Операции по времето на ВСВ

[Amateur]

Операция Багратион - от руската историография

Здравейте !
Може да се разгледа, този саит
http://www.hronos.km.ru/sobyt/1900sob/1944belorus.html ,
но внимавайте с руската пропаганда.
За по сигурно ви копирам информацията :

Белорусская операция - наступление 23 июня — 29 августа 1944 г. советских войск в Белоруссии и Литве. В наступлении участвовало 4 фронта: 1-й Прибалтийский (генерал И.X. Баграмян), 1-й Белорусский (генерал К.К. Рокоссовский), 2-й Белорусский (генерал Г.Ф. Захаров) и 3-й Белорусский (генерал И.Д. Черняховский). (Великая Отечественная война, 1941—1945). Войска были оснащены автотранспортом, тягачами, самоходной артиллерией и другими видами техники. Это значительно увеличило маневренность советских соединений. В Белоруссию спустя три года после начала войны вернулась совсем другая — закаленная в боях, умелая и хорошо технически оснащенная армия. Ей противостояла группа армий «Центр» под командованием фельдмаршала Э. Буша.
Соотношение сил приведено в таблице.

Советские войска Немецкие войска
Личный состав, тыс. чел. 2400 1200
Орудия и минометы 36000 9500
Танки и САУ св. 5000 св. 900
Самолеты св. 5000 1350

Источник: История Второй мировой войны: В 12 т. М., 1973-1979. Т. 9. С. 47.

В Белоруссии немцы надеялись остановить советский натиск с помощью заранее подготовленной и глубоко эшелонированной (до 270 км) обороны, которая опиралась на развитую систему полевых укреплений и удобные естественные рубежи (речки, широкие заболоченные поймы и т. п.). Эти рубежи охранял наиболее качественный воинский контингент, который сохранил в своих рядах немало ветеранов кампании 1941 г. Германское командование считало, что местность и мощная система обороны в Белоруссии исключают успешное проведение здесь Красной Армией крупной наступательной операции. Оно ожидало, что главный удар летом 1944 г. Красная Армия нанесет южнее Припятских болот, где и были сосредоточены основные немецкие танковые и моторизованные силы. Немцы рассчитывали, что основным объектом советского натиска станут Балканы — традиционная зона российских интересов.

Однако советское командование выработало совсем иной план. Оно стремилось прежде всего освободить свои территории — Белоруссию, Западную Украину и Прибалтику. Кроме того, не ликвидировав северный выступ, названный немцами «Белорусским балконом», Красная Армия не могла эффективно наступать южнее Припятских болот. Любой ее прорыв с территории Украины на запад (в Восточную Пруссию, Польшу, Венгрию и др.) мог быть успешно парализован ударом во фланг и тыл с «Белорусского балкона».

Пожалуй, ни одна из предшествующих крупных советских операций не готовилась с такой тщательностью. Например, перед наступлением саперы сняли 34 тыс. вражеских мин на направлении главного удара, проделали 193 прохода для танков и пехоты, навели десятки переправ через Друть и Днепр. 23 июня 1944 г., на следующий день после 3-й годовщины начала войны, Красная Армия нанесла по группе армий «Центр» удар невиданной силы, сполна рассчитавшись за свое унизительное поражение в Белоруссии летом 1941 г.

Убедившись в неэффективности отдельных наступательных операций на центральном направлении, советское командование на этот раз атаковало немцев силами сразу четырех фронтов, сосредоточив до двух третей своих сил на флангах. В первом ударе участвовала основная часть предназначенных для наступления сил. Белорусская операция помогла успеху Второго фронта в Европе, который открылся 6 июня, поскольку для сдерживания натиска с востока германское командование не могло активно перебрасывать войска на запад.

Операцию можно разделить на два этапа. В ходе первого из них (23 июня — 4 июля) советские войска прорвали фронт и с помощью ряда охватывающих маневров окружили в районе Минска, Бобруйска, Витебска, Орши и Могилева крупные немецкие группировки. Наступлению Красной Армии предшествовала массированная артподготовка (150—200 орудий и минометов на 1 км участка прорыва). В первый день наступления советские войска продвинулись на отдельных участках на 20—25 км, после чего в прорыв были введены подвижные соединения. Уже 25 июня в районе Витебска и Бобруйска попали в окружение 11 немецких дивизий. Под Бобруйском советские войска впервые применили для уничтожения окруженной группировки массированный удар авиации, дезорганизовавшей и рассеявшей идущие на прорыв немецкие части.

