Съобщение

Collapse
No announcement yet.

7 Декември 1941

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Dinain написа
    .... Така или иначе конспиративните истории, че един вид американците знаели за атаката, ама си траели, за да влязат във войната като праведници, са вятър работа (напомнят ми за теориите че сами си взривили кулите на 11.9.01). ......
    вътър работа ,
    НО си е самата истина

    Comment


      #17
      Без никакво съмнение
      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
      "But I know none, and therefore am no beast."

      (Richard III - William Shakespeare)

      Comment


        #18
        Общо взето нещата са малко по-сложни, но Динайн е написал същината. По-сложни са, защото това противопоставяне започва доста по-отдавна и ембаргото от страна на САЩ е поредната стъпка в политическата игра. В това, че САЩ са знаели, че Япония ще започне война няма особено съмнение - със сигурност са го узнали малко преди самото нападение, защото са разшифровали телеграмата до японския посланник в САЩ, от която са си напарвили съответинят извод. А доколкото са имали досаттъчно отоншение, а и познания за японците и начина им на мислене, както и политическата ситуация в Япония, то са могли с висока степен на вероятност да предположат, че Япония няма да остъпи без война.
        Това, което изглежда странно от днешна гледна точка е защо са оставили командането на основната си военноморска база в тихия океан без съответното предупреждение. Но това изглежда странно само от днешна гледна точка, защото днес знаем за японското нападение и за успеха му. Тогава, обаче то изглежда напълно невероятно и наистина през цялото време операцията се движи на ръба. Т.е. правителството на САЩ и военното ръководство е имало всички основания да предполага, че след като не направи никакви остъпки Япония ще започен война (при това внезапно, защото такъв е маниерът им, особено срещу много по-силен противник). Но не са имали никакви основания да предполагат, че японското морско командване ще се реши на подобно "безумие" да нападне базата в Пърл-Харбър. Много по-разумно е изглеждало тогава, че японците ще нанесат удари по близкоразположените цели и ще се постараят да си осигурят съответинте ресурси (което те и правят в хода на една бърза кампания), което ще означава, че основните им удари ще са насочени срещу британски и нидерландски цели. Което е изключително изгодно за САЩ.
        За самите японци нещата са изглеждали както ги описа Динайн - или се отказват от империята и от индустриализацията на страната си или ес опитват да се преборят за своята империя, котео ще означава да се справят с империите на САЩ и Великобритания (а със САЩ те си имат имепрски търкания почти от началото на миналия век и то основон за Китай). Всъщност точно в онзи момент се водят интензивни преговори в САЩ, като японските представители се опитват да накарат САЩ да смегчат ембаргото и започването на войната е изцяло обвързано с изхода от преговорите, в моменат, в който японските представители докладват, че очевидно САЩ няма да променят по никакъв начин позицията си и ще продължат твърдо да ги притискат, започването на война вече е решено.
        Впрочем, много японци са съзнавали какво означава това, особено вярно е това по отноешние на главнокомандващия обединения флот - Ямамото, който е бил против започване на война и е предвиждал, че ако войната не приключи максимум до година след започването си, Япония ще бъде победена напълно.
        Що се отнася до самата война, вероятно стратегическата идея на японското командавне е била да нанесе много чувствителен удар на САЩ и по възможност да овладее основните им опорни точки в Тихия океан, след което да се проведат мирни преговори, в които вероятно част от завладяното да се използва като разменна монета. Това, което не преценяват е ефекта от атаката срещу Пърл-Харбър (която е трябвало да се случи малко след официалното започване на войната, но по стечение на обсотятелствата това не става) и старетгическата игра на Рузвелт, коят изисква издигането на искането за безусловна капитулация, което проваля всякакви шансове за уреждане на конфликта чрез преговори. Впрочем, така или иначе старетгията на Япония се проваля след изтичането на първите 6-8 месеца на войната и оттам-насетне те използват едан доктрина за старетгическа далечна отбрана, която е осъдена на провал.
        Та мисълта ми бе, че сопред мен е имало поне няколко души във висшето ръководство на САЩ, които са били наясно какво ще последва от провалан а преговорите, въпросът е, че въобще не са предполагали удар срещу Пърл-Харбър.

