Вторият фронт - с въпросителни

[messire Woland]

Длъжни ли са били съюзниците да отварят Втори фронт, нещо, за което Москва толкова настоява още от самото начало на немската инвазия? Тук ще разгледам годините 1941-1943 и само английската страна, тъй като през този период само те биха участвали в една такава операция, американското участите би било символично.
Въпросът има няколко измерения:
- морално - всъщност, задължени ли са по някакъв начин англичаните към СССР, за да се жертват, за да спасяват Сталин и режима му? Тоест, съветите направили ли са някакви постъпки, които да изискват такова морално задължение от кабинета на Чърчил? Отговорът е строго отрицателен - до 22.06.1941 г. СССР е лоялен съюзник на Райха, като го подпомага Германия с материали и разузнаване. Така Нацистка Германия може да пренебрегне в голяма степен английската морска блокада и с помощта на СССР да обезсмисли изцяло английските военни усилия. СССР даже закупува в трети държави стратегически материали и ги предоставя на Германия на практика на закупни цени. Така че, строго погледнато, това, че двамата бивши съюзници се избиват до смърт не засяга от морална гледна точка по какъвто и да е начин Обединеното Кралство. А и - както казва съвсем резонно Чърчил - а какво направи Сталин, докато този втори фронт беше налице през 1939-1940 г.?
- политическо - погледа на англичаните е отправен най-вече към САЩ и тяхната политика зависи все повече от поведението на американците. А реакциите отвъд океана са нееднозначни в началото (преди 07.12.1941 г.) - ако до 22.06 войната се е водила от един потенциален съюзник срещу един потенциален враг, то след тази дата участието на комунистическа Русия във войната обърква немалко хора. За тях и двете тоталитарни държави са неприемливи като съюзници. В по-късните етапи на войната разбира се, желанието да се демонстрира единството на анти-Хитлеровата коалиция, съчетано с желанието да бъде отслабен английския съюзник, та след войната да няма съмнения кой командва води до обещания за откриване на фронт в Западна Европа.
- стратегическо - От тази гледна точка за Великобритания има немалък смисъл да подпомага военните усилия на СССР. Обаче, една абсолютна победа на който и да е от двата тоталитарни режима е неприемлива за англичаните. А и немалко значение има факторът на наличните сили - Великобритания вече не е същата могъща Империя, каквато е била през Първата световна война. И сухопътните й сили не са кой знае какви на фона на Германското могъщество. Така че, един пълнокръвен десант в Западна Европа, дори и със задействане на всичките сили на Великобритания неминуемо би завършил с грандиозен провал - не само заради съотношението на силите, но и заради липсата на възможности за снабдяване на дебаркиралите войски.
Хайде толкова засега.

[lancelot]

според мен отварянето на този фронт е по чисто политически причини.ако в началото англичаните(а и американците) са смятали че Хитлер ще успее да победи руснаците то скоро става ясно че това няма да е толкова лесно та дори и невъзможно.и ако Сталин успее да победи Хитлер и нахлуе в Европа той ще я завладее и ще установи комунистическия си режим и те ще загубят своето влияние което е напълно неприемливо за тях.затова те изчакват и избират подходящия момент за да се "нахвърлят" в/у вече ранения звяр и да приберат подобаваща част от плячката :twisted:

[gollum]

Това мнение, Ланселот, се покрива почти на 80% със съветската пропаганда по въпроса . И не мисля че е близо до истината.
Наистина, в отварянето на Втория фронт може ясно да се проследи политическа нишка, което въобще не е чудно, предвид че това е стратегическо решение и неизбежно се взима в рамките на геополитическа мотивация. Но "Вторият фронт" всъщност е първият фронт във ВСВ и решението за неговото отваряне дори в този смисъл е взето много преди въобще СССР да се включи в самата война (по това време СССР негласно участва във войната на страната на Германия, дори и по-късно се правят достатъчно сериозни инициативи той да се включи активно в Оста). И съответно това решение е английско и чърчилово , като неизбежно в него се проследяват както политически причини - трябва да се възстанови независимостта на Франция, Белгия, Холандия, Полша, Чехословакия, Прибалтийските държави, така и морални - да се надвие "злото" в лицето на тираничните режими. Също така и военно-практически - единстевният път към осъществяване на упоменатите цели минава през война на континента.
Същевременно, в упоменатия период Великобритания е единствената държава официално водеща война срещу Германия и Италия и е в слаба позиция. Това, както и естествените й военни предпочитания налагат организиране на традиционната континентална блокада (уви, в този момент сътрудничеството на СССР с Германия съвсем очевидно пречи на пълнотата й), съчетана с непреки действия по периферията и трупане на стратегически запаси за времето, когато отварянето на континентален фронт ще стане възможно.
Така че Вторият фронт в десйтвителност е първият и основен фронт на войната, поне на идейно ниво.
Разбира се, когато против волята си СССР е въвлечен във вариант на конфликта, в който не иска да участва и да играе подобна роля, нещата се променят - отваря се втори фронт, който е континентален по самата си същност и заедно с това се затваря плътно кордона на континенталната блокада. Това налага както да се стегне допълнително блокадата, така и да се поддържа всячески неочаквания съюзник (към който обаче съвсем справедливо (от британска гледна точка) се изпитва морално недоверие) - включително и с ускоряване на подготовката за възобновяване на първия фронт на войната, което в крайна сметка се случва.

