Е, Манщайн, нали знаеш, че загубите давани в рапортите са завишени - средно поне с 30-40% спрямо реалните. Та може и в ния случай да не са били 50 Т-34, ами 30 и унищожените да не са били 22, ами да речем 10-15. Просто следва да се подпожда към източниците достатъчно критично.
-
Е добре - нали уж е имало много строга система за признаване на точки - трябвало да се дадат показания от еди колко си свидетели (то в тези два случая не е имало друг танк та това не важи) и все пак. Или строгостта е била само в Луфтвафе?
Ето още един пример:
On July 30th of 1944 near Les Loges in Normandy, three Jagdpanthers from schwere Panzer Jaeger Abteilung 654 ambushed a squadron of British 6th Guards Tank Brigade destroying some 10-11 Churchill tanks in a short period of two minutes. At the same time, other squadron of British 6th Guards Tank Brigade opened fire at three Jagdpanthers causing crews of two of them to abandon their vehicles (because of damaged tracks), while the third one retreated.Comment
-
Да, имало е строга дисциплина, но далеч не винаги може със сигурност да се установи "отбелязването на точка", дори и екипажът да има доброто желание за това.
Аз ти казвам какво излиза според статистическите сравнения на поризведени машини, обявени нанесени загуби и признати от ответната страна загуби. Средно загубите давани в рапортите са поне с 20-30% по-големи от реално понесените (проценътт варира според периода и конкретната страна, но винаги го има).Comment
Comment