6 юни 1944г. Нормандия-Основата на победата/USA пропаганда

[Shelenberg]

Ами Parabellum за пушките бях чел в една книга забравих кой беше автора и там се споменаваше че пушките били по добър вариант от тези на Маузер К-98К и от там съм си изградил това мнение макар че в началото и аз мислех като теб така че приемам забележката :tup:

Иначе Сержант Уханов и ти messire Woland сте прави че наистина след Халхин-Гол японците друго ядче мислели и особено ембаргото от САЩ ги накарало да нападнат САЩ но си мисля че едно взаимно нападение с германците по два фронта, германците да атакуват от запад, а японците от изток освен че би довело до краха на руснаците, но и японците ще получат достатъчно ресурси , за да продължат завоевателната си война и чак тогава да се пробват срещу САЩ.Иначе си мисля дали Япония и Германия щяха да се разберат кой колко територия и ресурси да вземе. Но това си е лично мое мнение. :|

[Parabellum]

Та значи пушката Маузер 98 е създадена през през 1898 година.Същата година е създадена и карабина.След Първата Световна Война и след идването на нацистите на власт през 1933, на всички карабини от този модел след цифрата им е сложена по една допълнителна буква-К98а,К98в и т.н.Това се обуславя от факта, че през 1934г.влиза в серийни производство нова карабина К98к-станала символ на Немската мощ през Втората Световна Война.Тази пушки няма АБСОЛЮТНО никакви изменения в кунструкцията с предходните варианти с изключение на по късата цев.Това е направено най-вече за удобство-понеже бъдещата армия ще бъде изцяло моторизирана,то старите карабини са били малко по дълги,та затова се налага новията модел.Общо взето това е историята на тази пушка.Понеже сега съм зает с разширяването на сайта ми-статията за тази пушка ще позакъснее малко

[messire Woland]

Originally posted by "Shelenberg"

Иначе Сержант Уханов и ти messire Woland сте прави че наистина след Халхин-Гол японците друго ядче мислели и особено ембаргото от САЩ ги накарало да нападнат САЩ но си мисля че едно взаимно нападение с германците по два фронта, германците да атакуват от запад, а японците от изток освен че би довело до краха на руснаците, но и японците ще получат достатъчно ресурси , за да продължат завоевателната си война и чак тогава да се пробват срещу САЩ.Иначе си мисля дали Япония и Германия щяха да се разберат кой колко територия и ресурси да вземе. Но това си е лично мое мнение. :|

Безспорно, едновременно нападение и на японците от изток би усложнило живота на руснаците. Но, опитай се да видиш нещата от японска гледна точка. А именно, Япония няма особено много ресурси и хвърлянето им в една авантюра срещу СССР би било абсолютно безсмислено. Особено, като се има предвид, че трябва да се притесняват за гърба си в такъв случай - тъй като практически в този случай няма да имат достатъчно ресурси да се пазят от САЩ и Великобритания.
По въпроса за достъпността на нови ресурси за Япония - той си е очевиден - единствените достъпни за тях ресурси лежат на юг. В Сибир няма инфраструктура, японците ще трябвад да строят всичко от нулата, от тази гледна точка, сибирските ресурси са за тях все едно на луната. Докато ресурсите на Индонезия и другите южни страни са буквално в задния им двор. Само че, след ембаргото на САЩ (което е последвано от Великобритания и Холандия), японците могат да използват тези ресурси само чрез война, а не както дотогава - с търговия. Именно това вкарва Япония в свтовната война.

[Shelenberg]

Значи messire Woland има логика в това което казваш обаче тогава дали е било разумно японците да закачат американците при Пърл Харбър, защото предполагам са очаквали ответен отговор от тях.И със сигорност са знаели че срещу тях шансовете им са някъде около (по груби сметки) 65 към 35 за победа на американците.И за това на мен ми се струва по-добре да бяха нападнали СССР, отколкото САЩ.Вярно е че нямаше много да спечелят от нападение срещу СССР но поне щяха да помогнат на съюзника си Германия и вече да си мислят за други планове.Пък и така щяха да бъдат по-спокойни за западната си граница и спокойно да се занимават със съседните на нея страни.Те е трябвало да си оправят проблемите в Азия вместо да ходят към Северна Америка, щото всички ресурси които им трябвало ги е имало в Азия, мисля че само без Уран от което се прави ядрена бомба но това щяха да го набавят от съюзника си Германия.