        ПП Между другото, има една монго хубава кинга по тая тема - "Тихоокеанская премиера" на Переслегин, има някои алтернативни или предположителни моменти, но мисля че е добра като общо разглеждане, а и е интересна за четене.

        Comment


          #19
          Четох преди време статия в едно руско военно списание, че американците са знаели за нападението над Пърл Харбър, а секретните телеграми от разузнавателния отдел към ВМС на САЩ са били в личната каса на Рузвелт. Целта е била японците да бъдат допуснати да ударят американските войски, за да има официален повод, американското демократично общество да бъде настроено за война. Какво по-подходящо място от Пърл Харбър и Хавайските о-ви.Така не се засяга пряко континента и американските пристанища на Западното крайбрежие. Автора на статията набляга на това, че през този период, около 70 % от американците са били за твърд неутралитет на САЩ и ненамеса във бушуващата вече война. Ръководството на САЩ помни и знае какво означава да се намесиш в края на една опустошителна война, когато ресурсите на опонентите ти са на изчерпани. Има само един проблем. Как да влезеш във водещата се вече две години война без повод? Под влизане на война имам предвид не помоща по ленд-лиза, а да изпратиш твои войници, с твои униформи, с твое оръжие, с твои муниции и продоволствие. Да впрегнеш целия народ да работи за войната. И не е ли хитро да изкараш значителна част от флота си до противника и да го примамиш с него. Той вижда възможността да нанесе удар и се възползва от нея. Атакува и унищожава голяма част от силите ти. Вярно умират над 2000 души и са унищожени няколко големи линкора. Но! Не е засегнат нито един самолетоносач! Защо! И най-важното, повода за влизане във войната е повече от ефектен. В статията се споменава, че на 08.12.1941г. всички ежедневници в САЩ излизат с едно и също заглавие: "Америка е атакувана, да се браним". и нещо друго споделя автора. Той анализира заповедта на Рузвелт голяма част от силите на Тихоокеанския флот да бъдат дислоцирани в Пърл Харбър. Командващия Тихоокенаския флот адмирал Ричардсън изпада в ужас, когато научава за заповедта на Рузвелт. Тясната база, с твърде примитивна инфраструктура не може да осигури даже профилактичен ремонт на корабите, излезли от зоната на бойните действия. Освен това нито, флотът, нито армията разполагат с достатъчно сили, за да осигурят отбраната на островите в случай на непредвидени обстоятелства. Ричардсън се обажда на командващия ВМС на САЩ адмирал Старк във Вашингтон, за да разбере кой глупак е издал тази идиотска заповед. Старк хладно отговаря, че това е заповед лично на Рузвелт и затваря. Ричардсън пристига във Вашингтон и веднага успява да се добере до президента. Ричрдсън е посрещнат от президента в библиотеката на Белия дом. Рузвелт казва: "Японците, непрекъснато трябва да усещат отблизо диханието на нашия флот. Той трябва да им бъде като пистолет, опрян в слепоочието. От базите на нашето Западно крайбрежие е много трудно да се постигне такъв ефект. Те са твърде далеч. Ако държим флота в Сан Франциско, Сан Диего или в Алмеда, японците просто могат да забравят за съществуването му и да направят маса глупости, които да ни вкарат в беля. А иначе те ще трябва непрекъснато да поглеждат към Хаваите и да се държат прилично. Ето защо издадох заповед флотът да се остави в Пърл Харбър до специално нареждане. Ричардсън признава, че доводите на президента не могат да го убедят. Корабите няма как да се ремонтират. Не може да се осигури нормална бойна подготовка. Няма къде да се настани личният състав. Офицерите и матросите са откъснати от своте семейства. След шест месеца подобно съществуване флотът просто загуби всякаква боеготовност. В същото това време в стационарните бази на Западното крайбрежие флотът ще е с ремонтирани кораби, отпочинали екипажи, с нормален цикъл на бойните учения и ще предтставлява за Токио много по-голяма опасност, отколкото в гьоловете на Пърл Харбър. С тези думи двамата се разделят. Предлагам да дискутираме извода до който е стигнал автора на статията.
          They march in full battle dress
          With faces grim and pale
          Tattered banners and bloody flags
          Rusty spears and blades...

