Викам малко по същество да говорим в тоя форум
Много се обсъжда значението на западния фронт като фактор за победата над Германия. Колкото и да твърдим, че основното усилие е изнесено от СССР, ще означава да направим огромна грешка ако кажем, че съюзниците не изиграват решителна роля. Вторият фронт е от очевидно значение, па макар и негативно - основната заслуга е привличането на значителни части на Вермахта и поставянето на Хитлер в нерешима ситуация къде по-напред да закърпи положението. Неговата "интуиция" отново и отново го кара да праща трудно събраните стратегически резерви на запад срещу англичани и американци и така улеснява значително офанзивите на руснаците (само пропиляването на последния "коз", 6та СС армия, в глупавата офензива в Ардените е достатъчно) Крайния ефект обаче е да се изгради един такъв повръхностен образ на западните съюзници, че те един вид толкова време се бият, пък нищо не постигат (някои дори продължават, че следователно те и не са се биели толкова) Това обаче освен, че не е вярно (споменатата по-горе негативна печалба), също така и скрива факта, че Западния фронт предоставя невероятни възможности за скъсяване на войната, дори при късмет за завършването й още преди края на 44г. Рурската област лежи подмамващо близо, а без нея военната индустрия на Германия би била почти напълно парализирана (и сега не ми казвайте, че тя промишлеността вече е била прелокализирана. Това е вярно за по-леките отрасли - муниционни заводи, цехове за сглобяване на отделни елементи, които после се сглобяват и тн - но в Рур остават жизнено важните тежки отрасли - леялни за висококачествена електростомана и специалните сплави, толкова нужни за танковете (въобще цялата тежка техника на Вермахта зависи от Рур) както и над 50% от добивът на въглища и желязо) Освен това едно бързо овладяване на целия индустриално-популационен център около Рур би могло да донесе неочаквани бонуси като пад на морала и волята за съпротива, освен чисто военните предимства на отваряне на вратата към северногерманската равнина и "царски път" към сърцето на Райха и Берлин. С известна доза оптимизъм можем да кажем, че ако западните съюзници си бяха свършили работата като хората и бяха запазили темпът на настъпление, спечелен след Нормандия, то по Нова година 44-45г като нищо техните части да стоят по средата на Германия и на мижави 300-400км от Берлин. И точно този момент предлагам да обсъдим:
Има ли пропуснати възможности от тяхна страна веднага след разгрома на немските армии в Нормандия, когато линията на Сена е достигната и Париж е освободен?
Последващите операции на съюзниците за мен са изключително нерешителни и проядени от няколко базисни недостатъка, които се появяват отново и отново. Най-главното е разбира се политиката на Айзенхауер за настъпление на широк фронт. Това буквално разкъсва усилието на съюзниците, довежда в добавка голямата логистична криза септември/октомври и дава на немците на два-три пъти възможността да се преорганизират на нови линии на защита. Освен това упоритият отказ на Айк да назначи главнокомандващ сухопътни сили на целия западен фронт и настояването му всеки командващ армия да отговаря пред него води до някои наистина комични военни решения (Айк се оказва тотално неспособен да озапти Патон и Брадли, освен дето не може да наложи твърдно решение на никой и има обичая да свиква съвети, които винаги излизат с компромисно решение, което е пълно нещастие откъм кадърност и винаги има опасността да бъде повлияно от последния говорещ) Ключовия момент за мен е когато се вижда настъпващия недостатък на снабдяването. Айк тогава уж обявява приоритет на северния фланг с цел концентрирано настъпление към Рейн, Рур и отвъд, но в последствие се оказва неспособен и нежелаещ да прокара това решение, с резулата, че 3та американска армия заорава някъде на майна си към Горен Рейн (под активното ръководство на Патон, интересно ако той правеше същите номера на Хитлер, колко дълго щеше да се размине с телената жица около врата), фронтът се разширява невероятно, групите армии се разбягват една от друга и ВСЯКА от тях е в настъпление, което води до тотално изчерпване на ресурсите. Интересно какъв би бил ефектът от плана, който Монтгомери предлага още на 17 август за 1ва канадска, 2ра британска и 1ва американска армии да ударят заедно в посока Брюксел/Антверп (тръгвайки от Сена), след това минавайки северно от Ардените (които биха защитили източния фланг) да прегазят Рур и да продължат натам, докато 3та американска амрия се разгръща защитно по източния фланг на офанзивата. По това време и поне за месец и половина напред немците нямат нищичко да ги спрат, а за мобилни стратегически резерви да не говорим. В крайна сметка обаче горния план, въпреки че уж е приет в генералните си насоки, се модифицира на практика дотам, че 1ва амер. армия направо минава във второстепенна роля, а 3та става основното усилие към Горен Рейн и Саарската област. Ефекта накрая, въпреки първоначалните успехи, е, че и двете направления се оказват недостатъчно силни за постигане на решаващ успех.
