Ленд-лизът и неговото значение

[Гост]

Това, което писах на 12.05.2012 г., че в 146 танкова бригада на 17.11.1941 г. е имало 52 танка Валънтайн, може да видите тук. http://tankfront.ru/ussr/tbr/tbr146.html
Според книгата " Битката за Москва - хроника, факти, хора" около 1.12.1941 г. в действащата армия на РККА е имало всичко само 1984 танка и това са сумарни данни за всички фронтове. Трябва да се има предвид, че в първата половина на януари 1942 г. РККА на Западния фронт има само около 250-300 танка, според данните с които разполагам. А ето къде може да видите данни за съветската танкова промишленост през ВСВ. http://tankfront.ru/ussr/industry.html
А ето и кои заводи са произвеждали Т-34 и колко такива танка са произвеждали през ВСВ в СССР през отделните месеци на войната. http://tankfront.ru/ussr/industry/sp_t-34.html

[gollum]

И аз използвах същия източник, както и още няколко, данните общо взето съвпадат, така че засега можем да ги приемем като работни. Какво показва картината?

Начални условия

Интересува ни края на 1941 г. - като бойни действия октомври, ноември и максимум първите две декади на декември, като реално немското настъпление вече е спряно през декември, т.е. съдбата на операцията се решава през ноември. Зимата е съветското контранастъпление, което вече не ни интересува толкова (защото опасността вече е за другата страна), а съдбата на операция "Тайфун" е решена.
От гледна точка на произведени / постъпили танкове ни интересуват като производство и доставки септември, октомври и частично ноември (заради "забавянето" от приемането на машината до появата й на фронта (2-4 седмици - особено за машините получавани по "Ленд-лиза").

Метод на оценка

Имаме две възможности, които са ограничени от частичността на информацията. Да разглеждаме военната ситуация седмично/месечно или за целия интересуващ ни период.
Първият път би ни дал най-добра представа (защо описах в пост 35) за реалното положение, защото "засичането" в даден контролен момент (не че документите ни дават такава възможност) не ни позволява да оценим нещата, ако сравняваме моментното количество танкове към цялото количество доставени танкове. Защото ще сравняваме част от използваното с цялото доставено, а трябва или да сравняваме част с част, или цяло с цяло. Пример: ако приемем, че в самото начало на декември (не съм проверявал данните) е имало 1 984 танка и сравним това количество с всички доставени по "Ленд-лиза" е очевидно, че няма да получим вярна оценка.
Вторият подход е по-лош, но поне дава възможност да сравняваме цяло с цяло - на едно и също ниво.
Тъй като не разполагаме с цялостна информация за това в конкретен контролен момент колко точно танкове има в РККА и същевременно каква част от тях са получени по "Ленд-лиза", то няма и как да се опитаме да действаме по първия път. Остава ни само втория.

Оценка

Не знаем точно колко танкове има в РККА в даден момент, но можем да оценим приблизително колко са могли да се намират на фронта в интересуващия ни период. Естествено, с корекцията, че само част от всички приети от комисиите машини реално са били точно в интересуващия ни участък, защото някаква част са се намирали в други участъци, а друга е била в тила за обучение. Но като се има предвид значението на тази операция, не мисля че ще сгрешим ако допуснем, че почти всичко достъпно е "отивало" за нея. Аз ще приема, че 75% от приетите от военните приемателни комисии машини за влизащите в оценката "производствени" месеци (ще взема 75% от септемврийското производство, цялото октомврийско и ноемврийско, плюс 25% от декемврийското) са били достъпни в интересуващия ни участък на фронта.

Общо са произведени и предадени на армията в съгласие с избрания метод

леки танкове: 1 262 (300 х Т-40 и 862 х Т-60)

средни танкове: 819 (819 х Т-34)

тежки танкове: 377 (377 х КВ-1)

общо: 2 358 танка

Приемаме, че 75% от това количество е било използвано в решаващата операция, т.е. реалното количество ще е:

леки танкове: 930 (225 х Т-40 и 647 х Т-60)

средни танкове: 614 (614 х Т-34)

тежки танкове: 283 (283 х КВ-1)

общо: 1 769 танка

По "Ленд-лиза" за 1941 г. са получени със сигурност

средни танкове: 216 (216 х "Валънтайн", вероятно Мк-²²² и Мк-²V)

тежки танкове: 145 (145 х "Матилда 2")

общо: 361 танка (има данни за 466 машини, но те не се връзват по типове, защото няма данни каквото и да е друго освен "Матилда" и "Валънтайн" да е получавано през тази година).

