6 юни 1944г. Нормандия-Основата на победата/USA пропаганда

[faso]

Може да ме линчувате ,но ще ви препорачам една поредица от филми давана по HBO казва се Band of Brothers доста увлекателни филмчета и колкото и да е странно са сравнително истинни. На 101 Airborne ще са доста интересни струва ми се все пак са точно за нея

[Sir Gray]

Заслужават ли си наистина тези? Спилбърг е режисьора, има ги всичките на ДВД в местната видеотека и се чудех дали да ги гледам. Страх ме е да не са натъпкани в американски стил с пропаганда и глупости (последно така гледах We were heroes .. and young или там както беше, и въпреки че го гледах само и единствено за ефектите и бойните сцени пак не издържах много дълго на лиричните им отклонения)

[FeldMarshal Kalchev]

Тука явно съм пропуснал нещо:

Съюзниците не успавят на надлужат немците:
1. Мястото на десанта е далеч от мисленото, но и там силен отпор очаква американските, бритганските, и канадските дивизии!

Грешка - именно заради успеха при опитите да се дезинформират немците (опер. "Fortune"), десантните съюзнически дивизии са се разминали от провал на 6-ти юни. При нападението на 21-ва танкова дивизия на 7-ми, те вече са се прегрупирали и установили на брега и 6-7 км навътре. Та 7-ма армия до късно следобед на D-Day не беше убедена, дали десанта в Нормандия е основният, или дали е за отвличане на бойни дивизии от "по-вероятното" според немците място за такъв. Именно това бездействие държи 21-ва дивизия закована в и около Кан, вместо да бъде пратена към брега, за да върне британците и канадците обратно в морето, когато още се занимават да прекарат танковете си през задръстването на плажовете... Защо ли 7-ма Армия се е колебаели толкова, а не е пратила веднага 21-ва да нападнат врага ? Много просто - защото всички са мислели, че основният десант ще се състои няколко стотин километра по-нагоре от Нормандия... а защо ли са смятали така ?? Защото са взимали всяко прихванато вражеско съобщение, сочещо, че десанта ще е в Па дьо Кале, за плод на усилията на разузнаването. Защото когато немски, разузнавателни самолети са прелитали над юго-източна Англия, без да бъдат прехванати, те са намирали летищата под тях, препълнени с транспортни самолети и бомбардировачи... които всъщност са били макети ! Защото за всяка една бомбардировачна мисия, летяна над Нормандия, се извършвали 2 !!! такива 200 км по на север. Защитните съоръжения там са били 68 % готови, а в Нормандия едва 18 % !!! Вярно е, че там срещат свиреп отпор от страна на немците, но добрата екипировка и подготовка на съюзниците (главно на англичаните) им дава невероятни предимства. Успеваемостта на десант е 100 % - освен срамната изява на американците на Омаха, навсякъде другаде войските бързо увалдяват плацдарм и канадската 3-та дивизия навлиза почти 10 км на дълбочина !!

До късния следобед на 6-ти, разстоянието между 4-та пехотна дивизия и 82-ра възд. десантна (сектор "Юта") е било 1 км. Двете въздушно десантни дивизии си изпълняват задачите - успяват да превземат двата изхода от плажа и да ги удържат докато се срещнат с десантните части - всичко това, 101-ва и 82-ра успяват да направят само с 1/3 от хората си...

Изненадата е била аболютна и зашеметяваща...

[Рамбо Амадеус]

Малко извън зададената тема за Нормандия.

Тук се забелязва типичната за нас склонност към генерализиране и стигане до крайности.

Твърдения от рода на "американските войници не струват нищо пред съветските и т.н." са абсолютно неверни. Американските въоръжени сили разтурват Японската империя почти сами, унищожават над един милион японски военнослужещи и осакатяват 4 000 000 (700 000 избити японски цивилни не ги броим, те по-скоро влизат в графата "жертви на терора").

Тези резултати не се дължат единствено на мощта на американската индустрия, а най-вече на способностите на американския генерален щаб и на американските полеви командири и войници да се ориентират бързо в дадената ситуация и да нагодят тактическите/стретегическите си действия съответно (нещо, което съветите не успяват да сторят и до края на войната). Инициативата винаги е била насърчавана в САЩ и никога в СССР.

