След края на войната в Европа , Сталин поръчва на Генералния щаб на СА план за военна инвазия в Турция . Операцията е трябвало да бъде под командването на "царя на настъпателните операции" , Маршала на СССР - К.К. Рокосовски . След като руснаците влизат във войната с Япония , планът е отложен . По този повод Сталин казва - " На турците им се размина , за сметка на японците " .
-
-
източници? -
http://fat-yankey.livejournal.com/117195.html - тук за знаещите руски има малко разсъждения по темата. Ако има интерес, може и да преведа част от текста, като резюме примерно. За военна операция не знам, но са се опитали да притиснат Турция ... впрочем, в текста се вижда.
За източници вероятно обаче ще трябва да се потърси и май няма да е лесно, защото след пораженията на дипломатическия фронт не остават следи. Освен - в действията на останалите играчи - а това са Великобритания и САЩ, в чиято сфера Турция влиза след поведението на Сталин през 1945 г.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©Comment
-
Източници :
Comment
-
Ето частичен превод, както обещах:
(в тези скоби са някои мои коментари/пояснения: {}, освен това повечето ще ги оцветя в бяло, така че да не пречат на четенето на текста, а който иска - да ги маркира и ще може да ги види)
"Още в края на 1943 г. е било ясно, че тежестта на СССР в новата система на международните отношения се е увеличила значително. И не само заради това, че самият Съветски съюз е значително по-силен, но и защото останалите играчи са отслабени значително {тук вероятно се имат предвид дотогава определящите европейската политика Англия и Франция ... и вероятно Италия и Германия, които са съвсем, или почти съвсем изчезнали като международно влияние към онзи момент, това - за 1943 г., а по-надолу вече се минава към събитието и се говори за 1945 г.}.
Трите загубили войната велики държави съвсем губят политическата си самостоятелност, а на "победилата" Франция тепърва й предстои да я получи. Британия излиза след края на войната значително "изсушена": "белите доминиони" освен, че в края на миналата война {т.е. след Първата световна война} вече имат значителна самостоятелност, сега вече и икономически, и политически се ориентират към САЩ. Перлата на Британската корона - Индия, също се изплъзва от ръцете на англичаните. Реално на дъската остават само двама играчи - СССР и САЩ, като при това САЩ не смятат да остават в Европа.
Такава промяна на тежестта позволява на СССР да претендира в тази нова световна система за различни "вкуснотии". Една от тях са и прословутите Проливи {Босфора и Дарданелите}.
Претенциите на СССР за преразглеждане на режима за Проливите в негова полза имат под себе си достатъчно основания - по някои оценки 40% от съветската външна търговия минава оттам. Естествено, че интересите на СССР са изисквали установяването на нов режим за контрол там, по типа на Суецкия или Панамския канали.
Другите членове на Голямата тройка по принцип са гледали със симпатия на това, Още повече, че на Техеранската конференция инициативата за преразглеждането на конвенцията от Монтрьо в полза на СССР е на Чърчил и е била поддържана от Рузвелт. При правилно дипломатическо разиграване Сталин би могъл да получи доста много.
Обаче, било е решено "че ние ще тръгнем по друг път".
Между СССР и Турция е имало договор за дружба, последно продължен за още десет години през 1935 г. През ноември, 1945 г., неговият срок изтичал. През март, 1945 г., на турците било заявено, че "договорът вече не отговаря на изменилата се обстановка и СССР ще го денонсира" {красота, това напомня за някои действия на разни държави от края на 30те години}. Когато турците се опитали да изяснят при какви условия СССР е съгласен да сключи нов договор за дружба или взаимопомощ, им били предявени териториални претенции за районите на Карс и Ардаган и искания за съветска база в Проливите.
Забележително е, че да мислят дълго в съветския комисариат на външните работи не са се и опитали: били използвани старите "заготовки". По повод на Карс и Ардаган са се аргументирали като в случая с Бесарабия, т.е. "отнели са ни ги, използвайки нашата временна слабост", а исканията за база в Проливите аргументирали като тези към финландците през 1939 г., тоест - Турция не е в състояние да се защити сама.
Исканията са били издигнати едностранно, без съгласувания с останалите членове на голямата Тройка.
Според мен, ако Сталин наистина е искал бази в Проливите и да изправи своите южни граници, е трудно да се намери по-лош начин да получи желаното. Нещата са се влошавали и заради други "телодвижения" на Москва. По принцип, съюзниците биха подкрепили СССР за Проливите. Може би дори биха преглътнали едностранния характер на действията му. Но освен за Проливите, Сталин е издигнал искания и за управление на Либия, а освен това е започнал сепаратистко движение в северен Иран.
Ситуацията до болка напомняла за действията на Хитлер през 1938 г. - ставало съвършено неясно къде Сталин вижда пределите на съветската експанзия. А урокът от 1938 г. е бил все още съвсем свеж в паметта - умиротворението води само към разширяване на обема на исканията.
В резултат, заради неловкостта на съветската дипломация, съюзниците заемат твърда позиция по всички въпроси. На Сталин му се налага да се евакуира от северен Иран. Турците са практически изтласкани от тяхната неутрална позиция и хвърлени право в обятията на САЩ и използвайки съветската опасност, успяват да влязат в НАТО.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©Comment
-
Всъщност Сталин не го чини никакъв в Гърция , защото разчита че "признаването" на "особените" интереси на Великобритания там му дава право да иска отстъпки от Чърчил на други, по-важни за СССР, места на принципа quid pro quo.Същото се отнася и за Близкия изток.Пробивът на СССР там идва чак при Хрусчов
Всъщност, СССР цели връщането на тези територии, които той отстъпва с договорът от Карс 1921г. или общо-взето, турско-руската граница след войната '77-78г.
