If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
За съжаление не знам немски, така че не мога да преведа абзаца, но явно се описва този случай:
Von Bewaffnung und Panzerung her war der Char B1 1940 allen deutschen Panzern überlegen. Zum Nachteil gerieten ihm seine geringe Beweglichkeit und Reichweite sowie sein Ein-Mann-Turm, in dem der Kommandant gleichzeitig die Funktion des Richt- und Ladeschützen übernehmen musste, aber auch bei Bedarf das MG zu bedienen hatte. Ein Mitglied der Besatzung bediente dagegen nur das Funkgerät.
Ein Beispiel seiner Überlegenheit gegenüber den deutschen Panzern zeigte das Gefechte um das Dorf Stonne südlich von Sedan. Hier gelang es am Morgen des 16. Mai 1940 dem Führungspanzer „Eure“ von der 1. Kompanie des Panzerbataillons 41 unter dem Befehl von Capitain Billotte während eines Gegenangriffs bis zur einzigen Straße des Dorfes vorzudringen. Dort stieß er auf eine Kolonne von elf Panzer III und zwei Panzer IV der 10. Panzerdivision. Mit seinen beiden Kanonen schoss „Eure“ alle 13 Panzer ab und vernichtete zusätzlich noch zwei Panzerabwehrgeschütze. „Eure“ selbst erhielt während des Gefechtes 140 Treffer, ohne dass auch nur eine einzige Granate seine Panzerung durchschlagen konnte.
(от "Уикипедия")
По-долу в текста като източник е приведена тази книга Karl-Heinz Frieser: "Blitzkrieg-Legende. Der Westfeldzug 1940. Oldenbourg Verlag", ISBN 3-486-56124-3, S.265
French tank commander, Capitaine Billotte and his exploits at the Battle of Stonne will be far less familiar for most I believe. I just read that Capitaine Billotte, commander of a Renault Char B1 bis tank ‘Eure’ of the 1/41e BCC (Bataillon de Chars de Combat) managed to advance into the town of Stonne frontally and destroyed a column of 13 German tanks – 11 PzKpfw III and 2 PzKpfw IV from the 10. Panzer-Division as well as two 3.7cm PaK anti-tank guns in the town without casualties. His heavily armoured tank with 60 mm and 46-55 mm armour for the hull and turret respectively, according to The Book of Tanks, received 140 non-penetrating hits. In contrast, an early variant PzKpfw IV only had armour of 30mm thick on the hull and turret front and 15mm on the sides.
И тема във форума на Axis History. Разбира се, както може да се очаква, там има много подробен разказ на цялото сражение, в което е отделено място и на конкретният епизод:
The 1/41e BCC outflanks Stonne by the north-west but capitaine Billotte is hampered by several cliffs and important slopes. He has to move to the right, arriving in Stonne itself (from the north-west) before the battalion commander. The B1bis "Eure" arrives nose to nose with 13 German tanks of Pz.Rgt.8 (10.PzD) in column in the main street of the town. The first tank is only at 30m. Billotte orders the driver (sergent Durupt) to target the last tank with the 75mm SA35 hull gun while he destroys the first tank with the 47mm SA35 turret gun. The first shots destroyed simultaneously the first and the last German tank of the column, the others could hardly move. In several minutes, the B1bis "Eure" advances in the street and neutralize the 11 remaining tanks while numerous shells are hitting the armor of the B1bis without penetrating it. 2 Panzer IVs and 11 Panzer IIIs are reported as being destroyed (It is however not 100% sure that among them there were not several wrecks from the previous day). Billotte crosses the whole town and destroys also two 3.7cm AT guns next to the "Pain de Sucre". The armor of the B1bis revealed later to be scattered with 140 impacts and gouges, none of the projectiles penetrated the armor according to the war diary of the 41e BCC. One can see here a kind of small reversed "Villers Bocage".
Между другото, не бих писал за "впечатляваща ефективност". От една страна, на чисто тактическо ниво французите не се справят никак зле като цяло (това често се забравя или пренебрегва - грешките и проблемите там са на оперативно и стратегическо, не на тактическо ниво). от друга страна, в конкретният имаме голяма доза късмет, т.е. случайността играе доста голяма роля. Естествено, стабилната бронева защита на тежкия танк също, но мисълта ми е, че специфичната ситуация благоприятства положителните страни и позволява отрицателните (а те у този танк са преобладаващи) да "вземат връх". Естествено, и екипажът е бил на висота, което е най-важно в цялата работа.