[messire Woland]

Ами много просто, само трябва си запознат с японската ситуация от това време, за да ти е ясно, че друго развитие на събитията, освен реално случилото се е просто невъзможно.
1. Япония няма нефт. По-точно, след началото на ембаргото, няма достъп до нефт. А и оставащият ще й стигне някъде до началото на 1942 г.
2. Ако те хвърлят ресурсите си в борба със СССР, това няма да им помогне никак, а само ще погълне оставащите им ресурси - без каквато и да е полза. Япония към този момент вече води една тежка континентална война с Китай и прехвърлянето на армии на север само ще утежни ситуацията.
3. За японските ръководители е ясно, че ще се стигне до война със САЩ. Това е факт, неизбежен, само надеждата и знанието за собствената им слабост ги кара да започнат безмислените и безнадеждни преговори със САЩ.
4. Японският флот разбира се е в добро състъояние, със знаещи командири и правилна доктрина. Армията обаче е въоръжена не особено добре, за да се сражава с европейска армия. Липсват й един куп неща за това (танкове например). Дори и тези малки сили, които са оставени в далечния изток са достатъчни за да й създадат проблеми. А разбиването на руската далекоизточна армия с нищо няма да помогне на Германия. Според теб как ще преминат гигантското разстояние от руския далечен изток до Урал? На практика там няма пътища и жп линии с изключение на една - а това означава, че всякакви маневри са изключени, сраженията ще бъде челни и дори и малко руски сили ще им създават големи проблеми.

[Shelenberg]

Значи messire Woland успя да ме убедиш на 95% но продължавам да си мисля че нападението на САЩ е пълна простотия от страна на японците.Защото, колкото и да са я закъсали с ресурсите едно такова нападение само ще раздразни вълка.(не че искам да кажа с това, че американците са супер бойци дори обратното ) Ама японците все пак са трябвали да помислят че да победят САЩ поне за тях в това положение е невъзможно.Просто е трябвало да се занимават с Азия и да се надяват да получат необходимите им ресурси от тяхните съюзници.

[gollum]

Хъм, за японците по отношение на САЩ тъй или инак има само две възможности - да се примирят (а подчинят ли се - за тях няма никаква "Азия" в която да се развиват - очевидно е, че трябва да се приберат в рамките на островите си и да забравят за всякакви планове за икономическо развитие (да не забравяме, че войната не е самоцелно занимание, а по-скоро последно средство). Още повече, че нямат съюзници от които да се надяват да получат каквото и да било. Единственият смислен съюзник тъй или инак вече са го загубили - Великобритания. А в Азия нямат възможност да търсят каквито и да било съюзници (пък и не би имало реално значение).
Що се отнася до нападението срещу СССР - то е още по-безсмислено от японска гледна точка - няма никакви осмислени цели. Дори и да предположим, че подобно нападение би помогнало някак на Германия (в което аз дълбоко се съмнявам), проблемът е, че там те нямат какво да делят (и въобще - не могат да си помогнат). А и дори и Германия да има някакъв що годе траен успех в континенталната война и да успее да остстрани СССР, това по никакъв начин не решава проблема със САЩ, който обаче е ключов за Япония. Да не забравяме, че по онова време светът е бил съвсем различен и вариантът с мирното икономическо развитие е съвсем неосъществим за Япония.

Може би, в светлината на японско-германските отношения си струва да се обсъди стратегическото направление през Индийския океан към Суец - там вече двете сили имат какво да сподлят и могат да си помогнат (или поне да установят каквъто и да е стратегически контакт помежду си), което развива бегло Переслегин в "Тихоокеанската премиера". Но то тъй иби инак отново минава през война със САЩ. Да не говорим, че дори и да се реализира някакъв суперизгоден за Германия вариант на събитията и тя да овладеа цялото континентално пространство (поне до непреодолимите и безперспективни в транспортно-комуникационно отношение предели), тя пак остава изправена пред континентална блокада от страна на САЩ. Т.е., конфликтът с тях е неизбежен и общо взето с лесно предвидим изход (поне в светлината на досегашния иторически опит).

[Док Холидей]

Смешно е да се говори за поведението на войниците на Монти в Сев. Африка - той само чака да свърши горивото на Ромел и т.н. познати истории... Цитирам нещо което намерих днес в Нета:
By the end of August 1942, Montgomery was ready himself. He knew that Rommel was very short of fuel and that the Germans could not sustain a long campaign. When Rommel attacked, Montgomery was asleep. When he was woken from his sleep to be told the news, it is said that he replied "excellent, excellent" and went back to sleep again.

