Какво е значението на оп. "Марита" за забавянето на началото на оп. "Барбароса"

[fenrir]

От доста време се чудя до каква степен Гърция е забавила Третия райх. Информацията, която съм прочел за първите етапи на Отечествената война ме карат да си мисля, че ако нацистите имаха няколко седмици повече топло време са можели и да спечелят войната и за това ми се иска да знам
Операция Марита забавила ли е операция Барбароса и в каква степен?

Възможно ли е било да не се провежда гръцката операция?

Физически възможно ли е било да тръгне нашествието в Русия по рано, ако Италия си беше свършила работата на Балканите

Извинявам се че задавам въпроси вместо да публикувам данни,но никъде не намирам отговорите, а те ме интересуват

[peterpetroff]

Дааа, пак тзаи легенда...Ако не беше руската заима Вермахта щеше да марширува парадно по Червения площад за коледен подарък на Фюрера.
Колко седмици по-рано е било необходимо да започне Барбароса за да могат пионерните части на Вермахта да достигнат подмосковието преди температурата да достигне -40 по Целзии?
Накратко, как стоят нещата според мен:
1.Група Армии Център не са имали никакъв шанс в битката за Москва, било то при -40 или +40 градуса.Като основна причина бих споменал безкрайно разтегнатите снабдителни линиии на намците и недостиг на жива сила и техника, за овладяване на огромен обект като укрепена Москва.
2.Марита забавя началото на Барбароса, определено, но не и фатално- отговорът в т.1
3.Няма как Гърция да остане във фланга на силите, участващи в Барбароса, най-малкото защото комуникациите в Средизмено море се конторлират от Англия и ако Гърция остане непокрита следва англо-американски десант там, потенциално.
4.Да, ако Италия се беше справила с Гърция не е имало причини Барбароса да започне с месец по-рано, но това нямаше да реши нищо: ГА Цантър отново щяха да бъдат спрени пред Москва, но да речем в периода на есенната разпутица, което в никакъв случай не е по-благоприятно за немците от температура -40 по Целзии.

[gollum]

Здравей, Фенрир и добре дошъл във форума. Този въпрос е разглеждан, но не пречи това да стане и в нарочна тема. Накратко моите отговори са.

1? Операция Марита забавила ли е операция Барбароса и в каква степен?

Не. Операция "Марита" наистина ангажира определено количество съединения и ресурси, но не може да се каже, че "Барбароса" е "забавена" защото трябва да изчака освобождаването на някои от тях (останалите са включени в група армии "Юг", която така или иначе започва офанзивните си действия по-късно от останалите групи (поне седмица). Въпросът е, че по чисто метеорологически причини много по-ранно настъпление не е възможно, защото през 1941 г. пролетната безпътица се задържа необичайно дълго (поне до края на май), така че в най-добрия случай без Балканската кампания "Барбароса" би спечелила две, най-много три седмици време и няколко съединения (едва ли повече от 10-15) отгоре активни по-рано.
Т.е. не може да се говори за каквото и да е решително забавяне на "Барбароса" заради Балканската кампания.

2? Възможно ли е било да не се провежда гръцката операция?

Този въпрос е по-сложен, но като цяло отговорът ми е отрицателен - не е било възможно. Балканската кампания служи за да се осигури фланга на "Барбароса", както и да се консолидират и подготвят съюзниците, които ще участват в тази операция. Допълнително става въпрос и за защита на нефтените находища в Плоещ, от които идва поне 50% от снабдяването с гориво.
Разбира се, ако допуснем един по-различен план за "Барбароса" - някои от началните разработки (имаме цяла тема за това, където може да се прочете по-подробно) предполагат действия само на север и в центъра или дори само в центъра, - тогава няма да е необходимо заради тази операция да се подсигурява фланга. Но пак си остава нуждата да се защити Румъния, която ще изисква най-малкото в нея да се разположат допълнителни сили.
Разбира се, само по себе си възниква и въпроса с Югославия, който независимо от Гърция ще доведе до употреба на сили там - за да се "регулира" положението на Балканите.

3? Физически възможно ли е било да тръгне нашествието в Русия по рано, ако Италия си беше свършила работата на Балканите?