Хъм, зависи. Някаква прилика има, т.е. има с какво и защо да се сравнява (отделен бой от цялостно сражение, участват предимно танкове, един танк нанася повечето повреди, хващайки неподготвена колона танкове и други машини на противника), но и разликите (при това, не само въпрос на контекст) са твърде много. Така че трябва да продължим със самото сравнение .
1. Сражението Stonne (доколкото си спомням от някога учения френски, май трябва да го пишем на български "Стон"?): тридневно сражение, изключително оспорвано, в което участват две френски дивизии и елементи от няколко немски, т.е. поне 10-20 000 души от всяка страна. В хода на сражението градчето 17 пъти преминава от ръце в ръце. В резултат от сражението то остава в немски ръце. Т.е. настъпващата страна печели (въпреки че французите провеждат контра-атака във фланг, оперативно германците са настъпващата страна).
Французите губят около 33 танка и поне няколкостотин души, немците губят минимум 25 танка (вероятно повече), поне 6 ПТ оръдия и известно количество камиони, автомобили и бронирани коли, както и поне 700-800 души.
Вилер-Бокаж: еднодневно сражение, в което участват елементи от дивизия от всяка страна. В рамките на сражението през повечето време градчето е в английски ръце, но в него постоянно има и отделни немски подразделения, т.е. може да се каже, че е оспорвано. Съществена част от сражението се случва извън града (кота 213). В крайна сметка британците са принудени да отстъпят града, т.е. настъпващата страна губи (въпреки, че става въпрос за немска контра-атака и последващи атаки, целящи да се върне града в немски ръце, британците са настъпващата страна в оперативен смисъл - в началото на сражението те настъпват, заемат града и продължават напред до кота 213).
Немците губят между 8-10 и 15 танка (6 "Тигър"-а, от които поне 3-4 безвъзвратно; останалите са Pz IV) и поне 100-тина души. Британците губят между 23 и 27 танка, поне 15 транспортни машини и няколко оръдия, както и над 200 души (не малка част от тях пленници).
2. Боят Stonne: Капитан Билот атакува сам със своя танк, останалите танкове от ротата му не успяват да се включат и да подкрепят действията му. Но в цялата атака участват общо две роти, т.е. 14 тежки танка, тя е подготвена от 45-минутна артилерийска подготовка. Самата атака се случва на втория ден от сражението, т.е. не може да става въпрос за каквато и да е изненада.
Тежките танкове Char 1-Bis са на практика почти неуязвими за оръдията, с които разполагат немските подразделения (2 см танкови, 3,7 см ПТ и танкови, 7,5 см танкови) дори от минимална дистанция. Общо в цялото сражение французите губят 7 тежки танка. Два са изоставени по технически причини, останалите пет са унищожени, като вероятно само един или два са напълно унищожен от оръдеен огън, останалите първо са обездвижени (повредена ходова част или скъсани вериги), след това са изоставени от екипажа (унищожени от екипажа или жертва на пожар в резултат от понесените повреди). Вероятно 2 или 3 са жертви на множество попадения от 3,7 см ПТ оръдия (някои от които са в уязвими точки), останалите са жертва на 7,5 см танкови оръдия на Pz IVD. Но при битката на Билот в машината му попадат до 140 снаряда от 3,7 см и 7,5 см оръдия без да я извадят от строя, при все, че дистанцията е 20-30 метра. Като цяло машините са слабо уязвими, те.. могат да загубят подвижност и да получат повреди по оптиката или оръдието в кулата, но трудно могат да бъдат напълно неутрализирани (отделен въпрос е, че екипажът може да ги напусне заради повредата, както става в поне четири от случаите).
Самият бой е кратък - танкът на Билот попада на колона от, вероятно, 13 немски танка и успява да обезвреди първия и последния, след което под огъня на останалите да унищожи и тях. Не е съвсем сигурно колко точно са били танковете, защото е възможно към тях да се броят и унищожени в действията от предния ден машини (поне 3 Pz IV са загубени тогава - единият от тях изважда от строя два Char 1-Bis, както и Pz III и Pz II). Танкът на Билот не е повреден и минава през целия град, унищожавайки 2 ПТ оръдия. След това излизат от града и заемат позиция сред горите, от която след това се оттеглят. Т.е. без загуби Билот унищожава 13 танка и 2 ПТ оръдия.
