Значи, неслучайно публикувах тук страниците от сп. „Сигналъ” от ноемврийската книжка от 1941 г. От този материал е видна важността на фигурата на ген.-полк. Гудериан за развитието на германските танкови войски, още към 1941 г., въпреки пропагандния характер на списанието. Хайнц Гудериан е наречен „бащата на германските бронирани части”, „стоманеният Цитен”, „легендарен герой”. И забележете, понеже имам всички броеве на сп. „Сигналъ” (на различни езици) никъде не се превъзнася да речем ген. Хьопнер, Хот или Клайст като герои, бащи и прочее на германските танкови войски. Значи, още тогава - към 1941 г. ген.-полк. Гудериан е възприеман като нещо специално, дори още преди да стане Генерален инспектор на танковите войски или Нач. на ген щаб.
Пиша това понеже битува теорията , че значимостта на Гудериан идва след публикуване на мемоарите му, през 50-те години. Не е така- още през 41-те той е вече това, което знаем днес.
Пиша това понеже битува теорията , че значимостта на Гудериан идва след публикуване на мемоарите му, през 50-те години. Не е така- още през 41-те той е вече това, което знаем днес.
), върху които се изграждат с времето въпросните образи (на Гудериан, Манщайн, Ромел и ред други). С времето (и говорим за няколко десетилетия - тенденцията започва да се променя сравнително скоро) - и въвеждането на все повече нови документи, - тезите и образите започват да се разклащат, така да се каже, под напора на фактите. Няма никаква тенденция някой от споменатите пълководци да бъде изкаран "некадърник" или нещо подобно. По-скоро започват да заемат реалните си места (като в някой случай става въпрос за известно "смаляване", съгласен съм, но не с такива пропорции, за каквито споменаваш).
Comment