Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Днес се навършват 65 години от края...

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Днес се навършват 65 години от края...

    на Сталинградската битка, която е повратен момент във Втората Световна Война. Поклон пред подвига на обикновения руски войник, победил най-дисциплинираната и модернизирана армия в света.

    Битката за Сталинград е най-голямата битка в историята на човечеството, водила се 199 дни. Трудно е да се определи броят на жертвите (ранени, убити, пленени и др.) от руска страна, поради огромния мащаб на сражението, а и защото съветското правителство не е позволило да се направят равносметки, от страх цената на победата да не бъде сметната за много висока.
    Различни изследователи са изчислили, че немците са дали около 850 000 жертви (ранени, убити, пленени и др.) сред всички клонове на немските въоръжени сили и техните съюзници. Много от тези хора умират в съветски плен между 1943 и 1955 година. 400 000 немци, 200 000 румънци, 130 000 италианци и 120 000 унгарци са убити, ранени или пленени. От всички немски пленници в Сталинград, само 5 000 се връщат в Германия през 1955 година. В допълнение, около 50 000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, за убити или пленени от руската армия. Според някои източници, Червената армия е дала общо 1 129 619 жертви в битката (ранени, убити, пленени и др.). Освен това, повече от 40 000 руски цивилни намират смъртта си в Сталинград и предградията му само за една седмица въздушни бомбардировки докато немските армии напредват. Общият брой цивилни, загинали в околностите на града, е неизвестен. Като цяло, битката взима 1,7 до 2 милиона жертви от двете враждуващи страни.

    Освен повратна точка за цялата война, битката за Сталинград показва и дисциплината и решителността и на немския Вермахт, и на руската Червена армия, въпреки че са управлявани чрез брутално прокарване на заповеди. Руснаците първоначално защитават града от яростната немска атака. В този момент те дават толкова жертви, че средният живот на новопристигналия войник е по-малко от 1 денонощие, а на съветския офицер - 3 дни.

    Жертвата им се е обезсмъртила от войник на генерал Родимцев, който малко преди да загине, написва на стената на главната гара (чийто контрол се прехвърля между враждуващите страни 15 пъти по време на битката): "Гвардейците на Родимцев се сражаваха и загинаха тук за родината си.".

    В знак на почит към героизма на съветските бранители на Сталинград, той получава титлата "Град герой" през 1945 година. През 60-те години на един от хълмовете с изглед към града е издигнат огромен монумент на "Майката родина". Статуята е част от мемориален комплекс, който съдържа разрушени стени, съзнателно оставени в този вид след битката. "Зърненият подемник", както и "Къщата на Павлов", жилищната сграда чийто бранители се съпротивляват 2 месеца до освобождаването си, може да бъде посетена и в днешно време. Дори днес могат да бъдат намерени кости и метални отломки на хълма до града, символи на човешките загуби по време на битката и на успешната, макар и скъпа, съпротива срещу немската инвазия.

    От друга страна, немската армия показва забележителна дисциплина докато е обградена. Това e първият път в който се сражава в тежки условия в такъв мащаб. С не достигащи храна и дрехи, в късните етапи на обсадата, много немски войници умират от глад или биват застигнати от бяла смърт. Въпреки това, дисциплината и покорството към властите взимат надмощие, до самия край, когато съпротивата вече не води до никакъв полезен резултат. Фелдмаршал Паулус се подчинява на заповедите на Хитлер, против съветите на много от водещите генерали във Вермахта, като Фон Манщайн, да не се опитва да пробие обсадата преди немските амуниции, припаси и храна на се изчерпат напълно. Хитлер, следвайки съветите на Гьоринг, вярва че немската 6-та армия може да бъде снабдявана по въздух. Хитлер и Гьоринг не успяват да разберат очевадните разлики, от гледна точка на трудността на снабдяване на гарнизон, сравнена с тази на обградена армия по време на битка от такъв мащаб.
    Хитлер повишава Паулус във фелдмаршал на 30 януари 1943, точно 10 години след идването си на власт. По времето когато Хитлер го повишава във фелдмаршал, дори самият Паулус знае че Сталинград е загубен и отстъплението по въздух се е провалило. Хитлер е очаквал Паулус да се самоубие - традиционният начин за самоубийство на немските генерали; повишението му е било утешителен жест и стимул Паулус да не бъде пленен жив от Червената армия. Фюрерът очаква от Паулус да се включи в сражението или да се самоубие. Въпреки това, Паулус се предава на руските части, когато достигат щаба му в руините на универсален магазин в града. Останалите 91000 изморени, болни и гладни немски войници и се предават на 2 февруари. За радост на съветските войски и ужас на Третия Райх, сред пленниците има и 22 генерали. Хитлер е бесен при новината за предалия се фелдмаршал и заявява: "Паулус беше на прага на вечната слава, но направи обрат.".