          Comment


            #20
            Това само потвърждава мнението ми колко лош източник на каквото и да е са подобни статии и автори.
            SS-mann написа
            Четох преди време статия в едно руско военно списание, че американците са знаели за нападението над Пърл Харбър, а секретните телеграми от разузнавателния отдел към ВМС на САЩ са били в личната каса на Рузвелт. Целта е била японците да бъдат допуснати да ударят американските войски, за да има официален повод, американското демократично общество да бъде настроено за война. Какво по-подходящо място от Пърл Харбър и Хавайските о-ви.Така не се засяга пряко континента и американските пристанища на Западното крайбрежие.
            "Американците" няма как да са "знаели" за подобно нещо - поне досега няма никакви документи потвърждаващи подобно становище, а следователно то може да възникне най-много на основата на предположения и следва да се разглежда в тази сфера. Единственото, котео със сигурност "знаят" е, че упорито подтикват Японската миперия към война или капитулация без война. Това, котео със сигурност узнават няколко часа преди самото нападение е, че Япония е решена да започне война (узнават го от разшифроването на секретните телеграми до японското посолство в САЩ). В тези телеграми, обаче, не се споменава по разбираеми причини къде ще бъдат нанесени ударите (да напомня, че ударът по военно-морската база в Пърл-Харбър е само един от цялата серия удари).
            Ако се върнем на предположенията, то те могат да се разделят на две:

            1. има ли вероятност САЩ да предположат, че в първите дни на бъдещата война Обединения флот ще нанесе удар по базата в Пърл-Харбър?

            2. Доколко възможна е изглеждала подобна атака тогава?

