Операции по времето на ВСВ

[messire Woland]

Попаднах на интересно твърдение по отношение на операция "Грейф" - част от германската арденска офанзива в края на 1944 г. Операцията "Грейф" цели да всее хаос сред американските войски, като вкара в тила им англоговорящи немски войници.
Та твърдението беше по отношение на това как познавали кога в джиповете се возят германци, а не американци. Било просто: американците много рядко се возели по повече от двама в един джип (джиповете са извънредно много като количество). Т.е. ако пехотинците видят 4 души в един джип - може смело да стрелят, а ако са трима - може да има лека въпросителна.
Също така се разпитвали за спорт и такива неща, но ако в немската група е имало "фолксдойче" от САЩ, това не е вършело работа.

[pnp5q]

Операция Харпун (Operation Harpoon) (рус.уики) или Битката при Пантелерия/Battle of Pantelleria - през юни 1942 Великобритания предприема специална операция за доставка на провизии и авиогориво на отдавна обсадената Малта - два конвоя тръгват един срещу друг - "Harpoon" от Гибралтар и "Vigorous" от Александрия. Италианците знаят за Vigorous и флота им го пресреща - пооглеждат се и всеки поема обратно; през това време Harpoon се доближава до Малта, както е предвидено - но една предислоцирана в Палермо италианска корабна група тръгва да ги спре - срещат се на 15 юни сутринта. Транспортите (общо 6) се отдалечават от сражението, но авиацията на Оста си казва думата - 2 стигат до Малта криво-ляво.
Видео за тази операция с подробно описание на морските битки (рус.):

https://www.youtube.com/watch?v=53_aIAX2Adc

[gollum]

Преместих всички мнения от последните седмици, свързани с обсъждането на "Барбароса" в самостоятелна тема, мисля че така ще е по-удобно да се продължи и, надявам се, задълбочи обсъждането .

[Diplomat]

Операция Немислимо (Operation Unthinkable)

[Кухулин]

Операция "Ход с коня" - операцията е разработена от германския ВМФ през юни 1942г. с цел унищожаване на съюзническия конвой "PQ-17" и да принуди съюзниците да преустановят поне временно конвоите за Мурманск.
На 27.06.1942г. конвоя напуска исландския бряг, като ескорта се състои от 22 английски кораба, от които 2 подводници, 4 тежки крайцери и 3 разрушителя. Конвоя се състои от 35 търговски кораба натоварени с 594 танка, 297 самолета 4246 МПС от различни видове и 156 000 т. продоволствие и боеприпаси.
На 1 юли конвоя е забелязан от немската подводница U-456. Корабите са атакувани от ВВС, като на 5 юли "вълчата глутница" от 9 подводници атакува конвоя. От общия брой кораби 24 с общ тонаж около 151 000 т. са потопени, 16 торпилирани от подводници и 8 от авиацията. Съюзническите жертви са 153 души, 430 танка, 210 самолета, 3350 камиона и други МПС и 100 000 т. допълнителен товар.Германците губят 5 самолета и нито една подводница.

Оказва се, че самолетите и подводниците не са част от операцията.

Много подробен разбор на тоя бардак, наречен "PQ 17". И в частност на минибардака, наречен "К-21".

А извън конкретната тема, на 24:15 има интересно твърдение: англичаните са знаели за планираното германско нападение над СССР още на 12 юни 1941 г.

[NightPirate]