Не мисля. Т.е. възможно е било да стане малко по-рано, но не мисля, че тази разлика е съществена, още по-малко пък "решаваща". Може да се окаже и че би била за лошо, а не за добро.
Впрочем, едно странично уточнение - Италия не би могла да си "свърши работата на Балканите" така или иначе. НО не съм убеден, че дори и да не я бе започвала, Балканите биха могли да служат за що-годе безопасна буферна зона, така че не биха изисквали намеса на Германия.
Но преди да напиша няколко думи по този въпрос ще си позволя да опиша колко по-рано би могло да започне. Най-много може да се говори за 2 до 3 седмици по-рано, но дори ми се струва, че ще са по-скоро две. Т.е. около първата десетдневка на юни, но в никакъв случай не и през май.
Какви щяха да бъдат ефектите?
Първо, 2-3 седмици по-рано означават много по-малко съветски съединения в граничната зона и въобще в първия ешелон. Не мога точно да определя в момента с колко по-малко ще са, но поне 15%-25%, според мен. Това означава, че в първите две седмици ще бъдат унищожени или обградени доста по-малко съветски съединения, т.е. ще има много повече за следващите 2-4 седмици, а, да напомня, точно в тази граница се пада неизбежната оперативна пауза. Нищо чудно това да доведе до доста по-лошо развитие на нещата за Вермахта, отколкото както се случва в нашата реалност.
Второ, в никакъв случай 2 или 3 седмици допълнително добро време не решават нещата за Вермахта, защото, както сме обсъждали другаде, "Барбароса" е обречена още на етап планиране. 2-3 седмици могат и да означават още 50-100 километра територия, но по-вероятно е да не стигнат за това. И много се съмнявам, че биха довели до падане на Москва - там проблемите са в наличните сили, а не толкова в недостиг на време.
Така че изводът ми е, че това "забавяне" не е решаващо, нито критично - операция "Бараброса" е обречена да не постигне целите си още на етап планиране, грешките при осъществяването не променят чак толкова много нещата. А малко повече дни хубаво време няма да променят грешките при планирането. Още повече, че това "хубаво време" е доста съмнително, както вече написах.

[messire Woland]

Здравей fenrir, интересна теза, но и спорна.
Първо, за заглавието - не мисля, че може да се употреби фраза като "Гърция победи", защото ситуацията е точно обратната - тя е разгромена, независимо от последвалите събития. По същия начин не можем да твърдим и че Франция е победила Третия Райх, въпреки, че някой може да издигне такъв аргумент: заради леснотата, с която е победена тя, в ръководството на Германия (Хитлер, OKW, OKH) се приема безкритично, че Вермахта ще побеждава всички със същата леснота. Или в същата роля да сложим Финландия, защото заради войната там, в Германия, а и по света, остават с едни определени негативни впечатления, относно боеспособността на съветската армия.
Второ, за провеждането на гръцката операция. Практически е невъзможно да не се проведе, като причините са няколко, все - важни:
- престиж, Хитлер не би позволил държавите от Оста да търпят някъде поражение, което може да се избегне;
- политически, от две групи - подкрепа за Мусолини от една страна и заради политическото влияние над страните от балканския и средиземноморския регион (включително и Турция, чиято позиция по онова време е проанглийска);
- чисто военни: ако заради тази война, въпреки нежеланието на Гърция, англичаните получат база на континента и успеят да се укрепят, за Германия ще е проблематично да ги изгони след време, особено ако не действа бързо. Липсата на комуникации на Балканите (особено на пътища), би била проблем.
Практически за Германия нещата се свеждат до това: ако не проведе тази кампания, ще трябва да се откаже публично от съюза си с Италия и да понесе огромна загуба на престиж.

Относно забавянето на Барбароса и ефектите му сме спорили доста, има всякакви тези и аргументи. Аз самият не съм много сигурен за ефекта обаче. Има голяма вероятност немците (с този допълнителен месец отгоре) и да успеят да превземат Москва, което много променя нещата, дори и само заради проблемите с комуникациите, които в този случай би имала РККА. Но от друга страна, вървят някакви непотвърдени с документи слухове, за много влажна пролет, което евентуално би създало проблеми със скоростта на придвижване в началото. Поле за спорове - колкото щеш. Документалната подкрепа на различните тези обаче е това, което ще се иска тук.

