В края на 1942 г. райхсминистърът на Източните територии Алфред Розенберг разработва и запознава военнополитическия елит на Райха със своя цялостна концепция, която предвижда коренна промяна в германското присъствие в окупираните съветски територии и в отношението към местното население. Основната идея на меморандума е от този момент жителите на СССР да бъдат приравнение по статус към другите европейски народи, намиращи се в сферата на германско господство и да бъдат третирани по идентичен начин. За целта той предлага незабавно: а) да бъдат съставени национални представителства на отделните народи, които да поемат самоуправленски функции; б) да бъдат формирани и въоръжени народни армии, които да бъдат използвани във войната против СССР в качеството на съюзници; в) да бъде отменена болшевишката стопанска система и възстановена неприкосновената частна собственост върху земята и средствата за производство.
Концепцията "Розенберг" предизвиква голям шум и силен отзвук в коридорите на властта в Райха. Тя е горещо приветствена и подкрепена от висшия генералитет - особено от фон Клюге, фон Клайст, фон Манщайн. Дори д-р Гьобелс съзира у нея ред позитивни страни и рязко променя облика на Източната пропаганда: вместо за колониални планове започва да се говори за ролята на източните народи в бъдещата "нова Европа"... Фюрерът започва да се колебае дали наистина не дошло време за промяна на курса?!
В този момент обаче на сцената се появяват две злокобни лица - гаулайтер Кох и Мартин Борман, които упорито и продължително го убеждават, че източните народи не са европейски, не заслужават цивилизовано отношение и всякаква промяна в политиката към тях няма да доведе до нищо добро. И успяват... идеята на Розенберг постепенно заглъхва и изчезва от дневния ред на ръководството на Райха. И той, вместо да я избегне, прави поредната стъпка към пропастта
Знае ли някой нещо по въпроса и доколко изложената версия е достоверна?
Концепцията "Розенберг" предизвиква голям шум и силен отзвук в коридорите на властта в Райха. Тя е горещо приветствена и подкрепена от висшия генералитет - особено от фон Клюге, фон Клайст, фон Манщайн. Дори д-р Гьобелс съзира у нея ред позитивни страни и рязко променя облика на Източната пропаганда: вместо за колониални планове започва да се говори за ролята на източните народи в бъдещата "нова Европа"... Фюрерът започва да се колебае дали наистина не дошло време за промяна на курса?!
В този момент обаче на сцената се появяват две злокобни лица - гаулайтер Кох и Мартин Борман, които упорито и продължително го убеждават, че източните народи не са европейски, не заслужават цивилизовано отношение и всякаква промяна в политиката към тях няма да доведе до нищо добро. И успяват... идеята на Розенберг постепенно заглъхва и изчезва от дневния ред на ръководството на Райха. И той, вместо да я избегне, прави поредната стъпка към пропастта
Знае ли някой нещо по въпроса и доколко изложената версия е достоверна?
Comment