Дрезден 1945 - два цитата

[Kramer]

Съотношението в атакуващи самолети е 2:1 Дрезден спрямо София, в разрушени сгради 5:1, в човешки жертви 170:1 при разглеждане на тези нападения. По-горе съм посочил че за защита на Дрезден не е излетял нито един изтребител!

[gollum]

в разрушени сгради 5:1

~12 500+ към 3575, съотношението е 3,5 към 1.
За жертвите си прав - аз нещо съм се объркал и съм добавил една нула. ~25 000 към 139, т.е. 180 към 1.

По-горе съм посочил че за защита на Дрезден не е излетял нито един изтребител!

Да, нападението над Дрезден е нощно. Това над София е дневно. Колко изтребителя щяха да действат, ако също бе извършено през нощта?
След това, замислял ли си се колко зенитни оръдия са защитавали Дрезден и колко София?

Вече ти написах, че, според мен, причините са съвършено различни: методът на нападение, поставените цели. Не е важно само колко самолета участват, но и какъв товар носят, как е разпределен и как се използва. Важно е и колко гъсто населен е един град. Писах и за разликата в количеството жители, което също е важен фактор.
По-важното в случая е друго. Твоят метод на анализ на данните е погрешен. Ти взимаш няколко откъслечни данни и само два отделни случая и се опитваш да ги анализираш спрямо само едно от показателите, без да си наясно какъв е характерът на връзката между тях. Това е погрешно при всички случаи. Още по-неправилно е, когато става въпрос за сложна система. Ще ти го илюстрирам.
Да погледнем няколко бомбардировки над София (взимам данните от "Уикипедия"). Да речем:

14.11.43 г.
нападатели: 91 бомбардировача
разрушения: 47 сгради
жертви: 59 убити, 128 ранени
Съотношение разр. сгради с/у бр. бомбард.: 0,52
Съотношение жертви с/у бр. бомбард.: 1,34
Съотношение жертви и разрушени сгради: 2,60
(под "жертви" разбирам убити и ранени, като ранените ги деля на две; съотношенията показват колко разрушени сгради или жертви се падат на един участвал бомбардировач)

24.11.43 г.
нападатели: 60 бомбардировача
разрушения: 87 сгради
жертви: 5 убити, 29 ранени
Съотношение разр. сгради с/у бр. бомбард.: 1,45
Съотношение жертви с/у бр. бомбард.: 0,33
Съотношение жертви и разрушени сгради: 0,32

10.01.44 г.
дневна и нощна бомбардировки
нападатели: 180 бомбардировача (дневна), 80 (нощна)
разрушения: 448 сгради
жертви: 447 убити, 611 ранени
Съотношение разр. сгради с/у бр. бомбард.: 1,72
Съотношение жертви с/у бр. бомбард.: 2,89
Съотношение жертви и разрушени сгради: 1,68

16.03.44 г.
нападатели: 50 бомбардировача - нощна бомбардировка
разрушения: 72 сгради
жертви: 43 убити, 58 ранени
Съотношение разр. сгради с/у бр. бомбард.: 1,444
Съотношение жертви с/у бр. бомбард.: 1,44
Съотношение жертви и разрушени сгради: 1,00

30.03.44 г.
нападатели: 370 бомбардировача
разрушения: 3575 сгради
жертви: 139 убити, ? ранени
Съотношение разр. сгради с/у бр. бомбард.: 9,66
Съотношение жертви с/у бр. бомбард.: 0,61
Съотношение жертви и разрушени сгради: 0,06

17.04.44 г.
нападатели: 350 бомбардировача
разрушения: 749 сгради
жертви: 128 убити, 69 ранени
Съотношение разр. сгради с/у бр. бомбард.: 2,14
Съотношение жертви с/у бр. бомбард.: 0,46
Съотношение жертви и разрушени сгради: 0,22

Тук могат да се добавят и други данни. Да речем, за целия период на бомбардировки са разрушени 12 657 сгради и са убити 2 000 души (връзка). Т.е. толкова, колкото и в Дрезден, но убитите са в пъти по-малко. Явно няма директна връзка между брой разрушени сгради и количество жертви, а други фактори са по-важни.

Мисля че тези данни ясно илюстрират, че не може да се проследи никаква връзка между данните. Т.е. дори и да включим количеството самолети, прикривали в един или друг случай обектите, нещата няма да се променят. Следователно няма как разликата да се дължи на тях.
В действителност главната ти грешка е, че на първо място не включваш тези данни, които наистина са ти нужни, за да направиш преценката. Ще ги изброя накратко:

1. важно е не колко бомбардировача участват в даден налет или дори колко стигат до целта, а какви бомбардировачи са и какъв е видът и масата на бомбения им товар. Да речем, един бомбардировач може да носи 1 тон бомби, друг - 10 тона. Дори и в два случая да е използван един и същи тип, който , примерно, може да носи 10 тона бомби, то може в единия случай бомбения му товар да е само 2, а в другия - 10. Съответно при ескадра от 300 бомбардировача това ще ти даде 600 срещу 3 000 тона, петкратна разлика, въпреки че броят бомбардировачи е един и същ. А ако добавим и разлика в броя бомбардировачи, то разликата в бомбения товар може да е десетократна. Това само като пример (да речем, 10,12.43 г. 120 бомбардировача хвърлят 90 бомби над София (според "Уикипедия" - едва ли това е бил стандартния или максималният им боен товар).
Т.е. на първо място следва да издириш какво количество бомби са хвърлени над София, за да сравняваш с Дрезден, където имаме такава информация.

2. Важно е какви цели се поставят пред атаката. Едно е да се насочи удар срещу индустриален район или транспортен възел, при който част от бомбите да паднат и върху граждански обекти. Съвсем различно е да се постави за цел да се унищожат гъсто населени квартали.

3. Важно е каква е целта. Едно е голям град с многоетажни кооперации и голямо население, гъстонаселено. Друго е по-рядко населен град с по-ниски къщи.
Да речем, населението на София по това време е не повече от 400 000 души, докато това на Дрезден е над 900 000 души. Дрезден е и по-гъсто населен, особено централната му част, която е ударена най-силно при бомбардировката.

4. Важно е какво е състоянието, т.е. колко жители се намират в момента в града. Едно е град, който е център за евакуация на бежанци, друго е частично евакуиран град.

5. Важно е какви ПВО и въздушни сили защитават града. Това е съществен пункт, съгласен съм, но значението му е по-малко от останалите, освен ако нямаме данни, че те са успели да въздействат в нужната степен на атакуващите, т.е. да повредят и сдвалят много самолети, спрямо броя атакуващи, както и да принудят други да се освободят от товара си другаде. Подобни данни за атаката от 30.03.1944 г. нямаме - в най-добрия случай са свалени и повредени под 0,5% от атакуващите, което не може да се отрази на атаката кой знае колко.

6. Съществено е с каква инфраструктура за защита се разполага, т.е. бомбоубежища, система за ранно предупреждаване.

7. Кога се случва нападението. Едно нещо е дневно нападение- Съвсем друго е нощно нападение.

За да направиш каквито и да е изводи, трябва първо да издириш тези данни и да ги сравниш. Така че обяснения има достатъчно, няма нужда да се търси под вола теле, т.е. да се приписва някакво чудо на 30-40 изтребителя. Германия е разполагала с много по-добре организирана защита и това не е попречило нейните градове да понесат много по-големи разрушения и загуби.