(няма да се опитвам да смятам какво число от тези танкове реално попада на фронта, би трябвало да ги намаля с по 4-8% (ще приема средното 6%) за да отчета машините, които със сигурност са оставали / задържани за обучение. Вероятно реалният процент е бил по-голям. От друга страна, имаме данни, че поне 420 екипажа са обучени (зле) да използват британски машини). Така че:

средни танкове: 203 (203 х "Валънтайн", вероятно Мк-²²² и Мк-²V)

тежки танкове: 136 (136 х "Матилда 2")

общо: 339 танка

СЪОТНОШЕНИЕ

леки танкове: 930 / 100% съветски

средни танкове: 817 / 75% съветски спрямо 25% британски

тежки танкове: 419 / 68% съветски спрямо 32% британски

общо количествено сравнение

общо: 2 166 танка / 82% съветски спрямо 18% британски

опит за качествено сравнение
(наясно съм, че това е съвсем субективно, така че слагам данните просто за пълнота. Приемам, че един лек танк Т-60 има 35% от ефективността на средния (Т-40 е с 20%), а един тежък с 40% превъзхожда по ефективност средния. Не съм сгласал допълнителна ефективност за британските танкове по множество причини)

общо (субективен) ефективен танков потенциал: 1 674 / съветски 1 281 (77%), британски 393 (23%).

Извод

Ролята на британските танкове в "спасяването" на ситуацията е не повече от 23-25%. Дали това е "решаващото" няма как да се прецени, но поне на мен не ми изглежда такова.
основното усложнение идва от това, че не се знае достатъчно точно как и в какви количества са постъпвали на фронта танковете (независимо от това дали са доставени или произведени в СССР). Най-вероятно (поне така ми изглежда за момента) британските танкове са постъпвали постепенно, едва ли е имало в даден момент повече от 50-80 машини действащи едновременно. Основният им "ефект" най-вероятно е съсредоточен около втората и третата десетдневка на ноември, плюс първите две на декември.

-------------------------------------------------

Тези 2 166 танкове са много машини. При тогавашните щатове на ТБр от 50-60 машини средно, ако приемем, че средно за месец не особено активни бойни действия всяка бригада губи поне 50% от състава си (често 80% до 100%), то за интересуващите ни около три месеца те ще стигнат за около 20-25 ТБр "постоянни". С по-голям "преразход" за 12-15. Мисля че това общо взето съвпада с реалното количество.

Според книгата " Битката за Москва - хроника, факти, хора" около 1.12.1941 г. в действащата армия на РККА е имало всичко само 1984 танка и това са сумарни данни за всички фронтове. Трябва да се има предвид, че в първата половина на януари 1942 г. РККА на Западния фронт има само около 250-300 танка

Въпросът е, че едното не може да се върже добре с другото. Първата дата все още Москва е решаващ сектор, там се водят реални боеве. Към първата половина на януари събитията са доста различни и боевете се водят на много по-широк фронт (зимното контранастъпление, но с друга интензивност), затова и разпределението ще е съвсем различно. Да не говорим, че ако погледнем данните, към януари голяма част от постъпилото във войската вече е напълно "изразходвано", включително и "ленд-лизовските" танкове (има данни за 30-50 все още активни - т.е. под една седма от цялото количество).

ПП Може би си струва да се прегледат една по една съветските ТБр, задействани в операцията. Така ще се получат повече данни. Но в момента нямам време за подобно упражнение.

ПП Тук има данни за пратените на фронта машини по години. Всичко полученото от фронта през 1941 г. след юни: 5 103 танка. От тях 361 са британски. Точно 7%.

