Здравейте!Ще съм благодарен,ако някой ми посочи точния брой на оцелелите от 6-та армия след съветския плен и някакви източници (ползвам само руски).В литературата която съм чел съм срещал числа от 3500 до 6000 (включително и в документални филми).В частност се интересувам и колко време прекарват в плен,както и общия брой пленени в Сталинград (срещал съм числа вариращи от 100 000 до 200 000).Благодаря ви!
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Колко дущи от 6-та армия оцеляват след плена?
Collapse
X
-
Колко дущи от 6-та армия оцеляват след плена?
Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.Маркери: Никакви
-
Гост
Мисля ,че точни данни никъде няма да намериш.Според мен от плен се връщат около 6 000 души, а последните са през 1 956г.Точни данни за пленените при Сталинград също няма, а аз приемам че в периода 31.01.1943-02.02.1943 са пленени около 91 000 немски войници и офицери.Някои дават по-големи числа като пленени, защото там са пленени и между 20 000 и 40 000 хивита, а също така в района на Сталинград преди това са пленени и доста ръмънци и италианци.
-
Аз също порових по моя си въпрос и ето до къде стигнах (близо до мнението на Steelman):31.01 до 02.02.1943г. на РККА се предават около 92 400 войници и офицери от двата чувала в Сталинград,а около 11 000 продължават да се крият из руините,подземията и каналите.От тях около 8600 попадат в плен,а другите са убити,съпротивата им продължава до март.Така във военнопленническите лагери край Сталинград остатъците от 6-та армия са около 101 000.От тях към 50 000 умират още там от крайно изтощение,глад,студ и болести.Другите са отправени на принудителен труд,като прехода до лагерите също коства много животи.Около 6000 оцеляват,за да се върнат в родината си.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Манщайн,също за периода на капитулацията,сочи около 90 000 пленници.Пак според него преди това от чувала са евакуирани към 30 000 ранени.Last edited by boilad; 22-12-2011, 13:59.Liberte, egalite, fraternite
Viva la revolution
Zalmoxis написаИмайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
dibo написаПреценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
Comment
-
Както беше споменато 6000 се завръщат в Германия петдесетте години. Наскоро гледах немски документален филм за Сталинград и съдбата на тези хора.
http://www.imdb.com/title/tt0376899/
Филма предава основно нещата от немска гледна точка и през очите на обикновения войник. Базиран е изцяло на интервюта с оцелелите и е очудващо достоверен и деполитизиран. Продължителност над три часа! Препоръчвам го на всеки който иска да види нещата от човешка а не от тактическа/стратегическа гледна точка. Твърдо препорачителен за всеки, който има дори и отсянка от романтични представи за това какво е войната.
Ще се опитам набързо да резюмирам причините защо оцелелите са толкова малко, поне според спомените на немците:
Първо и основно са грешките на немското командване и нерешителността на Паулус. Повечето офицери на средно ниво са искали да се предадът(войниците им на този етап са почти небоеспособни от глад, изтощение, студ и тиф) но добре нахранените висши офицери са искали да се следват заповедите на хитлер (реално са били изплашени и са протакали нещата).
На обикновенните войници се казва, че ако се предадат руснаците ще ги разстрелят на място заради това, което те са направили на цивилните и на пленените руски войници. Повечето го вярват до степен, че някой младши офицери се застрелват за да умрат от собствената си ръка а не от руски куршум, като призовават войниците да направят същото.
В последствие вече в плен най-отявлените нацисти и пропагандатори са удушени от собствените си войници. Съмнявам се охраняващите руснаци да са имали нещо против.
Най-страшни са последните месеци. Оцелелите от шеста армия са изтикани в два сравнително малки джоба в Сталинград. Храна и лекарства няма, да те ранят дори леко е смъртна присъда. Немците са докарани до такова страшно състояние, че единият учсник разказваше как позицията им била завзета от руснаците, малкото оцелели очаквали да ги застрелят в окопите, но руските войници като ги видели на какво приличат, започнали да им дават хляб.
Дори тогава на Паулус му трябват цели три месеца, за да реши да се предаде. Според спомените на войниците тези три месеца били критичните. Ако не бил чакал толкова дълго десетки хиляди щели да оцелеят (според тяхното мнение).
За да се добие представа в какво състояние са немските войници, след предаването им руснците осигуряват медицински екип, който да се грижи за болните от тиф. Помощничката на главният хирург е еврейско момиче от Ленинград, на която немска бомба избива цялото семейство и откъсва едната и ръка. Дори тя когато вижда пленниците им казва „Вие вече не сте фашисти, вие сте просто хора в беда“.