общо двете роти губят 4 танка по време на атаката (от тях един е унищожен от вражески огън, а два са повредени до степен да бъдат обездвижени, след това са изоставени; един е загубен по технически причини).
Вилер-Бокаж: Битката започва с изненадваща атака от страна на ротата на Витман (самата битка е в началото на сражението), като в първия етап участва само неговия танк, като унищожава няколко машини на кота 213 и след това изненадва в града машини от щаба, както и автомобили, пехота и оръдия. Танкът на Витман в крайна сметка е повреден от огъня на 6-паундово оръдие. Следва атака на останалите танкове (след 10-15 минути), при която също са унищожени танкове и друга техника. Общо за около 15 минути ротата на Витман унищожава 13-14 танка, 2 оръдия и 13-15 транспортни машини (предимно бронетранспортьори), като губи един "Тигър" - този на Витман.
"Тигр"-ите са уязвими за оръдията на британците, особено на дистанцията, на която се провеждат повечето боеве в рамките на сражението. 6-паундовите оръдия ("Кроумел"-и и ПТ) със сигурност могат да поразят "Тигър" в бордовете и особено отзад (както се вижда по-нататък през сражението), вероятно при точен огън има уязвими точки и отпред. Сред британските танкове има поне два "Файърфлая", за чиито 17-паундови оръдия "Тигрите" са напълно уязвими, особено на дистанции под 100 метра, на каквито се стреля в градчето.
Ако Витман успява да стигне доста далеч, преди да загуби танка си, то това е до голяма доза късмет, резултат от изненада и вероятно от недостатъчния опит и умение на британските мерачи. Докато в случая при Sonnet немските танкисти нямат проблем с уцелването на танка на Билот (140 попадения), проблемите са свързани с ефективността на боеприпасите.
Така че не виждам проблем да се прави сравнение с Вилер-Бокаж, но трябва да се отчитат значителните разлики .
В случаи като този нещата много зависят от позицията и от точността на стрелбата. Най-вече от добре избраната позиция. Тогава може да се ударят определен брой машини на противника, повече, или по-малко. Има значение дали изстрелите вдигат прах или огънят е видим и откриването е лесно или не и пр. Например ако танкът се постави до стената на някоя сграда или в добре избрана гънка на местността, ако има добър обзор и пр. и пр.
Мааалка техническа корекцийка. 6 фунтовото(57 мм. оръдие) не е способно да пробие бронята на Тигъра практически от никъде. В случая вероятно става въпрос за Ordinance QF 75mm(поне това е оръдието на Кромуел и на Чърчил и е 75 мм.) и за класическото 17 фунтово противотанково оръдие, способна да отвори немски танк на всякакви ракурси.
А иначе в цялата случка няма нищо очудващо. Именно благодарение на неуязвимостта на френските тежки танкове за немските ПТ и танкови оръдия, Гудериан почва да си прави разни ескперименти с покачване на 88 мм. зенитно оръдие на тежък камион. Ако намеря снимки на резултата мога да ги пусна тук
Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.
КГ125, това са интересни разсъждения, но нямат много общо с конкретната битка на Билот при Sonnet. Той попада в упор на колона от (вероятно) 13 немски танка - 11 Pz III (3,7 см оръдия) и 2 Pz IV (7,5 см късоцевно оръдие). Танковете се виждат един друг, дистанцията, от която Билот открива огън е 30 метра. Намират се на улица, така че няма проблем с видимостта. Той има късмет (подсилен от неуязвимостта на машината му, както и мощта на въоръжението й, за което немските танкове са напълно "прозрачни" - 75 мм оръдие в корпуса и 4,7 см оръдие в куполата срещу 20-30 мм броня на танковете). Той успява веднага да унищожи първия и последния танк, едновременно водейки огън с 75 мм и 47 мм оръдие, след което "разстрелва" останалите, които са загубили възможност да маневрират, докато техните снаряди отскачат от бронята му.
След това също толкова неефективен е и огънят на 3,7 см ПТ оръдия, той ги среща в града и ги унищожава.