Това са едни от главните причини за огромната разлика в загубата на жива сила (11 000 000 убити съветски военнослужещи срещу 290 000 американски) между двета велики сили.

Може би някой веднага ще вметне: "ама Щатите се включват чак в края на войната, когато швабите са изтощени и т.н.", на което пак ще отговоря: САЩ разгромяват Япония сами. За тези които не са наясно с тогавашния потенциал на IJA и IJN, може би ще е добре да се осведомят за да добият по-ясна представа за това какъв противник унищожават САЩ. Сега се сещам че сме късметлии да имаме човек от форума, който е доста добре запознат с IJN - Odzava (винаги съм чел мненията му с голям интерес, но не съм го мяркал отдавна).


Поздрав до сите!

[Imperial]

Американските военни - слаби и неспособни?!?!?!

мммм отбелязвам протест за протокола и се връщам да пиша по играта че няма време

[faso]

Sir_Gray филчетата са найстина интересни. Поне на мен ми бяха режисиори са Спилбърг и Том Ханкс. Има и доста комични моменти във филмчето представи си Ross от Приятели като злобен гаден капитан на учебна рота. Има найстина интересни епизоди като обсадата на Бастон концентрационен лагер , D-day и други. Вземи си ги пък ако не ти ьаресат поне ще се нагледаш на разбити Шърмани.

[Imperial]

бе тоя танк не ща да го гледам ни здрав ни за вторични суровини, просто не е интересно

[gollum]

Хъм, покрай "Универсум" (пък и други ми задължения) нямам много време за коментар, но за текста на Рамбо-Амадеус ще намеря малко.
Да не забравяме, все пак, че Японската империя е всъщност с мощта на Белгия или в най-добрият случай - Италия. В никакъв случай не може да се твърди, че тя е сериозен противник на САЩ - поне не и стратегически. И фактът, че САЩ за малко не губят войната срещу империята на ИЗгряващото слънце никак не говори добре за способностите на техните стратези, нито за качеството на флота и армията им.
Това за тихоокеанската война (да не забравяме, че япноския императорски флот е сравнително малко елитно формирование, което няма никаква ресурсна база зад гърба си - нито индустриално-добивна, нито кадрова).

А що се отнася до континенталната война, там наистина САЩ нямат сериозно участие, по-скоро показват индустриалната си мощ. И няма нужда да ми се привежда участието им в европейската война - ако се вгледаш, ще забележиш, че често най-тежките моменти се изнасят от британски войски, от войските на британските доминьони или други съюзнически сили. А и никъде не показват кой знае какво изкуство (това се отнася, поне по мое скромно мнение и за най-известният им пълководец - Патън).
Що се отнася до загубите - я си представи малко по-различна хипотетична ситуация - че САЩ бяха на мястото на СССР - не е трудно да си го представиш, още повече, че в някои отношения са сходни. Как мислиш, какви щяха да бъдат загубите им в прекия конфликт с Германия? Аз, често казано, се съмнявам, че щяха да оцелеят.

[Sir Gray]

Да, като цяло съм съгласен с Голум (пак и отново) но и с Рамбо. Значи идеята зад неговия пост е да не подценяваме американците (като махнем това за Япония, което наистина е малко силно казано). Те като чисто военно изкуство може и да нямат много, но пък са страшни организатори и ипровизатори - качества, които значат доста по време на операции. В ситуации, където немците и англичаните ще им трябват месеци планиране, амитата се хващат и с налични материали свършват работата. Това разбира се има значение в по-задния ешелон, на снабдяване, бази и тн.

[Рамбо Амадеус]

Originally posted by "gollum"

Да не забравяме, все пак, че Японската империя е всъщност с мощта на Белгия или в най-добрият случай - Италия.

Интересно как четвъртият най-голям играч от ВСВ бива бързо приравнен с Италия (в най-добрия случай?!?). Държава, която не може да се справи с една Гърция (нещо, което дори българската армия е осъществявала, когато и се е налагало да го направи) се сравнява с държава, която между 37-39 води доста успешно война с Кина донякъде сходна с бъдещата война межди Германия и СССР - сходна с огромните армии, огромните територии и впечатляващите успехи на по-малобройната армия (японската). Италия, която е абсолютно безпомощна в Северна Африка се сравнява с империята, която за 6 месеца (след атаката над САЩ) успява да окупира почти цялата част от света разположен между Далечния Изток, Индия, Индонезийския Архипелаг и Нова Гвинея. Много интересно твърдение. Може би повече факти биха помогнали да се изчисти недоразумението (ако има такова от моя страна - може би съм разбрал нещо неправилно - не съм вникнал в смисъла и т.н.).