Оттук нататък вече започват грешките на руското командване. Руснаците очакват оцелелите немци да са максимум 80 000. Реално в плен се предват почти два пъти повече и наличната храна е недостатъчна. Издава се заповед охраняващите подразделения, да делят дневната си дажба с пленниците, но това едва ли е помогнало особено. Карат ги да вървят пеша през зимата до Казахстан. Немците просто умират от изтощение. Тези които се отклоняват от колоната обикновено се застрелват на място. Някой са толкова изтощени физически и психически, че просто сядат край пътя с надеждата някой от охраната да ги застреля и всичко да свърши. Един от въпросните оцелява просто защото никой не си прави труда да го застреля и накрая други немски войници го вдигат и го понасят с тях.
Накрая руснаците осъзнават, че ако продължат да ги карат да вървят ще уморят повечето пленници. Правят временен лагер в някакви халета (на документалните кадри изглеждаха, като хангари за самолети, или промишлени халета). Точно това се оказва най-голямата грешка. До момента по време на обсадата, немците изхвърлят умрелите от тиф във Волга, за да не се разпространява заразата прекалено бързо. Наблъскани в халетата един до друг повечето се заразяват. Оцеляват тези, които успяват да преживеят тифа.
Когато накрая стигат в лагера в Казахстан, войната се е обърнала, храна има много (според пленниците) , дори им правят библиотека. Реално тези които оцеляват до пленническият лагер оцеляват и до края на войната. Работят по строежи из Русия. В Москва има цели блокове построени от немци.
Осъдени са на по 25 години принудителен труд, за престъпления срещу СССР. Присъдата е канселирана петдесетте години и малкото оцелели (6000 от 350 000 шеста армия) се завръщат в Германия.
Преди пристигането на влака в Германия оцелелите постъпват с комунистическите пропагандатори измежду тях по същият начин по който с нациските години преди това – удушават ги.
Доколкото знам, част от оцелелите (извън тези 6000 завърнали се в Германия) остават в Казахстан и създават семейства. Приятел руснак живял в Казахстан ми каза, че там имало цели немски села. Сравнително наскоро наследниците им започнали да се завръщат в Германия. Обаче колко са били, като бройка и дали са били изцяло от шеста армия, или и от други пленени подразделения и от други театри нямам никаква представа.Last edited by Amazon; 24-12-2011, 21:27.This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
Гост
Смертность среди плененный на восточном фронте в лагерях СССР была меньше 15%, на войне с Японией - меньше 10% (в отличие от почти 60% в гитлеровских лагерях). Ответ на вопрос, почему до 44 погибала половина гитлеровцев, дается ниже... Почему погибли Сталинградские пленные? Время от времени в…
Ето още едно мнение, с което не съм напълно съгласен, но все пак човек трябва да чете различни мнения.
Comment
-
Бих искал да внеса някои възражения по поста на Амазон.
Първо и основно са грешките на немското командване и нерешителността на Паулус. Повечето офицери на средно ниво са искали да се предадът(войниците им на този етап са почти небоеспособни от глад, изтощение, студ и тиф) но добре нахранените висши офицери са искали да се следват заповедите на хитлер (реално са били изплашени и са протакали нещата).
По същата причина висшите офицери не вземат решения на база на корема си, и отново, какво са "искали" няма значение, има заповеди отгоре. Отново, това звучи логично като гледна точка на "простия войник", но се съмнявам войниците като цяло да са чак толкова прости. А че офицерите са били изплашени, че може да бъдат разстреляни, ако нарушат заповедите и се предадат, то е напълно естествено - без страх от наказание каква дисциплина би имало в коя да е армия?
Дори тогава на Паулус му трябват цели три месеца, за да реши да се предаде. Според спомените на войниците тези три месеца били критичните. Ако не бил чакал толкова дълго десетки хиляди щели да оцелеят (според тяхното мнение).
Всъщност ситуацията за Паулус става наистина безнадеждна чак към 20.12, когато става ясно, че спасителната операция на Манщайн е неуспешна и въздушният мост няма да издържи. Дори тогава, едва ли лесно се взема решение за капитулация на цяла армия и според мен "забавянето", в което може да се обвинява Паулус, е не повече от 30-40 дни (оставащи до реалната му капитулация). За това време сигурно е можело да се спестят животите на няколко десетки хиляди обсадени немци, но пък щяха да се освободят съветски сили, които може би да атакуват и убият няколко десетки хиляди немци някъде другаде...
Оттук нататък вече започват грешките на руското командване. Руснаците очакват оцелелите немци да са максимум 80 000. Реално в плен се предват почти два пъти повече и наличната храна е недостатъчна. Издава се заповед охраняващите подразделения, да делят дневната си дажба с пленниците, но това едва ли е помогнало особено.
Заповедта за деленето на дневната дажба звучи като красива измислица и няма логика - ако командването иска такова нещо, то просто ще преразпредели дажбите, няма да заповядва на своите войници да делят дажбата си с пленниците. Бих помолил за източник, но става дума за филм по нечии спомени.