Тем временем 1-й и 3-й Белорусский фронты нанесли более глубокие фланговые удары по сходящимся направлениям на Минск. 3 июля советские войска освободили столицу Белоруссии, окружив восточнее ее 100-тысячную немецкую группировку. Огромную роль в этой операции сыграли белорусские партизаны. Активно взаимодействуя с наступавшими фронтами, народные мстители дезорганизовали оперативный тыл немцев, парализовав последним переброску резервов. За 12 дней части Красной Армии продвинулись вперед на 225—280 км, прорвав основные линии немецкой обороны. Своеобразным итогом первого этапа стало шествие по улицам Москвы свыше 57 тыс. германских солдат и офицеров, плененных в ходе операции.

Итак, на первом этапе германский фронт в Белоруссии потерял устойчивость и рухнул, позволив операции перейти в маневренную стадию. Сменивший Буша фельдмаршал В. Модель не смог остановить советского наступления. На втором этапе (5 июля — 29 августа) советские войска вышли на оперативный простор. 13 июля южнее Припятских болот нанесли удар войска 1-го Украинского фронта (см. Львовско-Сандомирская операция), и советское наступление развернулось от Прибалтики до Карпат. В начале августа передовые части Красной Армии вышли к Висле и границам Восточной Пруссии. Здесь советский натиск был остановлен подошедшими немецкими резервами. В августе — сентябре советским войскам, захватившим плацдармы на Висле (Магнушевский и Пулавский) и Нареве, пришлось отбивать сильные немецкие контрудары (см. Варшава III).

В ходе Белорусской операции Красная Армия совершила мощный бросок от Днепра к Висле и продвинулась вперед на 500—600 км. Советские войска освободили всю Белоруссию, большую часть Литвы и вступили на землю Польши. За проведение этой операции генерал Рокоссовский получил звание маршала.

Белорусская операция привела к разгрому группы армий «Центр», безвозвратные потери которой составили 539 тыс. чел. (381 тыс. чел. убитыми и 158 тыс. пленными). Этот успех Красной Армии был оплачен дорогой ценой. Ее общие потери составили свыше 765 тыс. чел. (в том числе безвозвратные — 233 тыс. чел.), 2957 танков и САУ, 2447 орудий и минометов, 822 самолета.

Белорусская операция отличалась самым крупным уроном личного состава Красной Армии в стратегических операциях 1944 г. Наивысшими в кампании 1944 г. были и среднесуточные потери советских войск (свыше II тыс. чел.), что говорит о высокой интенсивности боев и упорном сопротивлении немцев. Об этом свидетельствует и тот факт, что число убитых солдат и офицеров вермахта в данной операции почти в 2,5 раза превышает число сдавшихся в плен. Тем не менее это было одно из крупнейших поражений вермахта е Великой Отечественной войне. По мнению немецких военных, катастрофа в Белоруссии положила конец организованному сопротивлению германских войск на Востоке. Наступление Красной Армии стало всеобщим.

Использованы материалы кн.: Николай Шефов. Битвы России. Военно-историческая библиотека. М., 2002.


Поздрави

[von Danitz]

Операция Далечен скок (Weitsprung) - цел на тази операция е убийството на Сталин и Чърчил и залавянето на Рузвелт като заложник, в периода на срещата им по време на Техеранската конференция между ноември и декември 1943. С помоща на Шеленберг се извършва тази операция каро подбира група диверсанти, които трябвало да пристигнат в Техеран, преоблечени като кюрди. Тази информация стига до Москва благодарение на Николай Кузнецов, агент на съветското разузнаване, действащ под името Паул Зиберт. В това време диверсионната група под ръководството на Юлиус Шулц е транспортирана със самолет от Берлин през София и след това е спусната над Иран, където сред разбунтувалите се племена отдавна действат емисари на АБВЕРА и VI управление на RSHA. Съветското контраразузнаване в Иран предприема акция в резултат, на която диверсантите, изпратени от Шеленберг са обезвредени.