Originally posted by "gollum"

И фактът, че САЩ за малко не губят войната срещу империята на Изгряващото слънце никак не говори добре за способностите на техните стратези, нито за качеството на флота и армията им.

Кога "за малко САЩ не губят войната срещу Япония"? След завъртането на американската военна машина, нещата вървят само на зле за Япония (и то не защото японците са глупави или слаби). Изявленията че победата при Мидуей е "the turning point" (както я наричат) са предназначени за генералната публика, защото така няма нужда от много обяснения и статистически анализи за това какво би се случило ако Мидуей беше изгубен от САЩ (същата тази публика не се интересува от статистики, а от хероичните подвизи не "Великия Американски Войник" - навсякъде е така, нали?) При Мидуей IJN губи нападателния си потенциал, но дори и да не го беше изгубила тогава, най-вероятно пак щеше да го изгуби по-нататък.

Originally posted by "gollum"

Японският императорски флот е сравнително малко елитно формирование, което няма никаква ресурсна база зад гърба си - нито индустриално-добивна, нито кадрова.

Силно, много силно казано. В началото на ВСВ IJN е може би най-мощната флота в света, чието ударно ядро се състои от (цитирам) 10 самолетоносача с 1500 topnotch пилота (за времето си е най-квалифицираната сила от подобен род) и 12 battleships (едни от най-мощните в света). IJN е въоражена с отличното торпедо "Type 93". Пак не виждам аналогии с Италия.. или? Индустриално-добивната база наистина е огромен проблем, както е и за всички останали държави от Остта (нали все пак нуждата от ресурси е една от главните причини за войната). За кадровата база (ако имаш предвид военната такава) - тя е в много добро състояние, както идат да посочат гореописаните факти.

Originally posted by "gollum"

В европейската война често най-тежките моменти се изнасят от британски войски, от войските на британските доминьони или други съюзнически сили. А и никъде не показват кой знае какво изкуство (това се отнася, поне по мое скромно мнение и за най-известният им пълководец - Патън).

Кои са тези моменти? Британците определено имат своя дял (примерно Gold-Juno-Sword+), (чуваш ли Grey - това е намек и за теб - кога че поиграеме;-)), но да им се приписват всички успехи е несериозно генерализиране. След средата на Юни 44-та и нататък, американските войски съставят огромното мнозинство от съюзническите войски на Западния фронт, който бива изнесен най-вече на плещите на US Army и USAF (споменавайки USAF, не може да се пропусне и британския RAF - наистина впечатляваща организация).

Originally posted by "gollum"

Що се отнася до загубите - я си представи малко по-различна хипотетична ситуация - че САЩ бяха на мястото на СССР - не е трудно да си го представиш, още повече, че в някои отношения са сходни. Как мислиш, какви щяха да бъдат загубите им в прекия конфликт с Германия? Аз, често казано, се съмнявам, че щяха да оцелеят.

Не разбирам в какъв смисъл предлагаш да си представя подобно нещо? Ако САЩ се намираха там, където се намира СССР, те най-вероятно щяха да бъдат държава много подобна на това, което е СССР (като обществено-социален тип) и в никакъв случай това, което в действителност представлява САЩ.


п.с. Като лаик се чувствам малко неловко да обсъждам материя, която не ми е много позната (може би повечето хора тук в се намират в подобно положение, макар че не всички се притесняват да пускат гръмко-звучащи постове, дори когато е абсолютно ясно, че нищо не е ясно) и затова се придържам строго към фактите, без да давам много поле на действие на въображението си. Претендирайки придържане към фактите, съм готов да посоча референции за всеки един от гореобсъдените въпроси (не го правя в този пост, за да го опазя възможно най-чист и ясен, доколкото мога).

Между другото къде е Odzava за да даде компетентното си мнение по въпросите отнасящи се до IJN?


Поздрав!