Руската версия на случилото се от М. Г. ПЕРВУХИН- заместитель председателя Совета по эвакуации при СНК СССР, Уполномоченный ГКО по управлению военно-химической защиты Красной Армии. 26 февраля 1942 г. последовало утверждение народным комиссаром химической промышленности СССР, и в этом же году Первухин как заместитель Председателя СНК ССР и нарком химической промышленности в книгата :"Говорят сталинские наркомы"
"В связи с потерями в области промышленности я хотел бы напомнить о таком факте, как вывод из строя Днепровской гидроэлектростанции. Построенная до войны она считалась жемчужиной советской энергетики.
И вот при приближении немецких частей к Днепру Верховное Главнокомандование вынесло решение немедленно взорвать часть плотины и мостовой переход через нее, чтобы вражеские войска не могли с ходу перейти на левый берег и таким образом продолжить свое наступление.
Мне было поручено организовать это дело и проследить, чтобы взрыв был произведен во время. Как не тяжело мне, энергетику, было принять такое решение, военная обстановка требовала сделать это без колебаний.
Вместе с руководителями наркомата мы наметили, как осуществить намеченное. Прежде всего требовалось помешать противнику перейти на левый берег Днепра. Для этого достаточно было взорвать только верхнюю часть плотины, на что опирается мостовой переход, а все ее остальное тело сохранить, имея в виду, что после разгрома врага мы вернемся и быстро восстановим Днепровскую ГЭС.
Поэтому в верхнем туннеле заложили взрывчатку, обеспечив мешками с песком направленный взрыв. Все было готово. От командующего войсками Юго-Западного фронта маршала Семена Михайловича Буденного прибыл специальный представитель, уточнивший, когда надо произвести взрыв. [140] Причем меня предупредили: его надо сделать во время, когда основные части Красной Армии перейдут на левый берег Днепра, но никак не допустить, чтобы проскочили немецкие танки.
В течение суток через каждый час, максимум через два я связывался с управляющим Днепровской станцией и секретарем Запорожского обкома партии, которые следили за обстановкой и информировали меня, как обстоит дело.
Наступило 18 августа 1941 г. Мы были наготове. Несколько раз я звонил утром и в обед. Никаких немцев нет. Наши части постепенно отходили.
Вечером появились вражеские танки. И тогда без звонка в Москву был произведен взрыв. Хлынула огромная масса воды, смыв немецкие войска и всю их технику. Ниже Днепрогэса оказались разрушенными противником переправы для форсирования реки.
Я позвонил в Москву и доложил Молотову, что взрыв произведен, хотя его исполнители мне лично об этом не сообщили. Он меня стал критиковать. Мол, как же так: Вам поручили такое важное дело, а Вы упустили руководство из рук. Мне было неприятно, ибо получалось, что я вроде не справился со своим заданием.
Вечером, когда я уже находился в Ставке Верховного Главнокомандования, Сталин подошел ко мне и спросил:
– Ну, как, взорвали плотину?
– Взорвали, товарищ Сталин, – ответил я со вздохом.
– Ну, и хорошо. Правильно сделали. Иначе немцы могли бы проскочить со своими танками. А то, что на правом берегу наши какие-то мелкие части остались, ждать их, когда они придут было уже нельзя».

Подрыв Днепрогэса был произвед¸н согласно распоряжению Генштаба. Согласно боевым донесениям от 19 августа штаба Южного фронта Верховному Главнокомандующему, подрыв осуществили начальник Отдела военно-инженерного управления штаба Южного фронта подполковник А. Петровский и представитель Генштаба, начальник отдельного научно-исследовательского военно-инженерного института военный инженер 1-го ранга Б. Эпов [46].
Число жертв, вызванных взрывом Днепровской плотины, дискуссионно, так как подсч¸тов сразу не велось. В современной литературе встречаются цифры от 20 до 100 тыс. человек[47][48]. Эти цифры не подкрепляются никакими документами. Есть попытка обосновать число жертв в 20-30 тысяч, вычисляя количество войск и беженцев, которые могли находиться на левом берегу Днепра до Херсона.[45] Методика данной попытки также оспаривается.[49]

[Dinain]

Взривът на Днепрогес. 18 август 1941 г.