Карат ги да вървят пеша през зимата до Казахстан. Немците просто умират от изтощение. Тези които се отклоняват от колоната обикновено се застрелват на място. Някой са толкова изтощени физически и психически, че просто сядат край пътя с надеждата някой от охраната да ги застреля и всичко да свърши. Един от въпросните оцелява просто защото никой не си прави труда да го застреля и накрая други немски войници го вдигат и го понасят с тях.
Накрая руснаците осъзнават, че ако продължат да ги карат да вървят ще уморят повечето пленници. Правят временен лагер в някакви халета (на документалните кадри изглеждаха, като хангари за самолети, или промишлени халета). Точно това се оказва най-голямата грешка. До момента по време на обсадата, немците изхвърлят умрелите от тиф във Волга, за да не се разпространява заразата прекалено бързо. Наблъскани в халетата един до друг повечето се заразяват. Оцеляват тези, които успяват да преживеят тифа."No beast so fierce but knows some touch of pity."
"But I know none, and therefore am no beast."
(Richard III - William Shakespeare)
Comment
-
Сега видях поста - съгласен съм с повечето от това което си написал, само някой вмятания и разсъждения.
Да нормално е погледа на ситуацията отдолу-нагоре да е различен от този отгоре-надолу но е хубаво да се знаят и двете гледни точки. Както обикновенния войник не е имал никаква идея от стратегическата ситуация и в някой случаи е чувствал по близки обикновените руснаци с които е умирал в същата лайняна ситуация отколкото собствените си офицери набутали го в този ад и отказващи да го измъкнат от него, така и Хитлер и Гьоринг едва ли са имали реална представа какво е истинското състояние на войниците при Сталинград и колко от тези 200 000 на хартия реално са били боеспособни и мотивирани.
Това са точно 70 дни под обсада или по-малко от 2 месеца и половина - очевидно има грешка в цитираната логика.
А че офицерите са били изплашени, че може да бъдат разстреляни, ако нарушат заповедите и се предадат, то е напълно естествено - без страх от наказание каква дисциплина би имало в коя да е армия?
според войниците Паулус е трябвало да капитулира с цялата си армия веднага след като тя е била обкръжена, въпреки въздушният мост и възможността за спасителен пробив? Това е нелепо.
Колкото до временен лагер, такъв се прави всяка вечер, в някакви постройки, или в палатки, или поне в оградено с бодлива тел място - няма как пленници да не са скупчени на групи. Това няма как да е 'грешка', защото тия хора очевидно е трябвало да бъдат настанени някъде - няма посред зима да спят на открито, я (освен ако не целят да ги уморят още по-бързо, от студ).
Заповедта за деленето на дневната дажба звучи като красива измислица и няма логика - ако командването иска такова нещо, то просто ще преразпредели дажбите, няма да заповядва на своите войници да делят дажбата си с пленниците. Бих помолил за източник, но става дума за филм по нечии спомени.
Според някои теории, точно това е идеята на дългите походи - да измрат повече пленници, така че да останат по-малко гърла за хранене.
От друга страна в карането на пленниците да маршируват големи тразстояния си има и здрава логика:
1. Отдалечаваш ги от фронта, следователно имат по-малък, или никакъв шанс да се доберат до своите ако избягат - няма стимул за бягства, няма нужда от голяма охрана и отклоняване на военен потенциал от фронта.
2. Докато маршируват се измарят и правят нещо. Изтощен човек, няма време да си мисли за глупости, или да планира такива. Бил си в армията, прекрасно знаеш за какво говоря.
3. В нашият случай мощносттите вече са изнесени в Азия и там има нужда от работна ръка, за това натам маршируват пленниците.
Дадох маршируването като особен фактор в този случай, заради трагичното състояние на пленените немци. Не мисля, че ако руското висше командване имаше послезнанието какво ще се случи в резултат, щеше да отложи похода докато немците закрепнат, но няма как да знаем.
Факта, че им осигуряват някакви медицински екипи и почивка поне показва че целта не е бил геноцид над пленниците (въпреки, че на практика се получава нещо близко до това)This is my signature. There are many like it but this one is mine.
Comment
-
За Германците живеещи в Казахстан ,не е сигурно колко са потомци на военопленници защото там има Германски комуни създадени от Интернационала през 1918-24г., официално бяха към 2 мил. в цяла Русия.
"The 1914 census puts the number of Germans living in Russian Empire at 2,416,290. In 1989, the German population of the Soviet Union was roughly 2 million. In the 2002 Russian census, 597,212 Germans were enumerated, making Germans the fifth largest ethnic group in Russia. In 1999, there were 353,441 Germans in Kazakhstan and 21,472 in Kyrgyzstan.According to the 2001 census, 33,300 Germans lived in Ukraine."