[Gaden Gogi]

Не са и малко, но не са изхранили целият съюз, както го изкарахте

Такааа, а това че в порцията има доста вода?А това че във въпросната порция основните калории ще са от мазнините и месцето? Иначе никой не еказал че са изхранили ЦЕЛИЯТ съюз, но ако са 25% от храната, при тяхната липса това ще рече че 10-20% ще се гъцнат от глад, как смяташ с 10-20 милки по-малко хора дали съюзът ще идаяни?

[Gaden Gogi]

Ролята на британските танкове в "спасяването" на ситуацията е не повече от 23-25%. Дали това е "решаващото" няма как да се прецени, но поне на мен не ми изглежда такова.
.

Няма как да се съглася че 1/4 не било решаващо, това е много голям дял. Отделно ти не смяташ "качеството" на техниката, а то трябва да се добави с някаква тежест. Особенно рпедвид това че доста голяма част от загубитите на техника в РА с абили заради механични повреди...тъкмо се сетих за ипитанията на КВ и Т-34 на абердинският полигон и изводът на американците.

[gollum]

Няма как да се съглася че 1/4 не било решаващо, това е много голям дял.

Не е малък, но не мога да го определя като "решаващ". Особено с оглед на това, че делът на самите ТБр не е чак толкова голям - да речем, не повече от 15% (аз даже бих казал - не повече от 10%). Т.е. 1/4 от около 1/15 (около 4%) не ми изглежда решаващо - поне на мен. Но затова е форум - всеки си пише мнението.

Отделно ти не смяташ "качеството" на техниката, а то трябва да се добави с някаква тежест.

Не случайно отделих само на едно място под етикет "субективно" този момент. Но не смятам качеството, защото нещата и в това отношение са достатъчно субективни и, второ и по-съществено, според мен, съветските екипажи д по-голямата си част нямат никаква реална подготовка и "потрошават" британските танкове поради това. Второ, значително по-ниската им техническа култура (особено на поддръжката) води до същия резултат. На трето място, има проблеми както със смазката, така и с други елементи, които не са съобразени със съветските зимни метеорологични условия (в каквито танковете действат от началото). Споменават се и проблеми с фалшбордовете на "Матилдите" в калта (за щастие, доста бързо идва студа), както и различни други моменти.
Тези проблеми в по-голямата си част са решени през пролетта на 1942 г. и съветските екипажи, да не говорим за командването, започват да гледат иначе на британските машини (на "Валънтайн"-ите във всеки случай). Но през 1941 г. все още са съвсем актуални и това със сигурност намалява реалната ефективност, която съветските екипажи могат да "изкарат" от британкките машини, независимо от обективните им достойнства. Затова и се колебая да им слагам някакъв "бонус" по този параметър, важно е не просто каква е машината сама по себе си, но и какво могат да постигне екипажа с нея.
Впрочем, тази "разходност" се забелязва както в докладите, така и в реалните загуби (бойни и небойни). Споменатата от Стийлман 146 ТБр която е попълнена доста над щата (вероятно за компенсация на намаления брой тежки танкове) 82 машини на 17.11.41, от които 52 "Валънтайн"-а (25% от общото количество) само за 44 и няколко дена губи почти всичките си британски танкове (реално по-малко, защото съставът й на 1-ви януари предполага по-ранно попълване със съветски машини) и на 01.01.42 вече е с 16 танка (2 х Т-23, 10 х Т-60 (от тридесетте) и 4 х "Валънтайн" (от 52)).
За илюстрация - по-късно, когато танковете са вече усвоени и много от проблемите със съветските условия - решени, темпът на загуби е съвсем различен:

К началу Мелитопольской операции (24 октября 1943 г.) в трех бригадах 19-го танкового корпуса были 101 T-34-76 и 63 "Валентайна". За 13 дней потери составили 78 "тридцатьчетверок" и 17 "англичан", причем и те, и другие использовались с одинаковой интенсивностью.

(източник)

Особенно рпедвид това че доста голяма част от загубитите на техника в РА с абили заради механични повреди...тъкмо се сетих за ипитанията на КВ и Т-34 на абердинският полигон и изводът на американците.

