоносач "Фюриес", на борда се качила жената на един от командните офицери. При вида на странния кораб тя възкликнала: " Господи, какъв ужас! Мъжът ми е командир на плаващ гараж!", доста опасен "гараж" бих допълнил За радост на Hauptstandfuhrer Uhanov ще кажа , че и в това отношение те са дали нещо на света. Техните "хидросамолетоносачи" успяват да повоюват малко и през март 1915г. "Николай I" (с 23 самолета) и "хидрокрайцера" "Алмаз" взимат участие в сраженията при Босфора. Наистина САЩ строят много самолетоносачи през Войната. Те я започват със 7 и я "финишират" с 125 броя. И все пак, към есента на 1941г. в Тихия океан САЩ имат 5 авионосеца с/у 10 на японците. Към същия момент САЩ строят 3 а японците 7.

                Ние наистина не започваме "боси" от към кораби. Без да забвяме, че нашите линкори клас "Тирпиц" са били първите бойни кораби надминали 50'000 тонната граница, трябва да отбележим че британските клас "Кинг Джордж V" достигат дебелина на бронята 406мм. в сравненние с 330мм. на нашите. А и нашите линкори клас "Шарнхорст" (37'500т., 9x280мм., 12x150мм., 14x105мм., 16x37мм. и 8x20мм. , скорост 30 възла) значително отстъпват по въоражение на противника. Това ясно проличава при загубата на "Шарнхорст". Що се отнася до тежкия крайцер "Дойчланд", по-късно прекръстен на "Лютцов", аз лично не знам да е вземал участие в битка.

                Всъщност провала на Германската средиземноморска стратегия се дължи на чудовищната безпомощност на ЖАБАРСКИЯ флот. При обяваването на Войната Жабария има 6 линкора. От които в строя са само "Конти ди Кавур" и "Джулио Чезаре". Старите "Дуилио" и "Андреа Дориа" влизат в строя след модернизация, а новите "Литорио" (47'500т. , 9x381мм), "Виторио Венето", "Рома" и "Империо" са в етап на строителство. Те имат и 7 тежки и 12 леки крайцера, около 50 есминеца, както и около 108 подводници. И при цялата тази мощ те имат едничката задача да завладеят Средиземно море. Но те се провалят гръмко, по Жабарски. Тези нещастници се оставят англичаните да им сритат задниците при Таранто и после избягват в Неапол. Те ни издънват, както го правят и в Северна африка.
                "Войната е продължение на политиката с други средства" Генерал Карл фон Клаузевиц

                Comment


                  #9
                  Едно време Уханов пишеше в сегашно време като свидетел на събитията :lol:
                  Сега Фашо сигурно иска да ни покаже принадлежност към Третия Райх, но би ли пояснил потомък на германски офицер ли си, какво?
                  И последно, фашисти е имало в Италия/хехе, Жабария, хехе/, поне се пиши Nazo или нещо такова :twisted:
                  Иначе за жабарите донякъде си прав, ама аз не вярвам и някой да е разчитал чак толкова на тях :tup:
                  knowledge is power

                  Comment


                    #10
                    Възниква едно въпросче.FeldMarshal Kalchev пише:

                    когато Bismarck е потпоен от собствения си екипаж, защото е бил прекалено силно повреден

                    Аз до сега знаех ,че "Бисмарк" ,на 26,05,1941 ,след три дневно преследване е потопен от артилерииския огън на 406мм оръдия на лин.кораб"Родни"и торпедния залп на "Дорсетшир"При това от екипажа му са се спасили само 115 човека /от 2092/.
                    Какъв източник има информацията че е потопен от екипажа?

                    Иначе за стратегията нещата са ясни.Германия никога не е имала възможностите да изгради т.н." флот на открития океан",а следователно да съперничи на военноморската мощ на флота на Великобритания и Сащ.
                    При тези условия възприема според мен правилната стратегия
                    Да поддържа принципа на т.н. "флот готов за действие "за крупните надводни кораби,с което притегля в постоянна готовност значителни сили на съюзния флот/Справка керванът PQ17 и дебненето на Тирпиц в Норвегия/.Както и да действа активно на комуникациите по единствено възможния начин чрез подводници и рейдъри.Между другото много добре действа и срещу съветския балтииски флот по един прост и елементарен начин -чрез миниране и той през по-голямата част от войната не може да излезе от Финския залив.