Характерно е, че при липса на видимост и множество заплахи, тежките танкове съвсем не се справят толкова добре. Така става през първия ден на сражението, когато губят 3 Char B1-Bis-а - 1 най-вероятно от кръстосан обстрел на ПТ оръдия и два от огъня на един преди това повреден Pz IV. И в двата случая танковете се бият с множество цели - пехота, ПТ оръдия и танкове, разпръснати из покрайнините на града и сред горичките и храсталаците, т.е. е трудно да се определи кой и откъде стреля. Особено това важи за повреденият Pz IV. Първо атакуват група от 5 Pz IV и няколко Pz II, като три от Pz IV са повредени или унищожени (останалите се изтеглят). След време обаче екипажът на единия Pz IV се връща в танка (куполът му се движи и оръдието не е повредено) и използвайки прикритието (французите явно го смятат за унищожен) на повредения танк сред други повредени танкове и множеството други немски позиции, от които се води огън и унищожават първо няколко по-леки френски танка, а след това и два тежки (на единият късат веригата, екипажът го напуска и е избит от немска пехота; на другия повреждат оръдието в кулата с успешно попадение и късат веригата, екипажът пак напуска танка и е неутрализиран).
Така че всичко наистина е въпрос на наблюдение, идентифициране на опасността, на възможности на въоръжението и защитата. Тежките френски танкове имат огромно превъзходство в огнева мощ и защита, но с наблюдението нещата са много по-зле. Вероятно затова Билет има успех на градската улица, където нещата се виждат лесно, а дистанцията е малка, но тежките танкове нямат такъв в горите около града или в покрайнините му.
Sailor Malan написа
Мааалка техническа корекцийка. 6 фунтовото(57 мм. оръдие) не е способно да пробие бронята на Тигъра практически от никъде.
Според "Уикипедия" точно с такова е унищожен единият "Тигър":
A Cromwell under the command of Corporal Horne then advanced onto the main street from another side street and fired into the Tiger's rear, knocking it out, before reversing back into cover.
(даден е и източник)
Разбира се, може и да не е бил с 6-паундово оръдие, но по-рано в текста се споменават други "Кромуели", които са с такова. Пък и ми се струва, че отзад "Тигър"-ът е уязвим за него. Още повече, че танкът на Витман е повреден от 6-паундово ПТ оръдие.
Така или иначе, въпорсът е в друго: "Тигри"-те са напълно уязвими поне за част от оръдията, с които разполагат британците. При Sonnet случаят не е такъв.
Sailor Malan написа
Именно благодарение на неуязвимостта на френските тежки танкове за немските ПТ и танкови оръдия, Гудериан почва да си прави разни ескперименти с покачване на 88 мм. зенитно оръдие на тежък камион. Ако намеря снимки на резултата мога да ги пусна тук
Между другото, в състава на група армии "А" на Рунщед влизат 6 самоходни 8,8 см оръдия (на Sd.Kfz.8 в състава на 1./s.Pz.Jg.Abt.8 към 1-ва танкова дивизия), така че не е имало нужда ГУдериан специално да "измисля" нещо - такова вече е било измислено. Може би просто е приспособил още оръдия в такъв вариант, защото шест са малко.
КГ125, това са интересни разсъждения, но нямат много общо с конкретната битка на Билот при Sonnet. Той попада в упор на колона от (вероятно) 13 немски танка - 11 Pz III (3,7 см оръдия) и 2 Pz IV (7,5 см късоцевно оръдие). Танковете се виждат един друг, дистанцията, от която Билот открива огън е 30 метра. Намират се на улица, така че няма проблем с видимостта. Той има късмет (подсилен от неуязвимостта на машината му, както и мощта на въоръжението й, за което немските танкове са напълно "прозрачни" - 75 мм оръдие в корпуса и 4,7 см оръдие в куполата срещу 20-30 мм броня на танковете). Той успява веднага да унищожи първия и последния танк, едновременно водейки огън с 75 мм и 47 мм оръдие, след което "разстрелва" останалите, които са загубили възможност да маневрират, докато техните снаряди отскачат от бронята му.
След това също толкова неефективен е и огънят на 3,7 см ПТ оръдия, той ги среща в града и ги унищожава.
Характерно е, че при липса на видимост и множество заплахи, тежките танкове съвсем не се справят толкова добре. ...
Значи в този случай ключови са невъзможността да се мърда след удара на първия и последния танк и слабостта на Т3 в сравнение с френския, съответно защитата на последния.
В основата обаче е винаги правилната оценка на ситуацията или пък късмета
При множество заплахи никой танк няма да се справи добре, ще го опухат. Справя се ако успее да гърми множеството противници, хващайки ги някак в безпомощно състояние - от укритие, от изгодна позиция. Дори и при по-добрата защита, ако няколкото противника могат да маневрират, ще го цапардосат в уязвимо място.