През този период все пак повечето са бойни - преки или не. Голям процент (но не чак "много голям") технически загуби са характерни за лятото, когато и паркът е много голям, а поддръжката в пъти по-малка. Със значителното намаляване на танковия парк и постепенното възстановяване на възможностите за ремонт и поддръжка нещата се променят. Така или иначе, както се вижда, поради споменатата ниска техническа култура, небойните загуби и на ленд-лизовските танкове не са малки:
136-ти отделен батальон получава на 01.12 3 х "Матилда ²²", 9 х "Валънтайн", 10 х Т-34, 10 х Т-60 (32 машини - по сила се е приближавал към ТБр). САмо за десетина дена в хода на тренировките си, танкистите успяват да потрошат 5 "Валънтайн"-а (56%), 2 "Матилди" (67%), 1 Т-34 (10%) и 4 Т-60 (40%). Т.е. небойните загуби на батальона са 12 от 32 танка (38%). Показателно е, че при съвсем непознатите и по-сложни в техническо отношение британски танкове са най-високи, относително високи са при съвсем новите и също непознати Т-60 и значително по-малки при Т-34, които вече са сравнително познати.
Както и да е, мисълта ми е, че ще е безсмислено да им слагам бонус заради техническата надеждност, при положение, че за незапознатите и с ниска техническа култура екипажи тя няма да е висока - те успяват да я обърнат на ниска. Отделен въпрос е, че въоръжението на британските машини е по-слабо, а в случая с "Матилдите" твърде ограничаващо в ролята им. Затова не съм слагал допълнителни минуси или бонуси по този параметър. Изрично съм написал, че това е моята комплексна оценка на ефективността. Всеки може да се състави негова на база наличните данни.

[jordani_vt]

След все по-голямото задълбочаване на темата в посока на това какви и колко британски танка са били изпратени преди зимната кампания не е ли по-важно да се провери друго. А именно каква е ролята на танковите войски в тази кампания и по-конкретно на британските танкове. Доколкото си спомням германската техника има големи проблеми в тази изключително студена зима и се чудя как ниските температури са се отразили на британската техника.

[gollum]

Jordani_vt, просто още не сме изяснили добре първия въпрос (колко британски танкове и кога реално са употребени в боевете), след него следва и втория - каква е била пригодността им към съветските зимни условия. Впрочем, по този въпрос вече има писано. В пост #53 съм цитирал:

1. Проходимость танков в зимних условиях хорошая, обеспечивается движение по мягкому снегу толщиной 50-60 см. Сцепление с грунтом хорошее, но при гололедице необходимы шпоры.

2. Оружие действовало безотказно, но были случаи недоката пушки (первые пять-шесть выстрелов), видимо из-за загустения смазки. Оружие очень требовательно к смазке и уходу.

(...)

технический состав танки знал слабо. Большое неудобство создавало незнание экипажами элементов подготовки танков к зиме. В результате отсутствия необходимых отеплений, машины с трудом заводились на морозе и поэтому держались все время в горячем состоянии, что вело к большому расходу моторесурсов.

Сега си намерих няколко книжици, които в един от сайтовете се посочват като източници, та ще ги прегледам. Надявам се да намеря нещо по-конкретно за употребата им. Засега съм попаднал на данни за три ТБр, в които е имало британски машини (показателно е, че едната, формирана през декември, е използвана като учебна и влиза в сражение чак лятото на следващата година, в нея има 32 британски танка; така че част от британските танкове въобще не са използвани в сраженията през 41-ва, въпреки че са доставени тогава, не е ясно точно каква е тази част).

[Amazon]

Определено е много по-малко, в сравнение с нивата, които ще достигне през следващата година, да не говорим за по-нататък.
Разбира се, би било неправилно директно да се "превежда" месечното производство в "количество танкова в армията", защото те не постъпват директно от завода в подразделенията (има определено "изоставане" във времето между двете), но дава някаква идея.