Иначе "интереса" на Москва към Турция, косвено, може да се проследи още в първите месеци на ВСВ.През октомври СССР ни предлага пакт за взаимопомощ, като едно от обещанията е, че при агресия от страна на Турция, ще получим Източна Тракия обратноПолитикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станалоComment
-
Аз лично не виждам кой би допуснал СССР да се разправи с Турция, защото това означава руснаците да излязат на Средиземно море, което пък ще взриви старата англосаксонска политика Русия да не се допуска до района. Просто не я виждам тая работа как ще стане.Comment
-
Е, тук никой не говори за даване на териториален излас на СССР на Средиземноморието, а просто за промяна на границата в Кавказ.
Иначе, тя английската политика хубаво е насочена към сдържане на Русия от навлизане в Средиземноморието, но към '45-та вече Великобритания няма вече реалната възможност да направи каквото и да е за да спре Москва от (евентуална) война с Турция.Англичаните не могат да се справят с партизаните на генерал Маркос, на които Сталин изрично отказва подкрепа и разчитат главно на подкрепата на Югославия и чат-пат на България, какво остава да водят конвенционална война със СССР в Кавказ.Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни защо това не е станалоComment
-
Съгласен съм с Aggressive Refrain, след 1945 англичаните нямат сили да влияят в Мидл Ест-а. Почва период на сдаване на позициите им на американците. С краен резултат: Иран 1953 - чейндж на влиянието, идват американските компании, 1956 - Суецката криза - САЩ пасуват, и пр.Comment
-
Реално погледнато СССР нямат никакъв проблем , през 1945 година да прегазят Турция по две направления - от запад и от изток . По това време в Югоизточна Европа руснаците имат 3-ти Украински фронт на Ф.И.Толбухин , както и 4-ти Украински фронт на А.И.Еременко - това са 9 общо-войскови армии плюс 2 въздушни армии . На източната гранница на Турция е Закавказкия фронт на И.В.Тюленев - 2 армии плюс 4 авиационни полка .Comment
-
Не прегазването ще е проблема (вероятно наистина хич няма да им е трудно), а съпътстващите го проблеми. Не случайно Сталин не продължава по-нататък, след като с груб дипломатически натиск не успява.Евгени написа Виж мнение
По онова време, 1945 г., СССР все още разчита на помощта по ленд-лийза, а за пряка конфронтация със западните сили просто не е готов (нито има каквато и да е реална възможност), а и не си струва - събитията в реалността го показват.
В този смисъл - Турция за малко да остане под "дипломатическия ботуш" на Сталин, но като вероятно в Анкара добре са си направили сметката, че СССР няма да стигне по-нататък от заплахите.
И предвиждайки спора около това може или не може СССР да използва сила, малко аргументи:
- икономиката на страната е просто разрушена;
- голяма част от най-развитите западни области са в руини;
- в Украйна и Прибалтика има партизанско движение, което е твърде сериозно към онзи момент (на практика, СССР се справя с него, използвайки армията, амнистии и т.н., чак към 1951 г.);
- страната се нуждае от мир, за да може да се възстанови и всяко допълнително военно усилие е ненужно, а това, че инвазия в Турция може да доведе и до конфронтация със Запада е допълнителен аргумент да "не се преминава чертата";
- в крайна сметка Сталин се опитва да събере владенията на Руската империя и да направи нещата, които тя не е успяла, а по отношение на Турция това са въпросните малки области, плюс достъп и база в Проливите - нещо, заради което в онзи момент не си струва да се воюва.Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©Comment
-
За партизанското движение си прав - руснаците са ангажирали цели 4 дивизии в Деснорубежна Украйна за справяне с партизаните там до 1951 година !!Comment
-
Всъщност се оказва че СССР са имали около 20 пълноценни дивизии на източната гранница с Турция , това са 3 армии , включително и тези в Тебриз - Иран !
Източници : http://hghltd.yandex.net/yandbtm?fmo...237a1a&keyno=0
Comment
-
Няма значение колко и какви точно сили са могли да използват срещу Турция, защото проблемът на онзи момент не е бил от военно, а от политическо естество. Сталин очевидно не е бил готов за незабавна военна конфронтация с Великобритания/САЩ и съюзниците им (а дори и да се чувстваше в някаква степен готов от конвенционална гледна точка, не бива да забравяме за атомната бомба и нейните политически последици), нито пък е бил склонен бързо и безвъзвратно да унищожи политическите си отношения с тях (каквито и доколкото ги има към 45-та: те много бързо деградират, разбира се, но погледнато от началото на този процес едва ли се е виждало къде ще ги отведе само след 2-3 години). От другата страна вече имаме Труман вместо Рузвелт, което само по себе си променя нещата. И това дори да оставим настрана разликата във вижданията за това как се прави външна политика.
Т.е. въпросните акции са опит на Сталин да постигне тези цели с дипломатически средства - невероятно груби, но в съзвучие с неговото разбиране за външната политика. Щом политическият опит се проваля, той няма как да го продължи с военни средства, затова прекратява с опитите. От цялата работа остава като ефект бързата преориентация на Турция към единствената възможна за нея политическа защита. За мен целият епизод се свежда до груба и слаба дипломация, дала не само отрицателен резултат спрямо тактическите си цели, но и далече отиващ общ негативен такъв. В крайна сметка, Турция става "платформа" за НАТО-вско атомно оръжие - най-близката такава до границите на СССР. Това в някаква степен е в резултат на тази акция, макар вероятно да можеше да се стигне до него и по друг път.Comment
-
Тука си прав, Хрушчов чак предизвиква Карибската криза, за да накара САЩ да изкарат ракетите от Турция.Comment
Comment