Логистиката в началото на Барбароса

[messire Woland]

Въпросът за минометите също е интересен, но - малко осветен, или поне аз не съм виждал свястна информация какво става с това огромно количество миномети, които РККА има към началото на войната. Най-малкият калибър, 50 мм (зад връзката има описание), е в гигантски количества, ако не греша - някъде около 30 000 броя. Какво става с тях - не е ясно. Но има масови оплаквания в спомените на войниците от първия етап на войната, че едва ли не - минометът е "немско оръжие", при положение, че в РККА миномети от всички калибри има немалко.

[obo.babatogo]

Можем само да гадаем какво е станало с минометите - или дойчовците са ги арестували или просто не е имало достатъчно обучени кадри за действие с тях, и пак са били изоставяни

[Amazon]

Всичко е възможно. Немците чак към краят на войната приемат че насищането на пехотата с миномети е по-ефективно от насищането и с картечници и тръгват в тази посока. Така че 41-42 може да не са виждали минометите като особена ценност.

[gollum]

Немците чак към краят на войната приемат че насищането на пехотата с миномети е по-ефективно от насищането и с картечници и тръгват в тази посока. Така че 41-42 може да не са виждали минометите като особена ценност.

Извинявай, но ти това сериозно ли го пишеш? А кой, според теб, в началото на войната е разглеждал минометите като ценност до степен да ги включи на всички нива и то в значителни количества? Впрочем, всяка армия, за която се сещам, към началото на ВСВ е съвсем наясно що за ценност са минометите в непосредствената поддръжка на пехотата. Въпросът е, че разбирането е едно, обучаването на персонала - друга работа и за някои е сложно. Точно затова в РККА има произведено огромно количество миномети, но навлизат на въоръжение на практика 39-та и основно 40-та, което означава, че има много малко хора, които да са обучени как да си служат с тях, а за всички резервисти те са непознато оръжие. Това довежда до ситуацията при положение, че има повече от достатъчно миномети за екипиране на пехотата, на практика те почти не се използват (ако четете съветски мемоари за началния период на войната често ще срещнете оплаквания как немците разполагат с "огромни" количества миномети, докато "съветската пехота няма миномети" и понякога дори използват трофейни).
Така че не само ги виждат като "особена ценност" от преди войната да започне, но и пехотата им е екипирана с тях и научена да ги използва ефективно. По-нататък, както и в другите армии просто увеличават бройката и ако ще говорим за някакво "осъзнаване", то по-скоро е за съотношението на стрелци спрямо "поддържащи" оръжия (към средата на войната осъзнават, че са нужни повече поддържащи оръжия, т.е. картечници и миномети на по-малко пехотинци-стрелци (съответно, намаляват количеството пехотинци в пехотните роти)).

Това полево, дивизионно оръдие въобще не ми е ясно. Уж един калибър а го споменавате и по двата начина.