Доколкото съм запознат преди битката за Москва е било точно така от завода-на полестражението в рамките само на няколко дни. В руският документален филм "танкова сила" ии нещо подобно беше, описваха процедурата по приемане на нова техника така:
Пълният хаос от началото на 41-ва вече се е пооталожил, или поне го няма в такава степен. Възстановена е подготовката на танкови командири по ускорена система. Вместо две години, подготовката в школите е сведена до няколко месеца (максимум 6 ако не ме лъже паметта) но се опитват да компенсират с убийствени тренировки - 12+ часа на ден.
В денят в който лейтенанта завърши подготовката му се дава документ и същият ден заминава към завода. Пристигнал в завода, чака на края на поточната линия за първият излязъл танк. Получава си танка, разписва се за него и получава и едно бяло парцалче. Може би маловажна но интересна подробност, парцалчето е от специална материя, за да може командира да си филтрира горивото. Явно в началото са имали недостиг на горивни филтри - в последствие проблема е отстранен. В завода го чака и екипажа му - пълнача (който е нещо като сержант - втори по старшинство след командира, вероятно защото е бил и най як - но това са си мои расъждения), кемафа и радиста(картечар).
Дава се на екипажа да покара танка десетина километра за сработване(без стрелби). Това е било нужно заради лошият интерком на Т-34 който при битка а бил почти безполезен. Командира е давал заповедите "директно". Кемафа седи пред и под командира, който е в куполата заедно с пълнача. Натиск с крак от командира по главата на кемафа е значел старт/стоп. Лек шут по лявото/дясното рамо е значел завой в съответната посока (колко синини са имали кемава и пълнача след тежка битка можем само да гадаем). По подобен начин но с ръце, командира е комуникирал със седящият до него пълнач задавайки бронебоен/осколъчен снаряд.
Същият ден танка и екипажа се товарят на ешалона и заминават за фронта.
Тази система съвсем реално може да даде два-три дни от излизането на танка от завода до попадането му в битка. Нямам причини да се съмнявам в достоверността на филмчето, защото беше основано на интервюта с командири на танкове.
Сега, ясно е че всеки полеви командир с малко акъл, ще се опита да даде време за сработване на новопостъпилите танкои екипажи с останалите от подразделението преди да ги хвърли в битка, но предполагам при Москва и Курск не винаги са имали лукса да избират. Пък и за съжаление не всички командири в РККА са се казвали Константин Рокосовски.
Получи се малко ОТ но поне за мен това бяха нови и интересни подробности.

[Amazon]

Средната порция е около 350гр.
Без супата, десерта и хляба.
Голямата пица варира от 400-500 гр
Т.е - половин килограм храна на ден е прекалено малък порцион.
Нещата опират до и калории, но все пак - 250 гр хляб на работещ и 125 гр на неработещ по време на обсадата в Ленинград, са довели до масова гибел от глад. Доставките 10000 тона продукти е стигала за около 10 дена
за гражданите и войниците там.
Та 40 милиона тона, не са кой знае колко много продукти. Не са и малко, но не са изхранили целият съюз, както го изкарахте

Бях чел че ако се сумират доставките от храна по ленд-лиза, са били достатъчни за да изхранят цялата съветска армия за период от една година. Не е като да изхраниш съюза, но пак е неимоверно много. Въобще ленд-лиза е най-подценяваният аспект от войната и което е странно е подценяван от всички учасници, не само от руснаците.

[gollum]