[gollum]

Поведението на Монтгомери в Северна Африка е подчинено на доста неприятната за британците организация и доктрина на войските им на този театър. Докато на британските осторови се разработват нови доктрини и организационна структура, в съответствие с получените във Франция уроци (самата получена в резултат организационна структура е доста ефективна и напълно адекватна на немската) - самият Монтгомери взема дейно участие в този процес, войските в Северна Африка продължават да са организирани и да действат по старите и неефективни довоенни структури и доктринални предписания (причините за това се крият най-вече в невъзможността участващите в почти постоянни военни действия войски да бъдат изведени, реорганизирани и да минат крус на преподготовка, което би отнело минимум 5-6 месеца). Същевременно се получава и друг дисбаланс - войските в Северна Африка трупат боен опит за разлика от тези, подготвяни и обучавани в родината. Резултатът е, че макар африканските съединения да са силно неефективни, те все пак са научили основните уроци на войната в пустинята. Новопристигналите съединения обикновено нямат нужното време за да получат тези уроци и биват прибързано вкарвани в битка, което води до големи загуби. Да не говорим, че взаимодействието в рамките на една и съща армия на еднотипни съединения с коренно различна структура и организация, при това действащи по различни доктрини и процедури е почти сигурна гаранция за неуспех (дори и ако не се замисляме за проблемите с командването и контрола, които поставят).
В резултат на това, Монтгомъри не може да разчита да приложи ефикасна маневрена контра-доктрина на тактическо и оперативно ниво, с която да парира и надиграе Ромел, независимо от това дали има подобно желание или би могъл да го направи на теория. Тук превъзходството в силите и ресурсите няма голямо значение (както се вижда и на началния етап на американските операции в Тунис) - проблемът е, че в африканската английска амия не съществува никакво взаимодействие между танкови части, пехота, артилерия и т.н. В резултат на което действията им са многократно по-неефективни и тромави от немските (а атаките винаги се осъществяват на части).
Затова, според мен, той предпочита далеч по бавния метод, който обаче му гарантира сигурност на резултата - който впрочем е постигнат в крайна сметка (и бих казал, че действа напълно в духа на Сун Дзъ ). В резултат на това, победата на Монтгомери изглежда измъчена и лишена от блясък, но бих казал, че действията му на стратегическо ниво са не само напълно оправдани, но и ефективни - Ромел е победен още перди да започне самото сражение (според класическата формула "побеждаващият първо побеждава, а чак след това близа в сражение, докато губещият първо влиза в сражение, а чак след това търси победа").

[Док Холидей]

Не забравяйте че тази година се навършват 60 години от операция Овърлорд. Колко са жертвите на съюзниците и Вермахта в периода 6 -13 юни?

Аз пък съвсем скоро разбрах че двама от роднините ми са разстреляни на 6 юни 1944...

[Док Холидей]

Айде станаха точно 60 годинки!

Днес щях да падна от смях като чух по новините на някаква телевизия (май беше НТВ) нещо потресаващо! Говорителя каза:

"Благодарение на десанта в Нормандия и откриването на втория фронт съюзниците спечелиха Втората Световна Война и т.н." Тц тц тц

[Подпоручик Христосков]

Пак,че не си чул какво казват по телевизии като Cnn,Bbc...

[Док Холидей]

Кажете после интересно ли беше това по Discovery. Имаше ли документални кадри? (мания ми е да намеря кадри от Омаха Бийч, но съм сигурен че няма такъв куражлия, който да е снима. Дори и онзи луд французин който е правил подобни неща май се казваше Робер Капа или нещо подобно. Той по това време май е мъртъв...) Та кажете после две думи.

[Michael Wittmann]

Пропаганда или не... след толкова години вече почва да губи значението си. Аз лично вчера цял ден гледах по Euro News прякото предаване от церемониите по случай 60 годишнината от десанта. Направиха ми много добро впечатление като изключим някой позьорски изяви, кадри и речи от типа на Буш - написани директно от сценаристите на РЕдник Райан да речем. Евала им правя тези 80-90 годишни ветерани заслужават всичкото уважение което им се отдаде. И Руснаците и най-вече ние трябва много сериозно да се поучим от този пример макар и вече доста късно.
Голяма грешка е, че не участваха ветерани от Германия, които заслужаваха не по малко от останалите да маршируват може би за последен път в живота си там където са се сражавали и са паднали толкова техни другари.. Факта, че защитаващите се дават повече жертви и това, че след 43-та за тях почти всеки ден е като в Нормандия - системно влизат в неравни схватки с многоброен противник говори достатъчно за това какви бойци са.

:nworthy: пред всички тях.

[gollum]

Да, хубаво е, че времевата дистанция заличава разликите и изкарва на преден план приликите - а именно, че всички са се били в тази война, независимо от страна, за която са го правили. Жалко, че не е имало немски ветерани наистина.