Съветската „Днепрогес” /би трябвало да се преведе като ДнепроВЕЦ”/ е най-голямата ВЕЦ в Европа преди ВСВ. Проектирана и строена близо 11 г., един от символите на съветската индустриализация, модернизация и електрификация. Експлоатацията й започва през 1932 г.
През лятото на 1941 г. Вермахтът все повече навлиза в съветските територии и приближава най-голямата река по пътя си – Днепър. В СССР се изпълнява сталинската стратегия за „мъртвата земя” – всичко възможно се евакуира на изток, ако не може – се унищожава. Поради естеството си електроцентралата директно спада към втората група. За унищожението й е изпратена специална сапьорна група. За нея от Москва са изпратени 20 тона от новото взривно вещество амонал. Дотогава обаче не са правени опити и проверки на възможностите му, по-скоро се твърди, че не е особено силно и затова е приложен съветско-руския принцип „колкото повече, толкова повече” /малко тип Мечо Пух/. Към средата на август немците са плътно приближили реката и съветското командване бърза с унищожението на централата. Докато за турбините е приложен учудващо за руснаците интелигентен и безопасен начин чрез прегряването им, разрушаването на стената е по съветски – варварски. Целта е по всякакъв начин да се забави форсирането на реката от немците. С цената на всичко. Секретността е била такава, че дори командващите армии не са имали представа кога това ще стане. И това става брутално – вечерта на 18 август 1941 г., още докато по пътя над язовирната стена се изтеглят съветски войски! Сметките на сапьорите се оказват напълно грешни. Вместо очакваното разрушение на стената почти до основа и на 30-35 м. ширина, нещата излизат съвсем иначе. Както се вижда от снимките, стената пада едва докъм половината, но на ширина от 165 метра. Въпреки че язовирът не е бил пълен до преливниците, се образува огромна приливна вълна, който потича бясно надолу по течението. Според очевидци е била около 15-20 метра висока. /Съвременните опити на украинската пропаганда да я изкара 50-60 метра са нелепи и манипулационни, тъй като максималната височина на стената е 60 метра/. Поради настъпващата нощ, ниските брегове, десетките хиляди бежанци, военни части и бъркотия по течението на реката надолу настъпва истински потоп. Във военния хаос на 1941 г. никой няма време и не се захваща да изчислява загиналите. Няма точни данни – според някои загиналите са 20-30 хиляди, според други 40-50 хил., съвременната украинска пропаганда твърди дори за 80-100 хиляди души. Огромната трагедия е, че са пожертвани хиляди хора без никаква полза – немците изобщо не са бързали с форсирането на реката в района на централата. Твърденията на съветската страна, че загубите на немците „вероятно са 1500 души” будят недоумение, почуда и искрен смях у много историци. Потопът обърква много повече съветските войски – южно от централата има две съветски армии и кавалерийски корпус, които предишната вечер са получили заповед да започнат прехвърляне на източния бряг. Съветската пропаганда веднага обвинява немците, че са взривили стената, но доказателствата са повече от явни и никой нормален човек по света не й вярва.
През следващото лято немците започват възстановяването на централата. Издигат отново стената, поставят нови турбини. Близо година Днепрогес произвежда ток за Германия и работещите предприятия и мини в района. През есента на 1943 г. обаче и на немците се налага да я взривят. Въпреки че те залагат близо 300 тона взривни материали и боеприпаси, планът им за пълно унищожение на стената се проваля.
Съветските сапьори успяват да прекъснат част от детонаторите, но разрушенията от немците са по-големи от тези на руснаците през 1941 г. Независимо че в края на септември 1943 г. язовирът е пълен догоре, няма сведения за нов потоп при немското отстъпление.

https://www.facebook.com/groups/1539049853051178/permalink/1644225659200263/

[Shelenberg]

Допълнение към Операция Блау и Операция Сива Чапла (Fischreiher) -
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E...D1%83%E2%80%9C и https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E...BF%D0%BB%D0%B0

Мисля че в началните страници сме ги споменавали, но само накратко.

[aiwara]

https://en.wikipedia.org/wiki/Georgian_uprising_on_Texel

[Walker]

2 доста подробни списъка на операциите във ВСВ.

http://www.ww2db.com/ref.php?q=O&c=a

http://www.ww2db.com/ref.php?q=O&c=x

[Walker]

Като се споменават операция Факел и операция Хъски, задължително трябва да се спомене и операция Тирбушон в следната последователност Факел, Тирбушон, Хъски. Има статия в Уикипедия за операция Тирбушон. http://www.combinedops.com/pantellaria.htm
http://www.afhra.af.mil/shared/media...090529-104.pdf

[Eguo]

Операция "Багратион"
23 юни - 29 август 1944 г. (символично започва на третата годишнина от Германското нападение на СССР)
(на Немски език - http://www.welt.de/geschichte/zweite...eschichte.html)

Операция „Багратион“ e кодовото име на Белоруската стратегическа настъпателна операция, проведена отЧервената армия в периода 22 юни - 19 август 1944 г. Това е една от най-големите военни операции в историята на човечеството.