Същата възможност, даже още по-конкретно изразена, се появава след завзимането на Брюксел и Антверп (и после още веднъж дори). Тогава дори само пренасочването на наличните ресурси към 2ра английска и 1ва амер. армии, без да е нужно предвиденото по-горе концентриране, би им позволило да продължат настъплението поне до Аахен и Долен Рейн, което ги поставя отвъд северния фланг на линията Зигфрид и в идеална изходна позиция за по-нататъшно настъпление в изключително ранната дата някъде около 15 септември (Антверп пада на 4ти). При евентуално включване в операциите на все още неизполваната резерва от въздуходесантните войски, то може би около края на ноември съюзниците биха били оттатък Рейн (фантазията е голямо нещо )
Като цяло има какво да пообсъдим в тия операции. Освен това може да дадем по една две оценки на различните генерали, а и може да раздалечим кръгозора (и времевата рамка) като прибавим и Италиянския театър и неговите стратегическо значение и възможности
Много се обсъжда значението на западния фронт като фактор за победата над Германия. Колкото и да твърдим, че основното усилие е изнесено от СССР, ще означава да направим огромна грешка ако кажем, че съюзниците не изиграват решителна роля. Вторият фронт е от очевидно значение, па макар и негативно - основната заслуга е привличането на значителни части на Вермахта и поставянето на Хитлер в нерешима ситуация къде по-напред да закърпи положението. Неговата "интуиция" отново и отново го кара да праща трудно събраните стратегически резерви на запад срещу англичани и американци и така улеснява значително офанзивите на руснаците (само пропиляването на последния "коз", 6та СС армия, в глупавата офензива в Ардените е достатъчно) Крайния ефект обаче е да се изгради един такъв повръхностен образ на западните съюзници, че те един вид толкова време се бият, пък нищо не постигат (някои дори продължават, че следователно те и не са се биели толкова) Това обаче освен, че не е вярно (споменатата по-горе негативна печалба), също така и скрива факта, че Западния фронт предоставя невероятни възможности за скъсяване на войната, дори при късмет за завършването й още преди края на 44г. Рурската област лежи подмамващо близо, а без нея военната индустрия на Германия би била почти напълно парализирана (и сега не ми казвайте, че тя промишлеността вече е била прелокализирана. Това е вярно за по-леките отрасли - муниционни заводи, цехове за сглобяване на отделни елементи, които после се сглобяват и тн - но в Рур остават жизнено важните тежки отрасли - леялни за висококачествена електростомана и специалните сплави, толкова нужни за танковете (въобще цялата тежка техника на Вермахта зависи от Рур) както и над 50% от добивът на въглища и желязо) Освен това едно бързо овладяване на целия индустриално-популационен център около Рур би могло да донесе неочаквани бонуси като пад на морала и волята за съпротива, освен чисто военните предимства на отваряне на вратата към северногерманската равнина и "царски път" към сърцето на Райха и Берлин. С известна доза оптимизъм можем да кажем, че ако западните съюзници си бяха свършили работата като хората и бяха запазили темпът на настъпление, спечелен след Нормандия, то по Нова година 44-45г като нищо техните части да стоят по средата на Германия и на мижави 300-400км от Берлин. И точно този момент предлагам да обсъдим:
Има ли пропуснати възможности от тяхна страна веднага след разгрома на немските армии в Нормандия, когато линията на Сена е достигната и Париж е освободен?