За тази операция съм чел друго, че е подготвяна от Крит, че са участвали 43 диверсанти, които стигат на около 500 метра от конференция с бой през Техеран, и че трима дори се връщат, като единият е Шулц, ранен, излитат и се завръщат на Крит. Минали са през три периметъра на НКВД. Използван е специален Юнкерс, кацащ на необорудвани писти. Откъде е твоята операция, моята е от Британски справочник на специалните операции през Втората световна, тъй като за подготовката докладват гръцките партизани в Крит, под британски контрол.
Чърчил също пише в спомените си за инцидента.

[Shelenberg]

Ами от една книга за СС обаче там пишеше само това без много подробности. Ако ти имаш повече инфо за нея направо я сподели пък аз ще допълня мойто писане към операцията.


Amateur много ти благодаря

[Shelenberg]

Операция Таненберг (Tannenberg) - на 25 август 1939 г. Райнхард Хайдрих, като шеф на полицията по сигурността и SD, подписва заповед за изпълнение на операцията "Таненберг". Именно на този ден - 25 август 1939 г. - Вермахтът получава заповед за започване на военни действия, която по-късно същия ден е анулирана и е прехвърлена за 1 септември. Едновременно с това в централата на Зипо (Полицията по сигорност) се създава специална служба, наречена Sonderreferat - Unternehmen "Tannenberg". Оперативните групи (Einsatzgruppen), действащи на териториите, завоювани от Вермахта, получават задача да елиминират лицата и групировките от полски произход, способни да организират антинемска съпротива. Други задачи включват осигуряването и изземането на полски полицейски и разузнавателни материали и организирането на собствена информационна мрежа. Пристъпва се към разработване на анализ на политическата и икономическата ситуация с особено внимание към проблемите от политическо, национално и религиозно естетсво.

Оперативните групи се делят на по-малки единици - Einsatzkommando, a те от своя страна - на още по-малки групи, напр. Sonderkommando, Teilkommando, Nebenstelle и пр.

Хайдрих , под чието общо ръководство протича акцията, сключва споразумение с Командването на Сухопътните сили, според което всяка от петте армии, които трябвало да участват в инвазията над Полша, ще разполага със специална оперативна група от Зипо и SD, съставена от 2 до 4 оперативни отряда. Командири на по-големите групи по правило са висши функционери от службата за сигурност.

[Shelenberg]

Ето превода на Операция Багратион написана от Amateur, превода е от KG125, за което много му благодаря


Белоруската операция – това е настъплението от 23 юни до 29 август 1944 г. на съветските войски в Белорусия и Литва. В настъплението са участвали 4 фронта: 1-ви прибалтийски (генерал И.X. Баграмян), 1-ви Белорусски (генерал К.К. Рокоссовски), 2-риБелорусски (генерал Г.Ф. Захаров) и 3-ти Белорусски (генерал И.Д. Черняховски). (Велика Отечествена война, 1941—1945). Войските са били снабдение с автотранспорт, влекачи, самоходна артилерия и други видове техника.
Това значително увеличава маневреността на съветските съединения. В Белорусия, три години след началото на войната се върнала съвсем друга – закалена в боевете, умела и добре технически снабдена армия. Противостояла й групата армии “Център” под командването на фелдмаршал Е.Буш.

Съветски войски Немски войски

Личен състав, хил.души: 2400 1200
Орудия и минометы 36000 9500
Танкове и САУ – повече от 5000 900
(около)
Самолети повече от /около/ 5000 1350

Източник: История на Втората световна война: В 12 т. М., 1973-1979. Т. 9. С. 47.

В Белорусия немците са се надявали да спрат съветския натиск с помощта на отрано подготвена и дълбоко ешелонирана (до 270 км.) отбрана, опираща се на развита система от полеви укрепления и удобни естествени рубежи (малки реки, широки заблатени капани и др.такива). Тези рубежи са охранявани от най-качествения военен континент, съхранил в редовете си немалко ветерании от кампанията през 1941 год. Германското командване смятало, че местността и мощната отбранителна система в Белорусия изключват успешното провеждане тук от Червената армия на голяма настъпателна операция. То очаквало, че главният удар през лятото на 1944 г. Червената армия ще нанесе южно от Припятските блата, където именно били съсредоточени основните немски танкови и моторизирани сили. Немците смятали, че основен обект на съветския натиск ще станат Балканите — традиционна зона за рсуките интереси.