Не знам, Амазоне, това ще е много встрани от темата. Аз лично не съм убеден в тази история и ми звучи повече като байка (каквито има ужасно много за този период). Хайде, в Сталинград през есента на 42-ра, в Ленинград или в Харков преди да евакуират завода - сигурно, напълно възможно, фронтовата линия е била достатъчно близо и танковете са можели в този случай и на собствен ход да стигнат до подразделението си. Но като "стандартна практика" - не, не ми се вярва. Не ми се влиза в подробности, защото ще се отклоним изцяло от темата, - не тук, поне, - но нито е логично, нито се връзва особено с тогавашните реалности поне както съм чел за тях. Отделните екипажи сами да си намират платформи, да организират товаренето и разтоварването на танковете... може би когато става въпрос наистина за някакви малки маршеви попълнения и да е възможно, особено за хора, които са се възстановили от нараняване и "стартират" в тила.
През 1941 г. в повечето случаи става въпрос за формиране или преформиране на нови подразделения, т.е. персоналът е събран на едно място: било то директно от танков полк на танкова дивизия в танкова бригада или танков полк - август и септември, - или пък оцелелите от дадено танково подразделение, които са изтеглени в близкия тил и попълнени с хора от други подразделения. И в двата случая няма никаква логика да ги пускат самосиндикално към заводите и след това да ги очакват отделно - който когато успее. Много по-логично е обратното - танковете се закарват на място или пък групово ги транспортират до мястото, където заедно ги приемат и заедно пътуват обратно.
При всички случаи няма да става въпрос за 2-3 денонощия, освен ако фронтът не е на 50 км от завода, а по-скоро за 8-10 и повече дни, особено като се сметне организацията на целия процес (говорим за минимум 50-60 танка, плюс поне 100 - 150 различни други машини, т.е. повече от един ешелон).
Както ти да е, да не се отвличаме от темата.

Сега, ясно е че всеки полеви командир с малко акъл, ще се опита да даде време за сработване на новопостъпилите танкови екипажи с останалите от подразделението преди да ги хвърли в битка

Поне от това, на което попадам до момента - обикновено има такова време, особено при формиране на подразделение или част с нов персонал. По-различно е в случаите на преформиране на базата на съществуващите танкови дивизии. Но това се отнася предимно за август и септември. Час тот новосформираните бригади (за батальоните и танковете не съм проверявал още) въобще са си в тила в различните учебни центрове (намерих няколко такива, формирани през ноември и декември). В част от тях има някаква британска техника.

Аз продължавам да чета за британската техника и има един странен момент. От време на време се появява числото 466 британски танка като доставени през 1941 г., но то не се връзва с количествата разпределени по тип: 145 "Матилди" и 216 "Валънтайна". Или някъде има неотчетени количества, или са доставяли и някакъв друг тип танкове, но пък не намирам никакви данни за "Крусейдери" или нещо друго (сащианските "Стюарти" и "Грантове" идват през 42-ра). Част от разликата може да идва и от различните количества "Матилди" - на едни места се говори за 145, а на други за 187. Но пак не е достатъчно, за да покрие допълнителните.
Засега е ясно, че първите 20 танка идват с конвой PQ-2 в Архангелск на 11.10. На 28.10 вече са в Казан (показателно е колко време отнема пътуването), където се изучава техниката и се обучават танкови екипажи.
Между другото, както цитирах по-рано в темата, на 15.10 в Казан са сформирани "класове" за пре-подготовка, в които са включени 420 екипажа. ПОради недосаттъчната учебна база задачата се разпределя между Казанската школа, 10-ти запасен танков полк (около 100 екипажа) и два отделни танкови батальона (единият после със сигурност взима участие и в действията) 132-ри и 136-ти. Една ремонтно-възстановителна рота (от 146-та ТБр - тази, която по-късно има 52 "Валънтайн"а в състава си) минава подготовка в поправка на танкове "Валънтайн". Предполагало се е, че 15 дни са достатъчни за обучение, след което екипажите се пращат на фронта.
През декември 1941 г. в Москва е сформирана 82-ра ремонтна база, която се занимава само с ремонт на западна бронирана техника.

За 1941-ва има данни за три танкови батальона, които са били екипирани с "Матилди": 132-ри, 136-ти и 138-ми отделни. По щат се е предполагало всеки от тях да има по 21 "Матилди" и 3 Т-60, при 150 персонал. Т.е. в тях са 4Влизали" максимум 63 британски танка. Първоначално те се използват като учебни подразделения (132, 136). 170-ти отделен танков батальон също е екипиран с "Матилди" (4 КВ-1, 13 "Матилда 2", 18 Т-60).
Според Баратински масово "Матилдите" се използват чак при контранастъплението през януари.
Отделни танкови роти са екипирани с "Матилда" и придавани на пехотни полкове в настъпление (през януари 42-ра).