[gollum]

Благодаря за поздрава, първо.
Да, досетих се, че това е основната причина този пост да се появи (нещо повече, ако погледнеш из тези дискусии - аз имам поне два-три поста в тази насока - "да не прекаляваме с отрицателните оценки за участието на САЩ във ВСВ", защото и аз мисля, че ролята им е огромна - в крайна сметка те са единствените реални победители в конфликта, поне според мен). Но се издразних малко от тези редове, които ми се струват малко неправомерни (или несправедливи) по отношение на останалите участници:

[qoute="Рамбо Амадеус"]Тези резултати не се дължат единствено на мощта на американската индустрия, а най-вече на способностите на американския генерален щаб и на американските полеви командири и войници да се ориентират бързо в дадената ситуация и да нагодят тактическите/стретегическите си действия съответно (нещо, което съветите не успяват да сторят и до края на войната). Инициативата винаги е била насърчавана в САЩ и никога в СССР.

Това са едни от главните причини за огромната разлика в загубата на жива сила (11 000 000 убити съветски военнослужещи срещу 290 000 американски) между двета велики сили. [/quote]

Веднага ще поясня - САЩ участват през целия първи период на конфликта(1939-43г) в континенталната война само като икономическа сила. Когато активно се включват във военните действия, са подпомогнати от армия, която притежава известен опит (собствената им няма, а и повечето им висши офицери имат остарели възгледи, форимрани върху изводите от ПСВ), но основното е, че не се бият срещу пълноценен противник - Вермахтът през 43-45 г. е бледа сянка на това, което е в началният период на ВСВ. И да сравняваме представянето на американската армия (и конкретно - успехите й) на континента, с тези на френската, британската или съветската, срещу Вермахта е малко некоректно.
До края на войната основната маса боеспособни войски е на източния фронт. Да не говорим, че след лятото на 42 г. немците вече нямат подвижни оперативни съединения и изоставят оперативното майсторство, донесло им началните успехи.
Ако си представим една хипотетична ситуация, в която американската армия се среща с Вермахта при състоянието им от 39-41 г., то не смятам, че американците биха се справили по-добре от армиите на Британия, Франция или СССР.
Моето лично мнение до голяма степен се покрива с това на сър Грей - армията на САЩ има отлична организация, най-вече по отношение на тиловата зона (снабдяването и транспорта, това, което те наричат "логистика").
Наистина, умеят да импровизират, но да не забравяме, че почти винаги, когато се справят с тази задача, те са ви значално по-изгодна ситуация по отношение на наличните ресурси от противника си. Т.е., те се справят добре, когато имат някакво превъзходство, което съумяват бързо да превърнат в оперативен фактор (което хич не е малко, даже е основното). Другата положителна страна е, че сравнително бързо трупат опит, който превръщат в положителен актив (но не мисля, че се доближават до Вермахта в това отношение).
Но смятам, че по отношение на оперативно или тактическо изкуство или майсторство - не се отличават с нищо особено в някаква положителна посока, спрямо останалите армии. Иорганизацията на сухопътните им части е доста тромава, а управлението - неефективно. В особена степен това важи за сухопътното им ръководство, което подобно на британското е доста тромаво, неефективно и със забавена реакция в неочаквани ситуации. Да не говорим, че допълнително са ограничени от необходимостта да се съобразяват с вътрешнополитическия ефект на почти всяко фронтово решение и са много чувствителни към операции свързани с голям риск за собствените им военнослужещи.

Сега, след тази пространна тирада (която се надявам да не ви отегчи много ), ще се опитам да отговоря по-конкретно на полемиката на Рамбо Амадеус:

1. Това, че Япония се оказва четвъртият голям играч, в никакъв случай не е свързано с наличните й ресурси или геополитическия й потенциал. Когато казвам, че тя е държава от ранга на Белгия или Италия, имам предвид именно това (а не, както изглежда си решил, че е същата като Италия или Белгия, или че резултативността й е подобна). По-отношение на промишлените си възможности или ресурсната база тя попада именно в тази категория. Това, че се изкачва до ранга на 4-та сила (макар преди войната да не виждам кой би я оценил по този начин - тогава изглежда сякаш Франция е първата континентална сила, например, а Великобритания и САЩ - първите морски сили).
Фактът, че в текущата реалност Японската империя постига това, което постига, съвсем не означава, че постижението е директна екстраполация на военните й възможностите. По-скоро става въпрос за едно изключително пренапрягане на силите (с което е свързано и създаването на флота й).
И България през ПСВ успява да мобилизира почти 20% от населението си в армията, но това не означава, че това е нормалният й военен потенциал (по-скоро, става въпрос за едно пренапрягане, чиито демографски резултат усещаме и днес).

