Битката при Ел Аламейн

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Значението на Малта като че ли малко се надценява. Това все пак е едно малко островче, което е можело да бъде заобиколено. А британските конвои в Средиземно море също не са били неуязвими.

[von Danitz]

300 кв км, съюзниците после правят четири писти на него. Това е най-бомбардирането място на земята през Втората световна война. Имало период от април до юни, всеки ден по няколко удара. Не мисля, че не е важно. Хич даже. И използвано до дупка от англичаните. Всичко в Африка зависи от това. Нямам статистика, но на практика транспортния флот на Италия загива там.

[Hartman]

И на Германия...
Друго си е да имаш един суперсамолетоносач с площ 300 кв.км, който освен това е непотопяем.

[resavsky]

Малта определено е ключът за Средиземноморието / заедно с Гибралтар/.Ако германците владееха една от тези две точки британските конвои щяха да бъдат несравнимо по застрашени /ако въобще излизаха в морето/.Решението да не се превзема Малта определено е на Хитлер но и Ромел не е бил особено настоятелен.А Хитлер явно е бил под впечателението на десанта в Крит където германците по чудо се разминават с катастрофата.Не му се е рискувало на човека.

[gollum]

ИЦА, не се надценява - погледни картата и ще видиш, че това островче "господства" над италианските комуникации, при това стои общо взето на най-късата им част, но "сянката" му пада над целите комуникации - благодарение на самолетите и леките кораби и подводници. Наистина са го бомбардирали много, но явно не е било достатъчно - единственото добро решение е било превземането. Ако правилно си спомням, за целта са отделени две парашутно-десантни бригади - немска и италианска, които би трябвало да свършат работата. Що се отнася до загубите сред тях - те така или иначе после ги понасят като линейна пехота в Северна Африка - въпросът е кое е по-разумно - да изхабиш специализирана елитна пехота по предназначението й или като заместител на най-обикновено неспециализирана такава. При това и подготовката и въоръжението са специфични и недостатъчни за подобна обикновена пехотна роля.

А Хитлер явно е бил под впечателението на десанта в Крит където германците по чудо се разминават с катастрофата.Не му се е рискувало на човека

Въпросът е, че в крайна сметка рискува повече като не провежда операцията. Така или иначе, събраните за нея сили и средства потъват безследно в една обречена операция в Северна Африка.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Хубав самолетоносач са имали британците - непотопяем. Но основният му недостатък е, че е бил неподвижен. А британската авиация все пак е имала някакъв обсег на действие. Тя не е била в състояние да наложи господство над цялото Средиземно море. А италианските конвои, идващи от север, сравнително спокойно са могли да минават на 500 и повече км източно и западно от Малта. Тогава на британците трябва да им е било много трудно да нанасят удари по корабите на оста от въздуха.

[von Danitz]

А къде да отидат? Тобрук и Бенгази са малки, а след толкова събития вече и в доста лошо състояние....

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Тунис, Триполи...

[von Danitz]

Не, явно не си много запознат. Основните загуби на италианците са от корабите, пътуващи към пристанището на Триполи... Този лов им е устроен изключително от Кралския флот - кръстосвачи, разрушители и подводници. Тунис до декември е в неутрални ръце и неутралитета се спазва стриктно. На Изток, Бенгази е пострадал. А и да беше здраво пристанище, първо няма капацитет, второ редовно се удря и от RAF, и от Кънингам

[gollum]

Хубав самолетоносач са имали британците - непотопяем. Но основният му недостатък е, че е бил неподвижен.

Не мога да си представя как по-точно това е недостатък - целите им са им "под носа", образно казано - не е необходимо да придвижват острова, за да могат да ги нападнат . А и, както отбелязах, на острова се базира не само авиация, но и леки кораби (а те са бързи и с достатъчен обсег), както и подводници (които пък имат достатъчна автономност, за да дебнат на различните възможни маршрути). Впрочем, същественото е друго - независимо колко ще удължат пътя си италианските конвои, предварително са известни точките, от които тръгват и тези, в които ще акостират. Което ги прави лесно уязвими.