Обаче съветското командване изработило съвсем друг план. То се стремило да освободи преди всичко своите територии – Белорусия, Западна Украйна и Прибалтика. Освен това, не ликвидирайки северния клин, наречен от немците “Белорусски балкон”, Червената армия не могла ефективно да настъпва южно от Припятските блата. Всеки неин пробив от територията на Украйна на запад (в Източна Прусия, Полща, Унгария и др. би могъл успешно да бъде парализиран с удар във фланг и тил от “Белоруския балкон”).

Може би нито една от предшестващите големи съветски операции не е готвена с такова внимание. Например, преди настъплението сапьорите махат 34 000 вражески мини по направлението на главния удар, прокарват 193 прохода за танкове и пехота, строят десятки переправи през Друт и Днепър. На 23 юни 1944 г., на следващия ден след третата годишнона от началото на войната, Червената армия нанесла по групата армии “Център” удар с невождана сила, напълно разплащайки се за унизителното си поражение в Белорусия през лятото на 1941 г.

Убеждавайки се в неефективността на отделните настъпателни операции на централното направление, съветкото командване този път атакувало немците едновременно със силите на четири фронта, съсредоточавайи 2/3 от силите си на фланговете. В първия удар участвала основната част от предназначеите за настъпление сили. Белорсуката операция помогнала на успеха на Втория фронт в Европа, който се открил на 6-ти доколкото заради сдържането на натиска от изток немското командване не могло активно да прехвърля войски на запад.

Операцията може да се раздели на два етапа. В хода на първия (23 юни-4 юли)съветските войски разкъсват фронта и с помощта на редица захващащи маневри обкръжили в района на Минск, Бобруйск, Витебск, Орша и Могильов големи немски групировки. Настъплението на Червената армия било предшествано от масирана артилерийска подготовка (150—200 оръдия и миномети на 1 км от участъка на пробива). В първия ден от настъплението съветските войски се придвижили на отделни участъци на 20—25 км, след което в пробива били въведени подвижните съединения. Вече на 25 юни в района на Витебск и Бобруйск в обкржение попадат 11 немскии дивизии. Под Бобруйском съветските войски за пръв път употребяват за унищожение на обкръжените групировки масиран удар на авиацията, дезорганизиращ и разсейващ отиващите към пробив немски части.

През това време 1-и и 3-и Белорусси фронтове нанесли още по-дълбоки фалнгови удари по направленията към Минск. На 3 юли съветските войски освободили столицата на Белорусия, обкръжавайки източно от нея 100 хилядна немска групировка. Огромна роля в тази операция изиграли белоруските партизани. Активно взаимодействайки с настъпващите фронтове, народните отмъстители дезорганизирали оперативния тил на немците, парализирайки последните прехвърляния на резерви. За 12 дни частите на Червената армия се придвижил напред на 225—280 км, разкъсвайки основните линии на немската отбрана. Своеобразен финал на първия етап станало шествието по улиците на Москва на повече от 57 000 немски войници и офицери, пленени в хода на операцията.

И така, на първия етап от операцията немския фронт в Белорусия загубил устойчивост и рухнал, позволявайки на операцията да премина в маневрен стадий. Сменилият Буш фелдмаршал Валтер Модел не могъл да спре съветското настъпление. На втория етап (5 юли — 29 август) съветските войски излезли на оперативен простор. На 13 юли южно от Припятските блата удари нанесли войските на 1-ви Украински фронт (виж. Лвовско-Сандомирската операция), и съветското настъпление се развръща от Прибалтика до Карпатите. В началото на август предните части на съветската армия излезли на Висла и граните на Източна Прусия. Тук съветският натиск бил спрян от дошлите немски резерви. През август — септември на съветските войски, завладяли плаздарми на Висла, Магнушевски и Пулавски) и Нарев, се наложило да отбиват силни немски контраудари (виж Варшава III).