            И на двата въпроса отговорът според мен следва да е отрицателен. Тогава самата идея за подобна атака изглежда напълно абсурдна, а самата атака - неосъществима. Това е мнението, котео господства в главите, включително и на военните (а още повече на политиците). Следователно дори и да се получат данни за подобна атака, то те най-вероятно ще бъдат изтълкувани като лажливи или като част от някаква заблуждаваща игра.
            Второ, целта на Япония, а и възможностите на Обединения флот предполагат да се нападнат много по-близки и важни цели, което и става.
            Трето, ако САЩ си търсят претекст за война, то за тази цел ще е напълно достатъчна атака на японски съд над какъвто и да е морски съд на САЩ, т.е. далеч по-успешни и по-малко рисковани за САЩ са провокативни дейстивя с пращане на отделни, слабовъоръжени кораби (каквито действия е имало) с идеята да действат провокативно. Впрочем, напълно достатъчно ще е каквото и да е нападение от страна на Япония, а преговорите натискът върху нея така или иначе я движи в тази посока. Но въобще не е логично да се предполага, а и да се желае, нападението да е над Пърл-Харбър.
            SS-mann написа
            Какво по-подходящо място от Пърл Харбър и Хавайските о-ви.
            Връщам се на това изречение, защото то е доста смешно. ЗАщо? Защото за Япония наистина няма как военно-морската база в Пърл-Харбър да не бъде определена като най-подходящо място за атака. Но това въобще не е така за САЩ - това е мястото, котео най-много следва да защитават. Което ни прехвърля към следващия цитат:
            SS-mann написа
            Той анализира заповедта на Рузвелт голяма част от силите на Тихоокеанския флот да бъдат дислоцирани в Пърл Харбър. Командващия Тихоокенаския флот адмирал Ричардсън изпада в ужас, когато научава за заповедта на Рузвелт. Тясната база, с твърде примитивна инфраструктура не може да осигури даже профилактичен ремонт на корабите, излезли от зоната на бойните действия.
            Явно авторът на въпросната руска статия или не разбира нищо или умишлено се прави, че не разбира. Военноморската баз в Пърл-Харбър е основната база на ТИхоокеанския флот и това не е никак случайно, защото това е най-добре оборудваната и най-голямата база, с която той разполага в Тихия океан. Другата възможност е флотът да се базира на западното крайбрежие на САЩ, но по очевидни (вярвам) причини това не само не е удобно, но би се изтъклувало и като отказ на САЩ от Тихоокеанкия регион, т.е. това, заради което влизат във войната.
            Второ, предположението, че линейните кораби нямат особено значение може да изхожда еинствено от знание със задна дата, т.е. от съвременна гледна точка. Но по обясними (от елементарната физика) причини няма как през 1941 г. да са разполагали с информацията за това какво ще се случи и защо. Тогава все още линейните кораби са разглеждани като основната сила на флота и никой не би си позволил да ги рискува с "лека ръка" (че и с "тежка" също).
            Та не случайно през цялото това време Тихоокеанският флот на САЩ (основните му сили) се базират именно в Пърл-Харбър, а не някъде другаде.
            Впрочем, на същото това място са основните стратегически запаси от гориво на същия този флот, без които той би би останал неподвижен за дълъг период от време и истински късмет за САЩ е, че Нагумо не се решава на втора атака, чиято цел биха станали те.
            Да напомня - тогава кажи-речи никой, още по-малко политик (или пък Рузвелт) не смята, че самолетоносачите са "основната сила на флота". Въобще, самата идея че Обединеният флот може да застраши Хавайте още в първите дни на войната изглежда по разбираеми причини досат абсурдна - един поглед върху разстоянието, което ги дели от основните бази на Обединения флот е достатъчно за потвърждене на това.
            Впрочем, и преди това Тихоокеанския флот не се базира в Сан Диего или на Западното крайбрежие.
            Така че въпросният автор на статия в най-добрия случай пропуска да използва мозъка си.
            И да напомня нещо друго - базирайки се на същата тази уж непригодна база, Тихоокенаският флот на САЩ изнася войната срещу Япония и побеждава. Което ясно говори за важността му. Тихоокеанскя флот, ако се базира в Сан Диего и не използва Пърл-Харбър няма особен шанс да стори каквото и да е на Японската империя - пак призовавам, един поглед върху карта на Тихия океан е напълно достатъчен за да се осъзнае това.
            Така че статията, котяо сте чели е в най-добрия случай плод на пълна неграмотност на автора в тематиката. В по-лошия случай е плод на съзнателна манипулация, която разчита на неграмотността на читателите.

            Comment


              #21
              Като се замисля всъщност няма никакво значение дали американците са знаели предварително за предстоящото нападение. Важното е било Америка да влезе във войната, за което американското правителство е имало куп пречини. Дали Пърл Харбър или някой друг инцидент -все тая. Склонен съм да мисля, че едва ли теорията за заговорите може да бъде приложена в този случай.
              http://mamkamu.blog.bg/
              http://gledam.blogspot.bg/

              Comment


                #22
                Че конспиративните теории тук (както и навсякъде другаде) нямат своето място, съм напълно съгласен. Правителството на САЩ (ако го разгледаме като цялостен субект) е желаело САЩ да влязат във война, което е било съгласувано със стратегическите им интереси така както са ги разбирали, а трябва да се подчертае и въобще с развитието на САЩ като империя, коят линия на развитие се проследява достатъчно отчетливо още от края на Х²Х век. Защитавайки своите интереси и желания за стартегическа линия на развитие те притискат Японската империя и се стремят да я върнат до нивото на второстепенен играч, което не е самоцелно, а именно с оглед на интересите им в целия регион. Без каквато и да е провокация (а впрочем те провокация не са и правили) Япония в резултат на дипломатическата и икономическа война или сама е щяла да започне война или да се свие, т.е. целта на САЩ да се постигне без военни действия. Не са необходими никакви заговори и възраженията ми в темата са относно този пункт и са по същество две:

                1. безсмислие на предполагаемия заговор.
                Ако наистина имаше заговор от страна на Рузвелт, то напълно е безсмислено, а дори и повече от рисковано, той да се "изиграе" в този му вид. Причините за това са следните:

                - за да се настрои общественото мнение срещу Япония и обществото за "отмъстителна война", въобще не е небходимо САЩ да понесат сериозно поражение - напълно достатъчно е японска ескадра или кораб да нападне кораб на САЩ или тяхна база/населен пункт. В този смисъл подобна авантюра е безсмислена;

                - ако все пак предположим, че Рузвелт е искал да бъде нападната цели със символично значение (главната база на Тихоокеанския флот на САЩ), то не е нужно нападението да е унищожително - достатъчно би било японската ескадра да бъде прихваната, опитвайки се да осъществи подобно начинание и да се завърже сражение.
                В този смисъл, дори и да предположим заговор, то той би включвал оведомяване на командването на Тихоокеанския флот за опасността от страна на Япония ивъвеждането на бойна готовност, както и изкарването на съответните флотилии.

                2. напълно излишната опасност от подобен заговор.
                Пърл-Харбър, както посочих и в предходното си мнение, е основната база на тихоокеанския флот на САЩ и е ключова стратегическа позиция. Излагането й на опасност, още повече в комбинация с основната част от флота (пак напомням, за кажи-речи всички във флота и още повече в гражданската администрация силата на флота се измерва чрез линейните кораби на първо място, още повече, че те са и неговата гордост и престижа на държавата) би било свидетелство за крайна глупост от страна на Рузвелт или който друг участва в този заговор.
                Още повече, че въобще предположението за това, че японското командване би замислило подобен удар се е разглеждало тогава като напълно невероятно - разстоянието е твърде голямо, а и вероятността подобна ескадра да го премине без да бъде забелязана е почти никакво - поне според тогавашните преценки.

                Та според мен правителството на САЩ с висока степен на вероятност е могло още през ноември да прогнозира, че Япония ще започне война. Въпросително би могло да остава точно как ще бъде започната войната, но здравият разум е давал възможност да се предположи къде и как. Убеден съм, че не са имали причини да предполагат, че освен останалото японците ще нанесат удар и по Пърл-Харбър, а вероятно са смятали, че и ударът по Филипините ще последва чак след някакво време.

                ПП Отъствието на самолетоносачите от Пърл-Харбър много по-лесно се обяснява не с някакви заговори, а по съвсем обикновени причини, дао речем, "Лексингтън" осъществява рутинна операция по доставяне на самолети в базата на а. Мидуей.

                Comment


                  #23
                  Хайде тук да обсъдим шансовете Япония да реализира своето предвоенно планиране. Знаем, че в началото на 1942 г. САЩ са в положение на стратегическа отбрана, флота е с нисък дух, а съюзниците са изтласкани от Пасифика. В Европа Британия е притисната до стената, Франция е разбита, а СССР напряга сили срещу Германия.
                  Дали Ямамото е можел да даде шанс на Япония да получи и достоен мир и нефтените запаси на южния Пасифик?
                  Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                  Неизвестен руски адмирал

                  Comment


                    #24
                    Дали Ямамото е можел да даде шанс на Япония да получи и достоен мир и нефтените запаси на южния Пасифик?
                    Аз мисля че каквото е можел, е направил. Той самият е на мнение, че САЩ не могат да бъдат победени. За стратегическите планове на Япония (тоест липсата им) е известно. Не знам дали въобще е имало план за завладяването на Хаваите или Австралия, още по-малко сериозен такъв. Просто след овладяването на югоизточна Азия се е считало че някак си американците ще молят за мир.
                    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                    "But I know none, and therefore am no beast."

                    (Richard III - William Shakespeare)

                    Comment


                      #25
                      Япония е имала стратегически планове за водене на войната -вярно малко кабинетни, но такива е имало. Защо твърдиш, че Япония е започнала войната без детайлно разработена стратегия. Предполагало се, че след овладяването на Индонезия Империята ще изгради своя Защитен периметър, а САЩ поради липсата на възможност да го пробият и поради отслабения си флот (все пак се е планирало спечелването на Решаващото сражение) ще се съгласят на компромисен мир. Макар в психоплогически план да е куцала тази стратегия тя е имала някакви разчети.
                      Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                      Неизвестен руски адмирал