Разликата не е в калибъра (може и да е там понякога), а в тактическата роля и, поради това, в техническите изисквания. Някъде вече съм го писал това, ама за да не ровя сега, оръдията могат да се подреждат по няколко начина, тук съчетавам два, понеже за този период "нивото" се покрива с особеностите на ролята.
Полкови/пехотни(батальонни) оръдия са всички оръдия, които принадлежат към полковата артилерия, т.е. при повечето армии в този период това означава, към артилерийската рота на полка. В някои армии отделно има и батальонна артилерия, но на практика това е просто организационна вариация, защото как точно ще се използва тази артилерийска рота (или батарея) зависи изцяло от командира - може да се раздели между полковете за подкрепа или да се използва централизирано.
Особеностите на "ролята" се свеждат до задачите, които могат да се решават от пехотата на полка (отделните батальони), т.е. най-често това е подавяне на огневи точки, разрушаване на леки и средни полеви укрепления, противотанкова отбрана е третостепенна роля (защото по това време пехотните полкове "масово" получават и една от батареите на противотанковия дивизион на дивизията (т.е. 4-12 ПТ оръдия, в зависимост от калибъра). Та, с оглед на ограничените средства за придвижване и основната роля, полковите оръдия следва да са леки и с малки габарити, защото се ползват на практика във втора линия (а понякога и първа) на пехотата, т.е. трябва да могат да се местят тактически само със силите на разчета (поне в масовия случай), трябва да имат щитово прикритие (за защита на разчета поне от пехотния огън и леки шрапнели); гранатата, която изстрелват, следва да е достатъчно мощна за решаване на основните задачи (т.е. подавяне на огневи средства като картечници или леки оръдия, поразяване на скупчена пехота); обсегът им спокойно може да е "малък", т.е. 1-2 до максимум 4-6 км (дори това е излишество в повечето случаи). Т.е. неизбежно това означава 70+ мм калибър (минималния, който остава "уверено" за разрушаване/неутрализация на леки укрепления, а осколъчно-фугасната граната има достатъчно поразяващо действие срещу открити групови цели); трябва да има значителна маневреност на огъня, т.е. възможност за разделно зареждане или вариране на заряда и достатъчно голям вертикален ъгъл на насочване (за да се поразяват лесно цели закрити цели).
Общо взето, в различните армии за тази роля приемат на въоръжение различни леки 70/75/76 мм оръдия, често на базата на планински или леки полеви оръдия от ПСВ. В РККА не е изключение - в полковата артилерия приемат на въоръжение 76,2 мм/м27 полково оръдие. През 1943 г. приемат на въоръжение нов вариант със същия калибър. Между другото, обмисляли са и 45 мм полково оръдие с гаубична балистика, но така и не го приемат на въоръжение.
Японците, да речем, използват съвсем леко 70 мм полково оръдие (а малко по-рано приемат на въоръжение и 37 мм полково оръдие). На практика е батальонно, т.е. прикрепено е на батальонно ниво.
Във Вермахта отиват и по-далеч - освен много ефективно 75 мм пехотно (т.е. полково) оръдие (по-точно мортира-гаубица), приемат на въоръжение 150 мм полково оръдие, с което май са уникални (никой друг не разполага с подобно по-мощност оръдие на това ниво).
В САЧЩ за същата цел ползват лека 75 мм гаубица и така нататък.
Въпросът е, че с времето се оказва, че за повечето от тези задачи миномет върши работа при по-малка маса и по-добра огнева мощ (вярно, няма възможност да води директна огнева поддръжка, т.е. само донякъде ги замества), но за сметка на това, нито едно от двете средства няма достатъчна ефективност като противотанково средство. Затова в армиите, в които противотанковата защита на пехотата се превръща в основен проблем (като немската), постепенно преминават към оптимизирани в противотанкова роля 75 мм пехотни полкови оръдия.

Полево оръдие е всяко оръдие, чиято основна роля е директната огнева поддръжка на пехотата. Т.е. полевото оръдие може да е полково или не, но пехотните/полковите оръдия почти винаги принадлежат към полевата артилерия. Т.е. полевите оръдия по принцип са оптимизирани за водене на директен сборел, директна огнева поддръжка, а индиректните им възможности са по-ограничени, особено с оглед на това, че от ПСВ постепенно се залага на скорострелността, т.е. важни са скорострелните полеви оръдия (а това означава жертване на огневата маневреност, т.е. разделното зареждане и вариране на заряда в полза на унитарни боеприпаси). До масовото навлизане на минометите - особено на полковите калибри (120 мм) - пехотната артилерия е компромис и обикновено в нея влизат не-скорострелни полеви оръдия, които за сметка на това компенсират със значителни възможности за индиректен обстрел ("мортирност", ако щеш).

