От известно време си мисля да пусна такава (дискусионна) тема и, разбира се, основният проблем е как да я формулирам.
Дали като въпрос от антропологическо естество, затова как дадени събития остават в обществената и историческата памет, или от чисто тактическо естество, затова дали една победа е по-значима от друга в количествено/пропагандно измерение. Предполагам ще е интересно да разгледаме и двата аспекта.
Едно сравнение на загубите в битките при Сталинград и Тунис. И двете битки са загубени от Оста, и двете битки си имат предистория, естествено, и двете битки завършват с обкръжение и пълно унищожение на обкръжените сили. Разликата във времето е 3 месеца.
Битката при Сталинград (свършва на 02.02.1943 г.)
6-та армия на Паулус е обградена и унищожена заедно със съюзнически армии на Румъния, Унгария и Италия.
91,000 войници са пленени, повечето немци.
Материалните загуби са (около) 900 самолета, 500 танка и 6000 оръдия, но това е за целия период на битката (08.1942-02.1943); ако се брои така, то общите загуби на Оста са 850,000 души, но и съветските са огромни (към 1.1 млн.).
Кампанията в Тунис (свършва на 13.05.1943 г.)
Немско-италианската групировка "Група Армии Африка" на фон Арним (по това време Ромел вече си е тръгнал) е обградена и унищожена при гр. Тунис и Бизерта.
Загубите на Оста са малко неясни, на са общо около 300,000 войници, голямата част от който - пленени (100-130,000 немци и 90-200,000 италианци попадат в плен според различни източници).
Материалните загуби са (около) 1650 самолета унищожени и пленени за периода 11.42-05.43, но голямата част са в март-април '43. Танкове и оръдия не са имали кой знае колко останали така или иначе.
Сега, Сталинград е останал в обществената памет като "обръщача" на войната и сигурно е така, поне за Източния Фронт (ясно е, че изхода на битката няма каквото и да е отношение към хода на сраженията в Африка или битката в Атлантика) и голяма, съкрушаваща загуба за Оста. А всъщност с капитулацията в Тунис Оста губи много повече опитни войници, които биха могли да бъдат използвани другаде, ако са били евакуирани от Африка навреме. Обаче Тунис не се спряга като "обръщача" на Западния Фронт - в съюзническите "анали" като символ е останал десантът в Нормандия като "голямата победа" (въпреки че загубите при самия десант не са големи и за двете страни). Защо мислите, че е станало така?
Дали като въпрос от антропологическо естество, затова как дадени събития остават в обществената и историческата памет, или от чисто тактическо естество, затова дали една победа е по-значима от друга в количествено/пропагандно измерение. Предполагам ще е интересно да разгледаме и двата аспекта.
Едно сравнение на загубите в битките при Сталинград и Тунис. И двете битки са загубени от Оста, и двете битки си имат предистория, естествено, и двете битки завършват с обкръжение и пълно унищожение на обкръжените сили. Разликата във времето е 3 месеца.
Битката при Сталинград (свършва на 02.02.1943 г.)
6-та армия на Паулус е обградена и унищожена заедно със съюзнически армии на Румъния, Унгария и Италия.
91,000 войници са пленени, повечето немци.
Материалните загуби са (около) 900 самолета, 500 танка и 6000 оръдия, но това е за целия период на битката (08.1942-02.1943); ако се брои така, то общите загуби на Оста са 850,000 души, но и съветските са огромни (към 1.1 млн.).
Кампанията в Тунис (свършва на 13.05.1943 г.)
Немско-италианската групировка "Група Армии Африка" на фон Арним (по това време Ромел вече си е тръгнал) е обградена и унищожена при гр. Тунис и Бизерта.
Загубите на Оста са малко неясни, на са общо около 300,000 войници, голямата част от който - пленени (100-130,000 немци и 90-200,000 италианци попадат в плен според различни източници).
Материалните загуби са (около) 1650 самолета унищожени и пленени за периода 11.42-05.43, но голямата част са в март-април '43. Танкове и оръдия не са имали кой знае колко останали така или иначе.
Сега, Сталинград е останал в обществената памет като "обръщача" на войната и сигурно е така, поне за Източния Фронт (ясно е, че изхода на битката няма каквото и да е отношение към хода на сраженията в Африка или битката в Атлантика) и голяма, съкрушаваща загуба за Оста. А всъщност с капитулацията в Тунис Оста губи много повече опитни войници, които биха могли да бъдат използвани другаде, ако са били евакуирани от Африка навреме. Обаче Тунис не се спряга като "обръщача" на Западния Фронт - в съюзническите "анали" като символ е останал десантът в Нормандия като "голямата победа" (въпреки че загубите при самия десант не са големи и за двете страни). Защо мислите, че е станало така?
Comment