В хода на Белоруската операция Червената армия извършила мощен скок от Днепър към Висла и се придвижила напред на 500-600 км. Съветските войски освободили цяла Белорусия, голямата част от Литва и стъпили на Полска земя. За провеждането на операцията ген. Рокосовски получава завние маршал.

Белоруската операция довежда до разгром на групата армии “Център”, чиито невъзстановими загуби били 539 000 човека (319 000 убити и 158 000 пленени). Този успех на Червената армия е платен със скъпа цена. Общите й загуби са 765 000 човека, от които невъзстановими – 233 000) 2957 танка и САУ, 2447 оръдия и миномети, 822 самолета.

Белоруската операция се отличавала с най-голяма загуба на личен състав на Червената армия в стратегическите операции през 1944 г. Най-големи в кампанията били среднодневните загуби на съветските войски, повече от 2000 човека, което говори за високата интензивност на боевете и упоритата съпротива на немците. За това свидетелства и факта, че числото на убитите войници и офицери на Вермахта превишава повече от 2/5 пъти числото на предалите се в плен. Въпреки това, това било едно от най-големите поражения на Вермахта във Великата отечествена война.
По мнението на немските военни, катастофата в Белорусия слага край на организираната съпротива на немската армия на Изток. Настъплението на Червената армия става всеобщо.

Използвани материали книгата: Николай Шефов. Битките на РУсия. Военно-историческа библиотека. М., 2002.

[Shelenberg]

Операция Дъга - е била запланувана да бъде извършена в края на войната на 30.04.1945 г. За да спаси честта на флота, Дьониц заповядал той да бъде изкуствено потопен с изключение на риболовните, транспортните кораби и миночистачите, като кодовото наименование на операцията било Дъга, но на 04.05.1945 г. Дьониц бил принуден от съюзническото командване да отмени операцията. Въпреки тази нова заповед командирите на подводници в западната част на Балтийско море потопили 231 подводници.

[Shelenberg]

Операция Джуно - ето тук ще намерите подробна информация - http://vimpel.boinaslava.net/index.p...operation_Juno

[Shelenberg]

Операция "Антропоиди" - Anthropoid - е кодовото название за чешките войници, които през пролетта на 1942 г. са изпратени със самолет от Лондон и спуснати с парашути в Чехословакия с цел да убият Райнхард Хайдрих.

На 28 декември 1941 г. група парашутисти сред които и двамата подофицери от бившата чехословашка армия Ян Кубиш и Йозеф Габчик са спуснати над протектората. През следващите месеци те се укриват и се опитват да разучат навиците на Хайдрих. На 27 май 1942 г. той трябва да лети за Берлин за разговор с фюрера. Атентаторите вече са избрали подходящото място за своята акция - един завой в градската част Холешовиц в Прага на булевард "Кирхмайер". В 10.00 часа Хайдрих отпътува от Юнгферн-Брешан и в 10.30 ч. в тъмнозеления си мерцедес, каран от SS-обершарфюрер Клайн е на мястото, където му е устроена засадата. Гюрукът на автомобила е свален и Габчик се опитва да стреля с пистолет по Хайдрих, но е забравил да махне предпазителя на оръжието и то не произвежда изстрели. Хайдрих на свой ред изважда личното си оръжие и стреля по Габчик. В момента, когато Хайдрих и шофьорът му се опитват да скочат от колата, вторият атентатор Кубиш хвърля бомба, която гръмва в близост до дясната задна гума на автомобила. Хайдрих е тежко ранен от шрапнелите (парчета от метални пружини и пълнежа от конски косми на тапицерията на колата проникват в тялото), но успява да стреля няколко пъти и срещу Кубиш, след което рухва на земята. Една чехкиня му се притичва на помощ и той е отнесен в болница Буловка.

Химлер бързо изпраща личните си лекари в Прага да спасят Хайдрих, който се мъчи няколко дни, но умира на 4 юни от отравяне на кръвта, причинено от отломки тапицерия и метал от колата и парченца от униформата му, попаднали в далака му.