Дивизионната артилерия както можеш да се досетиш са артилерийските средства, които са включени директно на подчинение на управлението на дивизията, т.е. в дивизионната артилерийска бригада или артилерийски дивизионен полк. Разбира се, той обикновено е компромис между нуждата от пехотна поддръжка и обща артилерийска поддръжка и РККА е до голяма степен нагледен пример за това. Нормално на дивизионно ниво се очаква да се балансира между далекобойна пехотна поддръжка (т.е. средни гаубици) и обща артилерийска поддръжка (тежки гаубици). Но - гаубици. Причината е проста: полевите оръдия, както отбелязах, нямат нито нужната гъвкавост на индиректния огън, нито (обикновено) достатъчна мощност - във всеки случай, за втората задача. Но затова - гаубици, тъй-като трябва приемлива точност при водене на огън на дистанции от минимум 6-8 до 10-12 км. Понякога и повече. Т.е. достатъчна маневреност, така че полка да може да оказва поддръжка на цялата дивизия от заетите позиции. Затова и гаубици (би могло и корпусни оръдия, но са твърде скъпи и тежки и възниква икономически проблем и проблем с тактическата маневреност).
На практика обаче първо не всички държави са в състояние да обезпечат дивизионната си артилерия с достатъчно средни и тежки гаубици (т.е. 100+ мм и 150+ мм), да не говорим, че не навсякъде са решили в какви пропорции трябва да се изпълняват едните и другите задачи, както и дали нямат нужда от средства за директна огнева поддръжка в дивизионната артилерия (т.е. полеви оръдия).
Още към средата на 30-те години във Вермахта вече са наясно с това, че искат в дивизионната им артилерия да има само гаубици, като съотношението между пехотна поддръжка и обща артилерийска е 3 към 1. Но на практика не могат да осигурят достатъчно гаубици за всички дивизии, затова зя някои от "вълните" се ползват различни заместители.
В други армии,като щатската битуват сходни идеи, но взимат някакво надмощие едва към 42-ра.
В РККА са по-неясно с нещата. Първо, все още запазват бригадната организация на дивизионната артилерия (два артилерийски полка), второ, далеч са от яснота какво точно желаят да има в нея, затова и по идея половината им дивизионна артилерия е съставена от полеви оръдия, а едва другата половина - от гаубици. На практика нещата са по-неприятни - първо няма достатъчно гаубици, след това има проблеми с осигуряването на квалифицирани артилеристи за тях, затова и в реалността повечето им дивизии имат предимно от техните средни гаубици (122 мм) и най-вече много 76,2 мм полеви оръдия (дивизионни в това си приложение). Но като цяло са наясно, че искат да има полеви оръдия в дивизионната им артилерия (има разни опити да стигнат до 87/100 мм, но само експерименти). На практика си остават на няколко типа 76,2 мм оръдия.
Каква е разликата между тези полеви и полковите оръдия? Първо, в дължината на ствола на оръдието - дивизионните са с доста по-дълго, съответно, с по-мощен метателен заряд и доста по-висока начална скорост на боеприпаса, което означава и по-настилна траектория. Т.е. в по-малка степен са удобни за водене на индиректен обстрел, което означава, че съветската дивизионна артилерия е "оптимизирана" за полева роля - директна и отчасти индиректна пехотна поддръжка. След това, по-малък вертикален сектор на насочване (няма и нужда) от полковото, заедно с по-тежък лафет, с възможност за превоз с моторизиран влекач (по-висока скорост). Макар и по идея тези оръдия да имат сравнително голям обсег (до 10 км и повече), на практика точността им е много малка, а осколъчно-фугасния снаряд просто не е достатъчен за нея. Това е отделен разговор, но на практика това означава, че артилерията на съветските стрелкови дивизии е много по-слаба от тази на немските и с по-малки възможности, за сметка на това, има по-големи ПТ и полеви възможности (на хартия). На хартия - поне в първите две години, защото както често се посочва в отчетите, най-често управлението на дивизията не успява да използва ефективно полевата си артилерия (всеобщ проблем за това време). От това се появява и идеята, че съветските стрелкови дивизии имат много мощно ПТО, но това е повече на теория. На практика с изключение на част от кадровите дивизии в началния период това рядко е вярно.
Именно от тези оръдия Вермахта пленява много, след това ги преработват и ги използват като противотанкови/полеви. Впрочем, точно по тази причина с преминаването към 70+ мм като основен калибър на ПТА се появяват възможности ефективно да се ползват и като полеви оръдия.

