на Сталинградската битка, която е повратен момент във Втората Световна Война. Поклон пред подвига на обикновения руски войник, победил най-дисциплинираната и модернизирана армия в света.
Битката за Сталинград е най-голямата битка в историята на човечеството, водила се 199 дни. Трудно е да се определи броят на жертвите (ранени, убити, пленени и др.) от руска страна, поради огромния мащаб на сражението, а и защото съветското правителство не е позволило да се направят равносметки, от страх цената на победата да не бъде сметната за много висока.
Различни изследователи са изчислили, че немците са дали около 850 000 жертви (ранени, убити, пленени и др.) сред всички клонове на немските въоръжени сили и техните съюзници. Много от тези хора умират в съветски плен между 1943 и 1955 година. 400 000 немци, 200 000 румънци, 130 000 италианци и 120 000 унгарци са убити, ранени или пленени. От всички немски пленници в Сталинград, само 5 000 се връщат в Германия през 1955 година. В допълнение, около 50 000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, за убити или пленени от руската армия. Според някои източници, Червената армия е дала общо 1 129 619 жертви в битката (ранени, убити, пленени и др.). Освен това, повече от 40 000 руски цивилни намират смъртта си в Сталинград и предградията му само за една седмица въздушни бомбардировки докато немските армии напредват. Общият брой цивилни, загинали в околностите на града, е неизвестен. Като цяло, битката взима 1,7 до 2 милиона жертви от двете враждуващи страни.
Освен повратна точка за цялата война, битката за Сталинград показва и дисциплината и решителността и на немския Вермахт, и на руската Червена армия, въпреки че са управлявани чрез брутално прокарване на заповеди. Руснаците първоначално защитават града от яростната немска атака. В този момент те дават толкова жертви, че средният живот на новопристигналия войник е по-малко от 1 денонощие, а на съветския офицер - 3 дни.
Жертвата им се е обезсмъртила от войник на генерал Родимцев, който малко преди да загине, написва на стената на главната гара (чийто контрол се прехвърля между враждуващите страни 15 пъти по време на битката): "Гвардейците на Родимцев се сражаваха и загинаха тук за родината си.".
В знак на почит към героизма на съветските бранители на Сталинград, той получава титлата "Град герой" през 1945 година. През 60-те години на един от хълмовете с изглед към града е издигнат огромен монумент на "Майката родина". Статуята е част от мемориален комплекс, който съдържа разрушени стени, съзнателно оставени в този вид след битката. "Зърненият подемник", както и "Къщата на Павлов", жилищната сграда чийто бранители се съпротивляват 2 месеца до освобождаването си, може да бъде посетена и в днешно време. Дори днес могат да бъдат намерени кости и метални отломки на хълма до града, символи на човешките загуби по време на битката и на успешната, макар и скъпа, съпротива срещу немската инвазия.
От друга страна, немската армия показва забележителна дисциплина докато е обградена. Това e първият път в който се сражава в тежки условия в такъв мащаб. С не достигащи храна и дрехи, в късните етапи на обсадата, много немски войници умират от глад или биват застигнати от бяла смърт. Въпреки това, дисциплината и покорството към властите взимат надмощие, до самия край, когато съпротивата вече не води до никакъв полезен резултат. Фелдмаршал Паулус се подчинява на заповедите на Хитлер, против съветите на много от водещите генерали във Вермахта, като Фон Манщайн, да не се опитва да пробие обсадата преди немските амуниции, припаси и храна на се изчерпат напълно. Хитлер, следвайки съветите на Гьоринг, вярва че немската 6-та армия може да бъде снабдявана по въздух. Хитлер и Гьоринг не успяват да разберат очевадните разлики, от гледна точка на трудността на снабдяване на гарнизон, сравнена с тази на обградена армия по време на битка от такъв мащаб.
Хитлер повишава Паулус във фелдмаршал на 30 януари 1943, точно 10 години след идването си на власт. По времето когато Хитлер го повишава във фелдмаршал, дори самият Паулус знае че Сталинград е загубен и отстъплението по въздух се е провалило. Хитлер е очаквал Паулус да се самоубие - традиционният начин за самоубийство на немските генерали; повишението му е било утешителен жест и стимул Паулус да не бъде пленен жив от Червената армия. Фюрерът очаква от Паулус да се включи в сражението или да се самоубие. Въпреки това, Паулус се предава на руските части, когато достигат щаба му в руините на универсален магазин в града. Останалите 91000 изморени, болни и гладни немски войници и се предават на 2 февруари. За радост на съветските войски и ужас на Третия Райх, сред пленниците има и 22 генерали. Хитлер е бесен при новината за предалия се фелдмаршал и заявява: "Паулус беше на прага на вечната слава, но направи обрат.".