2. Самите японски военни стратези (поне тези, които заслужават това име) са наясно, че Япония може да води война не повече от 12 месеца и, че едниственият им шанс да спечелят е да нанесат съкрушителен удар, след който врагът им сам да си помисли, че е обречен на загуба. След което да започнат мирни преговори, чрез които да се затвърди постигнатото. Това обаче, за тяхно нещастие не се случва.
В края на 41-ва, началото на 42 г., някъде до средата, японците се разминават с възможността за победа (веднъж, веднага след Пърл-Харбър имат шанс да унищожат авионосното съединение (командвано от Хелси или Флетчър, не си спомням точно), ако Нагумо не беше "избързал" да се прибере. Тогава баланъст е толкова крехък, че това би наклонило везните при следващите операции.)
Истинският им шанс за победа е при Мидуей - ако битката беше завършила малко по-различно (там императорският флот наистина е преследван от пълна липса на късмет) и те бяха унищожили всичките самолетоносачи на врага, губейки един или два, вероятно САЩ щяха да поискат мир. Да не забравяме, че там най-важно е общественото мнение, а тогава нещата им изглеждат съвсем безнадеждни, да не говорим, че те могат да произведат много кораби, но нямат достатъчно обучен персонал, все още.
Според мен, наистина, японците за малко се разминават с победата (но пък и тя им е достъпна почти само по "магически" пътища).
От средата на 42 г. вече е ясно, че японците губят (това им е ясно и на тях самите) и то най-вече по икономически причини. Но пък на Рузвелт му трябва дълга и отмъстителна война, която да приключи триумфално.

3. Не знам защо си решил, че японският императорски флот е "най-мощната сила в света" в началото на войната, особено пък, в очите на съвременниците. Официалната подредба на морските сили ги поставя чак на трето място - след САЩ и Великобритания. И това е като се разглеждат наличните сили в момента. А ако се имат предвид промишленият потенциал и заложените кораби (особено - ударни самолетоносачи) нещата изглеждат доста сиви за японците.
Кадровата им база е най-големият им проблем - да те имат обучени екпижи (елитни) за основната активна част от флота си (което съвсем не означава - за целия флот), но нямат никаква база за възстановяване на загубите в обучени кадри. Което впрочем веднага проличава още след пъвите неуспехи (а е абсолютен фактор след Мидуей, където губят 80% от обучените си екипажи - на практика, след това те вече нямат боеспособни самолетоносачи и това остава в сила до края на войната).
Да имаш всичките си елитни екипажи в строя е малка част от необходимото, за да си подсигуриш спечелването на една война (освен, ако ще е мълниеносна). По-важна е система на обучение, която позволява на екипажите да отдъхват пълноценно и да поддготвят замяна - т.е., постоянен приток на добре обучени кадри.
В това отношение американците имат къде-къде по-добре развита система (може би най-добрата).

4. По тази точка вече говорих по-горе, няма да се повтарям. Правилото е, че обикновено на американците се дават по-лесните участъци (което е олгично, като се има предвид пълната им липса на опит, която за малко не ги проваля в Северна Африка, където всичко е в тяхна полза). Това се променя чак към средата-края на 1944 г., когато те понатрупват съответният опит.
А изводите си, за качествата на командирите им, базирам ги върху мемоарите на "най-големият" им военначалник - Патън. Забавно четиво, особено на моменти. Понякога ти се приисква, да се бяха сблъскали със сериозен противник (защото у американците ме дразни презрението, с което се отнасят към победения противник, въпреки, че преди да го победят често са треперили пред него. Особено ясно се забелязва това в повечето мемоари на техни флотски ръководители около войната в Тихия океан. Но това е отделна тема).

5. Много просто, предлагам ти това нещо, не за да си упражняваме напразно въображението, а поради твоето сравнение на загубите на СССР и САЩ във войната. Ако САЩ се сражаваха със същият противник, в сходна ситуация, загубите им щяха да са също толкова големи. Това е и причината да приведа това сравнение.

С нетърпение очаквам появата на Одзава, защото той е много по-наясно от мен, когато става въпрос за флотски въпроси.