На 7 юни 1942 г. специален влак отнася тялото му в Берлин. Първо ковчегът е отнесен в централата на RSHA на улица "Принц Алберт", а на 9 юни - в Мозаичната зала на новата райхсканцелария. Хайдрих посмъртно е награден от Хитлер със златна значка за раняване и Немски орден от най-висока степен. Фюрерът го нарича "човека с желязното сърце."

Репресиите са точно такива, от каквито са се опасявали, или на каквито са разчитали. След като чешките атентатори и съучастници им са открити в криптата на една черква в Прага и загиват в бой с отрядите СС, терорът започва. Селцето Лидице, което няма пряка връзка с операцията е изравнено със земята и всичките 172-ма мъже и момчета над 16-годишна възраст от селото са разстреляни на 10 юни 1942 г.;
жените са депортирани в концлагера в Равенсбрюк, където повечето умират. Деветдесет малки деца са изпратени в концентрационния лагер в Гнайзенау, а по-късно тези от тях с външни немски черти са преместени в нацистки сиропиталища. Омразата на народа на Чехословакия към окупаторите е гарантирана завинаги (каквато е била и една от целите на самата операция).


Заб. - Голяма част от материала за операцията е взет от сайта за "Третия райх" и по-точно от биографията на Райнхарф Хайдрих - http://thirdreich.boinaslava.net/ime...rdheydrich.htm

[Shelenberg]

Операция Rheinübung - "Рейнско упражнение" - започва на 18 май 1941 г., когато Бисмарк и Принц Ойген напускат Готенхафен (Гдиня). Излизайки след два дни от Балтийско море през Скагерак, те за първи път са забелязани от противникови агенти близо до датското крайбрежие. На 21 май след като получават допълнително гориво в Корфсфьорд при Берген, двата кораба се отправят в открито море. Адмиралтейството заповядва засилване на британските сили между Исландия и Гренландия, където обикновено германските бойни кораби проникват в атлантическите простори. През вечерта на 23 май британските крайцери Съфолк и Норфолк влизат в контакт с врага. Бисмарк, на който вече са засекли английските съобщения, отправя няколко залпа срещу Норфолк. Британците обаче добре са преценели шансовете си и се държат на дистанция. Крайцерите са предали на Royal Navy координатите на Бисмарк, с което са изпълнили задачата си. На следващия ден вече сблъсъкът е неминуем. В 5.53 ч. Суперкрайцерите Худ и Принцът на Уелс откриват огън срещу Групата Бисмарк. Ъгълът обаче е неудачен, което оставя инициативата в германски ръце. Първоначално англичаните не могат да различат линкора от тежкия крайцер. В следващия миг адмирал Лютйенс дава заповед за артилерийски обстрел от разстояние 15 км. Принц Ойген поразява Худ с 20,3 см. снаряд, което твърде много улеснява задачата на флагманския кораб. Бисмарк подлага на смъртоносен огън противниковия крайцер. След пряко попадение в помещението с мунициите Худ е просто вдигнат във въздуха, завличайки на морското дъно само осем минути след началото на сражението вицеадмирал Холанд с почти целия му екипаж.

Малко по-късно в 6.02 ч. първите залпове на Принц Ойген нанасят тежки поражения на Принцът на Уелс и последният е принуден да се оттегли. Вместо с тежките оръдия на Бисмарк да го довърши безпощадно, германският адмирал се отказва от преследване. Линкорът губи освен това голямо количество гориво, поради удар в предната част на кораба, което намалява оперативните му възможности на атлантическия театър. С изпускането на добрата възможност за унищожаване на втория британски кораб и с продължаването на океанския поход Лютйенс извършва фатална грешка.