По повод на въпроса на jordani_vt - "Матилдите" са доставяни с "летни" вериги, т.е. без допълнителни куки за 4зацепване" в лед и утъпкан сняг, поради което е имало проблеми с тях. Споменава се и за запълване на фалшбордовете с кал, която след това замръзва и лишава танка от подвижност. Макар че това оплакване е по-скоро от следващите години. За "Валънтайн" се говори за уязвимостта на ходовата част - при попадение в едно от колелата излиза от строя цялата.
Но като цяло оценката за "Матилда" (особено след реално запознаване с танка и когато се ползва по предназначение) е много висока (сравняват го с КВ и в много отношение му се радват) и искат доставките да продължат. Същото общо взето важи и за "Валънтайн" с тази разлика, че него обикновено го взимат като "лек танк" в бригадите.

Като цяло, има доста противоречия и объркани места, така че ще трябва да се търси още.

Между другото, още един момент, който трябва да се отчита: в британските танкове се използва съветско гориво и това създава проблеми - често води до най-различни откази и намаляване на ресурса на двигателите (най-често в комбинация с ниската техническа култура на екипажите). Това е още един фактор, който може да е "намалявал" иначе високия ресурс на тези машини.

(информацията е по книгата на Баратинский.)

[gollum]

За значението на "Ленд-лиза"в книгата на Баратински се привеждат изказване на Жуков и на Микоян, директно ще ги прикача като картинки към поста.



Между другото, по отношение на артилерията - СССР получава над 8 000 зенитни оръдия, т.е. около 25% от собственото си производство. Разбира се, това няма особено значение за 41-ва, защото тогава още не са получени почти никакви оръдия.

[boilad]

В денят в който лейтенанта завърши подготовката му се дава документ и същият ден заминава към завода. Пристигнал в завода, чака на края на поточната линия за първият излязъл танк. Получава си танка, разписва се за него и получава и едно бяло парцалче. Може би маловажна но интересна подробност, парцалчето е от специална материя, за да може командира да си филтрира горивото. Явно в началото са имали недостиг на горивни филтри - в последствие проблема е отстранен. В завода го чака и екипажа му - пълнача (който е нещо като сержант - втори по старшинство след командира, вероятно защото е бил и най як - но това са си мои расъждения), кемафа и радиста(картечар).
Дава се на екипажа да покара танка десетина километра за сработване(без стрелби). Това е било нужно заради лошият интерком на Т-34 който при битка а бил почти безполезен. Командира е давал заповедите "директно". Кемафа седи пред и под командира, който е в куполата заедно с пълнача. Натиск с крак от командира по главата на кемафа е значел старт/стоп. Лек шут по лявото/дясното рамо е значел завой в съответната посока (колко синини са имали кемава и пълнача след тежка битка можем само да гадаем). По подобен начин но с ръце, командира е комуникирал със седящият до него пълнач задавайки бронебоен/осколъчен снаряд.
Същият ден танка и екипажа се товарят на ешалона и заминават за фронта.

И аз в спомени на ветерани съм чел за подобна практика,но доколко тя е норма за цялата война или за част от нея не знам.Освен това става въпрос за отечествана техника,при лендлизовата тази схема едвали е била приложима.

[Amazon]

Не ми се влиза в подробности, защото ще се отклоним изцяло от темата, - не тук, поне, - но нито е логично, нито се връзва особено с тогавашните реалности поне както съм чел за тях. Отделните екипажи сами да си намират платформи, да организират товаренето и разтоварването на танковете...

Ами аз нищо такова не съм казал в поста си нито е имало такова нещо във филмчето. Екипажа нищо не си е товарил сам на ешалона, всичко е било организирано, просто са пътували в същият ешалон в който и танка.

[bsb]

Кратка бележка за проблем с проходимостта на "Матилда" има в спомените на Дмитрий Лоза, http://militera.lib.ru/memo/russian/loza_df/01.html
Накратко, малкото място между веригата и фалшборда много бързо се задръствало с кал и корени, гъсениците блокирали и дори двигателят можело да загасне. Трябвало на всеки няколко километра движение по такъв терен да се чисти на ръка.