[gollum]

Прикачам една страница от книга (защото не ми се играе да набирам текста, но ако има нужда мога да го преведа), където се разисква този въпрос. Книгата е "The Second World War: Europe and the Mediterranean" от авторски колектив: Thomas B. Buell,John N. Bradley,Thomas E. Griess,Jack W. Dice,John H. Bradley, 101 страница. Прикачам и страница 109, където е бележка 116, отнасяща се до необичайните валежи и влажното състояние на земята през май и началото на юни. За съжаление, тя просто препраща към друг труд на немски историк, с който не разполагам.

ПП Позволих си свободата да променя заглавието на темата, защото в предишния му вид ми се струваше несъответстващо.

[messire Woland]

Е, все пак значи имаме документ, значи един вид е доказано, може да го ползваме за база в темата.
Проблемът в такъв случай седи преди всичко в плоскостта: какви ще са последиците за Вермахта при това положение. Място за дискусии - колкото искаш, явно е, че ще има много недоказуеми тези

[fenrir]

Благодаря за информацията. Вече разбирам, че между двете събития няма връзка.
Причината за заглавиeто се корени в една статия,че в инвентара на войските включени в плана Барбароса няма зимно облекло и това било причина за катастрофата която ги сполетява. Вече разбирам, че са им липсвали доста други работи.
Имам още един въпрос. Защо тогава Хитлер не ни прегазва?
До сега си мислех, че е нямал време за нас. Удължаването на Балканската операция забавя Руската и заради България инвазията ще се отложи още, Вече разбирам, че спокойно е можел да се бие и на двете места. Защо тогава ни е предложил съюз

[messire Woland]

Германия няма никакъв интерес от въоръжена намеса на Балканите, особено, като се има предвид, че може да постигне целите си и с други средства. Обаче намесата на Италия разваля работата и възможността една малка Гърция да разбие италианците, вече е достатъчно за намеса. След събитията в Югославия, намесата става абсолютно неизбежна и неотвратима.
За България - нямаме особен избор. Всъщност - никакъв. Със съседите си сме в лоши отношения от времето на ПСВ и да се противопоставим на германците в онзи момент е глупаво. Да останем неутрални - невъзможно. Така че реално нямаме и кой знае какъв избор.
Румъния също е без избор - след като СССР отнема нейни територии, единственият възможен съюзник е Германия.
Турция е единствената от балканските държави, която може да си позволи лукса да остане неутрална. Разбира се, за нея Италия не е опасна, но появата на немски войски по границата й, както и евентуален по-продължителен съюз между СССР и Германия са опасни. Но, предвид развитието на събитията ...

Сега, за немските приготовления - не липсата на зимни облекла е решаващия фактор, макар че и това е от немалко значение. Има си комплексни фактори, общо взето, за да ги разбере човек, трябва да се интересува от много неща. Като начало - на форума има някои дискусии относно хода на Барбароса, но спокойно можеш да прочетеш и исторически книги и мемоари.

[gollum]

Вече разбирам, че между двете събития няма връзка.

Не, Фенрир, някаква връзка все пак има, но не е пряка и не в този смисъл. Между операциите реално остава достатъчно време, за да стане възможно началото на "Барбароса" на 15 или най-късно на 30 май (първоначалният замисъл е за 15). Но началото на операцията изглежда да е отложено най-вече заради необичайните дъждове и забавянето на съюзниците. Въпросът е, че когато това става никой (или поне аз не съм попадал на такава информация) не разглежда забавянето от 38 дни като "фатално" или дори "опасно".

Причината за заглавиeто се корени в една статия,че в инвентара на войските включени в плана Барбароса няма зимно облекло и това било причина за катастрофата която ги сполетява.

Нормално, през лятото все още никой не включва зимно облекло в багажа, който ще се носи с армията (нито пък зимни смазки). Работата е там, че проблемите започват далеч преди да се стигне до отрицателни температури, т.е. до нужда от зимни смазки и облекло. Такива, освен това има, но не в достатъчни количества, защото се предполага през зимата по-голямата част от силите да са разположени на зимни квартири, а не да се сражават в полеви условия.