На мен също толкова (ако не и повече) впечатляващи ми се виждат действията на B1bis "Ricquewihr" (лейтенант Doumecq или Domercq), който същият ден следобеда сам с танка си напредва към града, среща пехотна колона и я разпръсва, нанасяйки и значителни загуби, след това навлиза в града, където разпръсва охраната от 64-ти немски пехотен полк (в текста се твърди, че те се разбягали при вида на огромния танк и окървавените му вериги (от разпръсването и стъпкването на част от пехотната колона)), в резултат на което през нощта градът не е в немски ръце (но няма и френска пехота, котяо да го заеме, защото танкът атакува сам).
Всичко това показва, че тежките танкове в тактически план (за щурмове) могат да бъдат много голяма сила, особено ако другата страна не разполага с ефективно противотанково въоръжение. Подобни случки има и в СССР през 1941 г. с КВ-та. Тук има общо с битката на Витман при Вилер-Бокаж (макар че при нея допринася лошото разузнаване).
КГ125 написа
Значи в този случай ключови са невъзможността да се мърда след удара на първия и последния танк и слабостта на Т3 в сравнение с френския, съответно защитата на последния.
Правилната оценка и късмета, както и опитността на екипажа, имат основно значение. В този случай немците не са очаквали да срещнат толкова неуязвими машини (първата среща е предходния ден, но едва ли е имало време да се реагира, нито всички да бъдат предупредени), така че може да се каже, че не са оценили добре ситуацията (но може би е нямало и как да я оценят; пък и са принудени да действат, независимо от ситуацията), освен това нямат късмет. На това разстояние е нямало как да повредят веригите или ходовата част на танка на Билот, но щастливо попадение е можело да изкара от строя оръдието в кулата или дори това в корпуса. От друга страна, ако не беше тази разлика в защитата и огневата мощ, танкът на Билот не би оцелял, за да унищожи всичките танкове (т.е. ако това беше кавалерийски френски танк). Така или иначе, те не са имали с какво да спрат атака от 14 тежки танка. Те успяват да заемат града, когато тежките танкове не са там (вески път), а тежките танкове провеждат не повече от 4-5 отделни атаки към или около града, след това и между това действат на други направления.
Ами то един танк, засилил се срещу не можещи да му противостоят противници не е никак безопасно нещо. Всички бягат, като го видят в такава ситуация.
Сега за кървавите вериги и пр., авторът, вероятно френски, е доста прекалил - дори и да се изцапат така от нещо, това бързо се чисти поради движението по земята, едно и второ - ако срещу тебе идва танк, за да видиш какво има по ходовата му част трябва да си твърде близо.
Тежкият танк има доста смисъл, особено до началото на ВСВ и докато ПТ средствата са така слаби.
Пак всичко опира до умело тактическо използване или до изгодна тактическа ситуация.
Тежкият танк има доста смисъл, особено до началото на ВСВ и докато ПТ средствата са така слаби.
С това излизаме от темата (за което и аз имам вина), но тежките танкове запазват значението си през цялата ВСВ, както и след нея (докато развитието на технологията позволява танковете да обединят в себе си качествата на тежките и линейните от ВСВ в лицето на концепцията ОБТ). Въпросът е, че те имат специфична ниша на тактическо приложение - щурм и неутрализиране на контраатаки в отделни боеве. За разлика от средните (крайцерски, кавалерийски, линейни - определенията са много), които имат съвсем различно приложение . Но за тези неща си има други теми.
КГ125 написа
Сега за кървавите вериги и пр., авторът, вероятно френски, е доста прекалил - дори и да се изцапат така от нещо, това бързо се чисти поради движението по земята, едно и второ - ако срещу тебе идва танк, за да видиш какво има по ходовата му част трябва да си твърде близо.
Имам чувството, че пишеш без да си проверил за каква машина говорим . Това не изключва да има преувеличение, , но изложените аргументи не са достатъчни, за да заключа така. Прикачам две картинки към поста. Като го гледам, първо, напълно е възможно ако прегази известно количество пехотинци, да се окървави достатъчно и то далеч извън веригите. Второ, достатъчно е висок (2,79 м, като веригите обгръщат корпуса на височина поне до 2 метра, т.е. ще се виждат добре без да се налага да се пъхаш под танка). Трето, ходовата му част е специфична, което спомага за забелязване на подобни неща. Това се вижда на картинките
КГ125 написа
Пак всичко опира до умело тактическо използване или до изгодна тактическа ситуация.