                      Comment


                        #26
                        Плановете на "Нихон Кайгун" - Императорския флот са по-скоро оперативни, а в стратегическата си фаза са по скоро спекулация. С овладяването, говоря на Изток на Алеутите, Гуам и Мидуей и част от британските Гилбъртови острови и създаване на силна въздушна база на Японските подмандатни острови, съчетана с очаквани успехи в Китай и през Бирма в Индия, плюс наистина леките забежки към Австралия, се разчита Америка да се откаже да победи. Такива позиции, говаря за в океана, при нарастващата мощ на американския флот са без перспектива за удържане. И Ямамото го е знаел, докладвайки, че както и да се бие през 1943 американците ще имат тройно превъзходство. През 1944 кризата за Сайпан предизвиква такъв шок в Императорската главна квартира, че флотът съветва за мир. Изобщо на бойното поле/море флота е можел да победи, но да премахне американците от океаните не е можел. А опасността от амираканския боен флот е перманентна и незабавна. Друг е въпросът, че са можели да изгонят от там напълно британците и холандците. На Запад картината е различна. Японския флот, особено след падането на Сингапур и Рангун е можел да господства в Индийския океан. Ако вземат Никобарите, слабо защититени, а защо не и източното крайбрежие на Цейлон и дори Малдивите, край с всяко противодействие. Лошото , от тяхна гледна точка, разбира се, че е прекалено далеч и уязвимо като комуникация с Метрополията.
                        Правилен план би било действие към Хаваите. Такъв има. Но взимането на главните острови при големината на американските гарнизони там мисля, без да съм сигурен, е невъзможно. Гарнизони, ПВО, екипажи и морска поддръжка, американците са имали поне 100 хил. души на Хавай. Японците нямат база наблизо. Уейк не е база. Май нищо не може да се направи, съжалявам Одзава
                        Last edited by von Danitz; 09-09-2006, 10:58. Причина: поправям си правописа

                        Comment


                          #27
                          Е, идеята на Ямамото е, че могат да водят успешно война около 12-18 месеца, след което трябва да се откажат от продължаване на военните дейстивя. Което означава, че се е разчитало на политически приключване на конфликта. Именно тази част от стартегията им куца, с това съм съгласен. Но донякъде е нормално като се има предвид колко много разминавания в мисленето има между Япония и САЩ.
                          Що се отнася до завладяване на Хаваите... зависи. 100 000 гарнизон наистина е много, но от друга страна британците имат по-голям в Сингапур, при това в крепост, а да не споменаваме колко бързо се предава и пред доколко по-малки сили. Наистина, там условията са по-различни, а и Хаваите са по-далеч. Но пък се е предполагало този номер да се пробва след победа в генерално сражение (това при Мидуей е трябвало в известен смисъл да стане такова). А тогава ми се струва, че е било по-възможно.
                          Впрочем, да не забравяме, че японското планиране няма как да отчита това, че САЩ четат кодовете им, а в крайна сметка това е основната причина, довела до провал в това, което е замислено като генерално сражение.
                          Аз мисля, че някакъв шанс има, но е много малък. Но от друга страна, ситуацията на Япония когато започва войната е доста безалтернативна.

                          ПП Между другото, някаква стратегия определено има - да се вземе максимум, да се образува защита, която ще е твърде скъпа за преодоляване и след това да се сключи мир, вероятно с отстъпки от числото на завладяното. Тя обаче не отчита това, че вероятно САЩ не биха отстъпили, а дори и да го направят, щее временно.

                          Comment


                            #28
                            Одзава написа
                            Защо твърдиш, че Япония е започнала войната без детайлно разработена стратегия.
                            Не съм казал такова нещо. Голъм и Даниц изразиха по-подробно мисълта ми, защото на мен ми се спеше вчера
                            Стратегията я има, но само до един момент - овладяването на югоизточна Азия, съдзаване на т.нар. "защитни пояси" и после се разчита на мир. Ей-така, просто няма начин да няма мир За това казах че сериозни планове за Хаваите и Австралия няма - японските генерали са разчитали че войната ще свърши преди да се наложи да се занимават с тях. А докато тези "бази" са в ръцете на САЩ и съюзниците и, атаките срещу "защитните пояси" ще продължават. Според мен войната не би се развила по-различно дори при едно "преиграване" на Пълр Харбър у Мидуей - при едното сражение късметът е изцяло на страната на японците, при другото - на страната на американците. Ако изравним тези фактори, резултатът ще е горе-долу същия - по-малко загуби за американския флот в Пърл Харбър и по-малко загуби за японския в Мидуей. Войната вероятно би се проточила повече, но резултатът щеше да е същият.