Имам още един въпрос. Защо тогава Хитлер не ни прегазва?

Защото е ненужно - ние ставаме съюзник, а съюзникът почти винаги е за предпочитане пред контрола на окупирана територия. Защото всяка окупирана държава първо изисква ресурси за да бъде окупирана, второ, изисква сили да се държат като гарнизон и накрая изисква административен и организационен ресурс за да бъде поддържана. Всичко това на цената на множество проблеми и потенциална партизанска война, която ще гълта още сили и ще създава проблеми по комуникациите.
Съюзникът, от своя страна, не само че сам контролира, администрира и охранява територията си, но и осигурява комуникациите, а в повечето случаи така или иначе носи същите ползи като ресурси, че може да се използва и във военно отношение. Да речем, български части носят гарнизонна служба по част от окупираните територии, с което свалят част от бремето от немската армия.
Трябва да се помни, че колкото по-голяма е територията, която трябва да се контролира, толкова по-разтеглени ще са силите, с които се разполага. Стратегическа максима .

[Обикновен лаик]

Нито операция "Марита", нито югославската кампания (тя доста по-често е сочена като причина за "забавянето" на Барбароса) са повлияли съществено на срока, определен за нападение срещу СССР.

1.Преди всичко, "Марита" е операция, която не само се провежда, но е била и планирана преди "Барбароса". С други думи, по начало сроковете, заложени в "Барбароса", са били съобразени с тази предидуща операция.

2. Със или без Италия, завладяването на Гърция е предопределено. Това е така, защото разполагането на авиационни бази на територията на този британски съюзник - комай единствения, останал на англичаните в Европа - би застрашило сериозно нефтодобивните съоръжения в Румъния, на които Германия изключително много разчита. И това действително се случва - след като Италия напада Гърция на 28 октомври 1940 г., още на 31 октомври британска авиация започва да се установява на островите Крит и Лемнос. В тази ситуация, в първите дни на ноември, Хитлер заповядва да се планира операция срещу Гърция и на 13 декември 1940 г. подписва Директива ¹20 на ОКВ за провеждането на "Марита". (Следващата по номер, пет дни по-късно, е "Барбароса"). Съгласно Директивата, нахлуването в Гърция трябва да се осъществи "вероятно през март".

3. В Директива ¹21 от 18 декември 1940 г. за начало на "Барбароса" НЕ е определена датата 15 май 1941 г. - твърдение, което със странна упоритост се преповтаря постоянно като доказателство, че "Барбароса" е била отложена. Но този прословут 15 май е срокът, в който следва да приключат приготовленията за провеждането на "Барбароса". Кога ще започне самото нападение черно на бяло е написано в предишното изречение - тази дата ще бъде обявена от Хитлер "в надлежащото време - осем седмици преди началото на операцията". В континенталната част на Гърция бойните действия приключват в края на април 1941 г. И на 30 април Хитлер обявява датата за нападение срещу СССР - 22 юни, след осем седмици, както е обещал в Директива ¹21.

4. Логично е да се предположи, че при планирането на "Марита", която следва да започне "някъде през март", е бил отделен около месец. В действителност тя започва едва през април (съвместно с действията в Югославия) и приключва, общо взето, в срок, така че "Барбароса" не е отлагана, просто защото това не е било необходимо. Нито предварително планираната операция "Марита", нито непредвидените бойни действия в Югославия, са налагали такава промяна.

[AggressiveRefrain]

Относно евентуалните бомбандировки над Плоещ от Кралските военно-въздушни сили, бях се замислил, има ли реално възможност Англия да нанесе някакви по-значителни щети?Съмнянията ми идват от това дали човешкия ресурс - пилоти, е достатъчен.В битката за Англия, RAF понася значителни загуби.След нея, започват бомбандировки над Германия,а и все още трябва да се брани от такива на Луфтвафе.Като се има предвид, че при тези операции се губят пилоти + едни евентуални бомбандировки над Плоещ, където пак ще се губят пилоти, няма ли това да дойде в малко повече на RAF?

[Обикновен лаик]

Относно евентуалните бомбандировки над Плоещ от Кралските военно-въздушни сили, бях се замислил, има ли реално възможност Англия да нанесе някакви по-значителни щети?