[lancelot]

сигурно си прав за някой неща,но именно пасивното отношение на Англия и Франция на този фронт в началото на войната позволява на Хитлер да изтласка англичаните от континента и да превземе почти цяла Европа.практически този фронт не съществува до момента в който не са направени десантите в Нормандия и Италия.Не отричам че подготовката на тези десанти изисква много време и средства,но руснаците са тези които изнасят най-голямата тежест на войната и със сигурност тя щеше да се проточи оше доста без този втори фронт.но смея да твърдя,освен от хуманни причини войските на съюзниците са водени най-вече от политическите и икономическите интереси на своите правителства.целта е да се увеличи влиянието в освободените от тях страни което след войната ще донесе голяма икономическа изгода на освободителите.те ще са тези които ще възтановят разрушена Европа,ще се открият големи пазари за техните стоки и ...т.н.защо мислиш се биха в Ирак?за иракската независимост ли?не за иракския петрол същото е и тогава откриват(възтановяват) втори фронт и започва "състезание" кой ще "освободи" повече държави. :twisted:

[gollum]

Е, Ирак няма какво да бъде замесван в тази тема - тя е достатъчно благодатна и пълна с почти символични примери и така . Още повече, че Ирак сме го обсъждали другаде. Тъй или инак това сравнение е напълно некоректно като се има предвид емоционално-етичната атмосфера на двата конфликта.

Наистина пасивността на съюзниците е проблем, но той има и своето обяснение.
Ако разглеждаме нещата на оперативно ниво от началото на Германо-Полския конфликт френската армия (защото през целия период английските сили са пренебрежимо малки, за да се разглеждат самостоятелно) не разполага с какъвто и да е сериозен превес в силите, така че реално каквато и да е офанзива, дори и да беше започната през 2-3 седмица на септември (а това е най-ранният възможен срок) не би имала какъвто и да е сериозен успех или развитие. Според всички предвоенни схващания за успешна офанзивна операция е необходимо да се постигне минимум трикратно превъзходство в сили и средства на оператвиния участък, а това изискване съюзниците не могат да изпълнят въобще през целия период (1939-1940). Това и до голяма степен обяснява стратегическата им пасивност. Опитът от ПСВ добавя към този довод и увереността, че ще е по-добре да изчакат немското настъпление, в което последните да изразходват потенциала си и чак след това да осъществят контранастъпление.
Към това могат да се добавят и множество други доводи, които обясняват "Странната война", но всеки един от тях показва, че ако френско-британските сили не могат да се защитят успешно, те в още по-малка степен биха успели успешно да проведат стратегическо настъпление. Което се потвърждава и от реалните събития.
Стратегията на съюзниците както и в предишните конфликти, разчита на постепенно задушаване на противника в лапите на континенталната блокада и победата над него чак когато е достатъчно отслабен. Те дори и психически са неспособни да понесат огромните жертви от ПСВ и се стремят да действат с максимално ограничаване на собстевните загуби (нещо което никак не е характерно за действията на СССР, например).

но смея да твърдя,освен от хуманни причини войските на съюзниците са водени най-вече от политическите и икономическите интереси на своите правителства.целта е да се увеличи влиянието в освободените от тях страни което след войната ще донесе голяма икономическа изгода на освободителите.те ще са тези които ще възтановят разрушена Европа,ще се открият големи пазари за техните стоки и ...

Това, ще ме прощаваш, важи за абсолютно всяка политическа ситуация и за политическата мотивация зад действята на всяка армия. Естествено, че животът се жертва заради интереси. Това в много по-голяма степен важи за съветските десйтвия, впрочем, кито са допълнително утежнени в тази насока от идеологията.