                    Comment


                      #11
                      бисмарк

                      Съвсем наскоро подводна експедиция разгледа кораба и установи че няма повреди под водолинията, т.е. корабът не е потопен от вражески обстрел, следователно е потопен от екипажа. Има и оцелели свидетели които потвърждават (оцелели от екипажа, съвсем малко са били но има все още живи.)
                      albireo написа
                      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                      Comment


                        #12
                        Великия линеен кораб "Бисмарк" е бил потопен от екипажа му (1'600 човека) по заповед на командира му, - капитан първи ранг Линдеман. Това става като взривяват кингстоните на кораба. Линдеман се самоубива веднага след това, за да не попадне в плен. Едина наистина геройска постъпка, напълно в стила на старата школа. Той и екипажа, който служи доблестно под неговото командване са герои. Защото:
                        1. В операцията по ликвидирането на "Бисмарк" участват 8 линкора, 2 самолетоносача, 15 крайцера, 22 есминеца, 6 подводници и над 100 самолета от бреговата авиация.
                        2. През време на преследването, "Бисмарк" потапя гордостта на британския флот линейния крайцер "Худ" (най-големия линеен крайцер, който историята познава) и почти потапя най-новия британски линкор "Принц ъф Уелс", който позорно избягва от битката.
                        Поклон! Поклон, пред светлата памет на Линдеман и неговите момчета!

                        Подводничар, по отношение на конвоя PQ-17. Чувал ли си за епизода с преминаването на Ла-Манш от линкорите "Шарнхорст" и "Гнайзенау"? Ако не си, проучи (в тази връзка ще направя пост специално за тази операция идните дни). После събери 2 и 2 виж какво се получава. Аз лично наскоро се запознах с руската позиция по въпроса. Информация за събитията около PQ-17 почерпих от книгата "Генералният щаб през Войната" на армейски генерал С.М.Щременко. Това се връзва и с "Грешката", прпускането, пардон преминаването, на нашите "Гйобен" и "Бреслау" през британската блокада на Средиземно море и достигането им отсам Босфора през Първата война. Вярвам тук Уханов ще може да даде пикантни подробности, ако ли не аз ще разкажа и тази инетресна история през идните няколко дни.

                        По адрес на морската ни стратегия. Тя се дктува изцяло от обстановката, пореди което е била точна и актуала за времето си. За нещастие нашата шифровачна машина попада в ръцете на Съюзниците и всичко отива по дяволите. Ние много разчитаме на подводниците, а тяхната главна идея е да изненадат противника, за това кодовете са толкова решаващи. Докато големите надводни кораби групирани във флотилии търсят стъкновението с противника, цялата идея на подводницата е обратната. Веднага ще обясня какво имам пред вид. Някой запознат ли е подробно с инцидента около крайцера "Магдебург" от Първата война? Скоро ще пост-на и тази история, но тук ни интересува това, че след потапянето/залавянето му от руснаците, нашите военно-морски кодове попадат от тях в ръцете на британците. В резултат те все едно "ни четат мислите". Но какво ги грее тях това? При все всичко, нашия "Флот за открито море" под вещото командване на Адмирал Шеер, нанася поражение (макар и само по точки) на британския Гранд флиит под командването на адмирал Джелико. Но същия тъзи епизод с кодовете води до катастрофа на морската ни стратегия през Войната. Виждате ли връзката?
                        Що се отнася до действията с рейдери, това се оказва твърде рисковано. Знаем за съдбата на "Вицеадмирал Граф фон Шпее" потопен при Монтевидео (ако тази история би ви била интересна с удоволствие ще ви я разкажа).
                        "Войната е продължение на политиката с други средства" Генерал Карл фон Клаузевиц

                        Comment


                          #13
                          Фашо просто ме изпълва с тва как се отнася към всичко немско като към "наше" 8)

                          Сега просто искам Уханов пак да започне да пише дълги постове в минало време все едно е свидетел и ще взема да се разчувствам :twisted: :lol: :twisted:
                          albireo написа
                          ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

                          Comment


                            #14
                            Чудя се, дали тук е мястото да отворя един малък диспут относно представянето на подводницитена воюващите страни. За подводните им асове. Какво мислиш Имперецо?
                            "Войната е продължение на политиката с други средства" Генерал Карл фон Клаузевиц

                            Comment


                              #15
                              Знам, че питаш Империал, но - не му е тук мястото. Ако искаш да дискутираме върху различни модели подводници - мястото на тази дискусия ще е във раздел: "Въоръжение и военна техника". А ако ще говорим за начинът, по който са използвани, то мястото на дискусията ще е при оперативните и тактически въпроси.

                              Comment

                              Working...
                              X