Да, отстрани това нещо може и да задържи... хм, нацапаното, но веригата - в никакъв случай.
И всичкото това няма как да се види. Когато те гони танк, или изобщо когато към теб идва засилено МПС, с какво му е нацапана веригата въобще не се вижда. Случвало ми се е да стоя срещу наближаващи фронтално танкове, но това е дълга и комична случка. Нищо не се вижда и не веригите са, които плашат ). На това френско чудо те наистина са внушителни, обаче какво има по тях нямаш шанс да видиш.
Каквото и да си виждал, били са Т-55 или Т-72. Те са много по-ниски, а ходовата им част няма нищо общо с френския танк (почти напълно е закрита). Не случайно ти показах снимки. Има и какво и къде да се задържи, особено само след няколко десетки метра ход (по път, при това). А е имало и време да наблюдават - те са на позиция в покрайнините на града, виждат как танкът разбива пехотната колона на пътя и след това се приближава към тях. Дори вероятно не е било нужно и да гледат внимателно, за да се появи паника. Основания за танко-страх също са имали - такъв се проявява няколко пъти предходния ден от пехотата, без да са наблюдавали преди това подобни сцени.
Така или иначе, няма за какво да се спори - има някакво твърдение, можем да го приемем с някакви резерви или да го отхвърлим.
ПП За да илюстрирам мисълта си прикачам две мащабирани сравнения на танк, с какъвто си се сблъсквал най-вероятно (Т-72) и Char 1B (изображенията са мащабирани едно към друго).
Т55 беше, но снимките правилно показват разликата.
Вярно е, че са ниски, но представа се създава. (то може и да се създаде и без да са те гонили танкове, де )
Понеже такива романтически разкази като този за ужасния и окървавен френски танк, който се врязва в немците много ги обичам, се зацепих за точно този мотив
Доколкото разбирам, танкът се е движел по шосе, стигнал е колоната и я е разпръснал. (Не знам в какъв състав е била и пр.), очевдино сгазвайки хора.
Ако се е движел по паваж или шосе, важно е да се види на какво разстояние е унищожил колоната от мястото, на което са се уплашили от него.
Но дори и в такава идеална ситуация, не ходовата част е това, което вижда човек, като търгне насреще му танк. На този модел определено ще се видят вергите, но по тях при движение не остава нищо, освен кал. Като се движи по паваж веригите светват бързо отдолу с метален блясък, който после бързо потъмнява. Точно както трамвая като върви по релсите и те са светли, а ако 1 ден го няма, потъмняват. При танковете е по-бързо даже.
ПП
Като гледам снимките в профил - по Т72 или по Т55 има повече шансове да остане нещо по ходовата част (в дупките на ролките), отколкото по френския танк, който е закрит с плътен екран.
Като гледам снимките в профил - по Т72 или по Т55 има повече шансове да остане нещо по ходовата част (в дупките на ролките), отколкото по френския танк, който е закрит с плътен екран.
Не бих казал. Подобен фалшборд е доста добро място за закрепване на всякаква мръсотия и какво ли не, през което танкът минава. За справка можеш да погледнеш оплакванията от "Матилда 2" (която има дори по-"голям" фалшборд с повече ниши). Или пък снимки на танкове от ПСВ, които имат сходна ходова част. Да не говорим, че ако по веригите се закачат някакви човешки останки, то те най-вероятно ще останат по-борда, който минава над тях или ще бъдат разпръснати около мястото, където веригата се покрива от него. Да не говорим че при подобно нещо ще бъдат опръскани далеч не само веригите, а и корпуса около тях.
Но целият този спор е безсмислен, защото (както вече написах) разстоянието между разбиването на колоната и навлизането в града едва ли е надхвърляло 200-300 метра и най-вероятно разбягалите се защитници са наблюдавали разбиването на колоната.
След това, трябва да е имало причина да нарекат въпросния лейтенант "касапинът от Стоне", т.е. най-вероятно следи са били останали по танка и когато той се е върнал в ротата.
ПП Самите тракове на веригите са доста по-различни, между другото. Достатъчно е да погледнеш колко кал се задържа по веригите (на коя да е примерна снимка на танк, минаващ през мокра пръст), за да ти стане ясно, че ако мине през хора, нещо определено ще се задържи за някакво време по веригите или ще се набие в тях. Особено ако става въпрос за минути.
Comment