Битката за Сталинград е най-голямата битка в историята на човечеството, водила се 199 дни. Трудно е да се определи броят на жертвите (ранени, убити, пленени и др.) от руска страна, поради огромния мащаб на сражението, а и защото съветското правителство не е позволило да се направят равносметки, от страх цената на победата да не бъде сметната за много висока.
Различни изследователи са изчислили, че немците са дали около 850 000 жертви (ранени, убити, пленени и др.) сред всички клонове на немските въоръжени сили и техните съюзници. Много от тези хора умират в съветски плен между 1943 и 1955 година. 400 000 немци, 200 000 румънци, 130 000 италианци и 120 000 унгарци са убити, ранени или пленени. От всички немски пленници в Сталинград, само 5 000 се връщат в Германия през 1955 година. В допълнение, около 50 000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, за убити или пленени от руската армия. Според някои източници, Червената армия е дала общо 1 129 619 жертви в битката (ранени, убити, пленени и др.). Освен това, повече от 40 000 руски цивилни намират смъртта си в Сталинград и предградията му само за една седмица въздушни бомбардировки докато немските армии напредват. Общият брой цивилни, загинали в околностите на града, е неизвестен. Като цяло, битката взима 1,7 до 2 милиона жертви от двете враждуващи страни.
Освен повратна точка за цялата война, битката за Сталинград показва и дисциплината и решителността и на немския Вермахт, и на руската Червена армия, въпреки че са управлявани чрез брутално прокарване на заповеди. Руснаците първоначално защитават града от яростната немска атака. В този момент те дават толкова жертви, че средният живот на новопристигналия войник е по-малко от 1 денонощие, а на съветския офицер - 3 дни.
Жертвата им се е обезсмъртила от войник на генерал Родимцев, който малко преди да загине, написва на стената на главната гара (чийто контрол се прехвърля между враждуващите страни 15 пъти по време на битката): "Гвардейците на Родимцев се сражаваха и загинаха тук за родината си.".
В знак на почит към героизма на съветските бранители на Сталинград, той получава титлата "Град герой" през 1945 година. През 60-те години на един от хълмовете с изглед към града е издигнат огромен монумент на "Майката родина". Статуята е част от мемориален комплекс, който съдържа разрушени стени, съзнателно оставени в този вид след битката. "Зърненият подемник", както и "Къщата на Павлов", жилищната сграда чийто бранители се съпротивляват 2 месеца до освобождаването си, може да бъде посетена и в днешно време. Дори днес могат да бъдат намерени кости и метални отломки на хълма до града, символи на човешките загуби по време на битката и на успешната, макар и скъпа, съпротива срещу немската инвазия.
От друга страна, немската армия показва забележителна дисциплина докато е обградена. Това e първият път в който се сражава в тежки условия в такъв мащаб. С не достигащи храна и дрехи, в късните етапи на обсадата, много немски войници умират от глад или биват застигнати от бяла смърт. Въпреки това, дисциплината и покорството към властите взимат надмощие, до самия край, когато съпротивата вече не води до никакъв полезен резултат. Фелдмаршал Паулус се подчинява на заповедите на Хитлер, против съветите на много от водещите генерали във Вермахта, като Фон Манщайн, да не се опитва да пробие обсадата преди немските амуниции, припаси и храна на се изчерпат напълно. Хитлер, следвайки съветите на Гьоринг, вярва че немската 6-та армия може да бъде снабдявана по въздух. Хитлер и Гьоринг не успяват да разберат очевадните разлики, от гледна точка на трудността на снабдяване на гарнизон, сравнена с тази на обградена армия по време на битка от такъв мащаб.
Хитлер повишава Паулус във фелдмаршал на 30 януари 1943, точно 10 години след идването си на власт. По времето когато Хитлер го повишава във фелдмаршал, дори самият Паулус знае че Сталинград е загубен и отстъплението по въздух се е провалило. Хитлер е очаквал Паулус да се самоубие - традиционният начин за самоубийство на немските генерали; повишението му е било утешителен жест и стимул Паулус да не бъде пленен жив от Червената армия. Фюрерът очаква от Паулус да се включи в сражението или да се самоубие. Въпреки това, Паулус се предава на руските части, когато достигат щаба му в руините на универсален магазин в града. Останалите 91000 изморени, болни и гладни немски войници и се предават на 2 февруари. За радост на съветските войски и ужас на Третия Райх, сред пленниците има и 22 генерали. Хитлер е бесен при новината за предалия се фелдмаршал и заявява: "Паулус беше на прага на вечната слава, но направи обрат.".
).
Comment