P.S. Какво имаш предвид под "референции" - въпросите които обсъждаме са доста абстрактни, ако искаш, можем да обсъждаме и конкретни операции (където можем повече да се опрем на фактите), но ще е дългичко, защото за подобен анализ ще трябва да обсъдим всички големи операции. Това въсщност е и една от идеите на целия проект - да разширяваме областта на невежеството си

[Shelenberg]

Значи моето мнение по въпроса за Нормандия е следното: наистина съюзниците правят десанта, когато вече са сигурни, че Третия райх е почти рухнал, но не съм съгласен с Уханов, че в Нормандия е имало грузинци, руски пленници и т.н. , които са защитавали френските брегове.Вярно е че там са били войници от източния фронт, сред които и болни, но преобладаващата част от немските войници са от "ХитлерЮгенд".Също не съм съгласен с Уханов, че немците стреляли с пушки от ПСВ още малко и ще каже че се е стреляло с пушки от времето на Бисмарк :lol: Основното снаряжение на германците в Нормандия е Шмайзера и каратечницата MG 42, естествено и пушки, но много по-добър вариант от тези от ПСВ.

Иначе искам да попитам какво би станало, ако Япония бе нападнала СССР вместо Пърл Харбър, защото японците са имали такива идеи?

[Сержант Уханов]

Originally posted by "Shelenberg"

Иначе искам да попитам какво би станало, ако Япония бе нападнала СССР вместо Пърл Харбър, защото японците са имали такива идеи?

Би се повторила ситуацията от 1938 - боевете до Хасан и Халхин-Гол.
Аз лично не се съмнявам, че Япония би била разгромена в тези боеве.


Жълтите са го разбирали това, и не са атакували дори и по времете на Битката за Москва, когато голяма част от дивизиите на СССР бяха изтеглени от Далекоизточния Фронт.

[Parabellum]

Originally posted by "Shelenberg"

Също не съм съгласен с Уханов, че немците стреляли с пушки от ПСВ още малко и ще каже че се е стреляло с пушки от времето на Бисмарк :lol: Основното снаряжение на германците в Нормандия е Шмайзера и каратечницата MG 42, естествено и пушки, но много по-добър вариант от тези от ПСВ.

?

Напротив грешиш-Основоното оръжие на немската пехота през цялата война е пушката Маузер К-98К.Тя е създадена през 1898 година.С две думи няколко години след като Бисмарк си е подал оставката.

[messire Woland]

Originally posted by "Shelenberg"

Значи моето мнение по въпроса за Нормандия е следното: наистина съюзниците правят десанта, когато вече са сигурни, че Третия райх е почти рухнал, но не съм съгласен с Уханов, че в Нормандия е имало грузинци, руски пленници и т.н. , които са защитавали френските брегове.Вярно е че там са били войници от източния фронт, сред които и болни, но преобладаващата част от немските войници са от "ХитлерЮгенд".Също не съм съгласен с Уханов, че немците стреляли с пушки от ПСВ още малко и ще каже че се е стреляло с пушки от времето на Бисмарк :lol: Основното снаряжение на германците в Нормандия е Шмайзера и каратечницата MG 42, естествено и пушки, но много по-добър вариант от тези от ПСВ.

Иначе искам да попитам какво би станало, ако Япония бе нападнала СССР вместо Пърл Харбър, защото японците са имали такива идеи?

Ами, това, че основното оръжие на Вермахта е било шмайзера, си е чисто насадено от филмите. Все пак автоматичното оръжие е по-добро за близък бой, за бой от разстояние най-добра си е пушката все пак.
За японските идеи - да, имали са ги, до сражението при Халхин-Гол, преди подписването на пакта Молотов-Рибентроп. След това Япония преориентира политиката си изцяло към океана и на юг. "А какво би станало, ако?" - това е грешен въпрос. Нищо не би станало, Япония, ако не тръгне на юг е изцяло отрязана от всякакви ресурси - върху нея тегне ембарго, наложено от САЩ - и това е основната причина събитията да тръгнат натам, към Пърл Харбър. Просто, нападението към Сибир не би донесло практически нищо на Япония, освен нови проблеми и още земя, в която да потъват ресурсите й, при почти пълна липса на транспортна инфраструктура в онези земи. Това би била тежест, с която претоварената и без ресурси японска икономика просто не би се справила. Нека не забравяме все пак, че въпреки големите си успехи по време на войната, Япония е една доста слаба икономически държава.