Тези в Украйна със сигурност са военопленници или Германски Комунисти преселници след войната, но тези в Казахстан и Киргизтан са от комуните.
Comment
-
Мировк, германските руснаци нямат много общо с някакви "комуни създадени от Интернационала" . Малко познание по руска история в случая помага. Впрочем, дори в цитата, който си привел, си пише, че тези над два милиона "германци" живеят в страната от преди ПСВ (както си е). Те са потомци на разнообразни групи, идвали и най-често викани или наемани в Руската империя през вековете, за да развият различни занаяти и "технологични" производства - като се почне от миньорски колонии и промишлени колонии, мине се през военни (наемници) и се стигне до какви ли не други професионални преселници. Съвсем естествено, част от тези хора остават да живеят в империята, други нямат особен избор и не могат или не успяват да се върнат по родните си места и прочее. Резултатът е постепенно "русифициране" на тези немци, така че към ПСВ те са именно такива - руски немци, а не просто немци, живеещи в Русия.
Естествено, с времето асимилацията тече, така че е нормално в днешна Русия (която е и по-малка от Руската империя - а те са се заселвали къде ли не) тези, които все още се идентифицират като "немци" да са по-малко - само част от потомците на някогашните "немски руснаци". Има си цели обществени организации и прочее. Доколкото помня, според тези организации са доста повече от половин милион.
Впрочем, през ВСВ те не са никак малко и служат в РККА - често ги използват като преводачи, защото част от тях все още говорят немски (макар и вероятно доста по-различно звучащ). Вероятно не са много тези сред днешните, които говорят немски.
Това е оф-топик - просто обяснение на явлението. И, между другото, има много подобни категории в Русия и бившите територии на империята. ДА речем, руските корейци (те са няколко милиона - поне 2-3).
Та, да обобщя - едва ли много от тези немски руснаци са "бивши военнопленници". По-скоро ще да са много малко - включително в Украйна, където по царско време живеят достатъчно немци. Нито пък са "немски комунисти" - явлението е много по-старо. Пак, - както се вижда в цитата .
In the Russian Empire, ethnic Germans were strongly represented among royalty, aristocracy, large land owners, military officers and the upper echelons of the imperial service, engineers, scientists, artists, physicians and the bourgeoisie in general. The Germans of Russia did not necessarily speak Russian; they spoke German, while French was often the language of the high aristocracy. Now, however, the Germans in Russia usually speak only Russian and have adopted Russian culture and have a poor command of German.
(...)
The earliest German settlement in Russia dates back to the reign of Vasili III in the 16th century. A handful of German and Dutch craftsmen and traders were allowed to establish themselves in Moscow's German Quarter (Немецкая слобода, or Nemetskaya sloboda), providing essential technical skills in the capital. Gradually, this policy extended to a few other major cities. In 1682, Moscow had about 200,000 citizens, 18,000 of them were Nemtsy, which means either German or western foreigner.
Peter the Great was greatly influenced by the international community located in the German Quarter, and his efforts to transform Russia into a more modern European state are believed to have derived in large part from his experiences among Russia's established Germans. By the late 17th century, foreigners were no longer so rare in Russian cities, and the German Quarter had lost its ethnic character by the end of that century.
Впрочем, Мировк,, препоръчвам цялата статия за начално запознаване с нещата. Тъй-като емиграцията общо взето приключва през втората половина на Х²Х век, то всичките тези над два милиона немци живеещи в руската империя са потомци на дошлите през и преди Х²Х век.
Впрочем, германците и тяхната република в азиатската част на страната са потомци на някогашните преселници, а не някакви мистични преселници от Интернационала .
Амазон, между другото, снабдяването по въздуха не е чак такъв провал, макар и да е много далеч от обещаното от Гьоринг по обективни причини (той се изхвърля без да знае какво реално може да се постигне). Доколкото си спомням от четени спомени на немски войници, останали в котела, след капитулацията се оказва, че все още има пълни складове с продукти, които по една или друга причина не са използвани. Проблемът не е толкова поддържането им живи, а в липсата на позволение да се опитат да се измъкнат веднага (което, впрочем, си има и своята военна логика).Last edited by gollum; 17-05-2012, 11:04.
Comment
-
Гост
Steelman написа Виж мнениеМисля ,че точни данни никъде няма да намериш.Според мен от плен се връщат около 6 000 души, а последните са през 1 956г.Точни данни за пленените при Сталинград също няма, а аз приемам че в периода 31.01.1943-02.02.1943 са пленени около 91 000 немски войници и офицери.Някои дават по-големи числа като пленени, защото там са пленени и между 20 000 и 40 000 хивита, а също така в района на Сталинград преди това са пленени и доста ръмънци и италианци.
Comment
Comment