Да обобщя: имаш средства за непосредствена артилерийска поддръжка на пехотата, които са й директно достъпни - това са батальонните и полкови пехотни оръдия. Те могат да водят огън както като полеви оръдия - т.е. директен огън по видими цели (директна огнева поддръжка), като се движат заедно с пехотата в нейния боен ред и са директно достъпни до ротно ниво. При нужда, могат да заемат закрити позиции и да оказват огнева поддръжка от тях или подобно на миномети да водят огън по противник, скрит зад хълм или друго препятствие. Но "цената" за това е ниската начална скорост на боеприпаса и ниската скорострелност, т.е. в противотанкова роля са неефективни. Дори въвеждането на кумулативни боеприпаси да оправя това донякъде, остава си проблема със стрелбата по бързо движеща се цел пир ниска скорост на снаряда.
Дивизионната артилерия има за задача да оказва както сходен род огнева подкрепа - но със стрелба от по-голяма дистанция (т.е. индиректна), което означава едновременно по-ниска точност и по-голямо време за реакция, така и да извършва артилерийска подготовка, контрабатарейна борба, разрушаване на добре защитени укрепления, т.е. все задачи за средни и тежки гаубици или корпусна артерия (последната са оръдия с възможности за насочване като гаубиците, но с доста по-дълги стволове, т.е. по-висока начална скорост на боеприпаса, т.е. могат да стрелят на по-големи дистанции с по-тежки боеприпаси; в нея влизат и по-мощни оръдия понякога).

Да се върнем на дивизионните полеви оръдия на РККА, това са тогава - това е най-вече Ф-22 от 1936 г. (ЗиС-3 е от 1942 г., т.е не ни интересува). В някакви доста по-малки количества се среща УСВ от 1939 г. (произведени са над 1 000). И двете (особено Ф-22) си имат своите недостатъци, главно от идеите за "универсализация" (т.е. дивизионно полево оръдие, което заедно с това да става и за зенитно). Освен това в някакви количества имат едно модернизирано дивизионно оръдие - 1902/30 г. (модернизирано през 1930 г.). ЗИС-3 вече е друга работа - много добро полево оръдие. Но отделен въпрос е мястото му в дивизионната артилерия.
Между другото, нищо че дивизионните оръдия са 76,2 мм - те не са специализирани противотанкови и отстъпват на последните в тази роля.

Намерих нещо за 50 мм миномети: Германия прекратява производството през 1941 г. и остават до края на войната да ги използват "до изчерпване" (тогава преценяват, че не са достатъчно ефективни/смислени), предимно на втора линия. Съответно, когато се изчерпват складовете започват да използват съветски и френски трофейни. Така че вероятно там са отишли. В първолинейните части през 42-ра ги заместват с по-къса и лека версия на стандартната 81 мм минохвъргачка. НО не бих се изненадал, ако на фронта реално са използвали и пленените съветски модели.

[Amazon]

Извинявай, но ти това сериозно ли го пишеш?

Кое точно? Което съм написал, или твоята интерпретация на моят пост?

А кой, според теб, в началото на войната е разглеждал минометите като ценност до степен да ги включи на всички нива и то в значителни количества?

Немците. Дори ги включват в планинските подразделения. Използват ги при няколкото пробива които успяват да направят в линиите на Будьони в Какваказките планини. Изненада за руснаците. Немците и както пишеш, всички армии, обожават минометите като изключително ефтин и ефективен заместител на пехотните оръдия от ПСВ.

Това което написах, беше сравнение с картечниците. А не че немците не знаят какво е миномет, или не го харесват. Бях чел, че към краят на войната насищането с картечници е голямо и немците дават предимство на миномета пред картечницата и наблягат на производството им. Което за мен значи че 5 години боен опит им е подсказал колко точно са ценни минометите. Ако това което съм чел не е вярно, тогава да, приемам забележката ти.

[gollum]

Може и нещо да не съм те разбрал, но както и да е. Ти пишеш (в цитираните от мен изречения), че "може към 41-ва и 42-ра да не са виждали минометите като особена ценност". Но аз не съм съгласен с това - не, виждали са ги съществена ценност - основно оръжие за пехотна поддръжка на взводно, ротно и батальонно ниво (и то общо взето наред с картечниците). Но към момента, когато в ръцете им "падат" множество съветски взводни и ротни миномети, вече не гледат на 50 мм миномети като на особено смислено / ефективно средство и вероятно това е причината да не ги използват кой знае колко (свалят своите от производство и постепенно от въоръжение). Но различно стоят нещата с ротните миномети - 80 мм. Съветските 82 мм ги въвеждат на въоръжение, но не намирам в какви количества (съветските 50 мм се използват от второстепенни подразделения и на разни не кой знае колко съществени места).