                            ПП Тази липса на планиране в дълбочина за пореден път ми прави впечатление. Човек би си помислил че с времето грешките на миналото се изучават, извличат се заключения и се усвояват уроци, но явно не е така. Историята с японския план от 1941-а се повтаря в съвсем "пресни" конфликти - Ирак 2003 и Ливан 2006. Навсякъде важи същия тип "планиране": Ще направим А и Б, пък после ще мислим за В" или "ще ги праснем тук и там и това би трябвало да стигне, mission accomplished"

                            ПП 2 В сравнение с гореспоменатия Ирак, дори Барбароса е по-завършен план, вкл. преселението на немците на изток, преименуване и престрояване на градовете, професионална преквалификация на славяните (роби) и т.н.
                            Last edited by Dinain; 09-09-2006, 12:47. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
                            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                            "But I know none, and therefore am no beast."

                            (Richard III - William Shakespeare)

                            Comment


                              #29
                              Плановете на флота, доколкото те са били съгласувани с Армията са предвиждали Флота да осигури безпрепятственото овладяване на Индонезия и да изгради и задържи отбранителния периметър. На първия етап атаката срещу Пърл ХАрбор е била просто диверсия - това са осъзнавали всички. МАкар и диверсия с Ударната сила на флота. За овладяване на Хаваите Командването на флота се замисля едва при планиране на втория етап от операциите, когато е трябвало да се разиграе Главното сражение. Просто планирането на войната Ямамото прави по класическата схема - Удар - Отразяване на контраудара (Главно сражение) - Настъпление и подписване на мира. Обаче както отбеляза Ам Гъл дипломацията проваля всички усили да се играе чесна и предсказуема игра. Обявяването на войната 1 час след атаката е силен коз в ръцете на Рузвелт. Самия президент добре е знаел, че война ще има. 12 часа преди атаката във Вашингтон разполагат с нотата за нейното обявяване. Никой обаче не вярвал, че може да се нанесе дар по отдалечения на почти 5000 мили Пърл Харбор. Затова и на Хаваите са взети мерки против саботажи и провокации, а не срещу широкомащабна атака. В САЩ такива командири като Ямамото, Ямагучи, Танака и Кондо просто е нямало. Там се ширили други "орли".
                              След началото на войната Нимиц елегантно разрушава предвоенното планиране на Ямамото като отказва да се сражава с Обединения флот и се заема с две главни неща - укрепването на своите бази и повдигане духа на флота. Разбира се рейдовете на самолетоносачите към Маршаловите о-ви и удара по Токио са весникарски и пропагандни. Дори присъствието на "Йорктаун" и "Ентърпрайз" в Коралово море през януари-март 1942 г. у "провалените" японски десанти в Папуа са били доста насилени като представен резултат. Американския флот е изпитвал панически ужас (поне на командните мостици) от японския флот.
                              Битката в Коралово море, някои я наричат стратегическа загуба за Япония, според мен е стратегически пат. Япония нищо съществено не губи - 1 повреден и 1 наказан самолетоносачи и една авиогрупа. Шока за американските военни е бил обаче огромен. Унищожена е "Лейди Лекс" - символ на флота, "Йорктаун" е повреден и е бил нужен трудов подвиг за да участва в сражението при Мидуей.
                              По въпроса за Мидуей, според мен случаят е хвърлил заровете срещу Япония. Ямамото влиза в сражението подготвен, с качествено палниране, екипажи с висок дух, повечето му командири са опитни и няма какво да се желае. Никой обаче не може да предвиди успехите на американските криптографи. Да не говорим, че самия Ямамото 2 седмици преди сражението сменя шифрите на флота - за американците е било дребна спънка.
