За съжаление съм запознат сама със съветската гледна точка изразена в спомените на Василевски, Жуков, Щеменко! Много едностранчиво и повърхностно " Многократно превъзхождащ враг....нашите храбри войници.... след героична съпротива и т.н." Разбираме, че им е било много тежко, оставили Харков но за мащабите на погрома нито дума. С удоволствие цитират загубите на Вермахта но за своите нищо конкретно, досещай се ако можеш. Това май е всеобща слабост на съветската историография ... Интересуват ме спомени на германски командващи от войната, дори да са на руски език. Не знам дали са издавани в България-"Изгубени победи" например! Ще бъда благодарен за информация по въпроса!
-
-
-
Много благодаря!Comment
-
Любопитен факт при битката за Харков (16 февруари-15 март 1943г.):
След като Leibstandarte Division завзема града повторно, Хитлер преименува централния площад “Дзерджински” на "Leibstandarteplatz" или “Platz der Leibstandarte SS Adolf Hitler” в памет на 4 500-те убити есесовци в битката. Площадът носи името до 22 август 1943г., когато в следствие на Курската битка, германците са изтласкани от града повторно... Сега площадът носи името “Площад на свободата”.
Снимка 1 : "Leibstandarteplatz" 1943г.
Снимка 2 : “Площад на свободата”Comment is free, but facts are sacred.Comment
-
Едно малко уточнение. В числото за загубата на 1-ва СС дивизия по време на битката при Харков се включват не само убитите, а и ранените и безследно изчезналите. В знак на признателност на есесовците е отпуснато парично възнаграждение на обща стойност от 2 000 000 райхсмарки от т.нар. Фонд за зимна помощ. Финансовата помощ е използвана за подобряване условията на живот за войниците и офицерите от дивизията.They march in full battle dress
With faces grim and pale
Tattered banners and bloody flags
Rusty spears and blades...Comment
-
Уличен бой в Харков.
Снимката не е цяла,а само едната страница (тя е на двете средни). Забележете магнитната мина (първи модел), държана от немеца.Comment
-
Господа,
Вашата дискусия ми напомни за една интересна книга която съм чел през 70-те. Казва се " Съдбоносни решения " и е колективен труд на няколко немски генерали.
Издадена е в САЩ, а това което аз четох беше превод на руския превод и по тази причина книгата имаше три предговора ( "оригиналния", руския и българския ) ,
а по-голямата част на доста от страницита изобилстваха от руски коментари
"оборващи" авторите на тези мемоари ( които просто бяха публикували голяма част от своите педантично водени лични дневници).
С радост бих я прочел отново, но до сега не съм я открил ( На корицата и в червено-черни краски бе изобразен горящия Райхстаг ).
Ще Ви бъда задължен ако можете да ми дадете някаква информация за нея.Comment
-
В руските книжарници на "Книгомания" я имаше, поне преди време. Всъщност има два такива сборника и двата съставени по сащианско задание (ако не се лъжа), които са издавани под няколко различни заглавия и редакции. Материалите трябва да ги има и в Милитерата.Comment
-
Запален Райхстаг?
Тази, която баща ми е пазил няма Райхстаг.Сигурно е най-първото издание, защото е от 1961-ва год.Last edited by еМГето; 19-03-2008, 15:05.Comment
-
Изрових още една снимка от Харков. Имам доста, ама къде са? И още една.Оръдието е вероятно Мардер 3 на чехско шаси.Танка в дъното на
улицата е Т-34/76.Last edited by еМГето; 19-03-2008, 17:21.Comment
-
Paul Hausser, начальник 1. танковой дивизии Waffen SS на подступах в Харькову
Солдат Hausser SS во время наступления на Харьков
Comment
-
"Мъртвешката глава" в Харков.Comment
-
Само си загубих времето да се ровя из предложените от Ресавски два сай
та.Единственото, което намерих е ок.9 000 пленници,повече от 600 танка и 1000 оръдия.Може да съм пропуснал нещо.Не посочва тези загуби в периода на удържане на съветското настъпление ли са или за периода на
немското контранастъпление? Мъглива история.Тези хора се чувствуват гузни да говорят за свойте загуби. Кой знае, дали изобщо са държали сметка? Знам, че са хвърляли свойте войници в боя буквално като животни.Last edited by еМГето; 22-03-2008, 13:55.Comment
-
На 03.03.1943г. съветските войски са обкръжени около Берек, който лежи северно от Павлодар към Харковското направление. Три дни по-късно танковия корпус на SS достига Валков, разположен северо-западно от Харков. Целта на цялото настъпление е да се изтласкат съветските части на другия бряг на Донец.
Когато първите отряди на 1-ва танкова дивизия SS "Leibstandarte Adolf Hitler /LAH/ достигат до тази цел, започва щурма на Харков. Командващия 4-та танкова армия ген.Хот дава заповед да се обхване плътно Харков от запад и север.
На север действат СС дивизиите "LAH", и "Totenkopf", а 2-ра танкова дивизия SS "Das Reich" атакува от запад и юг. Съпротивлението на руснаците е слабо. На 11.03. един батальон от "Totenkopf" се съединява с части от "LAH" и "Das Reich". Бригадефюрер SS Фриц Вит от състава на "LAH" провежда атака в две направления, поставяйки в авангард 3-ти батальон, прерязвайки пътя Харков - Белгород. "LAH" действа съвместно с 22-ри танков гренадирски полк SS. В края на деня на 15.03. батальона на Курт Майер овладява източната част на града, след поредица от жестоки улични боеве. Малко след това всяка съпротива на съветите в Харков е подавена.They march in full battle dress
With faces grim and pale
Tattered banners and bloody flags
Rusty spears and blades...Comment
-
Какво е Павлодар? Павловград?Comment
Comment