    sigpic

    #2
    въпреки че са управлявани чрез брутално прокарване на заповеди.
    интересен факт е, че повечето нормални армии по света също си позволяват "брутално" не само да прокарват, а че даже и да дават заповеди. странна работа.

    През 60-те години на един от хълмовете
    По-известен не като "един от хълмовете", а като Мамаев курган.

    и още - пленени са общо 24 германски генерали.

    Comment


      #3
      кало написа
      интересен факт е, че повечето нормални армии по света също си позволяват "брутално" не само да прокарват, а че даже и да дават заповеди. странна работа.



      По-известен не като "един от хълмовете", а като Мамаев курган.

      и още - пленени са общо 24 германски генерали.
      Благодаря за корекциите.
      sigpic

      Comment


        #4
        "Немци" не е синоним на "сили на Оста". Както и "съвети" не е синоним на "руснаци". Червената армия не е "руска", ами "съветска". Подобно объркване на понятията води до фрапанти изречения като "немците дават Х жертви... от които У съюзници на немците". Или в едно изречение Сталинград е отбраняван от руснаци, а в следващото - от съвети. Несериозно е това отношение, най-малкото.
        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          #5
          Доста е спорно дали точно Сталинград е повратния момент във войната.Аз лично смятам,че ключовия момент е битката за Москва - единствено победа там би дал шанс на германците да постигнат победа на Изток.

          Comment


            #6
            Ресавски, това сме го обсъждали поне в десет теми и половината от тях - посветени на този въпрос, не му е тук мястото.
            Съгласен съм с Динайн - хубаво е да има някакво по-сериозно отношение към това. Иначе се появяват такива смешности (впрочем, и "фашистки", като прилагателно за немските войници, е също толкова нелепо (бие го "хитлеро-фашистки")). В СССР руснаци са само част от хората, вярно че е сложно да се назовават събирателно ("съветски хора" е малко дълго), но все може някакъв неологизъм да се измисли (като "сащианци" за жителите на САЩ ).

            Comment


              #7
              Голъм, "сащианци" си е твоя запазена марка. Иначе съм срещал и "САЩци"
              За жителите на СССР е прието "съвети" (soviets), сигурно защото "есесесерци" не звучи много престижно
              Разбира се, понятията "фашисти" и "хитлеро-фашисти" са творения на съветската пропаганда, но също такива са и "нацистите", с които се бият съюзниците на другите фронтове. Аз лично избягвам по всякакъв начин да смесвам (привидни или не) политически принадлежности с националности и етнически идентификации. Както би трябвало да прави всеки, който се интересува от история, а не пропаганда.
              Защото ако приложим този аршин навсякъде, излиза че при Курск са победили комунистите (или социалистите), а на плажа в Нормандия са скочили капиталистите (или демократите?!) заедно с... монархистите или пък роялистите С една дума, получава се пълна глупост.
              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
              "But I know none, and therefore am no beast."