Жертви и загуби
Германия
381,000 убити
158,480 пленени
загубите Германия в командния състав - 9 генерали убити, 22 попаднали в плен, 1 изчезнал безследно и двама се самоубили.

СССР
180,040 убити, изчезнали или пленени

[tofo]

Операция "Стратфорд"
Британски план за дебаркиране в южната част на Норвегия от пет батальона на 49-та дивизия на генерал-майор P. J. Макки (пролетта на 1940). Тази част от предложението за развитие на операциите на съюзниците в Скандинавския ТВД е опит да се предотврати придвижването на германците в същата посока. Целият план е одобрен в началото на февруари 1940. Една полубригада от френските алпийски части и една бригада от редовните британски войски трябва да бъдат изпратени в Нарвик, да се придвижат нагоре по главната железопътна линия със задача да заемат най-важните райони с шведска желязна руда около Йериваре в Северна Швеция. Обединените сили на две или три бригади трябва да подкрепят финландците срещу СССР, но без да действат южно от най-северната част на Ботническия залив поради логистични причини. 49-та дивизия трябва да завземе южните норвежки пристанища Савангер, Берген и Трондхайм, а за операциите в Швеция - формирование от една редовна и две териториални британски дивизии трябва да бъдат изтеглени от британските части във Франция. Планът предвижда придвижването на 100 000 войници и 11 000 превозни средства до Скандинавия в срок от 11седмици. Ключът за цялата операция е Трондхайм, където съюзническите войски трябва да дебаркират толкова бързо, колкото норвежките пътища и железопътни линии позволяват да се пренасочат към техните оперативни зони. Операция "Стратфорд" е планирана да започне на 28 февруари, но Норвегия е твърдо решена да запази неутралитет толкова дълго, колкото е възможно и това изключително трудно стратегическо мероприятие е отменено на 29 февруари.
(според уикито - На 12 март Англия решава да изпрати екпедиционен корпус към Норвегия, малко преди края на Зимната война. Товаренето започва на 13 март, но след това е прекратено, а операцията отменена, с края на Зимната война).

http://books.google.bg/books?id=eTaMAQAAQBAJ&pg=PA265&lpg=PA265&dq=stratford+operation+WW2&source=bl&ots=jhRVPgOox0&sig=qRgy4dzbBRPRnSdDAO4nCHYtz7Q&hl=bg&sa=X&ei=-fqXU9OlH4LoywPWtYDABQ&redir_esc=y#v=onepage&q=stratford%20operation%20WW2&f=false

[SSGRAIL]

Операция "Атлас" - диверсионна акция на германците в Палестина проведена пред октомври 1944г., чиято главна цел е ангажиране вниманието на съюзниците и евентуално отваряне на нов фронт с цел защита на Източна Прусия и Ардените от евентуални съюзнически операции до настъпването на подходящ за Германия момент.
Планирано е немците с помощта на арабите от Палестина да отровят водните резервоари в Тел Авив.Акцията е разработена съвместно с яростния антиционист главен мюфтия на Ерусалим Амин ал-Хусейни.Предвиждано е също и евентуално вдигане на въстание и насаждане на омраза към евреите и британските окупатори и насърчаване на "джихат" срещу тях.
Командир на групата командоси за осъществяване на операцията е Kurt Wieland. Началото на операцията е 6 октомври 1944г., когато диверсантите са спуснати, но малко след това всички са арестувани и оборудването им е открито от британската полиция. Сред вещите са намерени пакети съдържащи отровно вещество (ARSENIOUSOXIDE).

[SSGRAIL]

И още две:
Операция "Наказание" /Strafgericht/- план за окупиране на Югославия.Проведена от германските войски във връзка с Директива ¹25 на ОКВ и вследствие на осъществения в страната преврат и свалянето на правителството на премиера Цветкович.Операцията започва на 6 април 1941г. с масирани въздушни бомбардировки над Белград.На 18 април Югославия капитулира.

Операция "Наказание" /Chastise/ - английски план за нападение над няколко германски язовира в областта Рур. Операцията е проведена през нощта на 16 срещу 17 май 1943г. от създадената на 21 март 1943г. 617-та ескадрила на Кралските ВВС. В резултат на бомбардировката са частично разрушени язовирите Мьоне и Едер.