Бях чел че ако се сумират доставките от храна по ленд-лиза, са били достатъчни за да изхранят цялата съветска армия за период от една година. Не е като да изхраниш съюза, но пак е неимоверно много. Въобще ленд-лиза е най-подценяваният аспект от войната и което е странно е подценяван от всички учасници, не само от руснаците.

Моята съвсем сметка по-рано показва нещо подобно, ако допуснем численост на ВС от 5 милиона души.
Иначе според мен не се обръща много внимание на ленд-лиза, защото не е интересен. Идеята, че войната е спечелена до голяма степен благодарение на камиони, локомотиви и стругове, е някак трудна за възприемане.
Между другото, в Wikipedia пише, че 50% от товарите по ленд-лиза са минали през Тихия океан, докато през Северния Атлантически океан са минали около 23% - най-малкото количество (останалите 27% са минали през т.нар. Персийски коридор). Но художествените книги и филми са за конвоите през Атлантическия океан, защото там има драматичност. Това от наша гледна точка, гледната точка на загиналите в тях ще да е доста по-различна. Докато какво има да се разказва за някакъв конвой през Тихия океан? "Натоварихме стоката в Портланд, пътувахме две седмици, разтоварихме във Владивосток, по пътя не видяхме японски кораби." Измислих си го, естествено, но схващате идеята.

[gollum]

Екипажа нищо не си е товарил сам на ешалона, всичко е било организирано, просто са пътували в същият ешалон в който и танка.

Извинявай, значи криво съм те разбрал. Да, така е нормално - същото съм го срещал и на други места - към фронта най-често пътумат заедно с техниката си. Отиването в завода за "лично" приемане ми се струва да не е било чак честа практика, поне през първия период на войната (особено есента и зимата на 41-ва и 42-ра): много са зле с жп-транспорта, така че при реорганизация едва ли са карали екипажите веднръж до заводите и след това обратно. Още повече, че по това време обикновено 1/4 от заводите са в евакуация, тези които са се евакуирали са твърде далече (с прекъсванията и всичко останало вероятно с влак пътуването само в едната посока към Урал ще е бая длъжко), реално "близо" (много относително) са останали недостъпните заводи в Ленинград, тези в Сталинград (достатъчно далече всъщност) и май е това.
Иначе тази история съм я чел многократно в спомени на летци, но при тях е по-лесно да севърнат направо с машината.

Между другото, общо взето през първия период на войната повечето пратки минават по Атлантическия път и през Персия, може би и това допринася с нещо за известността (без съмнение найважен е героичния момент).

Един интересен момент от книгата на Баратински - през втората половина на войната доставките на храна се увеличават значително на фона на останалите по искане на съветското правителство. Като аргумент той поскочва освобождаването на територии и проблемите с изхранването на населението в тях.

Друг важн момент са химикалите и суровините за химическата промишленост. СССР има известни проблеми с поризводството на експлозиви и перди войната, но след това нещата стават много зле. Делът на свързаните с това доставки е голям, така че не малко от поризведените боеприпаси дължат това на доставени по "ленд-лиза" суровини. Гоги спомена, но винаги може да се спомене отново - без всички стругове и заводсо оборудване, вероятно съветското военон производство би било доста по-малко. Между другото, те искат и получават и бронева стомана за танковете. За радиостанциите няма и да споменаваме - много голяма част са западни или със западни материали - както щабни, така и бордови - на самолети, танкове и прочее.
А ако се върне мна танковете - може какв ли да се каже сега за това как са оценявали и използвали западните танкове, но до 44-та искат танкове. А през 41-ва и 42-ра искат много големи количества (далеч над това, котео САЩ и ВЕликобритания реално произвеждат).
Така че значението на цялата работа е много голямо. Единствено имам съмнения дали без "ленд-лиза" Германия би спечелила през първата година на войната и то не защото се съмнявам в качествата на британското оръжие, а защото този въпрос се решава по-рано.