Е, няма как да разберем. По молба на гърците, британските ескадрили се съсредоточават върху бомбардировката на итало-албанските сили, а не срещу румънските нефтени полета. Освен това дали са имали или са нямали реално възможност да нанесат значителни щети е, всъщност, без значение. Заплахата за румънския нефт е посочена изрично в Директива ¹20, т.е. германците я разглеждат като основна причина за провеждането на "Марита". Дори и да грешат, същественото в случая е, че я схващат като реална и действуват съответно.

[gollum]

1.Преди всичко, "Марита" е операция, която не само се провежда, но е била и планирана преди "Барбароса". С други думи, по начало сроковете, заложени в "Барбароса", са били съобразени с тази предидуща операция.

Това не е никак точно, Обикновен лаик. Намерението да се започне разработката на планове за действие срещу Гърция може да се датира най-рано към 4-5 ноември 1940 г. Подобно намерение за кампания срещу СССР е към 21 юли 1940 г., т.е. три месеца по-рано (и в двата случая става въпрос за Хитлер). Съответно, оперативното планиране, по-точно подготовката на съображения и различни планове са стартирани в началото на август. Логично е, че планирането на дейстивя срещу Гърция започват през ноември.
Разбира се, ако гледаме кога излизат директивите на ОКХ за стратегическо развръщане, то за "Марита" (и "Феликс") това са 12.12.1940 (директива ¹18) и 13.12 (¹20) с ориентировъчно начало март 1941 г. За "Барбароса" (първоначално кодовото име е друго) това е 18.12.1940 г. (директива ¹21). Но трябва да се има предвид, че въпросните директиви отбелязват определен официален момент на процеса на планиране, а не началото му. Кампанията срещу СССР е значително по-тежка разработка и не само започва доста по-рано, но и отнема много повече време. Реално планирането продължава и след излизането на съответната директива (да речем, окончателния план на ОКХ за "Барбароса" излиза на 31.1.1941 г.).
Истината е, че планирането на кампанията срещу СССР започва малко повече от три месеца преди планирането за "Марита" и излиза "официално" пет дни по-късно. Разбира се, това е чисто формално възражене. Реалнитя му смисъл ед а посочи, че определена връзка и взаимоотношение между тези оперцаии съществува, макар и да са далеч от предположеното в началото на темата.
Що се отнася до връзката между двете операции - тя е очевидна. В "Марита" по план участват сили, които по-късно участва ти в "Барбароса" (. С включването на Югославия в целите те дори малко се увеличават (но малко). Разбира се, в етапа на планиране се обсъждат и евентуални действия срещу България и дори срещу Турция (ако е за въпрос, на моменти се обсъжда дори Унгария).

Нещо друго, което си струва да се отбележи: само по себе си планирането на операция и дори излизането на съответната директива още не означава, че войната е неизбежна. Ще цитирам запис на Халдер за Гърция от 13.12.1940 г. (от съвещание, на което присъства Хитлер), т.е. същата дата, на която е приета директивата за операция "Марита":

Балканы:
Румыния: Положение Антонеску. Целиком в нашей власти. Реорганизация армии: 29 дивизий (10 дивизий с удвоенным кадровым составом).
Югославия после поражения Италии стала надежнее ( «с нами готова на все, с итальянцами не желает иметь дело ни в чем" Все еще никак не может примкнуть к Тройственному пакту. Экономически связана с нами. В военном отношении окружена нами. Отнюдь не враг! Будет нам другом, если без риска получит выгоду (Салоники).
Греция: Войны с нами не хочет. Принять меры предосторожности, чтобы она не сделалась базой англичан против нас!
Болгария представляет естественную исходную базу для наших наступательных действий. Ее национальные цели и старая дружба с нами [со времен первой мировой войны] ставят ее на нашу сторону. Общие со славянами настроения широко используются Россией в своих интересах. Страх перед; Турцией и, как следствие этого, пассивность, которую следует поощрять! Если будем вторгаться, нужно делать это только с румынской территории.
Турция хочет мира: Договор с Грецией.
Венгрия: Нападение с нашей стороны побудит русских к активным действиям. Как партнер стран оси, Венгрия последует за нами добровольно. Внутренние трудности.

