И аз ще гледам да съм бърз в отговора си :
1) Не съм чел книгата на А. Бивър - не ми е попадала. Но приведеното изказване на Шапошников е белязано от типичния за подобни легендарни фрази стил - на нещо появило се в ретроспектива.
2) СССР според мен не е победим през 1942-ра, но това е тема на отделна дискусия - не искам да пренатоварваме тази, затова ще отворя отделна, където да можем да дискутираме проблема.
3) Фактът, че по политически съображения се хвърлят огормни сили и средства (които не достигат от самото начало на кампанията, а през 1942-ра този недостиг приема бедствен характер) за овладяването на град, за който е декларирано, че ще бъде превзет, говори преди всичко за митологичните и пропагандни сображения, които все повече взимат връх при определяне на тратегическите и оперативни аспекти на войната. Хитлер превръща града в символ, в чието лице се опитва да победи врага си. Но макар символните действия да имат огромно влияние над психиката, то в оперативно отношение не заместват липсващи съединения, нито значително по-съществената липса на перспектива и идеи.
Градът има известно значение като оперативна цел, но то няма действие, ако не довежда до разгромяване на червената армия (което е основната стратегическа цел на всяка една война). А това в никакъв случай не е автоматично следствие - превземането на Сталинград би била поредната катастрофа за крайния южен фланг, но нито една от тези катастрофи не довежда до край на войната. Да не говорим, че достигането на целите на кампанията през 1942, така както са формулирани не довежда до съкращаване на линията на фронта, нито до освобождаване на сили. А без някои от тези ефекти да бъде постигнат, няма как верхата да провежда каквито и да е значителни настъпателни операции. Да не говорим, че ако градът наистина е приет за основна цел (Москва има много по-голямо значение, но е вече недостижима през 1942), то значително по-правилно би било да се използва превъзходството на немските съединения в маньовъра и градът да бъде отрязан, без в него да се водят битки - да не забравяме, че един мобилен корпус в полето е сила, която може да контролира голяма територия, същият този корпус в град има десетократно по-малка зона на действие и сила. Пък и приемането на фронтален сблъсък на място, което се явява най-силната точка на вражеската позиция (при това предвидимо място), означава, че действията ти стават предвидими, а отказът от непреки действия с неизбежност поставя битката в плоскостта на ресурсите, а не на уменията (който може да вкара повече съединения в боя печели темповата игра, а е очевидно за кого това е по-лесно). В подобни условия, победата с неизбежност се превръща в пирова, а следователно - безсмислена.
Да не говорим, за това, че кампанията през не е насочена към решаване на войната, тя не решава и местните стратегически проблеми - защото колкото по на юг и изток се придвижват съдениенията на Вермахат, толкова по дълъг става фронта им, толкова по-уязвими и отслабени комуникациите.
4) Тази част я приемам за шега. Инак немците сами отстъпват инициятивата, отказват се от преимуществата си и стават лесно предвидими. А това предопределя победителя (дори да я нямаше "Сталинградската катастрофа", то катастрофа през зимата щеше да има и то пак за целия фланг).
5) Благодаря за оценката на форума , надявам се да ви е интересно и да има не един повод за интересна дискусия.
1) Не съм чел книгата на А. Бивър - не ми е попадала. Но приведеното изказване на Шапошников е белязано от типичния за подобни легендарни фрази стил - на нещо появило се в ретроспектива.
2) СССР според мен не е победим през 1942-ра, но това е тема на отделна дискусия - не искам да пренатоварваме тази, затова ще отворя отделна, където да можем да дискутираме проблема.
3) Фактът, че по политически съображения се хвърлят огормни сили и средства (които не достигат от самото начало на кампанията, а през 1942-ра този недостиг приема бедствен характер) за овладяването на град, за който е декларирано, че ще бъде превзет, говори преди всичко за митологичните и пропагандни сображения, които все повече взимат връх при определяне на тратегическите и оперативни аспекти на войната. Хитлер превръща града в символ, в чието лице се опитва да победи врага си. Но макар символните действия да имат огромно влияние над психиката, то в оперативно отношение не заместват липсващи съединения, нито значително по-съществената липса на перспектива и идеи.
Градът има известно значение като оперативна цел, но то няма действие, ако не довежда до разгромяване на червената армия (което е основната стратегическа цел на всяка една война). А това в никакъв случай не е автоматично следствие - превземането на Сталинград би била поредната катастрофа за крайния южен фланг, но нито една от тези катастрофи не довежда до край на войната. Да не говорим, че достигането на целите на кампанията през 1942, така както са формулирани не довежда до съкращаване на линията на фронта, нито до освобождаване на сили. А без някои от тези ефекти да бъде постигнат, няма как верхата да провежда каквито и да е значителни настъпателни операции. Да не говорим, че ако градът наистина е приет за основна цел (Москва има много по-голямо значение, но е вече недостижима през 1942), то значително по-правилно би било да се използва превъзходството на немските съединения в маньовъра и градът да бъде отрязан, без в него да се водят битки - да не забравяме, че един мобилен корпус в полето е сила, която може да контролира голяма територия, същият този корпус в град има десетократно по-малка зона на действие и сила. Пък и приемането на фронтален сблъсък на място, което се явява най-силната точка на вражеската позиция (при това предвидимо място), означава, че действията ти стават предвидими, а отказът от непреки действия с неизбежност поставя битката в плоскостта на ресурсите, а не на уменията (който може да вкара повече съединения в боя печели темповата игра, а е очевидно за кого това е по-лесно). В подобни условия, победата с неизбежност се превръща в пирова, а следователно - безсмислена.
Да не говорим, за това, че кампанията през не е насочена към решаване на войната, тя не решава и местните стратегически проблеми - защото колкото по на юг и изток се придвижват съдениенията на Вермахат, толкова по дълъг става фронта им, толкова по-уязвими и отслабени комуникациите.
4) Тази част я приемам за шега. Инак немците сами отстъпват инициятивата, отказват се от преимуществата си и стават лесно предвидими. А това предопределя победителя (дори да я нямаше "Сталинградската катастрофа", то катастрофа през зимата щеше да има и то пак за целия фланг).
5) Благодаря за оценката на форума , надявам се да ви е интересно и да има не един повод за интересна дискусия.
Comment