ПП Какво е към края на войната - определено не е по темата. Аз не съм попадал на подобни оценки или обобщения от немския опит. Както и да е, това е за друга тема, но ще ми е интересно да прочета къде си го срещал това. Да речем, в книжката на Миделдорф по-скоро се набляга на значението и на двете средства, но не на едното в ущърб на другото, напротив, набляга на скорострелните картечници и автоматите като средства за усилване на огневата мощ на пехотата ПЛЮС минометите, а не едното срещу другото.
Въпросът е, че ценността на минометите е очевидна от ПСВ и е обобщен опита от нея. Затова и когато идва въпроса за превъоръжаване на армията в средата на 30-те години те изготвят своите модели за взводна и ротна минохвъргачка и ги приемат на въоръжение (35-37 ма общо взето). Сходно е и в РККА (горе-долу в тези срокове, но реалното производство се забавя в някаква степен, още повече - усвояването във войската). В останалите държави в някаква степен разчитат на запасите от ПСВ, затова също има известно забавяне, но като цяло минометите са си стандартно пехотно оръжие през втората половина на 30-те години във водещите армии и постепенно навлизат и "надолу". Ако трябва да говорим за някакъв прогрес през и след войната, той е в заместването на пехотните/полковите оръдия от миномети. Но това не засяга стрелковото оръжие. Ако нещо се премахва от миномета, това вероятно е обучението на разчетите на станочни картечници във водене на индиректен обстрел, но и за това не съм много сигурен.
Между другото, взводните миномети са нещо като "развитие" на пушечните мортири и остават наред с тях на въоръжение. Немците мисля са единствените, които постепенно се отказват от совите 50 мм миномети (за РКАА не съм много сигурен, но май общо взето се използват до края на войната). След края на войната като цяло намалява значително използването на тези миномети (твърде леки и със слаба мина). Мисля че само в британската и щатската армия запазват мястото си (техните са двуинчови, т.е. 60 мм). Впрочем, съвременните 60 мм миномети имат донякъде изменена роля - увеличен обсег. В тактически план на взводно ниво са заместени от автоматичните гранатомети. Но това е самостоятелна тема.

[gollum]

Като се замисля, може би си струва да се направи самостоятелна тема за артилерията през периода, нещо като "общи понятия" (и изясняване кое какво е или какво би могло да бъде и за що се използва). Така всичко ще е на едно място и по-лесно за намиране при нужда. Ще взема при достатъчно време да отваря такава в теоретичния раздел. Защото доста се отдалечихме от логистиката.

[Amazon]

ПП Какво е към края на войната - определено не е по темата. Аз не съм попадал на подобни оценки или обобщения от немския опит. Както и да е, това е за друга тема, но ще ми е интересно да прочета къде си го срещал това.

Беше обобщено твърдение в някаква статия, която вчера не успях да намеря, беше отдавна. Ще поровя още, дано го намеря.

[gollum]

Ще ми е интересно да го видя, ако успееш да го намериш, Амазоне.
Аз междувременно се замислих над цялата работа. Първоначално се учудих много (явно по недоразумение - изворът на изненадата ми бе, че имам идея доколко ценно пехотно средство за тях миномета е дори в началото на войната), защото не знам да има някакви съществени промени в структурата на пехотната поддръжка на това ниво - особено по линията миномети/картечници. Втората причина бе практическа - според както аз си представям нещата, има буквално една ниша, в която има някакво пресичане на функциите на тежките (станочни) картечници и минометите - индиректна огнева поддръжка на ниско ниво. Там е очевидно, че минометите имат превъзходство. Но поначало този род употреба на картечниците е вторична и сравнително рядка на практика, така че трудно си го представям като някакъв извод, дошъл чак след края на войната. Да не говорим, че станочните картечници са само част от картечниците в пехотната рота/батальон (и говорим само за, вероятно 1-2% от употребата им). В останалите роли просто няма как миномета да замести картечницата (или обратното). Още повече, че както вече писах, от 41-ва немците постепенно изоставят употребата на леките миномети (50 мм), т.е. на оръжието, което криво-ляво можем да срещнем като взводна поддръжка, т.е. на това базово ниво - отделение/взвод разчитат само на леки картечници за мобилна огнева поддръжка и на ръчни гранати / пушечни мортирки (към края на войната към тези средства се добавя и гранатомета), които обаче имат по-скоро спомагателна роля. При това, "работят" за увеличаване на огневата мощ, т.е. включване на втора лека картечница в пехотното отделение (втора огнева група), оптимизация на леките картечници в посока намаляване на масата, увеличаване на огневата мощ. И изведнъж - ще намаляват картечниците за сметка на минометите? Просто ми бе трудно да се сетя как това би могло да се случи. още повече с оглед на очевидното отпадане на лекия миномет. Да не би да са имали предвид, че съюзниците все пак са били прави и има нужда от лек 50-60 мм миномет, който да може да се пренася лесно и да се използва на ниско ниво (взвод)?
Вчера обаче се сетих за една възможност, която някак изпусках от поглед. Възможно е да е ставало въпрос за друго: намаляване на тежките картечници в групата за поддръжка на ротно/батальонно ниво за сметка на повече средни (ротни) миномети. Виж, това е напълно възможно и логично - реална работа там тежките картечници имат все по-малко, докато минометите - повече. Така че е възможно това да е "разковничето" и да е свързано и с въвеждането на 120 мм миномети (огнево средство, което те възприемат и дори копират от РККА). С времето общо взето минометите "опразват" и изместват останалите оръжия от тази роля (пехотните оръдия, тежките станочни картечници), като се допълват след войната единствено от различни безоткатни оръдия и гранатомети. Това е