За точка 2., както написах и по-рано, мненията ни съвпадат. Още повече, че, примерно в дневника на Халдер могат да се намерят записи от съвещания точно в този смисъл.

За точка 3. си прав, че директива ¹21 не определя никакви конкретни срокове за начало на операцията (15 май 1941 г. е ориентировъчния срок, когато приготовленията трябва да са завършени, т.е. операцията би могла да започне от тази дата насетне). Така или иначе, като видиш примера с "Марита" по-горе, това е ненужно, тъй-като стратегическото развъртане се планира спрямо условен ден и час. Но това в никакъв случай не означава, че неофициално подобни дати и планиране няма, както може да се проследи по няколко линии (аз лично съм проследявал само една от тях, но в поне две книги, на които съм попадал, на историци по този въпрос, се проследяват документално повече (макар и зад сцената)) и точно оттам идва въпросното "отлагане".
Няколко цитати по въпроса:

Фюрер:
а. Подчеркнул свое скептическое отношение к техническим возможностям [осуществления десантной операции]. Он удовлетворен действиями военно-морского флота.
б. Отметил значение погоды.
в. Рассмотрел вопрос о возможностях ведения противником борьбы против нас. Наши малые корабли составляют 15% кораблей того же класса флота противника; эсминцы — 8%; торпедные катера — 10–12%. Наша оборона на море равна нулю.
Остаются мины (не совсем надежное средство). Береговая артиллерия — хорошая! Авиация.
Принимая решение, следует учитывать, что мы никогда не должны рисковать зря.
Допущение: Мы не будем нападать на Англию{145}, а разобьем те иллюзии, которые дают Англии волю к сопротивлению. Тогда можно надеяться на изменение ее позиции. Сама по себе война выиграна. Франция отпала от «британского льва». Италия сковывает британские войска. Подводная и воздушная война может решить исход войны, но это продлится год-два.
Надежда Англии — Россия и Америка. Если рухнут надежды на Россию, Америка также отпадет от Англии, так как разгром России будет иметь следствием невероятное усиление Японии в Восточной Азии{146}.
Россия является восточноазиатским мечом Англии и Америки против Японии. Здесь дует неприятный для Англии ветер. Японцы, подобно русским, имеют свой план, согласно которому Россия должна быть ликвидирована еще до конца войны. Русский фильм о победоносной войне! Англия особенно рассчитывает на Россию. В Лондоне что-то произошло! Англичане совсем было пали духом, теперь они вдруг снова воспрянули.
Подслушанные разговоры. Россия недовольна быстрым развитием событий в Западной Европе. Достаточно России сказать Англии, что она не хочет видеть Германию слишком [сильной], чтобы англичане уцепились за это заявление, как утопающий за соломинку, и начали надеяться, что через шесть — восемь месяцев дела обернутся совсем по-другому.
Если Россия будет разгромлена, Англия потеряет последнюю надежду. Тогда господствовать в Европе и на Балканах будет Германия{147}.
Вывод: В соответствии с этим рассуждением Россия должна быть ликвидирована. Срок — весна 1941 года.
Чем скорее мы разобьем Россию, тем лучше. Операция будет иметь смысл только в том случае, если мы одним стремительным ударом разгромим все государство целиком. Только захвата какой-то части территории недостаточно.
Остановка действий зимой опасна. Поэтому лучше подождать{148}, но принять твердое решение уничтожить Россию. Это необходимо также, учитывая положение на Балтийском море. Существование второй великой державы [России] на Балтийском море нетерпимо. Начало [военной кампании] — май 1941 года. Продолжительность операции — пять месяцев. Было бы лучше начать уже в этом году, однако это не подходит, так как осуществить операцию надо одним ударом. Цель — уничтожение жизненной силы России. Операция распадается на:
1-й удар: Киев, выход на Днепр; авиация разрушает переправы. Одесса.
2-й удар: Через Прибалтийские государства на Москву{149}; в дальнейшем двусторонний. удар — с севера и юга; позже — частная операция по овладению районом Баку.
Посмотрим, насколько все это заинтересует Финляндию и Турцию.
Позже: Украина, Белоруссия, Прибалтика — нам. Финляндии — районы до Белого моря{150}.
7 дивизий — из Норвегии. (Сделать их самостоятельными!) Боеприпасы.
50 дивизий — во Франции.
3 дивизии — в Голландии и Бельгии.
Всего — 60 дивизий.
120 дивизий — на Востоке.
Итого - 180{151}.
Чем больше соединений мы бросим в наступление, тем лучше. Мы имеем 120 дивизий плюс 20 дивизий, распущенных в отпуск.
Новые формирования (40 новых дивизий) — путем выделения одного батальона из каждой дивизии. Через несколько месяцев — снова один батальон и т. д., чтобы таким образом в три срока выделить из дивизий один полк.
Маскировка: Испания, Северная Африка, Англия{152}. Новые формирования располагать в районах, защищенных от воздушных налетов. Новые формирования на Востоке — 40 дивизий из солдат, участвовавших в боях.
Соображения о намеченном урегулировании балканского вопроса: Намеченное урегулирование венгерско-румынских отношений. После этого намечается дать гарантии Румынии,