                              Самото сражения Ямамото го замисля като Генералното сражение защото Нимиц упорито крие флота зад патрулите на бреговата авиация. Като добър организатор Нимиц е знаел, че времето работи за него. Колосалната серия самолетоносачи се очаквала към 1943-194 г., но Нимиц за никъде не бързал. Обратно Ямамото е трябвало да сведе до минимум заплахата от Тихоокеанския флот. Това можело да стане по два начина - неговото директно унищожение или изтласкването му в Атлантика. Според мен предложения вариант за сражението при Мидуей е бил гениален. Първо той е неочевидна алтернатива на "Рейнбоу 2", който предвижда сражение в Южния Пасифик (Нимиц показва, че дори японски десант в Австралия няма да го накара да се сражава там с главните сили на флота), както е алтернатива и на Северния вариант - Сраженията за Аляска са безперспективни. Загубата й от САЩ само задълбочава Японските проблеми. Докато завладяването на Мидуей и "пригризването" отбраната на Хаваите отдава не само контрола на Централния Тихи океан в ръцете на Япония. Без Хавите САЩ стават континентална държава, Панамския канал е под заплаха, а базирането на флота в Сан Диего и Сиатъл е уязвимо, най-малкото защото го обрича на пасивност. Освен това много се съмнявам, че американския Конгрес е щял да има търпение да се сформират боеготови групи за новопостроените самолетоносачи дори не говоря за сформиране на еднородни дивизии "Есекси". Просто всеки кораб с новоизпечени летци е щял да бъде хвърлян срещу японския флот. А за моралния дух на американските моряци няма нужда да се говори.
                              Битката за Мидуей, без нейната сенчеста съставляваща е трябвало да се превърне в битка на унищожение. Двете страни са заложили всичко на масата. И по логиката на събитията победата е трябвало да се падне на Япония (Ей тука му е мястото на математическото моделиране - как да познаеш, че противника ти гледа в твоите карти ). Дори при известен график на движение на Японските съединения американските моряци правят всичко възможно да загубят. Добре, че техният опонент е бил Нагумо. Ако е бил Тамон Ямагучи резултата би бил съвсем друг. Мотането с целите за втория удар се оказва решаващо. Мита за "Петте съдбоносни минути" е само мит. Нагумо има близо половин час, още повече, че самия Ямагучи сигнализира от "Хирю" - "Смятам за целесъобразно да вдигна втората вълна". И това го прави японски офицер. Но само той е разбирал кризата в която са попаднали.
                              Сега втория въпрос е дали Япония би могла да сключи мир след Мидуей. Веднага след сражението е изключено, но няколко месеца до половин година е много вероятно. Опирайки са на своя защитен периметър япония е можела да води войната безкрайно дълго, още повече, че тя е запазвала ударната сила на своя флот - самолетоносачите. Войанта в Пасифика е щяла да се превърне в кървав кеч, който е можел да продължи с години. А американските бизнесмени мисля са щели да са готови да сключат мир с чужда баница - да признаят присъединяването на Индонезия към Япония и да "продадат" Британската империя срещу изгоден мир.
                              Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
                              Неизвестен руски адмирал

                              Comment


                                #30
                                Добър анализ, Одзава, моите поздравления! Но искам да добавя, че все пак надценяваш икономическата цел за японците на войната, настъплението към Макронезия и петролните и залежи, спрямо военните нужди- Филипините, Алеутите, Хавай и все пак Порт Морсби, който въпреки всичко американците отбраняват, едва ли може да бъде толкова решаваща. Боевете и в Соломоновите острови, също говорят, че стратегическата ос и периметър на американците е повече Сидней-Панама, а не толкова Централен Пасифик.Не знам, кой от японците се сеща за Нова Каледония и Новите Хебриди, но ясно се вижда, как в края на краищата упоритите сражения са на юг.

                                Хавай би бил болезнен, може би решителен, но все пак има вероятност да бъде приет и като Сингапур удар, ще си го върнем по-късно. А и още не съм убеден, че е превземаем!

                                Comment

                                Working...
                                X