[Amazon]

Аха, явно аз изобщо не съм предал правилно какво бях чел, от там и недоразумението. Не ставаше въпрос за замяна, или конкуренция между картечници и миномети. Точните думи бяха, че към краят на войната пехотата се е пренаситила(или нещо подобно) с картечници и за това е започнало да се набляга на производството на миномети. Може да е това което пишеш за въвеждане на по-големи калибри миномети. Съответно далеч по-висока ефективност на миномета и възможност за подръжка на по-високо ниво.

[gollum]

Точните думи бяха, че към краят на войната пехотата се е пренаситила(или нещо подобно) с картечници и за това е започнало да се набляга на производството на миномети.

Не, съжалявам, но пак не ми звучи смислено. Там "насищане" няма, по-скоро плавно повишаване на количеството както като производство (доколкото съм запознат), така и постепенно увеличаване на броя картечници - както в "ръчна" (лека) роля, т.е. отдельонна картечница, така и в "средна" и "тежка" роля. Да речем, производството на MG-42 постоянно се повишава - в 44-та се удвоява спрямо това от 43-та, а 45-та въпреки недостига на материали само за една четвърт от годината произвеждат толкова, че за цялата биха надхвърлили количеството от 44-та. И това при положение, че MG-42 общо взето се използва изключително като пехотно оръжие (MG-34 се използва като бордова и пехотна). Не ми звучи като "насищане", а по-скоро като "глад".
След това, след въвеждането на MG-42 в употреба започва програма за модернизация, която доста променя оръжието, но така и не навлиза в масово производство преди края на войната. Отново по-скоро глад и недостиг на производствени мощности, отколкото "насищане". Новата картечница обещава още по-висок темп на стрелба при не малко намаляване на масата и допълнително опростяване на производството.
Както отбелязах, те започват постепенно да удвояват броя картечници в отделението, но това е процес, който е далеч от завършен, да не говорим, че и с него има известни проблеми (най-вече логистични - картечниците им, особен MG-42 гълтат много боеприпаси).
Без да претендирам да "знам", струва ми се, че изводите им са по-скоро в посока, че ефективността на пехотата на основното ниво, т.е. отделение/взвод (ротата като управляващ и поддържащ "организъм") основно зависи от картечниците - особено леките, - и минометите. И двете. Като цялостното развитие е в посока "насищане", т.е. умножаване на броя миномети и картечници в пехотата и това е тенденция до края на войната, която така и няма достигнат момент на "пренасищане".

От друга страна, на производството на миномети се "набляга" още от преди войната и тенденцията си върви през войната, като общото количество миномети в армията постепенно нараства през годините, т.е. върви си общо взето плавно насищане. Но в никакъв случай това не се случва едва към края на войната.

Може да е това което пишеш за въвеждане на по-големи калибри миномети. Съответно далеч по-висока ефективност на миномета и възможност за подръжка на по-високо ниво.