[Дневника на Халдер, 31.07.40 г.]
Пирведох по-дълъг цитата, за да се видят общите съображения. Тук за първи път се говори за сроковете на операцията.

в. Взаимосвязь операций «Марита» и «Барбаросса»: 3-й эшелон войск принадлежит армии, располагающейся на Пруте. Если операция «Барбаросса» начнется 15 мая 1941 года, то 4-ю горную дивизию не следует посылать в Болгарию!

[Дневника на Халдер, 16.3.41 г.]

Що се отнася до реалното прехвърляне на сроковете от май за юни, то, както написах по-рано, не мисля, че кампанията на Балканите има кой знае каква отговорност. По-скоро към нея трябва да се отнесе забавянето на дейстивята на група армии "Юг", които според първоначалния план трябва да започнат едновременно с тези на останалите, но реално се забавят с повече от седмица. Но тук влияние има и забавянето в подготовката на съюзниците Румъния и отчасти Унгария.
А за цялостното забавяне (мога да потърся съответния текст) отговорност носят както особеностите на климата (късните дъджове през май), така и забавянето на съюзниците (Румъния, Финландия). Тези комплексни пирчини в крайна сметка водят до решението кампанията да започне вместо впрез втората половина на май през втората половина на юни.

ДАли и колко биха били ефективни бомбардировки на британците срещу Плоещ - няма значение. Достатъчна е възможността.

[Kramer]

Да, те тия съединения са си предназначени за ГА "Юг". А тя с тях или без тях си изпълнява задачата.

[gollum]

Ммм, не е точно така, Крамер. Първ, ГА Юг не изпълнява задачата си така, както е в първоначалния замисъл, защото се налага началото да се отложи с няколко дни. Първоначално действията на трите групи стартират едновременно. Отчасти това е заради забавянето с освобождаването на част от силите, но основната причина все пак е забавянето заради съюзниците - Румъния в този случай.
Самата ГА Юг не успява да изпълни сама възложените й задачи:

Южнее Припятских болот (группа армий «Юг», командующий генерал-фельдмаршал фон Рундштедт) следует использовать стремительный прорыв крупных танковых сил из района Люблина в направлении на Киев с целью отрезать войскам противника, расположенным в районе Галиции и в западной части Украины, пути отхода за р. Днепр, овладеть переправами через р. Днепр у Киева и ниже его по течению и тем самым обеспечить свободу маневра для последующего взаимодействия группы армий «Юг» с немецкими силами, действующими в Северной России, или для выполнения очередных задач в Южной России.

Като знаем, ГА Юг не само че не успява сама да свърши това и да бъде свободна за взаимодействие с ГА Център на север, но се налага танковата група на Гудериан да бъде прехвърлена временно в подчинение на ГА Юг, аз да може тя да изпълни задачата си и да овладее Киев. Подобно нещо се случва и на север. Вероятно точно това забавяне се оказва фатално за изпълнение на задачата на ГА Център.
Правилно ще е да се каже, че ГА Юг не разполага с достатъчно сили, за да изпълни възложените й задачи в срок.