Адмиралтейството влага всичките си сили в преследване на Бисмарк, защото там разбират, че в психологически план е дошъл повратен момент във войната на море. Три дни наред англичаните не съумяват да открият местоположението на противника, макар че имат приблизителна представа за неговия курс. Това не на последно място е обусловено от разделянето на Принц Ойген от по-мощния кораб, за да не свърже участта си при така стеклите се обстоятелства непременно с него. Флотският шеф обаче не изпитва особени притеснения, което проличава от радиосъобщенията до върховното командване, в които той в детайли описва сражението срещу Худ. Това дава нов шанс на англичаните, които отново попадат на вярна следа. Два дни по-късно британски разузнавателен самолет открива Бисмарк на директен курс към Биская. Единствено идващият от Гибралтар самолетоносач Арк Роял е в състояние да пресрещне пътя на линкора. След като по погрешка първоначално е атакуван английският крайцер Шефийлд, на 26 май в 19.15 ч. 15 въоръжени с торпеда самолета Суордфиш, излитат от Арк Роял, за да атакуват толкова дълго преследвания противник. Към 20.47 ч. Бисмарк е ударен тежко на десния борд. На следващата сутрин линейният кораб се движи едва със 7 възела, което позволява на линкорите крал Джордж V и Родни, подкрепени от тежкия крайцер Норфолк и други кораби да го застигнат. Към 8.50 между двата британски и германския линеен кораб се води вече ожесточен артилерийски дуел от разстояние 22 км. В неравната битка Бисмарк получава все по-страшни поражения. Довършващи са торпеднити попадения на тежкия крайцер Дорсетшайър. На 27 май в 10.40 ч. корабът, който е трябвало да донесе превъзходство на Kriegsmarine, потъва с почти целия си екипаж, като само 115 души са спасени от англичаните. Сред жертвите е и адмирал Гюнтер Лютйенс.

На 1 юни Принц Ойген успява да се добере невредим до Брест, но това е малка утеха за военноморското командване. Стратегическите концепции на гросадмирал Редер се оказват неприложими към реалностите на тази война. От този момент насетне става пределно ясно, че битката за Атлантика може и ще бъде водена единствено от подводния флот


Заб. - Информацията съм я взел от сайта на Третия райх и по точно статията - "Май 1941 – съдбоносният месец на германския надводен флот"

[Shelenberg]

Тъй като нямам много време да напиша за други операции, за които аз имам малко инфо ще слагам линкове към други такива, за които аз нямам никаква информация.

Операция Уочтауър - http://vimpel.boinaslava.net/index.p...i_battles_savo

[Shelenberg]

Операция Минсмийт - http://bgsoldier.eamci.bg/scripts/isapivwb.dll, отивате на Архив и там избирате брой 8/2006 г. и после горе на страницата отивате на раздел "Ехо" и после четете

[Avitohol]

Аз лично предпочитам да знам имената и в оригинал, та ще добавя към предишните някои уточнения:
Операция "Зимна буря" - "Wintergewitter".
На немски буря е Gewitter, използва се също и Sturm, но storm е определено английска. :tup:
Операция "Антропоиди" - Anthropoid
Операция Reinübung един възможен превод е "Упражнение по почистване"
--------------------------------------------------------------------------

Операция "Уран" е военна операция на съветските войски, завършващ етап на битката при Сталинград. Изразява се в контранастъпление на войските от три фронта - Югозападен (ген. Н.Ф. Ватутин), Сталинградски (ген. А.И. Еременко) и Донски (ген. К.К. Рокоссовский) с цел обкръжаване и унищожаване на немските войски в района на Сталинград, между Волга и Дон.
Краят на операцията е на 31 Януари 1942, когато липсата на доставки на храна, боеприпаси, несъответствието между оборудване и атмосферни условия, принуждава генерал фелдмаршал Паулус (Friedrich Wilhelm Ernst Paulus), въпреки заповедите на Хитлер да капитулира.

Резултат от операцията:
- линията на фронта се отдалечава от Сталинград на 200-250 км.
- убити и ранени общо около 1.5 милиона немски войници
- пленени 91000 войници
- пленени 23 генерала
- пленен един фелдмаршал.




Операция "Donnerkeil" - може да се преведе като "Гръм", "Удар от гръм", или в преносен смисъл "Гръм от ясно небе"

Тази операция също е част от битката при Сталинград.
На 12 Декември 1942 немските войски правят опит да изведат от обкръжението VI танкова армия. Спешно пристигналите немски части под командването на генерал - фелдмаршал Ерих фон Манщайн (Erich von Manstein) нанасят удар по най - незащитения участък на обсадата в района на Котелниково. Удара поема 51-ва гвардейска армия под командването на генерал Труфанов, която успява с огромни усилия да удържи позициите си в продължение на една седмица до пристигането на II гвардейска армия под командването на генерал Малиновски. Войските на Майнщайн успяват с цената на големи загуби да напреднат в дълбочина до 40 км., но пристигащата II армия ги изпреварва само с 6 часа и дава силен отпор в района на река Мишкова.
На 24 Декември започва настъпление на съветските войски срещу войските на Майнщайн, с което се слага край на тази операция.