Не, продължавам да мисля по този въпрос и имам совите допълнителни съмнения, които ще изложа. Но ми се струва, че пак не се разбираме. Затова ще се опитам да изложа своето виждане по пехотната поддръжка на това ниво и какво имам предвид (без претенции, че разбирам нещата - аз съм лаик, който чете и се опитва да разбере).
Грубо казано, можем да разделим нещата така (извинявам се, ако тези неща са очевидни и известни):
- пехотният бой се води от отделения/взводове, т.е. това е основното ниво, на което се действа/взаимодейства непосредствено. На това ниво основното средство, с което разполага пехотата освен индивидуалното оръжие на пехотинците (пушки, самозарядни пушки, картечни пистолети) са леките картечници (т.е. оръжие, което се обслужва от двамата/трима души по идея) и ръчни гранати/пушечни мортирки за изстрелване на ръчни гранати. По идея към началото на войната във всяка армия пехотното отделение разполага с една лека/ръчна картечница и една мортирка (която се комбинира с пушката на един от пехотинците, обикновено специално обучен да я използва). Реално това означава, че в тактически план отделението се дели на две полу-отделения, едното е "щурмово", т.е. съставено от 4-5 стрелеца с лично оръжие плюс ръчни гранати, те съставят маневрения елемент, а второто е за огнева поддръжка и е екипирано с леката картечница и (евентуално) пехотинеца с пушечната мортирка (т.е. минимум двама души с картечницата плюс още 2 пехотинци). Съответно, командирът на отделението координира двете части и командва едната от тях, а заместника му - другия елемент. В реалността наличието / използването на въпросната мортирка въобще не е задължително, т.е. това е по-скоро отделен допълнителен елемент.
Реално картечницата се обслужва от поне още двама души освен картечаря, които носят запасни цеви и допълнителни боеприпаси, като в реалността (особено за MG-42) всички влизащи в огневата група носят допълнителни боеприпаси за картечницата. Т.е. тази група е поне 3-4 души за картечницата, центрирани около картечницата. Това при 9-10 души в пехотно отделение (за немската армия стандартно са 9).
Огневата група фиксира целта или прикрива с огъня си маневрената, която обикаля и щурмува. Или двете групи се прикриват взаимно при движение.
В реалността трудно може да се прави сравнение между ефективността на двата елемента - картечницата е много ефективна в почти всички ситуации и може да даде кратковременна огнева мощ далеч надхвърляща тази на цялото отделение. Докато пушечната мортирка е просто средство за атака с единични ръчни гранати на по-големи дистанции отколкото могат да се метнат от пехотинците-гранатохвъргачи. Т.е. единственото средство за неутрализация на закрити цели на разположение на това ниво. Но то изисква добра подготовка за ефективно приложение и е с ниска скорострелност.
В реалността обаче много от армиите нямат достатъчно картечници (а някои въобще не ползват пушечни мортирки или ги ползват ограничено), т.е. често ще има отделения, които не разполагат с огнева група.
На това ниво няма миномети, защото дори и най-леките са твърде тежки, а и с малко излишен обсег (разстоянието между елементите на отделението е малко).

На следващото ниво - взвод, - има самостоятелен поддържащ елемент - отделение за огнева поддръжка. Разбира се, нещата силно варират от армия до армия, но това е основното средство, с което разполага пехотата на непосредствено бойно ниво и е под контрола на взводния командир. То може да включва допълнителни картечници и взводни миномети (т.е. 40-60 мм). Във Вермахта към 41-ва, т.е. първия период на войната то включва 1 взводен миномет (50 мм). Това е. Няма допълнителни картечници или нещо друго.
Т.е. по принцип взвода разполага с 3-4 леки картечници (в зависимост от попълнеността) и 1 лек миномет, плюс евентуално още 4 мортирки за мятане на гранати.