              (Richard III - William Shakespeare)

              Comment


                #8
                За жителите на СССР е прието "съвети" (soviets)
                Прието е в англоезичния свят, на български не звучи добре, защото "съвети" очевидно има друго, доминиращо значение . Би могло и да се изведе от "СЪветска Русия" - "съветоруси" . Но стига съм словоблудствал, то вярно, че няма модератори, но все пак не се знае.

                Comment


                  #9
                  Пуснах материала с идеята да почета днешната дата и паметта на загиналите при отбраната на Сталинград.
                  sigpic

                  Comment


                    #10
                    Е, има и друго значение, ама какво от това? Не единствена. Поради липса на алтернатива, това е което използвам(е). "Съветски Съюз", "съветска армия", "съветски еди-какво" - ами "съвети". СССР е много повече от Русия, географски и количествено, нещо като "турци" и "османци" се получава. Но и аз спирам да спамя...
                    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                    "But I know none, and therefore am no beast."

                    (Richard III - William Shakespeare)

                    Comment


                      #11
                      Поклон пред паметта на всички безсмислено загинали при Сталинград войници от съветската армия и силите на оста!

                      Надявам се, че така звучи по-евроинтеграционно някакси...

                      "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                      It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                      Comment


                        #12
                        Last roman написа
                        Поклон пред подвига на обикновения руски войник, победил най-дисциплинираната и модернизирана армия в света.

                        [...]

                        кости и метални отломки на хълма до града, символи на човешките загуби по време на битката и на успешната, макар и скъпа, съпротива срещу немската инвазия.

                        [...]

                        С не достигащи храна и дрехи, в късните етапи на обсадата, много немски войници умират от глад или биват застигнати от бяла смърт.
                        Да почетеш паметта на загиналите при отбраната на Сталинград не значи да възхваляваш само героизма и самопожертвуванието на червеноармейците, а загубите на победените само да ги констатираш. Извън съветските енциклопедии войниците на Оста не са зверове - те са хора. Да почетеш паметта на загиналите значи да помислиш за ЧОВЕКА - човекът, станал жертва на световната лудост. Руснакът, немецът, италианецът - всеки от тях прави жертва. А какво да кажем за цивилните жители на Сталинград, от които надали изобщо някой е оцелял? За обикновените хора, около които сипят снаряди дисциплинираната и модернизирана немска армия и не толкова дисциплинираната и модернизирана съветска армия? Не само съветският войник извършва подвиг и обезсмъртява жертвата си (на бас, че почти всеки войник в Сталинград е написал по нещо на някоя стена), не само немският войник умира от глад и студ. Такива едностранчиви изказвания не трябва да се правят.

                        Comment


                          #13
                          Окей.
                          sigpic

                          Comment


                            #14
                            не толкова дисциплинираната и модернизирана съветска армия?
                            такива изказвания - също, защото нямат нищо общо с действителността.


                            Извън историята като дисциплина, чисто личното ми емоционално мнение:

                            Аз изобщо не почитам и няма да почитам паметта на германските, италианските и румънските войници - те са избити (и правилно), докато са се опитвали да завладеят чужда земя, избивайки чужди майки, жени и деца, разрушавайки чужди животи. Хуманно и благородно е, че дори 5000 от пленените при Сталинград са оцелели.

                            Извън съветските енциклопедии войниците на Оста не са зверове - те са хора.
                            айде без евтини лозунгчета и криворазбрана толерантност. хората, сочи историята, са най-големите зверове.

                            Да почетеш паметта на загиналите значи да помислиш за ЧОВЕКА - човекът, станал жертва на световната лудост
                            лудост в света няма. има само в нечии глави, все човешки.

                            Comment


                              #15
                              Разводнявате темата и само опетнявате паметта на падналите.

                              Едно поклон за умрелите в бой е достатачно.
                              Кръвта из нашите гърди
                              не е съвсем изляна!
                              Народе, цял стани! Иди!
                              Че Македония въстана.

                              Comment

                              Working...
                              X