[Shelenberg]

Многа ти благодаря най-сетне от доста време отново се намери някой да помага. Това е добре, защото скоро няма да мога сигурно да влизам във форума, така че пишете.

[Stormbringer]

Операция "Сатурн" - това всъщност е настъплението срещу Манщайн споменато в края на поста на Авитохол. Така че нека това бъде негово продължение.

Съветското военно командване решава да използва успеха на операция "Уран" и да започне настъпление по Сталинградския и Воронежкия фронтове.

Първата фаза започва на 16 декември, докато настъплението на Майнщайн ( Операция "Зимна Буря" ) се блокира от генерал Малиновски.
1-ва армия на Кузнецов и 3-та на Лелюшенко настъпват от север и обкръжават 8-ма италианска армия. Майнщайн им изпраща на помощ 6-та танкова дивизия и пробива обкръжението, но по-малко от половината италианци го дочакват живи.
От юг настъплението се извършва от 28-ма и 51-ва армии. На 24-ти Декември те достигат Татсинская, унищожавайки най-близкото до Сталинград летище на Луфтвафе, използвано за снабдяване на обсадената 6-та армия на Паулус.
Под заплаха от обкръжение, Майнщайн изтегля войските си до Котелниково, оставяйки обсадената 6-та армия на волята на съдбата. През това време Клайст успява да изтегли група армии А от Кавказ до Ростов на Дон.

На 13-ти Януари започва втората фаза на операцията. Генерал Голиков започва настъпление с четири армии от Воронежкия фронт и успява да обкръжи и унищожи напълно 2-ра унгарска армия и заплашва с обкръжение 2-ра германска. Последната съумява да изтегли войските си навреме и отстъпва. На 5-ти февруари руските войски достигат Курск и Харков.

Третата фаза е много амбициозно планирана и цели войските от Воронежкия фронт да настъпят до Днепър и да обкръжат 2-ра германска армия. Войските от Южния и Югозападния фронт трябва да превземат Ворошиловград и насъпвайки към Азовско море да обкръжат "група армии А" на Клайст и "група армии Дон" на Майнщайн.
В началото операцията тръгва добре. На 8-ми февруари е превзет Курск, на 16-ти
- Харков, а на 18-ти е изоставен от германците Ростов. Група армии "А" и "Дон" са разделени от дълбоко вклиняване на съветските войски.
Амбициозният план е включвал нападение над група армии "Център" в направление Орел, но тук съветските войски се провалят.
ОKW взима решение да изостави Ржев, за да може да освободи войски, нужни за решаване на проблемната ситуация на юг.
На 20-ти февруари Майнщайн провежда контраатака подкрепена от SS танков корпус въоръжен с тежките танкове "Тигър." ( Доколкото ми е известно, това е бойното кръщение на знаменитите "Тигри" ) До третата седмица на март, той достига Харков и го превзема. Това оставя издатина във фронтовата линия в района на Курск, което довежда до провеждането на операция "Цитадела" в началото на юли.

Приблизително по същото време на север се провежда операция "Искра"
Тя се провежда между 13-ти и 18-ти Януари 1943-та и започва с насъпление на руските войски от Волховския и Ленинградския фронтове.
След много тежки боеве, руските армии съумяват да пробият добре фортифицираните отбранителни линии на германците южно от езерото Ладога. Армиите от Ленинградския фронт и тези от Волховския се срещат в Ленинград и успяват да деблокират частично града осигурявайки широка снабдителна ивица. Моментално започват железопътни превози с провизии за обсадения град. Все пак Ленинград остава частично обсаден до Януари 1944-та година, когато блокадата е вдигната напълно. Но все пак, успехът на операция "Искра" сериозно помага за подобряване на положението на обезумелите от глад жители на Ленинград.

[RAPTOR]

Не знам дали му е тука мястото,но ето една интересна анимирана карта за Източния фронт и операция Барбароса.

http://english.pobediteli.ru/