Длъжни ли са били съюзниците да отварят Втори фронт, нещо, за което Москва толкова настоява още от самото начало на немската инвазия? Тук ще разгледам годините 1941-1943 и само английската страна, тъй като през този период само те биха участвали в една такава операция, американското участите би било символично.
Въпросът има няколко измерения:
- морално - всъщност, задължени ли са по някакъв начин англичаните към СССР, за да се жертват, за да спасяват Сталин и режима му? Тоест, съветите направили ли са някакви постъпки, които да изискват такова морално задължение от кабинета на Чърчил? Отговорът е строго отрицателен - до 22.06.1941 г. СССР е лоялен съюзник на Райха, като го подпомага Германия с материали и разузнаване. Така Нацистка Германия може да пренебрегне в голяма степен английската морска блокада и с помощта на СССР да обезсмисли изцяло английските военни усилия. СССР даже закупува в трети държави стратегически материали и ги предоставя на Германия на практика на закупни цени. Така че, строго погледнато, това, че двамата бивши съюзници се избиват до смърт не засяга от морална гледна точка по какъвто и да е начин Обединеното Кралство. А и - както казва съвсем резонно Чърчил - а какво направи Сталин, докато този втори фронт беше налице през 1939-1940 г.?
- политическо - погледа на англичаните е отправен най-вече към САЩ и тяхната политика зависи все повече от поведението на американците. А реакциите отвъд океана са нееднозначни в началото (преди 07.12.1941 г.) - ако до 22.06 войната се е водила от един потенциален съюзник срещу един потенциален враг, то след тази дата участието на комунистическа Русия във войната обърква немалко хора. За тях и двете тоталитарни държави са неприемливи като съюзници. В по-късните етапи на войната разбира се, желанието да се демонстрира единството на анти-Хитлеровата коалиция, съчетано с желанието да бъде отслабен английския съюзник, та след войната да няма съмнения кой командва води до обещания за откриване на фронт в Западна Европа.
- стратегическо - От тази гледна точка за Великобритания има немалък смисъл да подпомага военните усилия на СССР. Обаче, една абсолютна победа на който и да е от двата тоталитарни режима е неприемлива за англичаните. А и немалко значение има факторът на наличните сили - Великобритания вече не е същата могъща Империя, каквато е била през Първата световна война. И сухопътните й сили не са кой знае какви на фона на Германското могъщество. Така че, един пълнокръвен десант в Западна Европа, дори и със задействане на всичките сили на Великобритания неминуемо би завършил с грандиозен провал - не само заради съотношението на силите, но и заради липсата на възможности за снабдяване на дебаркиралите войски.
Хайде толкова засега.
Въпросът има няколко измерения:
- морално - всъщност, задължени ли са по някакъв начин англичаните към СССР, за да се жертват, за да спасяват Сталин и режима му? Тоест, съветите направили ли са някакви постъпки, които да изискват такова морално задължение от кабинета на Чърчил? Отговорът е строго отрицателен - до 22.06.1941 г. СССР е лоялен съюзник на Райха, като го подпомага Германия с материали и разузнаване. Така Нацистка Германия може да пренебрегне в голяма степен английската морска блокада и с помощта на СССР да обезсмисли изцяло английските военни усилия. СССР даже закупува в трети държави стратегически материали и ги предоставя на Германия на практика на закупни цени. Така че, строго погледнато, това, че двамата бивши съюзници се избиват до смърт не засяга от морална гледна точка по какъвто и да е начин Обединеното Кралство. А и - както казва съвсем резонно Чърчил - а какво направи Сталин, докато този втори фронт беше налице през 1939-1940 г.?
- политическо - погледа на англичаните е отправен най-вече към САЩ и тяхната политика зависи все повече от поведението на американците. А реакциите отвъд океана са нееднозначни в началото (преди 07.12.1941 г.) - ако до 22.06 войната се е водила от един потенциален съюзник срещу един потенциален враг, то след тази дата участието на комунистическа Русия във войната обърква немалко хора. За тях и двете тоталитарни държави са неприемливи като съюзници. В по-късните етапи на войната разбира се, желанието да се демонстрира единството на анти-Хитлеровата коалиция, съчетано с желанието да бъде отслабен английския съюзник, та след войната да няма съмнения кой командва води до обещания за откриване на фронт в Западна Европа.
- стратегическо - От тази гледна точка за Великобритания има немалък смисъл да подпомага военните усилия на СССР. Обаче, една абсолютна победа на който и да е от двата тоталитарни режима е неприемлива за англичаните. А и немалко значение има факторът на наличните сили - Великобритания вече не е същата могъща Империя, каквато е била през Първата световна война. И сухопътните й сили не са кой знае какви на фона на Германското могъщество. Така че, един пълнокръвен десант в Западна Европа, дори и със задействане на всичките сили на Великобритания неминуемо би завършил с грандиозен провал - не само заради съотношението на силите, но и заради липсата на възможности за снабдяване на дебаркиралите войски.
Хайде толкова засега.
Comment