На следващото ниво, т.е. ротата, обаче има още отделение за огнева поддръжка, в който има (в началото) 3 противотанкови пушки.
На батальонно ниво (пак в началото) има рота тежко пехотно оръжие, в която има 6 х 81 мм (средни) миномета, плюс 12 станочни картечници (предполагам, че 9 са със "средни" и 3 с "тежки" стативи или пък са 6 на 6). В реалността въоръжението на тази рота се разпределя между ротите, т.е. можем да броим, че всяка рота разполага с 2 х 81 мм и 4 средни/тежки картечници. Каква е разликата и значението на тези картечници? За разлика от ръчните/леките статива позволява да се води прицелен огън на значително по-големи дистанции, те. с тези картечници могат да се прикриват отделенията или пък да се усилват/управляват на ротно ниво. Тежките стативи предлагат допълнителни възможности за ефективен зенитен огън и за индиректен обстрел (доста ефективен).
За средните миномети е ясно - те могат или да се придават на ротните командири и така да дадат ефективно средство за поддръжка или пък част да се оставят под контрола на батальонни командир, а други на ротно ниво. Вариантите са различни.
От друга страна, в полка има допълнително тежко въоръжение - 6 х 75 мм пехотни оръдия и 2 х 150 мм пехотни оръдия, плюс противотанкови оръдия (котио сега не ни интересувал толкова, макар че също се ползват и като огнева поддръжка).

В моторизираната пехота отделението е 12 души и е с две леки картечници, иначе като цяло нещата не са много различни.

Сега, в хода на войната нещата се променят така, че нараства броя картечници на по-високите нива на поддръжка и се увеличава броя средни миномети, както и подчинеността им (организацията). Леките миномети отпадат и на тяхно място се въвеждат доста по-леки къси 81 мм миномети, като промяната е в леки картечници от 9 на 16, а в миномети от 3 х 50 на 2 х 81 мм. Това без нещата, котио батальона може да добави (от станочните картечници / минометите си). В моторизираната пехота картечниците са даже повече. Да речем, гледах организационна схема за 44-та и в ротата има 18 леки картечници, 4 средни, 2х81 мм миномета, а вместо 3-те противотанкови пушси - до 13 гранатомета.
Еволюцията е замяната на 50 мм с 81 мм (къси) миномети, нараставне на броя картечници и въвеждането на 120 мм миномети на полково ниво (реално се използват в батальоните). Постепенно значението на пехотната полкова артилерия намалява в полза на минометите (81 мм ротни и 120 мм).
Самите 120 мм миномети навлизат през 42-ра, първоначално се използват съветски трофейни, същата година организират и собствено производство. Но те са средтво на по-високо ниво.

[Amazon]

Мерси за хубавото описание, някой неща особено за организцията на минометите на ротно и батальонно ниво не ги знаех. Както и за олекотените 81 мм миномети. Явно дето вика Гоги съм чел мурзилки, или нещо измъкнато от контекста.

[Пилот]

http://bmpd.livejournal.com/957998.html

Не съм съвсем сигурен дали статията е за тук, но поне за мен беше много интересна. Поставя въпроса не откъм кой колко оръдия има, а кой колко снаряди изстрелва (тоест освен оръдия трябва и логистика). Според мен се получава доста по-коректно сравнение:

[messire Woland]

http://bmpd.livejournal.com/957998.html

Не съм съвсем сигурен дали статията е за тук, но поне за мен беше много интересна. Поставя въпроса не откъм кой колко оръдия има, а кой колко снаряди изстрелва (тоест освен оръдия трябва и логистика). Според мен се получава доста по-коректно сравнение:

Източника на статията, блогърът fat_yankey е сам по себе си гарант за интересен материал, благодаря И аз препоръчвам за четене.

[Amazon]

http://bmpd.livejournal.com/957998.html

Не съм съвсем сигурен дали статията е за тук, но поне за мен беше много интересна. Поставя въпроса не откъм кой колко оръдия има, а кой колко снаряди изстрелва (тоест освен оръдия трябва и логистика). Според мен се получава доста по-коректно сравнение:

Наистина много интересна статия. ИМО не се отчитат два момента, които обаче не знам дали имат някаква тежест. Първият е, че когато имаш два пъти повече оръдия е по-вероятно да имаш оръдия точно където и когато ти трябват. Вторият че най-масовото оръдие в червената армия(от дългостволната артилерия) ЗИС-3, може да се води дивизионно, но се е придавало дори към батальони. Което значи предната линия и доста стрелба с право мерене. Съответно по-нисък разход на снаряди отколкото при гаубица, която трябва да накрие площ.