Последващите операции на съюзниците за мен са изключително нерешителни и проядени от няколко базисни недостатъка, които се появяват отново и отново. Най-главното е разбира се политиката на Айзенхауер за настъпление на широк фронт. Това буквално разкъсва усилието на съюзниците, довежда в добавка голямата логистична криза септември/октомври и дава на немците на два-три пъти възможността да се преорганизират на нови линии на защита. Освен това упоритият отказ на Айк да назначи главнокомандващ сухопътни сили на целия западен фронт и настояването му всеки командващ армия да отговаря пред него води до някои наистина комични военни решения (Айк се оказва тотално неспособен да озапти Патон и Брадли, освен дето не може да наложи твърдно решение на никой и има обичая да свиква съвети, които винаги излизат с компромисно решение, което е пълно нещастие откъм кадърност и винаги има опасността да бъде повлияно от последния говорещ) Ключовия момент за мен е когато се вижда настъпващия недостатък на снабдяването. Айк тогава уж обявява приоритет на северния фланг с цел концентрирано настъпление към Рейн, Рур и отвъд, но в последствие се оказва неспособен и нежелаещ да прокара това решение, с резулата, че 3та американска армия заорава някъде на майна си към Горен Рейн (под активното ръководство на Патон, интересно ако той правеше същите номера на Хитлер, колко дълго щеше да се размине с телената жица около врата), фронтът се разширява невероятно, групите армии се разбягват една от друга и ВСЯКА от тях е в настъпление, което води до тотално изчерпване на ресурсите. Интересно какъв би бил ефектът от плана, който Монтгомери предлага още на 17 август за 1ва канадска, 2ра британска и 1ва американска армии да ударят заедно в посока Брюксел/Антверп (тръгвайки от Сена), след това минавайки северно от Ардените (които биха защитили източния фланг) да прегазят Рур и да продължат натам, докато 3та американска амрия се разгръща защитно по източния фланг на офанзивата. По това време и поне за месец и половина напред немците нямат нищичко да ги спрат, а за мобилни стратегически резерви да не говорим. В крайна сметка обаче горния план, въпреки че уж е приет в генералните си насоки, се модифицира на практика дотам, че 1ва амер. армия направо минава във второстепенна роля, а 3та става основното усилие към Горен Рейн и Саарската област. Ефекта накрая, въпреки първоначалните успехи, е, че и двете направления се оказват недостатъчно силни за постигане на решаващ успех.
Същата възможност, даже още по-конкретно изразена, се появава след завзимането на Брюксел и Антверп (и после още веднъж дори). Тогава дори само пренасочването на наличните ресурси към 2ра английска и 1ва амер. армии, без да е нужно предвиденото по-горе концентриране, би им позволило да продължат настъплението поне до Аахен и Долен Рейн, което ги поставя отвъд северния фланг на линията Зигфрид и в идеална изходна позиция за по-нататъшно настъпление в изключително ранната дата някъде около 15 септември (Антверп пада на 4ти). При евентуално включване в операциите на все още неизполваната резерва от въздуходесантните войски, то може би около края на ноември съюзниците биха били оттатък Рейн (фантазията е голямо нещо )
Като цяло има какво да пообсъдим в тия операции. Освен това може да дадем по една две оценки на различните генерали, а и може да раздалечим кръгозора (и времевата рамка) като прибавим и Италиянския театър и неговите стратегическо значение и възможности
Comment