За да не съм голословен, прилагам карта на Средиземноморието. С червено съм отбелязал 500-километровият обсег на всяка от трите основни британски бази в региона (съвсем условно със зелено съм задал 500-километровия обсег на базите им по гръцките острови само за добавка). С оранжево съм отбелязал 1000-километровия обсег на всяка от базите - в него свободно могат да действат и подводници, и леки кораби от всякакъв вид (времето за изминаване на такова разстояние не е голямо - под денонощие). С лилави кръгчета съм отбелязал трите основни италиански пристанища, в които могат да се разтоварват снабдителните конвои. Вижда се, че с изключение на Бенгази те са в 500-километровия обсег на Малта, а до Бенгази са под 700 километра. Много от италианските пристанища също са в обсега на Малта. От последната действат и разузнавателни самолети. Т.е. условията за планиране на удар по конвой, вдигнал котва от което и да е италианско пристанище, са много добри. При това, колкото по-далечно е пристанището и колкото повече време конвоят заобикаля, т.е. е в морето, толкова повече време има за организация на удар и по-малки са шансовете на конвоя да достигне невредим целта си. Да напомня - тази цел е предварително известна.

ПП Тобрук не съм го отбелязал, че го няма на тази карта. Но не е важно - пристанищните съоръжения там са повредени. Тунис и Бизерте съм ги отбелязал по-скоро за яснота.
От Александрия действат леките и тежки сили на адмирал Кънингам, при това доста успешно.


Впрочем, тук е важно още нещо - колкото по-далече от позициите на Ромел се разтоварва снабдяването, толкова по-дълго ще трябва да пътува то, за да стигне до него. А, първо, това отнема много време (много повече, отколкото, когато се пътува по море), второ, голяма част от горивото отива за задвижване на самите камиони т.е. превозът има ниска ефективност. И накрая - през голяма част от пътя сухопътните превози са уязвими за британската авиация, което означава още един маршрут, по който се понасят загуби.

[Panzerjaeger]

За провала на плановете на Ромел значение има и неразбирателството между немските и съюзните италиански части при разпределението на горивото. Италианците получавали военните доставки с предимство – доставките идват от Италия на италиански танкери. Италианският ген. щаб гледал да осигури своите формации с предимство, защото имал контрол над тях и не е бил съгласен с амбициозните планове на Ромел. Оттук и недуразумения с разпределението на горивото между италианци и немци... Оказало се, че по-боеспособните механизирани немски части имат по-големи проблеми с горивото от колкото нефункционалните италиански танкове...

[gollum]

Вина за това пак има и Ромел, защото той определено влияе негативно върху немско-италианските отношения. За това пише, например, фон Зенгер в спомените си.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

И накрая - през голяма част от пътя сухопътните превози са уязвими за британската авиация, което означава още един маршрут, по който се понасят загуби.

Е, то ако става въпрос почти цялата пустиня попада в по-далечния обсег на британската авиация, което много хубаво се вижда на приложената карта. И всичко това би било идеално за съюзниците, в смисъл, че те биха могли да спечелят войната само от въздуха, ако оста не разполагаше от своя страна също с противосамолетни средства и авиация, която разсипва Малта от бомбардировки. Затова не мисля, че значението на британските бази в Александрия, Малта и Гибралтар трябва да се абсолютизира. Британските средиземноморски конвои (респ. доставки) също са уязвими. А в един момент Малта остава почти изолирана от останалите британски бази.
Впрочем, някой може ли да даде статистика за загубите на италианските и британските конвои в Средиземно море?

[Stormbringer]

Впрочем, някой може ли да даде статистика за загубите на италианските и британските конвои в Средиземно море?

За коя година/месец?

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

За 1941, 1942 г.
През 1940 г. 90% от италианските танкери понасят удари, но след това оста взема мерки за изолацията на Малта. В т. ч. британските самолети на острова започват да страдат от недостиг на гориво и не могат да си позволяват безразборни рейдове. Но статистиката би ни казала доста неща.